-
1 hundred
сто -
2 hundred
{'hʌndrid}
I. n сто, стотица
nineteen HUNDRED 1900 (г.)
HUNDREDs of people стотици (хора)
in HUNDREDs по сто, със стотици
a HUNDRED and one things хиляда работи
HUNDRED to one голяма вероятност
HUNDRED percent напълно, изцяло
HUNDREDs разг. много, голям брой
great/long-HUNDRED сто и двадесет
HUNDREDs and thousand много дребни бонбончета (за украса на сладкиш)
II. n стара административна единица в Англия, околия* * *{'h^ndrid} n сто; стотица; nineteen hundred 1900 (г.); hundreds of people(2) {'h^ndrid} n стара административна единица в Англия; окол* * *сто; стотица;* * *1. a hundred and one things хиляда работи 2. great/long-hundred сто и двадесет 3. hundred percent напълно, изцяло 4. hundred to one голяма вероятност 5. hundreds and thousand много дребни бонбончета (за украса на сладкиш) 6. hundreds of people стотици (хора) 7. hundreds разг. много, голям брой 8. i. n сто, стотица 9. ii. n стара административна единица в Англия, околия 10. in hundreds по сто, със стотици 11. nineteen hundred 1900 (г.)* * *hundred[´hʌndrid] I. num сто; стотица; \hundreds of people стотици (хора); in \hundreds по сто; със стотици; one \hundred percent сто процента; стопроцентов, напълно; a \hundred and one things хиляда работи; not a \hundred miles from here разг. доста близо; \hundreds and thousands много дребни бонбончета; дропс; II. n стара административна единица в Англия, окръг. -
3 century
{'sentJuri}
1. столетие, век, сто години
2. рам. стотица, стотачка
3. крикет сто точки
4. ист. войскова част от сто войника* * *{'sentJuri} n 1. столетие, век; сто години; 2. рам. стотица,* * *столетие; век;* * *1. ист. войскова част от сто войника 2. крикет сто точки 3. рам. стотица, стотачка 4. столетие, век, сто години* * *century[´sentʃəri] n 1. век, столетие, сто години; two centuries old двестагодишен; 2. ист. центурия, войскова част от 60 до 100 души (в древния Рим); 3. сто точки (при игра на крикет). -
4 centuple
{'sentjupl}
I. a сто пъти по-голям, стократен
II. v умножавам по сто, увеличавам стократно* * *{'sentjupl} а сто пъти по-голям, стократен.(2) v умножавам по сто; увеличавам стократно.* * *стократен;* * *1. i. a сто пъти по-голям, стократен 2. ii. v умножавам по сто, увеличавам стократно* * * -
5 centeniry
{sen'ti:nari}
I. 1. a отнасящ се до числото сто/до период от сто години, стогодишен
II. 1. период от сто години, век
2. чествуване на стогодищнина* * *{sen'ti:nari} 1. а отнасящ се до числото сто/до период от с* * *1. i. a отнасящ се до числото сто/до период от сто години, стогодишен 2. ii. период от сто години, век 3. чествуване на стогодищнина -
6 centennial
{sen'tenial}
I. 1. стогодишен
2. ставащ веднъж на сто години, траещ сто години
II. n centenary* * *{sen'tenial} 1. a 1. стогодишен; 2. ставащ веднъж на сто г* * *стогодишен;* * *1. i. стогодишен 2. ii. n centenary 3. ставащ веднъж на сто години, траещ сто години* * *centennial[sen´teniəl] I. adj 1. стогодишен; 2. който става веднъж на сто години; II. n = centenary I. -
7 cental
{'senti}
янентнер, квинтал (мярка за зърнени храни, сто фунта-около 50 кг)* * *{'senti} янентнер, квинтал (мярка за зьрнени храни, сто фунта* * *n центнер (100 фунта);cental; янентнер, квинтал (мярка за зьрнени храни, сто фунта - около 50 кг).* * *янентнер, квинтал (мярка за зърнени храни, сто фунта-около 50 кг)* * *cental[´sentəl] n центнер, квинтал (мярка за зърнени храни, ок. 50 кг или 100 фунта). -
8 centigrade
{'sentigreid}
a разделен на сто градуса
CENTIGRADE thermometer целзиев термометер
