Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

разпоредба

  • 1 разпоредба

    разпоре́дб|а ж., -и Verordnung f, -en, Bestimmung f, -en, Verfügung f, -en, Vorschrift f, -en; Издавам разпоредба Eine Verordnung erlassen; Спазвам разпоредбите Die Vorschriften einhalten; Нарушавам разпоредбите Die Vorschriften verletzen, übertreten.

    Български-немски речник > разпоредба

  • 2 разпоредба

    decree, order, edict
    * * *
    разпорѐдба,
    ж., -и decree, order, edict, covenant, regulation.
    * * *
    decree
    * * *
    decree, order, edict

    Български-английски речник > разпоредба

  • 3 разпоредба

    ж décret m, arrêté m, ordonnance f.

    Български-френски речник > разпоредба

  • 4 разпоредба ж

    Verfügung {f} [Anordnung]

    Bългарски-немски речник ново > разпоредба ж

  • 5 разпоредба ж

    Vorschrift {f}

    Bългарски-немски речник ново > разпоредба ж

  • 6 разпоредба

    разпорѐдб|а <-и>
    същ ж disposiziòne f

    Български-италиански речник > разпоредба

  • 7 [закон/разпоредба, регулираща именуването, преименуването и използването на имената на физически и юридически лица]

    Namensrecht {n}

    Bългарски-немски речник ново > [закон/разпоредба, регулираща именуването, преименуването и използването на имената на физически и юридически лица]

  • 8 Verfügung f [Anordnung]

    разпоредба {ж}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Verfügung f [Anordnung]

  • 9 Vorschrift f

    разпоредба {ж}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Vorschrift f

  • 10 by-law

    {'bailə:}
    n местен закон/разпоредба, частно правило
    * * *
    {'bailъ:} n местен закон/разпоредба; частно правило.
    * * *
    n постановление на местна власт или организация;by-law; n местен закон/разпоредба; частно правило.
    * * *
    n местен закон/разпоредба, частно правило

    English-Bulgarian dictionary > by-law

  • 11 breach

    {bri:tʃ}
    I. 1. нарушение, неспазване (на правило, разпоредба, споразумение, задължение и пр.)
    BREACH of the peace юр. нарушение на обществения ред, безредица
    BREACH of promise неудържане на дадена дума (особ. за женитба)
    BREACH of arrest избягване от арест
    BREACH of faith нелоялна постъпка, измяна
    2. отчуждаване
    скъсване, скарване, раздяла (with с)
    3. пролом, пробив, дупка, процеп, цепнатина
    to stand in the BREACH npен. поемам/понасям тежестта на удара/атаката, извършвам най-трудната работа, на топа на устата съм, опирам пешкира
    to step into/fill the BREACH прен. оказвам помощ в критичен момент
    4. разбиване на вълни о кораб
    5. скачане на кит във водата
    II. 1. правя пролом в, пробивам
    2. ам. нарушавам (споразумение и пр.)
    * * *
    {bri:tsh} n 1. нарушение, неспазване (на правило, разпоредба, с(2) v 1. правя пролом в, пробивам; 2. ам. нарушавам (спораз
    * * *
    пробив; пробивам; пролом; нарушение; нарушаване;
    * * *
    1. breach of arrest избягване от арест 2. breach of faith нелоялна постъпка, измяна 3. breach of promise неудържане на дадена дума (особ. за женитба) 4. breach of the peace юр. нарушение на обществения ред, безредица 5. i. нарушение, неспазване (на правило, разпоредба, споразумение, задължение и пр.) 6. ii. правя пролом в, пробивам 7. to stand in the breach npен. поемам/понасям тежестта на удара/атаката, извършвам най-трудната работа, на топа на устата съм, опирам пешкира 8. to step into/fill the breach прен. оказвам помощ в критичен момент 9. ам. нарушавам (споразумение и пр.) 10. отчуждаване 11. пролом, пробив, дупка, процеп, цепнатина 12. разбиване на вълни о кораб 13. скачане на кит във водата 14. скъсване, скарване, раздяла (with с)
    * * *
    breach[bri:tʃ] I. n 1. пролом, пробив, бреш; прен. прекъсване, престой, спиране, отлагане; to heal the \breach слагам край на дълга кавга; to stand in the \breach посрещам неприятеля; на топа на устата съм; опирам пешкира; to throw ( fling) o.s. into the \breach втурвам (хвърлям) се на помощ; to step into the \breach замествам, поемам ( нечие) задължение; 2. разбиване на вълни в кораб (clean \breach - когато мачтите и всичко друго на борда бива отнесено; clear \breach без последици); 3. скъсване, раздиране; прекратяване ( with); 4. нарушение, провинение, непокорство; \breach of arrest избягване от арест; \breach of close нарушение на владение; \breach of contract нарушение на договор; \breach of faith злоупотреба с доверието на някого, измяна; \breach of justice несправедливост; \breach of ( the) peace нарушение на обществения ред, безредица; \breach of privilege нарушение на неприкосновеност; \breach of manners нарушение на добрите маниери; \breach of promise неспазване на дадена дума, особ. неизпълнено обещание за женитба; \breach of statutory duty нарушение (неизпълнение) на законно задължение; \breach of trust нарушение на задължение; нарушение на задълженията от страна на доверителен собственик; 5. скачане на кит над водата; II. v правя пролом в, пробивам, издълбавам, правя отвор.

