-
41 fendre
v.tr. (lat. findere) 1. цепя, разцепвам, нацепвам; fendre du bois цепя дърва; 2. пуквам, спуквам, разпуквам, напуквам; 3. прен. пробивам си път, промъквам се през; 4. поря; fendre l'air поря въздуха; le navire fend les flots корабът цепи вълните; se fendre 1. цепя се, разцепвам се, нацепвам се; пукам се; 2. при фехтовка: изнасям силно напред десния си крак, за да засегна противника си, като левия оставям на място. Ќ cela me fend le cњur сърцето ми се къса (от състрадание, от милост); fendre un cheveu en quatre цепя косъма на две; il gèle а pierre fendre дърво и камък се пукат от студ; se fendre d'une tournée нар. решавам се да платя една поръчка (при почерпка); se fendre la pipe смея се силно; se fendre de разг. купувам, подарявам нещо, похарчвам; il ne s'est pas fendu, ce cadeau n'a pas dû lui coûter cher не се е охарчил много, този подарък вероятно не струва скъпо. -
42 garder
v.tr. (germ. °wardôn "veiller") 1. пазя, наглеждам, гледам; garder des bêtes пазя животни; garder des enfants бавя, гледам деца; garder une maison пазя, охранявам къща; 2. задържам; garder qqn. comme client задържам някого като клиент; 3. оставям, съхранявам; garder les marchandises en entrepôt съхранявам стоките в склад; garder un double du contrat оставям си копие от договор; 4. спазвам, съблюдавам; garder les convenances спазвам обществените норми за благоприличие; garder une discrétion спазвам дискретност; 5. пазя, запазвам; garder le silence пазя, запазвам мълчание; garder un secret пазя тайна; garder la taille пазя линия (при диета); 6. та3/4; garder rancune а qqn. та3/4 злоба срещу някого; garder l'espoir que тая, храня надежда, че; gardez-moi une place запазете ми място; 7. оставам, пазя; garder le lit оставам в легло; garder la chambre стоя вкъщи (при болест); se garder 1. внимавам, пазя се, избягвам; 2. se garder de предпазвам се от; gardez-vous des flatteurs пазете се от ласкателите; 3. запазвам се, трая ( за дълбоко замразени продукти). Ќ garder а vue не изпускам от очи; être gardé а vue под постоянно наблюдение съм; Dieu me garde de... Бог ме пази от... Ќ Ant. abandonner, céder, changer, détruire, gâter, rendre, renoncer а; se débarrasser, se défaire; négliger, oublier, perdre; révéler; enfreindre. -
43 languette
f. (de langue) 1. езиче; 2. всичко, което има формата на езиче; клапа; 3. преграда от печка до камина; 4. клапа на мундщук при музикални инструменти; 5. мъжкото при сглобяване на шлиц. -
44 levée
f. (de lever) 1. вдигане, снемане, сваляне, махане; levée d'un siège вдигане на обсада; 2. прибиране; faire la levée des grains прибирам житото (реколтата); 3. вдигане, прекратяване; levée d'une séance прекратяване на заседание; 4. събиране; la levée des impôts събиране на данъците; 5. вземане, прибиране (писма от пощенска кутия); 6. привикване на военна служба, свикване под знамената; набор; 7. карти, взети при игра с по-голяма карта; 8. насип, дига за задържане водите на река, канал; 9. снемане ( план). Ќ levée de boucliers ист. демонстрация на римски войници срещу водача им; остра съпротива срещу авторитетна личност; levée du corps официален акт, при който се изнася тялото на мъртвец, за да бъде погребано. Ќ Hom. lever. -
45 mécompte
m. (de l'a. v. mécompter "se tromper") 1. грешка при смятане, при сметки; 2. прен. излъгана надежда; разочароване. -
46 moyennant
adv. (de moyenner) 1. посредством, чрез, с помощта на; 2. loc. conj. moyennant que при условие, че; при положение че. -
47 nagée
f. (de nager) разстоянието, което се преминава при едно загребване ( при плуване). -
48 néanmoins
adv. (de néant "en rien" et moins) при все това; при това, обаче. -
49 passage
m. (de passer) 1. преминаване, преливане; преплуване; 2. минаване; attendre qqn. au passage чакам някого да мине; être de passage минавам (отбивам се) на път за друго място; oiseau de passage прелетна птица; 3. път; se faire (s'ouvrir, se frayer) un passage пробивам си, правя си път да мина; 4. преход, преминаване; смяна; 5. пасаж, място, откъс, цитат (в литературно произведение); 6. покрита улица, улица само за пешеходци; пасаж; 7. прелез, място за минаване; passage а niveau железопътен прелез; passage clouté означено място на улицата за преминаване на пешеходци; passage souterrain тунел под път; 8. мимолетно, скоропреходно нещо; 9. техн. обработка (на кожи, платове и др.); 10. такса, която се плаща при преминаване на път. Ќ passage а tabac разг. пребиване, биене до смърт (в участък, при разпит в полицията); livrer passage давам изход; examen de passage изпит за преминаване в по-горен клас. -
50 pilotage1
m. (de piloter) набиване колове в основата на сграда, строеж (при нездрава почва, при строеж във вода). -
51 plastron
m. (it. piastrone "haubert") 1. ист. нагръдник (предна част на броня); 2. пластрон (твърд, колосан нагръдник на риза на фрак, смокинг); 3. кожен нагръдник (при фехтовка); 4. воен. група войници, представляващи неприятеля ( при казармени упражнения). -
52 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
53 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
54 réception
