-
101 tenant
{'tenənt}
I. 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант
TENANT right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок
2. обитател
3. юр. владетел на земя/къща и пр
II. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр)* * *{'tenъnt} n 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор(2) {'tenъnt} v използувам (земя, кыца и пр.) като наемател (о* * *обитател; арендатор; владетел; квартирант; наемател;* * *1. i. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант 2. ii. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр) 3. tenant right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок 4. обитател 5. юр. владетел на земя/къща и пр* * *tenant[´tenənt] I. n 1. наемател, ползвател, арендатор; квартирант; временен собственик; \tenant farmer земеделец арендатор; \tenant' s fixtures движимо имущество, присъединено от наемателя към наето недвижимо имущество; \tenant right право на наемателя да продължава да използва къща, земя и пр., докато изпълнява задълженията си; \tenant at will безсрочен арендатор; \tenant for life пожизнен владелец; \tenant in tail собственик на имущество, върху което има ограничение за наследяване; 2. прен. обитател, жител; 3. юрид. владелец (на къща, земя); собственик на недвижим имот; II. v наемам; живея (под наем) (в); държа под наем (главно в pp); a house \tenanted by workmen къща, в която живеят (под наем) работници. -
102 terminal
{'tə:minəl}
I. 1. разположен/намиращ се накрая, краен, пограничен
2. намиращ се в последен/неизлечим стадий
the TERMINAL ward отделение в болница за неизлечимо болни
3. последен, заключителен, завършващ
4. извършван/повтарящ се периодически
5. семестриален, сесиен
6. пределен, краен (за скорост и пр.)
7. срочен
8. бот. намиращ се на върха на стебло и пр
II. 1. край на жп/автобусна/въздушна и пр. линия, последна/крайна спирка
2. семестриален/срочен изпит
3. арх. украса на края на колона и пр
4. ел. клема, извод, изводен изолатор, входно съединение, входен изолатор
5. завършък, край, крайна сричка/буква/дума
6. устройство за установяване на връзка с компютър и други съобщителни системи* * *{'tъ:minъl} а 1. разположен/намиращ се накрая, краен, погран(2) {'tъ:minъl} n 1. край на жп/автобусна/въздушна и пр. лин* * *спирка; терминал; клема; краен;* * *1. i. разположен/намиращ се накрая, краен, пограничен 2. ii. край на жп/автобусна/въздушна и пр. линия, последна/крайна спирка 3. the terminal ward отделение в болница за неизлечимо болни 4. арх. украса на края на колона и пр 5. бот. намиращ се на върха на стебло и пр 6. ел. клема, извод, изводен изолатор, входно съединение, входен изолатор 7. завършък, край, крайна сричка/буква/дума 8. извършван/повтарящ се периодически 9. намиращ се в последен/неизлечим стадий 10. последен, заключителен, завършващ 11. пределен, краен (за скорост и пр.) 12. семестриален, сесиен 13. семестриален/срочен изпит 14. срочен 15. устройство за установяване на връзка с компютър и други съобщителни системи* * *terminal[´tə:minəl] I. adj 1. разположен накрая, краен; заключителен; терминален; пограничен; \terminal corpuscle биол. крайно телце (на нервно окончание); \terminal figure = term I. 11.; 2. платим на известен срок; периодичен; 3. семестриален; 4. мед. със смъртен изход (за болест); II. n 1. архит. украса на края на фигура; 2. последна гара (станция, пункт, спирка); 3. семестриален изпит, изпит в края на срок; 4. ел. клема; извод; изводен изолатор; входно съединение; входен изолатор; test \terminal контролна клема; 5. терминал; batch \terminal терминал за пакетна обработка (на данни); clustered processing \terminals групови обработващи терминали; on-line \terminal неавтономен терминал; orphan \terminal единичен терминал; user \terminal терминал на ползвателя. -
103 termination
{tə:mi'neiʃn}
1. завършване, свършване
2. грам. окончание
3. приключване
4. прекратяване (на бременност, договор и пр.)
5. завършък, край
to put a TERMINATION to something, to bring something to a TERMINATION завършвам/довеждам нещо докрай
6. изтичане на срок (на договор и пр.)* * *{tъ:mi'neishn} n 1. завършване, свършване; 2. грам. оконча* * *свършване; окончание; прекратяване; завършек; завършване; край;* * *1. to put a termination to something, to bring something to a termination завършвам/довеждам нещо докрай 2. грам. окончание 3. завършване, свършване 4. завършък, край 5. изтичане на срок (на договор и пр.) 6. прекратяване (на бременност, договор и пр.) 7. приключване* * *termination[¸tə:mi´neiʃən] n 1. завършване, свършване; прекратяване; 2. завършек, край; крайна точка; предел; изход, резултат; loop \termination завършване на цикъла, излизане от цикъла; 3. ез. окончание; cable \termination ел. кабелна кутия. -
104 trial
{'traiəl}
1. изпитание, опит, проба, изпробване
on TRIAL на/за/при изпробване
TRIAL and error опитване на различни методи, за да се получи желаният резултат
to give someone /something a TRIAL опитвам/изпробвам/изпитвам някого/нещо
to put on/to TRIAL изпробвам, подлагам на изпробване
TRIAL of изпитване/изпробване на (cuла, търпение и пр.)