    English-Bulgarian dictionary > breach

  • 12 задължителен

    compulsory, obligatory, ам. mandatory
    (за разпоредба, решение) binding (за on)
    това правило е задължително this rule is binding/разг. a must
    * * *
    задължѝтелен,
    прил., -на, -но, -ни compulsory, obligatory, амер. mandatory, statutory; \задължителенна военна служба conscription; \задължителенна програма спорт. ( кънки) compulsory figures; \задължителенни отчети statutory returns; \задължителенни отчисления statutory deductions; \задължителенни пасиви eligible liabilities; \задължителенни резерви cash ratio; \задължителенно образование compulsory education; \задължителенно съдебно разпореждане mandatory injunction; (за разпоредба, решение) binding (за on); това правило е \задължителенно this rule is binding/разг. a must.
    * * *
    compulsory: задължителен education - задължително образование; forced; indispensable
    * * *
    1. (за разпоредба, решение) binding (за on) 2. compulsory, obligatory, ам. mandatory 3. задължителна военна служба conscription 4. задължително образование compulsory education 5. това правило е задължително this rule is binding/разг. a must

    Български-английски речник > задължителен

  • 13 задължителност

    obligatory/compulsory character, compulsoriness
    (на разпоредба, решение) binding force
    * * *
    задължѝтелност,
    ж., само ед. obligatory/compulsory character, compulsoriness; (на разпоредба, решение) binding force.
    * * *
    1. (на разпоредба, решение) binding force 2. obligatory/compulsory character, compulsoriness

    Български-английски речник > задължителност

  • 14 abeyance

    {ə'beiəns}
    1. временно бездействие, изчакване, неизвестност
    2. юр. временно прекратяване/отменяване, отлагане, суспендиране
    in ABEYANCE, fallen into ABEYANCE отпаднал от употреба, който вече не се спазва/прилага (за закон, разпоредба, обичай и пр.)
    the mat-ter is still in ABEYANCE въпросът e все още висящ/нерешен
    a land in ABEYANCE свободна/незаета/безстопанствена земя
    * * *
    {ъ'beiъns} n 1. временно бездействие; изчакване; неизвестнос
    * * *
    суспендиране; отлагане;
    * * *
    1. a land in abeyance свободна/незаета/безстопанствена земя 2. in abeyance, fallen into abeyance отпаднал от употреба, който вече не се спазва/прилага (за закон, разпоредба, обичай и пр.) 3. the mat-ter is still in abeyance въпросът e все още висящ/нерешен 4. временно бездействие, изчакване, неизвестност 5. юр. временно прекратяване/отменяване, отлагане, суспендиране
    * * *
    abeyance[ə´beiəns] n 1. временно отменяне, суспендиране, преустановяване, прекъсване, премахване; to leave a decree in \abeyance суспендирам постановление; the matter is still in \abeyance въпросът е все още висящ; land in \abeyance свободна (незаета, безстопанствена) земя; 2. тех. неактивно (латентно) състояние.