temperature 50 CENTIGRADE, 50С 50 по Целзий* * *{'sentigreid} а разделен на сто градуса; centigrade thermometer цел* * *целзиев;* * *1. 50 centigrade, 50С 50 по Целзий 2. a разделен на сто градуса 3. centigrade thermometer целзиев термометер* * *centigrade[´senti¸greid] adj разделен на сто градуса; \centigrade thermometer целзиев термометър; 50° \centigrade 50° C. -
9 centuplicate
centuplicate[sen´tju:plikit] I. adj умножен по сто, стократен; преписан в сто екземпляра; II. n 100 екземпляра; III.[sen´tju:pli¸keit] v умножавам по сто; преписвам в сто екземпляра. -
10 fivescore
-
11 here
{hiə}
I. 1. тук
he doesn't belong (in) HERE не e тукашен
come HERE! ела! up/down to HERE дотук
HERE today, gone tomorrow краткотраен, мимолетен, преходен
HERE and there тук и там, тук-там (е)
HERE, there and everywhere навсякъде, на много места
neither HERE, nor there без връзка с въпроса, без значение
2. насам, в тази посока
come over HERE ела насам
3. за подсилване сто
HERE l am сто ме, тук съм
HERE we are разг. ето че пристигнахме
HERE you are! разг. моля, заповядайте! вземете! ето ти го! HEREs your bag ето ти чантата
this book HERE ето (именно) тази книга
my son HERE will help you ето, синът ми ще ви помогне
4. тук, по този пункт/въпрос, в този момент
HERE l disagree with you по този въпрос не мога да се съглася с вас
HERE he stopped reading в този момент той престана да чете
HERE's how! HERE's to! пия на ваше здраве! look/aм. see HERE разг. чувай, слушай, виж (какво ще ти кажа)
same HERE разг. и аз също (така)
II. int тук! (отговор при извикване на имена)
HERE! ей! (укор)
III. 1. това място
get out of HERE! да се махаш оттук! да те няма! he lives near HERE той живее наблизо
I'm leaving HERE tomorrow тръгвам утре
2. този свят/живот* * *{hiъ} adv 1. тук; he doesn't belong (in) here не e тукашен; come here (2) {hiъ} int тук! (отговор при извикване на имена); here ! ей! (ук{3} {hiъ} n 1. това място; get out of here ! да се махаш оттук! да* * *тук; оттук; ето;* * *1. come here! ела! up/down to here дотук 2. come over here ела насам 3. get out of here! да се махаш оттук! да те няма! he lives near here той живее наблизо 4. he doesn't belong (in) here не e тукашен 5. here and there тук и там, тук-там (е) 6. here he stopped reading в този момент той престана да чете 7. here l am сто ме, тук съм 8. here l disagree with you по този въпрос не мога да се съглася с вас 9. here today, gone tomorrow краткотраен, мимолетен, преходен 10. here we are разг. ето че пристигнахме 11. here you are! разг. моля, заповядайте! вземете! ето ти го! heres your bag ето ти чантата 12. here! ей! (укор) 13. here's how! here's to! пия на ваше здраве! look/aм. see here разг. чувай, слушай, виж (какво ще ти кажа) 14. here, there and everywhere навсякъде, на много места 15. i'm leaving here tomorrow тръгвам утре 16. i. тук 17. ii. int тук! (отговор при извикване на имена) 18. iii. това място 19. my son here will help you ето, синът ми ще ви помогне 20. neither here, nor there без връзка с въпроса, без значение 21. same here разг. и аз също (така) 22. this book here ето (именно) тази книга 23. за подсилване сто 24. насам, в тази посока 25. този свят/живот 26. тук, по този пункт/въпрос, в този момент* * *here[hiə] I. adv 1. тук, на това място; come in \here please минете оттук, моля; come \here! ела! do you belong \here? тукашен ли си? up to \here, down to \here дотук; about \here тъдява; near \here наблизо; \here today and gone tomorrow днес е тук, утре го няма, прен. "прелетна птица"; прен. мимолетен, краткотраен, преходен; 2. в тази посока, насам; \here and there тук и там, тук-таме, разхвърляно; рядко от време на