-
1 Psychologie f
психология {ж} -
2 psychology
{sai'kɔlədʒi}
n психология* * *{sai'kъlъji} n психология.* * *психология;* * *n психология* * *psychology[¸sai´kɔlədʒi] n психология. -
3 depth
{depθ}
1. дълбочина (и прен.)
in DEPTH задълбочен (за анализ и пр.)
2. ширина
shelves 10 inches in DEPTH рафтове, широки 10 инча
3. обик. рl дълбочини, дълбини, глъбини
in the DEPTHs of the earth в земните недра, вдън земя
in the DEPTH (s) of night в глуха/потайна доба
in the DEPTH of the country в дълбоката провинция
to be in the DEPTHs of despair/degradation в пълно отчаяние/напълно пропаднал съм
cry from the DEPTHs вик от глъбините на сърцето
in the DEPTH (s) of всред, посред
4. pl бездна, пропаст
5. наситеност (на тон, цвят)
6. муз. дълбочина (на тон)
7. attr задълбочен, подробен
DEPTH psychology дълбочинна психология
the DEPTHs прен. дъното, най-ниската степен на унижение и мизерия
to be out of/beyond one's DEPTH не стигам дъното с краката си, прен. не мога да следя, не разбирам
it is beyond my DEPTH него разбирам, не е за моята уста лъжица* * *{depd} n 1. дълбочина (и прен.); in depth задълбочен (за анализ и п* * *бездна; пропаст; дълбочина; задълбочен; наситеност;* * *1. attr задълбочен, подробен 2. cry from the depths вик от глъбините на сърцето 3. depth psychology дълбочинна психология 4. in depth задълбочен (за анализ и пр.) 5. in the depth (s) of night в глуха/потайна доба 6. in the depth (s) of всред, посред 7. in the depth of the country в дълбоката провинция 8. in the depths of the earth в земните недра, вдън земя 9. it is beyond my depth него разбирам, не е за моята уста лъжица 10. pl бездна, пропаст 11. shelves 10 inches in depth рафтове, широки 10 инча 12. the depths прен. дъното, най-ниската степен на унижение и мизерия 13. to be in the depths of despair/degradation в пълно отчаяние/напълно пропаднал съм 14. to be out of/beyond one's depth не стигам дъното с краката си, прен. не мога да следя, не разбирам 15. дълбочина (и прен.) 16. муз. дълбочина (на тон) 17. наситеност (на тон, цвят) 18. обик. pl дълбочини, дълбини, глъбини 19. ширина* * *depth[depu] n 1. дълбочина (и прен.); the snow is 10 cm in \depth снегът е дълбок 10 см; to bore to a \depth of пускам сонда на дълбочина; \depth of mind дълбочина на ума; 2. ширина; a hem of 3 centimetres in \depth подгъв, широк три см; 3. обикн. pl дълбочини, дълбини, глъбини; in the \depths of the earth поет. в недрата на земята; вдън земя; in the \depth(s) of night в глуха (потайна) доба; in the \depth of the country в дълбоката провинция; \depths of inspiration силно вдъхновение; in the \depths of despair в голямо отчаяние, без никаква надежда; a cry from the \depths вик от глъбините на сърцето; in the \depths of degradation в абсолютна деградация; in the \depth(s) of всред, посред; to plumb the \depths (of) 1) проучвам в дълбочина, изучавам в подробности; 2) изстрадвам, изпитвам на гърба си; 4. pl бездна, пропаст; 5. наситеност (за тон, цвят); 6. муз. низина (на тон), дълбочина; a voice without \depth глас без дълбочина; • to be out of ( beyond) o.'s \depth в дълбока вода съм, не стигам дъното с краката си, затъвам; прен. намирам се в небрано лозе; it is beyond my \depth не го разбирам, не е за моята уста лъжица. -
4 childhood
{'tJaildhud}
1. детство, детинство
second CHILDHOOD старческо вдетиняване
2. прен. най-ранен период на развитие* * *{'tJaildhud} n 1. детство, детинство; second childhood старческо вд* * *детство; детинство;* * *1. second childhood старческо вдетиняване 2. детство, детинство 3. прен. най-ранен период на развитие* * * -
5 psychic
{'saikik}
I. 1. душевен, психически
2. със способности на медиум
3. направен за психологически ефект (за анонс при бридж)
PSYCHIC (al) research изследване на явления като телепатия, ясновидство и пр
II. 1. медиум
2. рl PSYCHIC (al) research* * *{'saikik} I. a 1. душевен, психически; 2. със способности на* * *психичен; психически; душевен;* * *1. i. душевен, психически 2. ii. медиум 3. psychic (al) research изследване на явления като телепатия, ясновидство и пр 4. направен за психологически ефект (за анонс при бридж) 5. рl psychic (al) research 6. със способности на медиум* * * -
