-
1 при
предл 1. (до, край) près de, auprès de, а côté de; 2. (у) chez; отивам при лекар aller chez le docteur; 3. а (au), au moment de, au temps de, lors de; 4. par, dans, avec, quand, а; при добра воля avec de la bonne volonté; 5. (въпреки) malgré, bien que; 6. (към) près (auprès) le, la, les; при Министерството на външните работи près du Ministère des Affaires étrangères; асистент при катедрата по история assistant près la (а la) chaire d'histoire; а при все това malgré cela, malgré tout; при все че bien que, quoique; при това а part cela, en outre, par-dessus le marché. -
2 одърпан
при 1. (за дреха) usé, e; râpé, e; 2. (за човек) déguenillé, e, dépenaillé, e, haillonneux, euse, quenilleux, euse; loqueteux, euse; déchiré, e; нар râpé, e. -
3 да1
частица 1. а) (при положителен отговор) oui; б) (при положителен отговор на отрицателен въпрос) si; в) (за усилване на потвърждението) mais oui, mais bien sûr; je sius enchanté, e; 2. (за наблягане върху изказана мисъл) certainement, vraiment, bien sûr; 3. разг (отговор при повикване) eh bien? quoi? qu'est-ce qu'il y a? j'entends! 4. (при почукване на врата) oui; 5. (рядко при въпроси, изразяващи изненада, учудване, недоверие на които се очаква отвърдителен отговор нима, така ли) c'est vrai? est-ce vrai? oui? -
4 как
I. нрч 1. (при въпрос) comment; 2. ( при възклицателно изречение) comme, comment; как съжалявам! comme je regrette! II. съюз 1. (за начин, положениe, степен) comme, comment (de quelle manière, а quel point); 2. нар (откакто) depuis; III. частица (при въпрос, изразяващ учудване, несъгласие и т. н.) comment, quoi; IV. межд (при изненада) comment! quoi! как! а как да е n'importe comment: как-как coûte que coûte, а tout prix; (ами) как да не! allons donc! как не а) certainement, je crois bien, comment donc; б) que; как (ли) не опита да ме убеди que n'a-t-il pas essayé (que n'a-t-il pas fait) pour me convaincre; как така? comment se fait-il? няма как rien а faire; impossible de faire autrement. -
5 на
предл 1. (за означаване на притежание) de (du), de la, des; в подножието на планината au pied de la montagne; 2. (за отношение - кому?) а (au), а la, aux; говоря на сестра си je parle а ma sњur; 3. (за посока) а (au), а la, aux, en, de; на запад а l'ouest; на отиване а l'aller; на връщане au retour; на горе en haut; на долу en bas; на страни de côté; от длъж на шир de long en large; 4. (за място) sur, а, par; слизам на земята (от превозно средство) descendre (mettre pied) а terre; 5. (за опора) sur, а, contre; 6. (за време) en, а; на есен en automne; на обед а midi; (за дата) le; 7. (за начина, по който се извършва действието) en, par, а; от ръка на ръка de main en main; на два пъти en deux fois; от ден на ден de jour en jour; два пъти на ден deux fois par jour; 8. (за обстоятелствата, при които се извършва нещо) а, en; на слънце au soleil; на мръкване а la tombée de la nuit; на море en mer; 9. (за целта на действието) pour; отивам за орехи aller pour des noix; 10. (за оръдието на действието) а, de; на ръка а la main; свиря на цигулка (на пиано) jouer du violon (du piano); 11. (за възраст) а (l'âge de); на десет години а l'âge de dix ans; 12. (за части, при разпределение) en, par; на човек par personne; 13. (за пожелание) на здраве! а votre santé; 14. в съчет а) с глаголи: благодаря на някого adresser des remerciements а qn, remercier qn; извинявам се на demander pardon а, s'excuser auprès de; покорявам се на se soumettre а; отговарям на répondre (correspondre) а; б) при гл съм с наречие (в безлични изрази) студено ми е на краката avoir froid aux pieds; в) с някои прилагателни равен на égal а; вреден на nuisible а; подобен на pareil а; близко на proche de (du); г) при някои безлични глаголи случва се на il arrive а; както подобава на comme il convient а; д) в някои изрази, като къща на няколко етажа maison а plusieurs étages; на два часа от града а deux heures de la ville. -
6 условие
ср 1. condition f; при изгодни условия а des conditions avantageuses; при изричното условие sous condition expresse; с условие да (при условие да) а (la) condition de; при условие, че а condition que; 2. convention f, accord m, dispositions fpl (stipulations fpl); според условията d'après les dispositions prises, selon ce que l'on est convenu de faire. -
7 като,
кат съюз 1. (за начин) en (tout en) + participe présent; 2. (за време) а) (при едновременни действия) quand, lorsque, au moment où; б) (при последователни действия) participe passé composé или infinitif passé; в) (при изразяване условност) si или gérondif; 3. (за причина - понеже, тъй като, щом като) puisque, comme, du moment que, étant donné que; 4. (за уточняване трайността на действието) gérondif; 5. в съчет а) тъй като, comme; б) щом като, dès que; (за причина) puisque, du moment que. -
8 врата