време; \here, there and everywhere навсякъде, на много места; neither \here nor there без връзка с въпроса, ни в клин, ни в ръкав; 3. ето; \here I am! ето ме! \here is a chance! ето ти случай! \here you are! разг. моля, заповядайте! на! \here is where I leave you разг. сега трябва да ви напусна, сега трябва да си ходя; •\here's to you! \here's how! наздраве, за ваше здраве! look \here, see \here разг. чувай, слушай (какво ще ти кажа); same \here разг. и аз също (така), същото мога да кажа за себе си; \here below на земята; \here! I want you! ей ти там! я ела, че ми трябваш! \here! take it! на, дръж! \here goes! дръж се! започва! II. n този свят, този живот; \here we go again разг. пак я втасахме; the \here and now настоящият момент. -
12 one
{wʌn}
I. 1. един, първи
ONE hundred сто
book/chapter ONE книга/глава първа
ONE or two people един-двама души
ONE man in a thousand един на хиляда души, много малко хора
that's ONE way of doing it това e един начин да го направиш, и така може да го направиш
2. само един, единствен
it's the ONE thing I didn't want you to do именно/точно това не исках да направиш
their ONE and only son единственият им син
no ONE man could do it никой не би могъл да го направи сам, това не е работа за сам човек
3. един, единен, еднакъв, един и същ
he and I are ONE ние с него сме единодушии
I am ONE with you на вашето мнение съм
to remain forever ONE оставам си все същият
it's all ONE (to me) разг. все едно (ми) е
4. един, някой
ONE day един/някой ден
II. 1. числото едно, единица
in the year ONE npeн. много отдавна, во време оно
2. замества вече споменато същ., означава отделен предмет, човек
which ONE do you prefer? кого/коя/кое предпочитате? they arrived in ONEs and twos точеха се по един, по двама
ONE and all всички до един
3. ам. Банкнота от един долар
to be at ONE with someone единодушии сме с някого
I fetched/landed/gave him ONE лепнах му една плесница
I for ONE колкото до мен
to be ONE up on someone имам предимство пред някого
III. 1. demomstr, indef един, някой (си), човек
this/that ONE този/онзи
any ONE of us кой да е от нас
ONE another взаимно, един друг
many a ONE много хора
his dear ONEs близките му
to ONE in his position за човек с неговото положение
ONE Mr Smith някой си господин Смит
I am not ONE to не съм човек, който би, не ми е по нрава да
I'm not much of a ONE for sweets не съм твърде по сладкишите
2. impers човек
ONE cannot help doing it човек не може да не го направи
3. в pass case си, свой
to give ONE's opinion казвам си мнението
the Evil ONE сатаната
the Holy O., the ONE above бог
ONE with another общо взето, средно. едно на друго* * *{w^n} а 1. един; първи; one hundred сто; book/chapter one книга/глава(2) {w^n} n 1. числото едно, единица; in the year one npeн. много о{3} {w^n} pron 1. demomstr, indef един, някой (си); човек; this/t* * *първи; единствен; еднакъв; единен;* * *1. any one of us кой да е от нас 2. book/chapter one книга/глава първа 3. he and i are one ние с него сме единодушии 4. his dear ones близките му 5. i am not one to не съм човек, който би, не ми е по нрава да 6. i am one with you на вашето мнение съм 7. i fetched/landed/gave him one лепнах му една плесница 8. i for one колкото до мен 9. i'm not much of a one for sweets не съм твърде по сладкишите 10. i. един, първи 11. ii. числото едно, единица 12. iii. demomstr, indef един, някой (си), човек 13. impers човек 14. in the year one npeн. много отдавна, во време оно 15. it's all one (to me) разг. все едно (ми) е 16. it's the one thing i didn't want you to do именно/точно това не исках да направиш 