    English-Bulgarian dictionary > abeyance

  • 15 standing

    {'stændiŋ}
    I. 1. стоящ, прав, правостоящ, изправен на крака
    STANDING room място за правостоящи (в театър, превозно средство и пр.)
    a STANDING ovation бурни овации със ставане на крака
    to leave someone /something STANDING изпреварвам, оставям след себе си (и прен.)
    STANDING meal ядене на крак
    STANDING corn непожънато жито
    STANDING water застояла вода
    STANDING jump cn. скок от място
    2. постоянен, установен, приет
    STANDING army постоянна/редовна войска
    3. постоянно валиден (за покана, предложение, нареждане, поръчка и пр.)
    4. постоянен, неизменен, траен (за цвят, боя и пр.)
    STANDING committee постоянен комитет/присъствие
    STANDING joke постоянна тема/повод за шеги
    STANDING orders постоянна разпоредба, устав, правилник
    all STANDING мор. без да сваря да сваля платната, прен. изненадан, неподготвен
    II. 1. (извоювано/обществено) положение, репутация, реноме
    a person of high STANDING високопоставено лице
    to have no STANDING не съм компетентен, нямам думата
    2. сп. класа, класиране
    3. времетраене, продължителност
    of a long STANDING дългогодишен, отдавнашен, от дълго време
    4. местоположение
    * * *
    {'standin} а 1. стоящ, прав; правостоящ; изправен на крака; (2) {'standin} n 1. (извоювано/обществено) положение; репута
    * * *
    стоящ; постоянен; правостоящ; прав; приет; времетраене; продължителност;
    * * *
    1. a person of high standing високопоставено лице 2. a standing ovation бурни овации със ставане на крака 3. all standing мор. без да сваря да сваля платната, прен. изненадан, неподготвен 4. i. стоящ, прав, правостоящ, изправен на крака 5. ii. (извоювано/обществено) положение, репутация, реноме 6. of a long standing дългогодишен, отдавнашен, от дълго време 7. standing army постоянна/редовна войска 8. standing committee постоянен комитет/присъствие 9. standing corn непожънато жито 10. standing joke постоянна тема/повод за шеги 11. standing jump cn. скок от място 12. standing meal ядене на крак 13. standing orders постоянна разпоредба, устав, правилник 14. standing room място за правостоящи (в театър, превозно средство и пр.) 15. standing water застояла вода 16. to have no standing не съм компетентен, нямам думата 17. to leave someone /something standing изпреварвам, оставям след себе си (и прен.) 18. времетраене, продължителност 19. местоположение 20. постоянен, неизменен, траен (за цвят, боя и пр.) 21. постоянен, установен, приет 22. постоянно валиден (за покана, предложение, нареждане, поръчка и пр.) 23. сп. класа, класиране
    * * *
    standing[´stændiʃ] I. adj 1. който се отнася до стоене, стоящ, правостоящ, изправен, прав; \standing corn непожънато жито; \standing cup столче (на чаша); \standing jump скок от място; \standing meal хапване на крак; \standing position изправена позиция, стоеж; \standing room място за правостоящи; \standing water застояла вода; 2. постоянен, установен, приет; \standing army постоянна армия; \standing committee постоянен комитет (присъствие); \standing dish постоянна храна; прен. постоянна тема; \standing jest постоянен обект за подигравки, посмешище, мезе в устата на хората; \standing orders устав, правилник; \standing rule установено правило; II. n 1. (извоювано) положение, репутация, реноме, авторитет, вещина, "класа"; a person of high \standing високопоставено лице; to have no \standing не съм компетентен, нямам думата; 2. времетраене, продължителност; of long \standing дългогодишен, отдавнашен, от дълго време; 3. местоположение, местонахождение.

    English-Bulgarian dictionary > standing

  • 16 provvedimènto

    m 1) мярка, мероприятие: il governo ha preso i provvedimenti necessari правителството е взело необходимите мерки; 2) разпоредба: emanare un provvedimènto издавам разпоредба.