ж 1. porte f; (на автомобил, влак) portière f; (на метро) portillon m; странич-на врата porte latérale; входна врата за коли porte-cochère; двукрила врата porte а deux vantaux; porte а deux battants; стъклена врата porte vitrée; врата на гардероб portes (battants) d'une armoire; 2. (на сграда) l'entrée, la sortie; пътна врата porte de devant; porte d'entrée, porte de (la) rue; 3. спорт but m; изпращам топката във вратата envoyer la balle dans le but а блага дума железни врата отваря patience et longueur de temps font plus que force; чукам по чужди врати frapper de porte en porte; показвам някому вратата mettre qn а la porte, le chasser; éconduire qn, montrer la porte а qn; арго mettre (ficher, flanquer) qn а la porte; при закрити врата а huis clos; заседание при закрити врата audience а huis clos; разбивам отворени врата enfoncer une porte ouverte; затварям вратата пред носа на някого fermer la porte au nez de qn; отварям (откривам) широко вратите за нещо ouvrir (laisser grande ouverte) sa porte а qn (а qch); затварям някому вратата fermer la (sa) porte а qn; condamner (consigner, défendre, garder, interdire, refuser) sa porte а qn. -
9 да3
съюз (при свързване на подчинено изречение с главно) 1. за изразяване на целта, с която се извършва действието на главното изречение; да3, с цел да3, за да3, та да3 pour, pour que, afin que; 2. (за изразяване на намерение, желание) желая да3 прочета тази книга je veux lire ce vivre; 3. разш (за допълнение и пояснение действието на главното изречение а, de или без предлог) обичам да3 се разхождам в парка j'aime me promener dans le parc, j'aime а me promener dans le parc, j'aime de me promener dans le parc; търся да3купя кола je cherche а acheter une voiture; 4. (при изразяване на условие) si; да3 имах пари, бих ти дал si i'avais de l'argent, je t'en donnerais; 5. (за изразяване на отстъпление) ако и да3 quand bien même; макар да3 bien que, quoique; même si; без да3 sans que; преди да3 avant de, avant que. -
10 дали
частица 1. (при въпроси) est-ce, est-ce que; 2. съюз (при косвен въпрос) si; 3. в съчет дали... или est-ce... ou; soit....soit. -
11 както
1. нрч (за начин) comme; 2. съюз (за начин) comme; за сравнение а) при еднаквост comme, ainsi que, aussi bien que; както е обичаят ainsi qu'il est de coutume; б) при посочване степента (колкото) autant que; 3. както.., така и (тъй и) comme, ainsi que, de même que, tout comme, aussi bien que; а както и да е quoi qu'il en soit; както виждам а ce que je vois; както се вижда а ce que je vois; както се вижда а ce qu'il paraît. -
12 лекар
м, лекар ка ж médecin m, femme médecin; docteur m, doctoresse f; лекар лечител médecin traitant; лекар при съдебна експертиза médecin légiste; военен лекар médecin major; лекар, извикан при консулт médecin consultant; ветеринарен лекар vétérinaire m. -
13 между
предл 1. entre; 2. (сред повече предмети или лица) parmi; между хората parmi les gens; между дърветата parmi les arbres; 3. (за време) entre; 4. (за означаване на отношение между две или повече лица) entre; 5. (при сравнение) entre; 6. (при делба) entre а между другото (между впрочем) entre autre; между нас да си остане (между нас казано) soit dit entre nous, entre nous soit dit, n'allez pas le dire, le raconter а qn; между това entre temps, en attendant. -
14 моля
гл 1. prier, supplier, demander avec instance; моля за прошка demander pardon; 2. (при учтиво обръщение) je vous prie, s'il vous plaît; седнете, моля asseyez-vous, je vous prie (s'il vous plaît); моля се 1. prier qn; 2. prier, faire sa prière а (при учудване, възмущение) figure-toi, figurez-vous. -
15 още
нрч 1. encore; 2. encore, toujours; 3. encore plus; 4. dès; още от вратата dès la porte; 5. avant de, avant que; 6. разг (като частица при неодобрение, възмущение - отгоре на това) par-dessus le marché; 7. все още (и досега) toujours; още повече (освен това, при това) а plus forte raison (que), d'autant plus que. -
16 повод1
м prétexte m, occasion f, sujet m; търся повод1 за chercher un prétexte (une occasion) pour; повод1 за разногласие sujet de discorde; по повод1 на а l'occasion de, au sujet de; при пръв повод1 а la première occasion; давам повод1 за donner lieu а, donner sujet а; при всеки повод1 а chaque (toute) occasion, а tout propos. -
17 първи,