17. many a one много хора 18. no one man could do it никой не би могъл да го направи сам, това не е работа за сам човек 19. one and all всички до един 20. one another взаимно, един друг 21. one cannot help doing it човек не може да не го направи 22. one day един/някой ден 23. one hundred сто 24. one man in a thousand един на хиляда души, много малко хора 25. one mr smith някой си господин Смит 26. one or two people един-двама души 27. one with another общо взето, средно. едно на друго 28. that's one way of doing it това e един начин да го направиш, и така може да го направиш 29. the evil one сатаната 30. the holy o., the one above бог 31. their one and only son единственият им син 32. this/that one този/онзи 33. to be at one with someone единодушии сме с някого 34. to be one up on someone имам предимство пред някого 35. to give one's opinion казвам си мнението 36. to one in his position за човек с неговото положение 37. to remain forever one оставам си все същият 38. which one do you prefer? кого/коя/кое предпочитате? they arrived in ones and twos точеха се по един, по двама 39. ам. Банкнота от един долар 40. в pass case си, свой 41. един, единен, еднакъв, един и същ 42. един, някой 43. замества вече споменато същ., означава отделен предмет, човек 44. само един, единствен* * *one[wʌn] I. num adj 1. един; първи; \one thousand \one hundred хиляда и сто; \one man \one vote равенство в изборите; \one day you' ll be sorry един ден ще съжаляваш; for \one thing на първо място, между другото (сред другите причини); • to be ( get) \one up on s.o. имам (печеля) преднина пред някого, в по-изгодна позиция съм; to put ( get) \one over on s.o. печеля пред, изпреварвам някого, излизам напред пред някого; 2. само един, единствен; \one and only един единствен; \one girl in a million неповторимо момиче, като нея втора няма; 3. един, единен; еднакъв, един и същ; in \one voice, as \one man като един, всички едновременно; \one and the same същ, един и същ; to remain for ever \one оставам си все същия; it's all \one разг. все едно е; to become \one сливам се; to be made \one оженвам се; 4. един, някой; \one day някой (един) ден; 5. един (за разлика от друг); \one man's meat is another man's poison човек с човека не си прилича, във вкуса приятелство няма; II. n 1. числото 1 (едно), единица; number \one (номер) едно; нар. "моето Аз", самия себе си; нар. малка нужда; to look after ( take care of) number \one гледам се, тегля чергата към себе си; гледам първо собствените си интереси; in the year \one много отдавна, по време оно; 2. (замества вече споменатото съществително; означава отделен предмет или човек); he's the \one I mean него имам предвид; which \one do you prefer? кого (коя, кое) предпочитате? goods sold in \ones стоки, които се продават на парче (единично); to be at \one with s.o. единодушни сме, в съгласие съм с някого; I fetched ( landed, gave) him \one ( on the nose) фраснах му един (по носа); a quick \one една (чаша вино и под.) на бърза ръка; \one and six един шилинг и шест пенса; I for \one... колкото до мене...; \one and all всички до един; \one another взаимно, едни други; \one with another общо взето, средно, едно на друго; III. demonstr, indef pron 1. един, някой (си) (и any\one, some\one, no\one); човек; this ( that) \one този (онзи); any \one of us кой да е от нас; never a \one никой; нищо, нито един; many a \one много хора; little ( dear) \ones малките (близките); the Evil O. дяволът; the Holy O., the O. above Господ; \one Mr Smith някой си господин Смит; I am not \one to... не съм човек, който би...; не ми е по нрава да...; I'm not much of a \one for sweets не съм твърде по сладките; 2. impers pron човек; \one cannot help doing it човек не може да не го направи; 3. в poss case си, свой; to give \one's opinion давам си мнението. -