2. attr пробен (за noлет, поръчка, брак и пр.)
3. сп. опит, предварително състезание
4. прен. неприятно/досадно нещо, трудност, несгода, изпитание
his deafness is a great TRIAL to him глухотата му e голямо бреме за него
he is a great TRIAL to his parents той създава големи неприятности на родителите си
5. съдебно дирене, процес
state TRIAL съд на политически/държавни престъпници
civil TRIAL гражданско дело
criminal TRIAL углавно дело
to be/go on TRIAL (for), to stand (one's) TRIAL подсъдим съм, съдят ме (за)
to bring to TRIAL, to put on TRIAL, to put/bring up for TRIAL давам под съд, съдя (някого)* * *{'traiъl} n 1. изпитание, опит, проба, изпробване; on trial на/за/п* * *съдене; опит; пробен; проба; процес; дело;* * *1. attr пробен (за noлет, поръчка, брак и пр.) 2. civil trial гражданско дело 3. criminal trial углавно дело 4. he is a great trial to his parents той създава големи неприятности на родителите си 5. his deafness is a great trial to him глухотата му e голямо бреме за него 6. on trial на/за/при изпробване 7. state trial съд на политически/държавни престъпници 8. to be/go on trial (for), to stand (one's) trial подсъдим съм, съдят ме (за) 9. to bring to trial, to put on trial, to put/bring up for trial давам под съд, съдя (някого) 10. to give someone /something a trial опитвам/изпробвам/изпитвам някого/нещо 11. to put on/to trial изпробвам, подлагам на изпробване 12. trial and error опитване на различни методи, за да се получи желаният резултат 13. trial of изпитване/изпробване на (cuла, търпение и пр.) 14. изпитание, опит, проба, изпробване 15. прен. неприятно/досадно нещо, трудност, несгода, изпитание 16. сп. опит, предварително състезание 17. съдебно дирене, процес* * *trial[´traiəl] n 1. изпитание, опит, проба; on \trial на изпитание (изпробване); на стаж; by way of \trial за проба; by \trial and error налучквайки, наслуки; учейки се от грешките си; to give s.th. a \trial, to make the \trial of s.th. опитвам (правя опит с) нещо; вземам за изпитателен срок; to put on \trial изпробвам; подлагам на сериозно изпитание; to make a \trial of s.o.'s patience поставям на изпитание търпението на някого; field \trial изпитание при полеви ( експлоатационни) условия; 2. юрид. процес, съдебно дирене; съд; state \trial съд на държавни престъпници; civil \trial гражданско дело; criminal \trial углавно дело; \trial judge ам. съдия от първа инстанция; to bring to \trial, to put on \trial давам под съд, съдя; to stand (o.'s) \trial подсъдим съм, под съд съм; \trial at bar разглеждане на делото в пълен състав на съда; \trial on indictment съдебно дело по обвинителен акт; \trial without pleadings процес без писмени заявления; \trial by battle ист. божи съд чрез единоборство; \trial by ordeal ист. божи съд чрез ордалия; 3. прен. несгода, притеснение, неволя; изпитание; that child is a great \trial to his parents това дете е цяло наказание за родителите си; 4. сп. опит; 5. attr пробен, изпитателен; \trial experiment предварителен опит, пробно изследване; \trial lenses стъкла за изпитване на зрението; \trial period изпитателен срок; \trial trip пробно плаване; прен. експеримент, опит; \trial run първи опит; тестово изпитание на нов автомобил. -
105 ansetzen
án|setzen sw.V. hb tr.V. 1. поставям, слагам; 2. пришивам (ръкав); 3. определям, фиксирам (срок, цена); насрочвам (заседание); 4. приготвям (боле, тесто), правя настойка (за питие); 5. поставям, определям, назначавам (някого за определена работа, дейност); itr.V. започвам (да правя нещо); каня се, глася се, готвя се (да правя нещо); sich ansetzen утаява се, отлага се (по стените на съд); Knospen ansetzen напъпвам; Eine Tagung ansetzen Насрочвам заседание; umg Fett ansetzen затлъстявам; kalk ansetzen отлагам варовик; Schimmel setzt sich an образува се плесен; hier setzt er mit seiner Kritik an тук почва неговата критика.* * *tr 3. поставям; 2. слагам, турям (да ври); 3. пришивам, снаждам; 4. Rost ansetzen ръждясвам; Fett ansetzen тлъстея; Knospen, Frucht ansetzen пускам пъпки, връзвам; 5. определям, назначавам (срок, събрание и пр); мат съставям (уравнение); -
106 festsetzen
