-
1 pie
m 1) крак, лапа; 2) поставка, подложка; 3) стебло, стрък (на растение); 4) крак (на мебел); 5) жив. основен цвят; 6) поез. стъпка; 7) театр. подаване на суфльора; 8) стъпка (мярка за дължина); 9) заключителна част, край; 10) основание, предлог, повод; 11) утайка; 12) основа (на тъкан); 13) ходило на чорап; 14) стил, начин на съществуване или действие; estaba en pie de guerra намираше се във военна готовност; 15) край и бяло поле под текст; al pie de la carta в края на писмото; 16) pl противоположната част на началото; a los pies de la cama в долния край на леглото; 17) име или титла на лице, към което е адресирано посланието; 18) обяснение или кратък коментар под снимка или гравюра; 19) основна (или челна) част от нещо; pie de ejército ядро на войската; 20) pl с прил. muchos, buenos и др. означава лекота на походката; siete pies de tierra прен. гроб; al pie близо, до; al pie del àrbol до дървото; al pie de la cuesta прен. в началото на нещо трудно и дълго; al pie de la letra буквално, точно; стриктно; a pie juntillas а) със събрани крака; б) прен. уверено, сигурно, упорито, убедено; acentar uno el pie а) стъпвам сигурно; б) прен. действам предпазливо, зряло; caérsele algo o alguien a los pies a uno прен., разг. преставам да уважавам, да ценя, да имам доверие на нещо или някого; cojear uno del mismo pie que otro прен. имам същите недостатъци като друг; de a pie пехотинец (за войник); meter un pie прен., разг. започвам да напредвам; pie ante pie стъпка по стъпка; recalcarse el pie навяхвам си крака; tomar uno pie de una cosa прен. позовавам се или се оправдавам с нещо; a pie пеша; a pie firme твърдо; de (en) pie прав; dar pie прен. давам повод; estar de pie стоя прав; no poderse tener en pie прен. съвсем съм изтощен; ponerse de pie ставам, изправям се; a cuatro pies на четири крака; arrastrar los pies прен. не ме държат краката (от старост); írsele los pies a uno букв., прен. подхлъзвам се; haber nacido de pie прен. роден под щастлива звезда; no tener pies ni cabeza прен. безреден, несвързан, хаотичен. -
2 raquette
f. (p.-к. de l'ar. râhat, râhet "paume de la main", ou d'un dér. du lat. radere "racher") 1. ракета (за тенис, скуош и др.); 2. снегоходка; 3. наказателно поле под баскетболен кош; 4. бот. индийска смокиня, опунция. Ќ Hom. racket. -
3 open
{'oupən}
I. 1. отворен, открит, разтворен (to)
OPEN account открита/текуша сметка
in the OPEN air на открито
OPEN cheque небариран чек
OPEN circuit ел. прекъсната/отворена верига
OPEN country открито поле
OPEN river река без лед, свободна за корабоплаване
road OPEN to traffic път, открит за движение
OPEN warfare воен. подвижна война
to keep the bowels OPEN прочиствам червата, разхлабвам, поддържам стомаха редовен
there was no course OPEN to me but to нямах друг избор/изход освен да
to keep OPEN door/house гостоприемен съм, живея на широка нога
it is OPEN to you to object имате право да си направите възраженията
2. открит, явен, общодостъпен, неограничен, свободен, обществен, публичен
OPEN trial публичен пронес
OPEN season ловeн сезон
fact OPEN to аll всеизвестен факт
OPEN letter отворено писмо
OPEN secret публична/общоизвестна тайна
OPEN University университет за задочно следване посредством лекции и пр. по радиото и телевизията
3. открит, изложен
незащитен (и с to), податлив, склонен, непредубеден
OPEN city/town открит град
OPEN to advice готов/склонен да приеме чужди съвети
OPEN to ridicule който може да възбуди присмех
to be OPEN pity лесно се смилявам
to keep an OPEN mind on a question не вземам становище/страна, оставам непредубеден по даден въпрос
4. открит, висящ, иеразрешен, вакантен
OPEN verdict юр. акт (при предварителното следствие), с който се установява смъртта, без да се посочва причината