13 per cent
{рə'sent}
1. процент, на сто
2. рl лихвоносни ценни книжа
3. attr процентов
ам. PERCENT* * *{ръ'sent} n 1. процент, на сто; 2. рl лихвоносни ценни книжа* * *процент;* * *1. attr процентов 2. ам. percent 3. процент, на сто 4. рl лихвоносни ценни книжа* * *per cent[pə´sent] n процент, на сто. -
14 ton
{tʌn}
1. тон (мярка)
long/gross TON 1016 кг
short TON 907 кг
measurement/freight TON 40 куб. фута
displacement TON 35 куб. фута
metric TON 1000 кг
2. TONs of разг. голям брой/количество, маса, множество, много
TONs of people сума народ
TONs of times хиляди пъти
to weigh (half) a TON тежа страшно много
3. sl. 100 лири
4. sl. 100 мили в час (и the TONs)
TON-up boys sl. могоциклетисти, пътуващи със сто мили в час
to do the TONs вдигам скорост 100 мили в час (за мотор)* * *{t^n} n 1. тон (мярка); long/gross ton 1016 кг; short ton 907 кг; mea* * *тон;* * *1. displacement ton 35 куб. фута 2. long/gross ton 1016 кг 3. measurement/freight ton 40 куб. фута 4. metric ton 1000 кг 5. short ton 907 кг 6. sl. 100 лири 7. sl. 100 мили в час (и the tons) 8. to do the tons вдигам скорост 100 мили в час (за мотор) 9. to weigh (half) a ton тежа страшно много 10. ton-up boys sl. могоциклетисти, пътуващи със сто мили в час 11. tons of people сума народ 12. tons of times хиляди пъти 13. tons of разг. голям брой/количество, маса, множество, много 14. тон (мярка)* * *ton[tʌn] I. n 1. тон ( мярка); 1016 кг (и long ( gross) \ton); short \ton 907,2 кг; measurement ( freight) \ton 40 куб. фута; displacement \ton 35 куб. фута (водоизместимост); metric \ton 1000 кг; register \ton 2,83 куб. м; 2. разг. маса; много, сума; \tons of people сума (маса) народ; \tons of times хиляди пъти; like a \ton of bricks много силно, с все сила; to come down on s.o. like a \ton of bricks скастрям някого, смъмрям (порицавам, наказвам) жестоко; 3. жарг. сто лири; сто мили в час; \ton-up boys мотористи, които карат много бързо; 4. разг. век; 5. разг. стопроцентно изпълнение; сп. пълен сбор точки; II. ton[tɔ:ʃ] n фр. стил, мода, тон, бонтон. -
15 cent
{sent}
n една стотна от долара и др. парични единици, цент, разг. петак, пукната пара
per CENT процент, на сто
hundred per CENT разг. напълно, всецяло, от все сърце* * *{sent} n една стотна от долара и др. парични единици, цент: разг* * *цент;* * *1. hundred per cent разг. напълно, всецяло, от все сърце 2. n една стотна от долара и др. парични единици, цент, разг. петак, пукната пара 3. per cent процент, на сто* * *cent [sent] n 1. цент (1/100 от долара); монета от един цент; a red \cent бронзова монета от 1 цент; разг. петак; пукната пара; 2.: per \cent на сто, процент; • not worth a \cent не струва пукната пара; to put in o.'s two \cents' worth изказвам мнението си (без някой да ме пита). -
16 fifty
{'fifti}
n петдесет
to go FIFTY-FIFTY, to do a deal on a FIFTY-FIFTY basis деля наполовина/наравно
a FIFTY-FIFTY chance петдесет на сто вероятност* * *{'fifti} n петдесет; to go fifty-fifty, to do a deal on a fifty-fifty basis дел* * *петдесет;* * *1. a fifty-fifty chance петдесет на сто вероятност 2. n петдесет 3. to go fifty-fifty, to do a deal on a fifty-fifty basis деля наполовина/наравно* * *fifty[´fifti] num петдесет; \fifty-one (-two etc.) петдесет и едно (две и пр.); go \fifty-\fifty, do a deal on a \fifty-\fifty basis деля наполовина (наравно); the fifties петдесетте години (на някой век); be in o.'s fifties минал съм петдесетте години; I have \fifty things to do имам сума (сто) неща да правя. -