    Dizionario italiano-bulgaro > provvedimènto

  • 17 decree

    1. n декрет, указ
    2. v постановявам
    * * *
    указ; постановление; постановявам; разпоредба; декрет; закон; едикт; нареждам;
    * * *
    1. n декрет, указ 2. v постановявам
    * * *
    decree[di´kri:] I. n 1. указ, декрет, закон; 2. постановление, решение (на съд); \decree-nisi [naisai] решение за развод, което влиза в сила след определен срок, ако не се повдигне възражение; \decree absolute окончателно постановление за развод; 3. рел. божествено предопределение; 4. рел. постановление на църковен съвет; 5. повеля (на природата, съдбата); II. v издавам декрет (указ); заповядвам, постановявам, нареждам; декретирам; повелявам; отсъждам (награда и пр.) (to).

    English-Bulgarian dictionary > decree

  • 18 necessary

    {'nəsəsəri}
    I. 1. необходим, нужен (to, for)
    it is NECESSARY for him to come, it is NECESSARY that he should come необходимо/нужно e той да дойде
    this makes it NECESSARY for us to това ни принуждава/задължава да
    2. неизбежен, сигурен (за резултат и пр.), логичен (за заключение)
    3. действуващ по принуда
    II. 1. обик. рl (жизнена) необходимост/нужда, предмет от първа необходимост
    2. sl. пара, мангизи
    to do the NECESSARY правя необходимото, плащам/давам парата
    * * *
    {'nъsъsъri} I. a 1. необходим, нужен (to, for); it is necessary for
    * * *
    нужда; неизбежен; нужен; необходим;
    * * *
    1. i. необходим, нужен (to, for) 2. ii. обик. рl (жизнена) необходимост/нужда, предмет от първа необходимост 3. it is necessary for him to come, it is necessary that he should come необходимо/нужно e той да дойде 4. sl. пара, мангизи 5. this makes it necessary for us to това ни принуждава/задължава да 6. to do the necessary правя необходимото, плащам/давам парата 7. действуващ по принуда 8. неизбежен, сигурен (за резултат и пр.), логичен (за заключение)
    * * *
    necessary[´nesisəri] I. adj 1. необходим, нужен (to, for); it is
    ecessary for him to     необходимо е (нужно е) той да, той трябва да; it is
    ecessary that she     ( should) know необходимо е тя да знае, тя трябва да знае; this regulation makes it
    ecessary for us to     тази разпоредба ни принуждава (задължава) да; if
    ecessary     ако е необходимо; 2. неизбежен; сигурен (за резултат и пр.); логичен (за заключение); • a
    ecessary house     ост. клозет, нужник; a
    ecessary woman     рядко чистачка, прислужница; II. n 1. обикн. pl (жизнена) необходимост, нужда; необходими предмети и услуги; the barest necessaries само най-необходимото; travel necessaries пътнически принадлежности; 2. юрид. издръжка (на малолетен, съпруга и пр.); 3. sl пари, пара; необходимото; to do the
    ecessary     правя необходимото; плащам (давам) парата.