6 engineering psychology
• инженерна психологияEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > engineering psychology
-
7 human engineering
• инженерна психология• ергономияEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > human engineering
-
8 industrial psychology
• промишлена психологияEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > industrial psychology
-
9 information psychology
• информационна психологияEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > information psychology
-
10 Massenpsychologie
Mássenpsychologie f o.Pl. психология на масите. -
11 Psychologie
Psychologie f, (-n) психология. -
12 Seelenkunde
Seelenkunde f o.Pl. veraltend 1. психология; 2. познаване на човешката душа. -
13 Tiefenpsychologie
Tiefenpsychologie f o.Pl. психология на подсъзнанието. -
14 psicologìa
f психология. -
15 psicología
f психология. -
16 morphopsychologie
f. (de morpho- et psychologie) морфопсихология; психология, която почива на морфологическото устройство. -
17 Sozialpsychologie f
социална психология {ж} -
18 psicologia
psicologia [psikoloˈdʒiːa] <- gie>
См. также в других словарях:
психология — психология … Орфографический словарь-справочник
ПСИХОЛОГИЯ — ПСИХОЛОГИЯ, наука о псих, процессах личности и их специфически человеческих формах: восприятии и мышлении, сознании и характере, речи и поведении. Советская П. строит сзое понимание предмета П. на основе рязработки идейного наследства Маркса… … Большая медицинская энциклопедия
ПСИХОЛОГИЯ — (от греч. душа и слово, учение), наука о закономерностях, механизмах и фактах психич. жизни человека и животных. Взаимоотношения живых существ с миром реализуются посредством чувств. и умств. образов, мотиваций, процессов общения,… … Философская энциклопедия
психология — (от греч. psyche душа и logos учение, наука) наука о закономерностях развития и функционирования психики как особой формы жизнедеятельности. Взаимодействие живых существ с окружающим миром реализуется посредством качественно отличных от… … Большая психологическая энциклопедия
ПСИХОЛОГИЯ — (от психо... и ...логия) наука о закономерностях, механизме и фактах психической жизни человека и животных. Основная тема психологической мысли античности и средних веков проблема души (Аристотель, О душе и др.). В 17 18 вв. на основе… … Большой Энциклопедический словарь
ПСИХОЛОГИЯ — (от психо... и...логия), наука о закономерностях, механизмах и фактах психической жизни человека и животных. Основная тема психологической мысли античности и средних веков проблема души ( О душе Аристотеля и др.). В 17 18 вв. на основе… … Современная энциклопедия
психология — и. ж. psychologie f. 1. Наука о психике, психической деятельности человека. Общая психология. БАС 1. Экспериментальная психология. Психология животных . Уш. 1939. || Учебный предмет, излагающий содержание этой науки. БАС 1. || Книга, излагающая… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
Психология — (от психо... и ...логия), наука о закономерностях, механизмах и фактах психической жизни человека и животных. Основная тема психологической мысли античности и средних веков проблема души (“О душе” Аристотеля и др.). В 17 18 вв. на основе… … Иллюстрированный энциклопедический словарь
ПСИХОЛОГИЯ — (греч., от psyche душа, и logos учение, наука). Наука о душевной деятельности. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ПСИХОЛОГИЯ греч., от psyche, душа, и lego, говорю. Наука о душе. Объяснение 25000… … Словарь иностранных слов русского языка
ПСИХОЛОГИЯ — ПСИХОЛОГИЯ, психологии, мн. нет, жен. (греч. psyche душа и logos учение) (книжн.). 1. Наука, изучающая психические процессы, возникающие в результате постоянного воздействия объективного мира, социальной среды на человека (и животных).… … Толковый словарь Ушакова
психология я — ПСИХОЛОГИЯ Я (эго психология) одно из направлений психоаналитической психологии, возникшее в середине 20 в., нашедшее свое отражение в работах А. Фрейд, X. Хартманна и ориентированное на изучение защитных механизмов Я, а также их связей и … Энциклопедия эпистемологии и философии науки