17 hecatomb
{'hekətu:m}
1. др. ист. хекатомба, жертвоприношение на сто бика
2. прен. голямо клане, касапница* * *{'hekъtu:m} n 1. др. ист..хекатомба, жертвоприношение на ст* * *хекатомба;* * *1. др. ист.. хекатомба, жертвоприношение на сто бика 2. прен. голямо клане, касапница* * *hecatomb[´hekə¸toum] n 1. ист. хекатомба, жертвоприношение на сто бика; 2. прен. голямо клане, касапница, сеч. -
18 lakh
{læk}
n инд. LAKH of rupees сто хиляди рупии* * *{lak} n инд.: lakh of rupees сто хиляди рупии.* * *n инд. lakh of rupees сто хиляди рупии* * * -
19 manage
{'mænidʒ}
1. ръководя, управлявам, водя, въртя (търговия, домакинство)
2. гледам, надзиравам, държа под контрол (деца и пр.), укротявам, обуздавам (животни)
he's a difficult person to MANAGE той ни се води, ни се кара
3. боравя/работя/манипулирам с (инструмент, сечиво)
4. справям се (with с), успявам, съумявам, смогвам, оправям се
to MANAGE well добре се справям (с работата си)
if l can't borrow the money, l shall have to MANAGE without ако не мога да взема на заем парите, ще трябва да се справя и без тях
a hundred pounds is the most l can MANAGE повече от сто лири не мога да дам
she MANAGE d a smile тя успя да се усмихне
5. отнасям се тактично с, въртя (някого)
6. използувам икономично
7. разг. изяждам
can you MANAGE another piece of cake? можеш ли да изядеш още едно парче кейк?* * *{'manij} v 1. ръководя; управлявам; водя, въртя (тьрговия,* * *успявам; съумявам; справям се; стопанисвам; смогвам; укротявам; управлявам; сварвам; ръководя; обуздавам; боравя; администрирам; въртя; разправям; гледам; изяждам; навивам; надзиравам;* * *1. a hundred pounds is the most l can manage повече от сто лири не мога да дам 2. can you manage another piece of cake? можеш ли да изядеш още едно парче кейк? 3. he's a difficult person to manage той ни се води, ни се кара 4. if l can't borrow the money, l shall have to manage without ако не мога да взема на заем парите, ще трябва да се справя и без тях 5. she manage d a smile тя успя да се усмихне 6. to manage well добре се справям (с работата си) 7. боравя/работя/манипулирам с (инструмент, сечиво) 8. гледам, надзиравам, държа под контрол (деца и пр.), укротявам, обуздавам (животни) 9. използувам икономично 10. отнасям се тактично с, въртя (някого) 11. разг. изяждам 12. ръководя, управлявам, водя, въртя (търговия, домакинство) 13. справям се (with с), успявам, съумявам, смогвам, оправям се* * *manage[´mænidʒ] I. v 1. боравя, работя, манипулирам, служа си с (инструмент, сечиво); въртя; 2. ръководя ( предприятие); управлявам (и лодка); гледам ( работа); водя, въртя (търговия, домакинство); администрирам, стоя начело на; 3. гледам, наглеждам ( деца); държа под своя власт; справям се с; докарвам се пред; въртя, навивам ( някого); укротявам, обуздавам ( животни); he's a difficult person to \manage той ни се води, ни се кара; 4. успявам, съумявам, смогвам; справям се, оправям се; we could just \manage едва-едва свързвахме двата края; a hundred pounds is the most I can \manage повече от сто лири не мога да дам; perhaps we can \manage with that може и да изкараме с (да ни стигне) това; she \managed to break the plate шег. тя благополучно успя да счупи чинията; 5. разг. изяждам (с can или be able to); can you \manage another bun? би ли изял още една кифла? ; II. manage n ост. трениране, гледане на кон; (днес обикн. manʒge). -
20 tally
{'tæli}
I. 1. рабош (и TALLY-stick)
2. копие, дубликат (от сметка и пр.)