to keep an offer OPEN не оттеглям предложение
5. прям, открит, откровен, явен, отявлен
OPEN vote явно гласоподаване
to be OPEN with someone откровен съм с някого
6. разгънат, който не е стегнат/сбит/плътен
OPEN soil рохкава/пръхкава пръст
OPEN fence ограда с решетки
in OPEN order/formation воен. в разгънат строй
7. фон. отворен (за гласна, сричка), фрикативен, проходен (за съгласна)
8. ам. разг. без (законни) ограничения
OPEN town град, в който е разрешен хазартът
OPEN winter/weather мека зима/време
II. 1. the OPEN открито пространство/поле/море
in the OPEN на открито, под открито небе
2. сп. състезание, открито за професионалисти и аматъори
to come into the OPEN разкривам намеренията си, ставам обществено достояние, излизам наяве
III. 1. отварям (се), правя отвор/разрез, прокарвам (път и пр.), разработвам (мина), разпечатвам (плик)
отварям, разгръщам (вестник и пр.), to OPEN one's heart/mind to доверявам се на (някого), споделям чувствата/мислите си с (някого)
to OPEN one's eyes прен. зяпвам от изненада
to OPEN someone's eyes to прен. отварям някому очите за (нещо)
2. ел. прекъсвам (верига), изключвам (ток)
3. разтварям
разкривам (се) (за гледки, перспективи) (и с out) (и прен.)
4. мор. виждам, съзирам
5. виждам се, разкривам се пред погледа
6. разхлабвам, прочиствам (червата)
7. разоравам
to OPEN new land for settlement усвоявам нови земи за заселване
8. откривам (заседание, магазин, изложба, сметка и пр.), започвам, откривам се
to OPEN fire воен. откривам огън/стрелба
9. Отварям се, гледам (за врата, прозорец) (into, onto, out, to)
rooms that OPEN out of one another/OPENing into each other стаи с врати помежду си/които са свързани помежду си
10. юр. откривам (заседание), връщам (дело) за ново разглеждане
11. воен. разгръщам
the soldiers OPENed their ranks войниците се разгърнаха във верига
12. ам. отпускам се, започвам да говоря
open out разширявам се (за път и пр.), разгръщам (карта и пр.), разкривам се, разгръщам се (за гледка и пр.), развивам се, разтварям се, разцъфвам се, отпускам се, отварям се, ставам по-общителен (за човек)
open up отварям вратата (и на полиция), отварям, развръзвам (пакет и пр.), отключвам, отварям се (за рана), проправям (път и пр.), усвоявам (нови земи и пр.), откривам (магазин и пр.), разработвам (мина и пр.), прен. разкривам, рагръщам, развивам, сп. активизирам се, разг. разприказвам се, говоря свободно, воен. откривам огън/стрелба, почвам сражение
open out
ам. sl. доноснича
ам. sl. оперирам, отварям (някого), увеличавам скоростта (и на превозно средство)* * *{'oupъn} I. а 1. отворен, открит, разтворен (to); open account откр(2) {'oupъn} v 1. отварям (се); правя отвор/разрез; прокарвам (п* * *фрикативен; явен; склонен; свободен; общодостъпен; отворен; открит; отварям; откровен; обществен; откривам; пробивам; вакантен; разтворен; разтварям; проправям; публичен; прям; разгъвам; разгънат; разкривам; разгръщам; започвам; изложен; неразрешен; незащитен; непредупреден; неограничен;* * *1. 1 ам. отпускам се, започвам да говоря 2. 1 воен. разгръщам 3. fact open to аll всеизвестен факт 4. i. отворен, открит, разтворен (to) 5. ii. the open открито пространство/поле/море 6. iii. отварям (се), правя отвор/разрез, прокарвам (път и пр.), разработвам (мина), разпечатвам (плик) 7. in open order/formation воен. в разгънат строй 8. in the open air на открито 9. in the open на открито, под открито небе 10. it is open to you to object имате право да си направите възраженията 11. open account открита/текуша сметка 12. open cheque небариран чек 13. open circuit ел. прекъсната/отворена верига 14. open city/town открит град 15. open country открито поле 16. open fence ограда с решетки 17. open letter отворено писмо 18. open out 19. open out разширявам