пръв прил 1. premier, ère; на първата страница на вестник а la première page (а la unième); при първи, случай а la première occasion; (в игра) играя първи, jouer en premier; минавам първи, passer le premier; първи, ят срещнат (le) premier venu; между първи,те съм être des premiers; 2. (най-важен, главен) principal, e, aux, premier, ère; 3. като съществително първо число le premier du mois, le premier jour du mois а в първи,те редици aux premiers rangs; на първи, план au premier plan; на (от, при) първи, поглед а première vue, de prime abord, dès l'abord, au premier abord; на първа линия en première ligne; на първо време au début, au commencement; на първо място d'abord, en premier lieu; от първи, път de prime abord, du coup; от първа необходимост de toute nécessite; първи, министър premier ministre; първи, братовчед cousin germain; първи, приятел (le) meilleur ami; първа младост prime jeunesse; първа помощ premier secours; давам първа помощ donner les premiers soins; курсове за първа помощ cours de secourisme; (от) първа ръка de première main; първа ръка човек notable, homme riche et influent; първа коректура épreuve en première, première f; първа скорост vitesse initiale; първа цигулка premier violon; първи, глас première voix; първи, петли le premier chant du coq; първи, сън premier somme; първо венчило а) premières noces; б) premier mari; грам първо лице première personne; свиря първа цигулка avoir le premier rôle, donner le ton. -
18 светлина
ж 1. физ lumière f; скорост на светлината vitesse de la lumière; 2. lumière f, jour m, lueur f, clarté f; дневна светлина lumière du jour; слънчева светлина lumière du soleil, lumière solaire; лунна светлина clair de lune; при лунна светлина au clair de lune, а la lueur de la lune, а la clarté de la lune; в светлината на а la lumière de; при светлината на свещ, и пр. а la clarté (а la lumière) d'une bougie, etc.; 3. fem f; светлини по пътя feux de route; светлини на пристанището feux du port; светлини за регулиране на движението feux de circulation; зелена светлина feu vert а виждам работата в друга светлина voir une affaire sous un jour nouveau; в истинска светлина sous son vrai jour; хвърлям светлина върху нещо jeter le jour sur, mettre de lumière sur, porter la lumière; представям в изгодна светлина présenter sous un jour favorable; всветлината на а la lumière de. -
19 сгода
ж нар 1. commodité f, convenance f; имам нещо на сгода avoir une chose а sa convenance; на сгода sous la main, а portée de la main; при първа сгода а la première occasion; при сгода а l'occasion; сгода ми e a) cela me convient, cela me va, cela m'arrange, cela me chante; б) (удобно се чувствувам) être а son aise, se sentir а son aise; 2. (добър случай) occasion f favorable. -
20 слънце
ср 1. soleil m; 2. поет astre m du jour; на слънце au soleil; при изгрев слънце au lever du soleil, au soleil levant; при залез слънце au coucher du soleil, au soleil couchant; днес има слънце il fait du soleil aujourd'hui, il fait grand soleil а под слънцето нищо ново rien de nouveau sous le soleil; нар със слънцето tant qu'il fait jour, pendant qu'il fait jour.
См. также в других словарях:
при́уз — приуз … Русское словесное ударение
приём — приём, а … Русский орфографический словарь
приём — приём … Словарь употребления буквы Ё
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
ПРИ — [без удар., кроме тех случаев, когда ударение переносится с сущ. на предлог, напр. при смерти], предлог с предл. п. 1. Непосредственно около, возле, у чьего–н. При входе стоит часовой. || В непосредственной близости от чего–н., в местности,… … Толковый словарь Ушакова
приём — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) чего? приёма, чему? приёму, (вижу) что? приём, чем? приёмом, о чём? о приёме; мн. что? приёмы, (нет) чего? приёмов, чему? приёмам, (вижу) что? приёмы, чем? приёмами, о чём? о приёмах 1. Под приёмом чего… … Толковый словарь Дмитриева
при — предлог. ком чём. 1. Указывает на место, в непосредственной близости от которого что л. находится; около, возле, у, рядом с. Комната при кухне. Разбить сад при доме. Остановиться при входе в ущелье. Часовня стоит при дороге. * Ногою твёрдой стать … Энциклопедический словарь
ПРИ — предл. с пред. о месте, у, близь, около, возле. Город при реке, но, называя ее, говорят на. Владимир при реке, на Клязьме. При городе слобода, под городом, пригородье. | О людях, в бытность, в присутствии. Это бмло при мне и при многих свидетелях … Толковый словарь Даля
при — (1) Предлог с мест. пад. 1. При указании на явление, событие, во время которого что л. происходит. И абие нача здати стѣны въ Иерусалимѣ ... Аще же бы скончал при своем животѣ, не могли быша римляне никако же Иерусалима взяти. Флав. Полон. Иерус … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Приём — многозначное слово Может означать: Действие по значению глагола принимать, взятие, получение какого либо передаваемого объекта Приём посуды Приём информации Приём почтовых отправлений Приём (введение) лекарственных средств Сублингвальный приём… … Википедия
ПРИ — ком (чём), предл. с пред. 1. Около, возле чего н. Столб при дороге. Битва при Бородине. 2. Указывает на подчинённое состояние по отношению к кому чему н., отнесённость к чему н. Клуб при общежитии. Состоять при штабе. Няня при ребёнке. 3.… … Толковый словарь Ожегова