3. етикет, картонче и пр. (за багаж и пр.)
4. дъсчица/пластинка с името на растение и пр. (в градина, парк и пр.)
5. съответствие, еш
6. установена единица при броене на предмети (дузина, десет, сто и пр.)
to keep TALLY of отмятам по списък (стока)
II. 1. съответствувам си, отговарям на, съвпадам (with с)
2. слагам етикет, картонче, надпис и пр. на (багаж, растение и пр.)
3. ам. пресмятам, изчислявам
4. мор. слагам на кърмата* * *{'tali} n 1. рабош (и tally -stick); 2. копие, дубликат (от сметка (2) {'tali} v 1. съответствувам си, отговарям на, съвпадам (wit* * *съвпадам; съответствам; дубликат; копие;* * *1. i. рабош (и tally-stick) 2. ii. съответствувам си, отговарям на, съвпадам (with с) 3. to keep tally of отмятам по списък (стока) 4. ам. пресмятам, изчислявам 5. дъсчица/пластинка с името на растение и пр. (в градина, парк и пр.) 6. етикет, картонче и пр. (за багаж и пр.) 7. копие, дубликат (от сметка и пр.) 8. мор. слагам на кърмата 9. слагам етикет, картонче, надпис и пр. на (багаж, растение и пр.) 10. съответствие, еш 11. установена единица при броене на предмети (дузина, десет, сто и пр.)* * *tally[´tæli] I. n 1. ист. рабош, пръчка, на която с резки се отбелязват направените покупки (и \tally-stick); 2. копие, дубликат (от сметка и пр.); 3. етикет, надпис (на багаж); табелка с името на растение и пр. (в парк и пр.); 4. установена единица при броене на предмети (напр. дузина, двадесет, сто и пр.); to keep \tally of отмятам (по списък); II. v 1. ост. водя сметка на рабош; 2. съответствам, отговарям, съвпадам ( with); 3. мор. слагам на кърмата; 4. прикрепвам, слагам етикет, надпис и пр. на; 5. пресмятам, изчислявам.
Страницы
См. также в других словарях:
сто́ик — стоик … Русское словесное ударение
СТО — система технического обслуживания техн. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. СТО специальная теория относительности Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского… … Словарь сокращений и аббревиатур
СТО — ср., числ. десять десятков, сотня. Сочтешь ли до ста? По сту рублей на брата. О сте рублях спор. Одним стом не покроешь. Перво сто. друго сто, третье сто и пр. двести, триста. Два ста, двести. мн. сотни или сот. Много ль сот, сотен добыл? Двести … Толковый словарь Даля
СТО — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту … Толковый словарь Ушакова
сто — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту … Толковый словарь Ушакова
СТО — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту … Толковый словарь Ушакова
сто — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту … Толковый словарь Ушакова
сто — числ., употр. часто Морфология: сколько? сто, (нет) скольких? ста, скольким? ста, (вижу) сколько? сто, сколькими? ста, о скольких? о ста 1. Сто это число 100. 2. Словом сто обозначают количество кого либо, чего либо, равное 100. Сто человек,… … Толковый словарь Дмитриева
сто — сто, род., вин., дат., твор., предл. ста. В предложных и устойчивых сочетаниях: за сто и за сто, на сто и на сто, по ста и по сто, во стократ (во много раз), в сто раз и устаревающее во сто раз … Словарь трудностей произношения и ударения в современном русском языке
сто — сто, род., дат., тв., предл. ста; считать до ста; со старублей; во сто крат; в сто раз; за сто; за сто десять; на сто; на сто десять; со ста рублями … Русское словесное ударение
СТО — СТО, ста, колич. 1. Число и количество 100. За с. кому н. (больше ста лет). 2. (косвенный мн. сот, стам, стами, стах), со словами «много», «несколько». Такое количество каких н. единиц, предметов. Много сот рублей. Обойтись несколькими стами… … Толковый словарь Ожегова
