-
61 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
62 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter. -
63 service
m. (lat. servitium "esclavage") 1. служба; работа; être de service на работа съм; service d'ordre полицейска група, която осигурява обществения ред, дисциплина и др.; être au service de qqn. работя, служа при някого; service des relations publiques служба за връзки с обществеността; 2. служене, обслужване; le service est médiocre dans cet hôtel обслужването е посредствено в този хотел; 3. управление, служба, учреждение; отдел, отделение; бюро; services de transports транспортна служба; chef de service директор на учреждение; service de santé здравен пункт; service du contentieux правен отдел в предприятие; 4. персонал, състав; 5. воен. служба, повинност; faire son service отбивам военната си служба; 6. услуга, помощ, добрина; разположение; rendre service а qqn. правя услуга на някого; je suis а votre service на вашите услуги съм; 7. употреба; функциониране; mettre en service пускам в употреба; hors service излязъл извън употреба; service après-vente безплатен ремонт на електрически уреди (които са още в гаранция); следпродажбен сервиз; 8. ост. храна, ястия, които се сервират едновременно; 9. сервиз, прибор за хранене; service а liqueurs сервиз за ликьор; service de table покривка и кърпи за маса; un service de porcelaine порцеланов сервиз; 10. църк. служба; le service divin божествена служба, литургия; 11. спорт. с?рвис (при тенис, волейбол и др.); 12. сервиране, обслужване (на маса); 13. икон. сфера на услуги; sociétés de services фирми, които се занимават с услуги. Ќ être de service дежурен съм; rendre un mauvais service а qqn. правя мечешка услуга; être service-service стриктен съм, точен. -
64 teille
ou tille f. (lat. tilia "écorce de tilleul" et par ext. "écorce") твърди частици на лен или коноп (които отпадат при очукването, при мънето). -
65 tenue
f. (de tenir) 1. време, през което се провежда заседание, събрание; 2. водене, ръководене; поддържане; veiller а la bonne tenue d'un établissement следя за доброто ръководене на учреждение; la tenue de la maison поддържане на къща; 3. държане, поведение, външен вид; avoir de la tenue имам добро държание; bonne tenue en classe добро поведение в клас; 4. дреха, облекло, униформа; se mettre en tenue обличам униформата; tenue de sport спортно облекло; tenue de soirée вечерен тоалет; tenue légère, petite tenue леко облекло; 5. муз. тенуто; 6. стойка при яздене на кон; avoir de la tenue имам добра стойка при яздене; 7. ост. продължителност, трайност, продължение; tout d'une tenue, d'une seule tenue без прекъсване, продължително; 8. икон. стабилност на борсовия курс на акции; 9. авт. способност на автомобил да се движи в права посока и да не се носи встрани, когато сходимостта на гумите е регулирана. -
66 théorie2
f. (lat. theoricus, mot gr.) 1. ист. пратеници, представители на Древна Гърция (при големи игри или при оракул); 2. разш. процесия, шествие. -
67 tierce
f. (fém. subst. de tiers) 1. муз. терца; 2. печ. трета коректура, ревизия; 3. трета позиция (при фехтовка); 4. астр. шестдесета част от секундата; 5. терца ( при игра на карти). -
68 tour2
m. (de tourner, tourner) 1. завъртване, въртене; tour2 de manivelle въртене на манивела; donner un tour2 de clef завъртам ключ; 2. обиколка; tour2 de France колоездачна обиколка на Франция; prendre son tour2 de poitrine, de hanches измервам гръдната си обиколка, обиколката на ханша; faire le tour2 de обикалям нещо; прен. преглеждам, разглеждам; 3. разходка; faire un tour2 излизам на кратка разходка, излизам за малко; 4. окръжност, обиколка (мярка); 5. кръг, обиколка, пирует (при танцуване); 6. тур (при състезание на шахмат и др.); 7. ред; attendre son tour2 чакам реда си; passer son tour2 минавам реда си; 8. сръчност, ловкост, фокус; tour2 de main d'un artisan сръчност на майстор; tour2s de cartes фокуси с карти; 9. номер, изиграване; faire, jouer un tour2 а qqn. изигравам номер на някого; 10. прен. начин на мислене; ход, обрат (на мисли, дела); obsever le tour2 des événements наблюдавам хода на събитията; 11. loc.adv. tour2 а tour2, а tour2 de rôle ред по ред, последователно. Ќ а tour2 de bras с всички сили; un tour2 de phrase синтактичен израз. -
69 tourniquet
m. (de turniquet "vêtement de dessus", de turnicle, d'apr. tourner) 1. кръстовидна въртележка при вход, каса и др. (за пропускане само по един човек); 2. тех. въртяща се стойка, подпорка; 3. скоба, кука за задържане отворен прозорец; 4. рулетка (хазартна игра); 5. хир. щипци за кръвоносни съдове (при операция, за да не тече кръв); 6. в. арго военен съд; 7. tourniquet hydraulique въртящ се дъждовален апарат. -