f. (lat. receptio) 1. приемане, получаване; réception du courrier получаване на пощата; 2. начин на посрещане, на приемане; прием; réception amicale приятелско посрещане; 3. официален прием; réception d'un ambassadeur официален прием на посланик; 4. приемане (на строеж); procés-verbal de réception приемателен протокол (за строеж); 5. спорт. приземяване (при скок, при гимнастически упражнения); 6. улавяне, приемане (на радиовълни); 7. получаване на топката (във футбола); рецепция (на хотел); 8. посрещане на гости, прием. Ќ Ant. envoi, expédition; emission; exclusion. -
55 recoupe
f. (de recouper) 1. обрезка, изрезка, остатък от материя при изрязване; 2. стърготини (от метал); 3. строит. отломка (при дялане на камък); 4. лошокачествено брашно; 5. повторно окосяване на сено. -
56 rédintégration
f. (du lat. re- et integrare) явление, при което вече преминало веднъж психично състояние се проявява наново при появата на основната му част. -
57 relance
f. (de relancer) 1. удар върху топка през мрежата (при волейбол и др.); 2. реланс (удвояване на залога при игра на покер); 3. подем, нов импулс; relance de l'économie нов подем на икономиката; 4. преследване на някого по административен път. -
58 rentrée
f. (de rentrér) 1. прибиране, завръщане; 2. начало на учебната година; започване на работа след годишен отпуск; 3. прибиране; rentrée de la récolte прибиране на реколтата; 4. инкасиране, парично постъпление; 5. театр. откриване на новия сезон; 6. театр. завръщане на актьор на сцена; 7. карти, които се теглят от тестето, за да заменят тези, които са изхвърлени (при игра на карти); 8. навлизане на космически апарат в атмосферата при завръщането му на земята. Ќ Ant. sortie; dépense. -
59 reprise
f. (de reprendre) 1. повторно завладяване, превземане; 2. продължение, повторение, възобновяване; reprise du travail après la grève възобновяване на работа след стачка; 3. съживяване, оживление, нов подем; 4. припев; 5. започване отново (на уроци и др.); 6. театр. поставяне отново на сцената; повторно представяне; 7. изкърпване на плат, реприз; 8. поправка, ремонт (на вътрешната част на стена); 9. техн. преминаване към по-голяма скорост, увеличаване на оборотите; 10. спорт. нова схватка, рунд, подновяване, продължаване (на борба, на боксов мач); нова атака (при фехтовка); второ полувреме на спортен мач; 11. pl. юр. това, което съпрузите имат право да вземат преди подялбата на общо имущество; 12. вземане отново на нещо; 13. муз. повторение, повторно изсвирване на музикален откъс; 14. част от урок по езда или дресировка; 15. откупуване на имот; 16. сумата, която се плаща за откупуване на имот; 17. откупуване от търговец на използвана стока при покупка от клиента на нова; 18. купуване на предприятие от някого; 19. съживяване на растение, започване на нов растеж. Ќ а plusieurs reprises неколкократно; reprise perdue изкърпване, което не се вижда. -
60 retenue
f. (de retenir) 1. сдържаност, скромност, умереност, дискретност; 2. задържане; retenue d'une marchandise а la frontière задържане на стока на границата; 3. удръжка; faire une retenue de 10 % sur les salaires правя удръжка от 10 % върху заплатите; retenue sur le traitement удръжка от работната заплата; 4. задържане на ученик в училище след часовете (наказание); 5. мат. остатък, запазване наум на число (при смятане); 6. задържана вода между шлюзове в язовир; 7. закрепване (на греди в стена); 8. в съчет. cordage de retenue въже, което служи за задържане на предмет при издигане във въздуха; 9. автомобилно задръстване. Ќ retenue d'eau водохранилище, язовир, вир. Ќ Ant. audace, désinvolture, effusion, familiarité, impudence, indiscrétion, laisser-aller, licence.
См. также в других словарях:
при́уз — приуз … Русское словесное ударение
приём — приём, а … Русский орфографический словарь
приём — приём … Словарь употребления буквы Ё
приём — приём/ … Морфемно-орфографический словарь
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
приём — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) чего? приёма, чему? приёму, (вижу) что? приём, чем? приёмом, о чём? о приёме; мн. что? приёмы, (нет) чего? приёмов, чему? приёмам, (вижу) что? приёмы, чем? приёмами, о чём? о приёмах 1. Под приёмом чего… … Толковый словарь Дмитриева
при — предлог. ком чём. 1. Указывает на место, в непосредственной близости от которого что л. находится; около, возле, у, рядом с. Комната при кухне. Разбить сад при доме. Остановиться при входе в ущелье. Часовня стоит при дороге. * Ногою твёрдой стать … Энциклопедический словарь
ПРИ — предл. с пред. о месте, у, близь, около, возле. Город при реке, но, называя ее, говорят на. Владимир при реке, на Клязьме. При городе слобода, под городом, пригородье. | О людях, в бытность, в присутствии. Это бмло при мне и при многих свидетелях … Толковый словарь Даля
при — (1) Предлог с мест. пад. 1. При указании на явление, событие, во время которого что л. происходит. И абие нача здати стѣны въ Иерусалимѣ ... Аще же бы скончал при своем животѣ, не могли быша римляне никако же Иерусалима взяти. Флав. Полон. Иерус … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Приём — многозначное слово Может означать: Действие по значению глагола принимать, взятие, получение какого либо передаваемого объекта Приём посуды Приём информации Приём почтовых отправлений Приём (введение) лекарственных средств Сублингвальный приём… … Википедия