fést|setzen sw.V. hb tr.V. 1. определям, установявам, фиксирам (срок, цена); 2. арестувам, затварям някого; sich festsetzen 1. събирам се, натрупвам се (боклук, прах); 2. umg заселвам се, установявам се; засядам (мисъл); einen Termin festsetzen определям срок; diese Idee hat sich in ihm festgesetzt тази идея се е загнездила у него.* * *tr 1. установявам, определям; 2. арестувам; r заселвам се. -
107 sicht
Sicht f o.Pl. 1. видимост; 2. гледна точка, гледище; gute ( schlechte) Sicht добра (лоша) видимост; jmdm. die Sicht versperren преча някому да гледа; auf lange Sicht planen планирам дългосрочно; aus meiner Sicht от моя гледна точка.* * *die 1. видимост; in heutiger = от днешно гледище; 2. тър срок; auf lange = с дълъг срок. -
108 ground-rent
{'graundrent}
n наем за използуване на земя (за строеж, в Англия обик. за срок от 99 год.)* * *{'graundrent} n наем за използуване на земя (за строеж, в* * *n наем за използуване на земя (за строеж, в Англия обик. за срок от 99 год.) -
109 holdover
{'houldouvə}
n ам. човек, който остава на служба след изтичане на даден срок* * *{'houldouvъ} n ам. човек, който остава на служба след изтича* * *n ам. човек, който остава на служба след изтичане на даден срок -
110 honour
{'ɔnə}
I. 1. чест
in HONOUR of в чест на
point of HONOUR въпрос на чест
on/upon my HONOUR! HONOUR bright! честна дума! to pledge one's HONOUR давам честна дума
to put someone on his HONOUR задължавам някого да даде честна дума (че ще направи нещо)
to be bound in HONOUR морално съм задължен
2. почит, уважение
to have/hold in HONOUR почитам, уважавам, ценя високо
to give HONOUR to оказвам/засвидетелствувам уважение/почит на
3. добро име, репутация, целомъдрие
4. честност, благородство
5. рl почести, награди, ордени
the funeral/last HONOURs последни почести
HONOURs list, birthday HONOURs отличия/титли и пр., които монарх дава по случай Новата година или рождения си ден
the HONOURs rested with him той излезе победител
6. рl унив. отличие (особ. при специализиран курс)
HONOURs degree диплома с отличие
7. обръщение към съдия
Your HONOUR Ваше благородие
8. рl карти онъори
9. рl разг. задължения на домакин
to do the HONOURs (of the house, at the table) изпълнявам задълженията на домакин, забавлявам гостите
HONOURs of war почетни условия при капитулация
HONOUR system провеждане на писмени изпити без надзор на преподаватели
HONOURs are even силите са равни (и прен.)
code/laws of HONOUR правила за поведение, правила за провеждане на дуел
II. 1. почитам, уважавам
2. удостоявам (with)
3. търг. плащам в срок (полица), акцептирам (менителница)
4. удържам (обещание и пр.)
to HONOUR one's signature изпълнявам поето с подпис задължение* * *{'ъnъ} n 1. чест; in honour of в чест на; point of honour въпрос на чест(2) {'ъnъ} v 1. почитам, уважавам; 2. удостоявам (with); 3. тъ* * *уважавам; репутация; благородство;* * *1. code/laws of honour правила за поведение, правила за провеждане на дуел 2. honour system провеждане на писмени изпити без надзор на преподаватели 3. honours are even силите са равни (и прен.) 4. honours degree диплома с отличие 5. honours list, birthday honours отличия/титли и пр., които монарх дава по случай Новата година или рождения си ден 6. honours of war почетни условия при капитулация 7. i. чест 8. ii. почитам, уважавам 9. in honour of в чест на 10. on/upon my honour! honour bright! честна дума! to pledge one's honour давам честна дума 11. point of honour въпрос на чест 12. the funeral/last honours последни почести 13. the honours rested with him той излезе победител 14. to be bound in honour морално съм задължен 15. to do the honours (of the house, at the table) изпълнявам задълженията на домакин, забавлявам гостите 16. to give honour to оказвам/засвидетелствувам уважение/почит на 17. to have/hold in honour почитам, уважавам, ценя високо 18. to honour one's signature изпълнявам поето с подпис задължение 19. to put someone on his honour задължавам някого да даде честна дума (че ще направи нещо) 20. your honour Ваше благородие 21. добро име, репутация, целомъдрие 22. обръщение към съдия 23. почит, уважение 24. рl карти онъори 25. рl почести, награди, ордени 26. рl разг. задължения на домакин 27. рl унив. отличие (особ. при специализиран курс) 28. търг. плащам в срок (полица), акцептирам (менителница) 29. удостоявам (with) 30. удържам (обещание и пр.) 31. честност, благородство -
