собственик+на+земя

{rai'pεəriən}
1. книж. a крайречен, на речен бряг
RIPARIAN rights права над земя край река
2. n собственик на земя край река

* * *

{rai'pЁъriъn} книж. 1. а крайречен; на речен бряг; riparian rights

* * *

крайречен;

* * *

* * *

riparian[rai´pɛəriən] книж. I. adj крайречен, на речен бряг; \riparian rights права на собственик на земя край река; II. n собственик на земя край река (и \riparian owner).

{'rɔiəlti}
1. кралско/царско достойнство
2. кралска/царска особа, кралски особи, член на кралското семейство
3. право/привилегия, получена от краля
4. рl хонорар, възнаграждения (под форма нa процент от прихода)
5. мин. възнаграждение, заплатено на собственика на земя за експлоатиране на подземни богатства

* * *

{'rъiъlti} n 1. кралско/царско достойнство; 2. кралска/царска

* * *

n член на кралско семейство; кралска особа; авторски хонорар;royalty; n 1. кралско/царско достойнство; 2. кралска/царска особа; кралски особи; член

* * *

* * *

royalty[´rɔiəlti] n 1. кралско достойнство; 2. кралска особа; член на кралското семейство; 3. pl кралски привилегии (прерогативи); кралска власт; 4. pl хонорар, възнаграждение (във форма на процент от прихода); 5. мин. право за експлоатиране на подземните богатства; 6. мин. възнаграждение, заплатено на собственик на земя за експлоатиране на подземни богатства.

{zə'minda:}
1. n инд. ист. областен управител
2. земевладелец, който плаща данък на британското правителство

* * *

{zъ'minda:} n инд. ист. 1. областен управител; 2. земевладел

* * *

* * *

zemindar[zəmin´da:] n англоинд. 1. ист. областен управител; 2. собственик на земя.

Grúndbesitzer m земевладелец, собственик на земя.

m 1) продавач на чесън; 2) собственик на земя, засята с чесън.

{'tenənt}
I. 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант
TENANT right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок
2. обитател
3. юр. владетел на земя/къща и пр
II. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр)

* * *

{'tenъnt} n 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор(2) {'tenъnt} v използувам (земя, кыца и пр.) като наемател (о

* * *

обитател; арендатор; владетел; квартирант; наемател;

* * *

* * *

tenant[´tenənt] I. n 1. наемател, ползвател, арендатор; квартирант; временен собственик; \tenant farmer земеделец арендатор; \tenant' s fixtures движимо имущество, присъединено от наемателя към наето недвижимо имущество; \tenant right право на наемателя да продължава да използва къща, земя и пр., докато изпълнява задълженията си; \tenant at will безсрочен арендатор; \tenant for life пожизнен владелец; \tenant in tail собственик на имущество, върху което има ограничение за наследяване; 2. прен. обитател, жител; 3. юрид. владелец (на къща, земя); собственик на недвижим имот; II. v наемам; живея (под наем) (в); държа под наем (главно в pp); a house \tenanted by workmen къща, в която живеят (под наем) работници.

{lænd,houldə}
n собственик/наемател на земя

* * *

{land,houldъ} n собственик/наемател на земя.

* * *

n земевладелец;land-holder; n собственик/наемател на земя.

* * *

{'fri:,houldə}
n поземлен собственик

* * *

{'fri:,houldъ} n поземлен собственик.

* * *

* * *

freeholder[´fri:¸houldə] n 1. човек с неограничено владение върху имот; 2. ист. фрихолдер, английски селянин, който получавал земя от едър земевладелец и бил зависим от него.

landholder[´lænd¸houldə] n собственик, наемател на земя.

{trʌs'ti:}
I. n попечител, член на управителен съвет на учебно заведение, болница и пр.
the Public TRUSTEE държавен служител, изпълняващ завещания, попечителства и пр
II. v предавам в попечителство, съм/ставам попечител

* * *

{tr^s'ti:} n попечител, член на управителен съвет на учебно з(2) {tr^s'ti:} v предавам в попечителство; съм/ставам попечит

* * *

попечител;

* * *

* * *

trustee[trʌs´ti:] I. n попечител, член на управление (на имот); опекун; доверителен собственик; \trustee investments инвестиции на доверителни собственици; \trustees of the settlement доверителни собственици на земя под разпореждане; \trustee in bankruptcy синдик; служител който се разпорежда с имуществото на обявеното в несъстоятелност лице в полза на кредиторите на последното; II. v предавам в попечителство.

a 1. adj 1) среден; 2) близък; общ (за стена); 2. m 1) посредник; 2) съсед, собственик на част от сграда; 3) съсобственик на земя, добитък.