70 tropique
adj. (lat. tropicus, gr. tropikos) 1. тропичен, тропически; 2. m. тропик; tropique du Cancer тропик на Рака; tropique du Capcicorne тропик на Козирога; 3. бот. който се отваря при изгрев слънце и се затваря при залез ( за цвят). -
71 veillée
f. (de veille) 1. времето след вечеря; 2. седянка; 3. нощно дежурство, бдение ( при болен или при умрял). Ќ veillée d'armes бдение на бъдещ рицар над оръжието му; прен. подготвяне за трудно изпитание. -
72 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
73 -ium
суфикс, който се използва при наименованията на металите. ive f. (de if) бот. срещниче обикновено, Ajuga chamaepitys. -
74 abaisse-langue
m.inv. (de abaisser et langue) уред за снишаване на езика при преглед на гърлото. -
75 abcaptonurie
f. (du rad. lat. captare "prendre" et -urie) мед. наследствено смущение в метаболизма, при което урината има червен цвят. -
76 abord
m. (de aborder) I. 1. ост. слизане на бряг; 2. pl. les abords d'un lieu покрайнините на дадено място, подстъпите към него; 3. мор. en abord покрай борда, по дължината на борда; II. 1. среща; il est d'un abord facile той е леснодостъпен човек; dès l'abord отначало; au premier abord, de prime abord при пръв поглед, отначало; 2. d'abord най-напред, отначало; d'abord après малко след това. Ќ Ant. après, ensuite. -
77 aborder
v. I. (de а et bord "bordage") v.tr. 1. мор. заставам борд до борд с кораб (за нападение); 2. сблъсквам се с кораб; II. (de а et bord "rivage") v.intr. 1. достигам до бряг, слизам на суша; aborder au port акостирам в пристанището; 2. достигам място, което е труднодостъпно; 3. прен. aborder qqn. отивам при някого, когото не познавам. Ќ aborder une question засягам въпрос; aborder un problème разисквам проблем. Ќ Ant. appareiller; quitter. -
78 accéléré,
e adj. et. m. (de accélérer) 1. adj. ускорен; pas accéléré, ускорена стъпка; respiration accéléré,e учестено дишане; 2. m. филмов похват, при който се симулира ускорено движение. Ќ Ant. ralenti. -
79 accentuation
f. (lat. accentuatio) 1. поставяне на ударение; les règles de l'accentuation правилата при поставяне на ударение; 2. издигане на гласа, акцентуване; 3. прен. подчертаване, наблягане на нещо; l'accentuation de certains traits du visage подсилване на някои черти на лицето. -
80 accident
m. (lat. accidens, de accidere "survenir") 1. случка, случайност, случай; un heureux accident щастлива случайност; par accident по случайност; 2. инцидент, злополука, нещастен случай; accident de travail нещастен случай при работа; accident de voiture произшествие с кола; 3. мед. случаен признак на болест, усложнение; 4. геогр. неравност; accidents de terrain неравности на почвата; 5. муз. знак за повишаване или понижаване на тона; il y a 3 accidents: le dièse, le bémol, le bécarre има три знака за изменение на тона: диез, бемол, бекар.
Страницы
См. также в других словарях:
при́уз — приуз … Русское словесное ударение
приём — приём, а … Русский орфографический словарь
приём — приём … Словарь употребления буквы Ё
приём — приём/ … Морфемно-орфографический словарь
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
приём — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) чего? приёма, чему? приёму, (вижу) что? приём, чем? приёмом, о чём? о приёме; мн. что? приёмы, (нет) чего? приёмов, чему? приёмам, (вижу) что? приёмы, чем? приёмами, о чём? о приёмах 1. Под приёмом чего… … Толковый словарь Дмитриева
при — предлог. ком чём. 1. Указывает на место, в непосредственной близости от которого что л. находится; около, возле, у, рядом с. Комната при кухне. Разбить сад при доме. Остановиться при входе в ущелье. Часовня стоит при дороге. * Ногою твёрдой стать … Энциклопедический словарь
ПРИ — предл. с пред. о месте, у, близь, около, возле. Город при реке, но, называя ее, говорят на. Владимир при реке, на Клязьме. При городе слобода, под городом, пригородье. | О людях, в бытность, в присутствии. Это бмло при мне и при многих свидетелях … Толковый словарь Даля
при — (1) Предлог с мест. пад. 1. При указании на явление, событие, во время которого что л. происходит. И абие нача здати стѣны въ Иерусалимѣ ... Аще же бы скончал при своем животѣ, не могли быша римляне никако же Иерусалима взяти. Флав. Полон. Иерус … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Приём — многозначное слово Может означать: Действие по значению глагола принимать, взятие, получение какого либо передаваемого объекта Приём посуды Приём информации Приём почтовых отправлений Приём (введение) лекарственных средств Сублингвальный приём… … Википедия