111 quarter-day
{'kwɔ:tədei}
n първият/последният ден на тримесечие, начало/край на платежен срок* * *{'kwъ:tъdei} n първият/последният ден на тримесечие; нача* * *n първият/последният ден на тримесечие, начало/край на платежен срок -
112 befristen
befrísten sw.V. hb tr.V. определям срок на нещо (meist im Zustandspassiv); die Aufenthaltserlaubnis ist auf ein Jahr befristet разрешението за пребиваване е със срок една година. -
113 Bewährungsfrist
Bewä́hrungsfrist f Jur срок на условна присъда; изпитателен срок. -
114 Sperrfrist
Spérrfrist f Jur срок на забрана, срок на блокада. -
115 termingerecht
termíngerecht adj изпълнен в (уговорения) срок; termingerechte Zahlung плащане в уговорения срок. -
116 Turnus
Túrnus m, -se цикъл; срок; редовна смяна; die Abgeordneten werden im Turnus von 4 Jahren ins Parlament gewählt депутатите се избират за срок от 4 години в парламента. -
117 scadère
v изтича (за време, срок): il termine del pagamento и scaduto крайният срок за плащане е изтекъл; и scaduto il primo tempo първото полувреме изтече. -
118 tèrmine1
m 1) край, предел, граница: al tèrmine1 della lezione на края на лекцията; sono cose che devono essere portate a tèrmine1 това са неща, които трябва да се доведат до край; 2) срок: devo sapere quаl и il tèrmine1 finale трябва да знам кой е крайният срок; il tèrmine1 della tua domanda и scaduto срокът на молбата ти е изтекъл; vorrei prolungare il tèrmine1 del passaporto бих искал да удължа срока на паспорта. -
119 plazo
m 1) срок; 2) вноска; plazo de entrega срок за доставка; a plazos на изплащане; a corto (largo) plazo краткосрочен (дългосрочен); pronto expira (vence) el plazo скоро изтича срокът. -
120 vencimiento
m 1) победа; 2) поражение; 3) успех, тържество; 4) прен. прегъване, извиване; 5) прен. изтичане на срок; настъпване на срок ( за плащане).
Страницы
См. также в других словарях:
срок — срок, а и у … Русский орфографический словарь
срок — срок/ … Морфемно-орфографический словарь
срок — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) чего? срока и сроку, чему? сроку, (вижу) что? срок, чем? сроком, о чём? о сроке; мн. что? сроки, (нет) чего? сроков, чему? срокам, (вижу) что? сроки, чем? сроками, о чём? о сроках 1. Сроком называется… … Толковый словарь Дмитриева
СРОК — муж. определенная продолжительность времени, и | самый предел этого времени. На обжалованье судебных решений полагаются разные сроки. Работа взята на срок. Крепости предложена сдача, и дан суточный срок. В годовой срок земля наша обтекает солнце… … Толковый словарь Даля
СРОК — СРОК, срока (сроку), муж. 1. Определенный промежуток времени. На короткий срок. Президиум избран сроком на один год. Месячный срок. Годичный срок. До истечения срока. Договорный срок. Срок давности. «На какой то срок мою боль отпустило.» Пришвин … Толковый словарь Ушакова
Срок — Срок некий период времени. Гарантийный срок Испытательный срок Срок окупаемости Срок службы Срок (право) Срок (фильм) … Википедия
СРОК — СРОК, а ( у), муж. 1. Определённый промежуток времени. На короткий с. По истечении срока. В установленные сроки. Обмундирование первого срока службы (носится первый срок, установленный для пользования). 2. Момент наступления, исполнения чего н.… … Толковый словарь Ожегова
срок — дай срок, упускать срок.. Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. срок время, период, пора, эпоха, эра, промежуток времени; продолжительность, предел, число; отрезок времени, дата … Словарь синонимов
срок — а ( у); м. 1. Определённый промежуток времени. Недельный, годичный с. Сделать что л. в установленный с. Построить в сжатые сроки. С. службы в армии. Испытательный с. Аренда сроком на пять лет. Договориться, условиться о сроке кредита. По… … Энциклопедический словарь
срок — СРОК, время, период, сроки … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
срок — СРОК, а ( у), м Назначенный, установленный момент времени наступления, исполнения чего л. В общем, вексель – это была расписка в получении денег с обязательством вернуть их в указанный срок (В. Кав.) … Толковый словарь русских существительных