    English-Bulgarian dictionary > necessary

  • 19 временен

    temporary, provisional, interim
    (краткотраен) transient, transitory
    временен интерес a passing interest
    временен комитет an interim committee
    временен неуспех a temporary setback
    временен работник an odd man/hand
    временен резултат a provisional result
    временен съюзник an ally of the minute/moment
    временен управител an acting manager
    временна болница a makeshift hospital
    временна мярка a temporary measure
    временно правителство an interim/a provisional/a caretaker government
    временно споразумение a provisional agreement, a working arrangement
    * * *
    врѐменен,
    прил., -на, -но, -ни temporary; provisional; interim; ( импровизиран) makeshift; ( краткотраен) transient, transitory; \времененен застрахователен документ covering note; \времененен интерес passing interest; \времененен характер temporariness; \времененен комитет interim committee; \времененен ликвидатор provisional liquidation; \времененен наем interim rent; \времененен неуспех temporary setback; \времененен работник odd man/hand; \времененен резултат provisional result; \времененен сервитут intermittent easement; \времененен синдик receiver; \времененен характер temporality; \времененен съюзник ally of the minute/moment; \времененен управител acting manager; \времененна болница makeshift hospital; \времененна квартира makeshift lodging; \времененна мярка temporary measure; \времененна нетрудоспособност temporary disability/incapacity; \времененна постройка temporary structure; \времененна работа odd job; \времененна разпоредба temporary provision; \времененни укрепления field works; \времененно завещание ambulatory will; \времененно облекчение temporary relief; \времененно правителство interim/provisional/transitional/caretaker government; \времененно седалище temporary seat; \времененно споразумение provisional agreement, working arrangement.
    * * *
    ambulatory ; interim{intxrim}; interlocutory (юр.); provisional; temporal{`tempxrxl}; temporary: временен measures - временни мерки; transitory
    * * *
    1. (импровизиран) makeshift 2. (краткотраен) transient, transitory 3. temporary, provisional, interim 4. ВРЕМЕНЕН интерес a passing interest 5. ВРЕМЕНЕН комитет an interim committee 6. ВРЕМЕНЕН неуспех a temporary setback 7. ВРЕМЕНЕН работник an odd man/hand 8. ВРЕМЕНЕН резултат a provisional result 9. ВРЕМЕНЕН съюзник an ally of the minute/ moment 10. ВРЕМЕНЕН управител an acting manager 11. временна болница a makeshift hospital 12. временна квартира makeshift lodgings 13. временна мярка a temporary measure 14. временна постройка a temporary structure 15. временна работа an odd job 16. временни укрепления field works 17. временно завещание an ambulatory will 18. временно облекчение a temporary relief 19. временно правителство an interim/ a provisional/a caretaker government 20. временно седалище a temporary seat 21. временно споразумение a provisional agreement, a working arrangement

    Български-английски речник > временен

  • 20 zeitweilig

    zeitweilig adj 1. временен; 2. от време на време; eine zeitweilige Anordnung временна разпоредба; zeitweilige Schwierigkeiten временни трудности; er ist zeitweilig nicht zurechnungsfähig понякога той е невменяем.
    * * *
    a временен;

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > zeitweilig

Страницы
  • 1
  • 2

См. также в других словарях:

  • разпоредба — същ. наредба, нареждане, заповед, разпореждане, постановление, предписание, указ, декрет същ. правило, споразумение, задължение …   Български синонимен речник

  • задължение — същ. дълг, обязаност, ангажимент, отговорност, обвързаност, уговорка същ. товар, бреме, тежест, пасив същ. работа, длъжност същ. договор, трактат, съглашение, контракт същ. обвързване същ. вина …   Български синонимен речник

  • наредба — същ. разпореждане, разпоредба, заповед, повеля, повеление, нареждане, постановление, предписание, инструкция същ. правилник, устав, упътване, указание, порядък, закон, правило същ. уредба, мебелировка, обзавеждане, обстановка същ. указ, декрет,… …   Български синонимен речник

  • нареждане — същ. наредба, разпореждане, разпоредба, заповед, предписание, повеля, инструкция същ. възложена работа същ. решение същ. заповядване, диктуване, диктат същ. указание, упътване, наставление същ. подреждане, подредба, ред …   Български синонимен речник

  • правило — същ. норма, закон, начало, принцип, максима, аксиома, постулат, формула същ. предписание, нареждане, повеля същ. порядък, ред, обичай, навик същ. критерий същ. наредба същ. образец, стандарт …   Български синонимен речник

  • предписание — същ. нареждане, наредба, наставление, разпоредба, директива, постановление, разпореждане, повеление, заповед, закон същ. рецепта същ. норма, правило същ. възложена работа същ. запрещение, съдебно предписание същ. решение …   Български синонимен речник

  • разпореждане — същ. разпоредба, наредба, нареждане, заповед, постановление, предписание, указ, декрет същ. запрещение …   Български синонимен речник

  • споразумение — същ. съгласие, разбирателство, сговор, спогаждане същ. спогодба, съглашение, уговорка, договор, трактат същ. контракт, пакт същ. правило, разпоредба, задължение същ. конвенция същ. уреждане, решение, решаване на въпрос …   Български синонимен речник

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»