се (за път и пр.), разгръщам (карта и пр.), разкривам се, разгръщам се (за гледка и пр.), развивам се, разтварям се, разцъфвам се, отпускам се, отварям се, ставам по-общителен (за човек) 20. open river река без лед, свободна за корабоплаване 21. open season ловeн сезон 22. open secret публична/общоизвестна тайна 23. open soil рохкава/пръхкава пръст 24. open to advice готов/склонен да приеме чужди съвети 25. open to ridicule който може да възбуди присмех 26. open town град, в който е разрешен хазартът 27. open trial публичен пронес 28. open university университет за задочно следване посредством лекции и пр. по радиото и телевизията 29. open up отварям вратата (и на полиция), отварям, развръзвам (пакет и пр.), отключвам, отварям се (за рана), проправям (път и пр.), усвоявам (нови земи и пр.), откривам (магазин и пр.), разработвам (мина и пр.), прен. разкривам, рагръщам, развивам, сп. активизирам се, разг. разприказвам се, говоря свободно, воен. откривам огън/стрелба, почвам сражение 30. open verdict юр. акт (при предварителното следствие), с който се установява смъртта, без да се посочва причината 31. open vote явно гласоподаване 32. open warfare воен. подвижна война 33. open winter/weather мека зима/време 34. road open to traffic път, открит за движение 35. rooms that open out of one another/opening into each other стаи с врати помежду си/които са свързани помежду си 36. the soldiers opened their ranks войниците се разгърнаха във верига 37. there was no course open to me but to нямах друг избор/изход освен да 38. to be open pity лесно се смилявам 39. to be open with someone откровен съм с някого 40. to come into the open разкривам намеренията си, ставам обществено достояние, излизам наяве 41. to keep an offer open не оттеглям предложение 42. to keep an open mind on a question не вземам становище/страна, оставам непредубеден по даден въпрос 43. to keep open door/house гостоприемен съм, живея на широка нога 44. to keep the bowels open прочиствам червата, разхлабвам, поддържам стомаха редовен 45. to open fire воен. откривам огън/стрелба 46. to open new land for settlement усвоявам нови земи за заселване 47. to open one's eyes прен. зяпвам от изненада 48. to open someone's eyes to прен. отварям някому очите за (нещо) 49. Отварям се, гледам (за врата, прозорец) (into, onto, out, to) 50. ам. sl. доноснича 51. ам. sl. оперирам, отварям (някого), увеличавам скоростта (и на превозно средство) 52. ам. разг. без (законни) ограничения 53. виждам се, разкривам се пред погледа 54. ел. прекъсвам (верига), изключвам (ток) 55. мор. виждам, съзирам 56. незащитен (и с to), податлив, склонен, непредубеден 57. отварям, разгръщам (вестник и пр.), to open one's heart/mind to доверявам се на (някого), споделям чувствата/мислите си с (някого) 58. откривам (заседание, магазин, изложба, сметка и пр.), започвам, откривам се 59. открит, висящ, иеразрешен, вакантен 60. открит, изложен 61. открит, явен, общодостъпен, неограничен, свободен, обществен, публичен 62. прям, открит, откровен, явен, отявлен 63. разгънат, който не е стегнат/сбит/плътен 64. разкривам (се) (за гледки, перспективи) (и с out) (и прен.) 65. разоравам 66. разтварям 67. разхлабвам, прочиствам (червата) 68. сп. състезание, открито за професионалисти и аматъори 69. фон. отворен (за гласна, сричка), фрикативен, проходен (за съгласна) 70. юр. откривам (заседание), връщам (дело) за ново разглеждане* * *open[´oupən] I. adj 1. отворен, открит, разтворен (to); \open account открита (текуща) сметка; in the \open air на открито; на въздух; \open cheque небариран чек; an \open flower разпукнало (разцъфнало) цвете; \open grave разкопан гроб; \open river река без лед, свободна за корабоплаване; with \open arms с отворени обятия; road \open for traffic път, открит за движение; to keep the bowels \open прочиствам червата, разхлабвам; there was no course \open to me but... нямах друг избор (изход), освен...; to keep o.'s eyes ( ears) \open отварям си очите, внимавам; to keep \open door ( house) гостоприемен съм; it is \open to you to object имате право да направите възраженията си; to force an \open door изисквам настоятелно (нахално) от и без това благоразположен дарител (спонсор и пр.); 2. открит, явен; общодостъпен, неограничен, свободен; обществен, публичен; \open champion победител в открито състезание; \open event сп. открито състезание; ( the) \open court юрид. открито съдебно заседание, при открити врата; \open trial публичен процес; a fact \open to all общоизвестен, ноторен факт; \open scholarship стипендия без ограничения за кандидатите; 3. открит, изложен; незащитен (и с to); податлив, склонен, непредубеден; \open city незащитен град; \open to suggestions готов, склонен да приеме чужди предложения; \open to ridicule който може да предизвика присмех; to be \open to pity милостив съм; to keep an \open mind on a question не вземам становище (страна), оставам неубеден по даден въпрос; to lay o.s. \open (to) излагам се (на); 4. открит, неразрешен (за въпрос); вакантен; \open question спорен, висящ, неразрешен въпрос; the position is no longer \open постът вече не е свободен; to keep an offer \open не оттеглям предложение; 5. прям, открит, откровен; явен; to be \open with s.o. откровен съм с някого, говоря откровено; an \open enemy отявлен враг; 6. разгънат, рехав, нестегнат; \open soil рохкава (пръхкава) пръст; \open fence ограда с решетки; in \open order воен. в разгънат строй; 7. щедър; либерален; an \open hand щедрост; 8. ез. отворен (за гласна, сричка); фрикативен, проходен (за съгласна); • \open winter мека зима; II. v 1. отварям (се); пробивам отвор, правя разрез; откривам (се) (магазин, парламент и пр.); разпечатвам ( плик); ел. прекъсвам ( ток); to \open o.'s eyes прен. зяпвам от изненада; the door won't \open вратата не може (не ще) да се отвори; 2. разтварям; разкривам (се) (за гледки, перспективи); мор. разкри ми се пътят до, стигам до; to \open the bowels ходя по нужда; разхлабвам, прочиствам черва; to \open ground разоравам целина; прен. подготвям почвата; to \open o.'s heart ( mind) to доверявам се някому, споделям чувствата (мислите) си с; to \open s.o.'s eyes to прен. отварям някому очите; to \open the door to откривам възможности за; 3. започвам, откривам (дебати, сметки); to \open the budget представям, внасям бюджета (в парламента); the play \opens with... пиесата започва с...; 4. отварям се към (за врата) (с into, on, to, out); rooms that \open out of one another, \opening into each other стаи с междинна врата, които са свързани помежду си; 5. воен. разгръщам; the soldiers \opened their ranks войниците се разгърнаха във верига; III. n: the \open открито пространство (поле, море); in the \open на открито, под открито небе, на въздух; to come into the \open не държа нещо в тайна, разкривам намеренията си, откровен съм. -
4 penalty
{'penəlti}
1. n. наказание, глоба
on/under PENALTY of под страх от (наказание, уволнение и пр.)
2. сп. наказателен удар
PENALTY area наказателно поле, пеналтерия
PENALTY goal гол от наказателен удар
the PENALTY of неудобството, което произтича от* * *{'penъlti} n 1. наказание; глоба; on/under penalty of под страх от* * *глоба; наказание;* * *1. n. наказание, глоба 2. on/under penalty of под страх от (наказание, уволнение и пр.) 3. penalty area наказателно поле, пеналтерия 4. penalty goal гол от наказателен удар 5. the penalty of неудобството, което произтича от 6. сп. наказателен удар* * *penalty[´penəlti] n 1. наказание (и прен.), глоба; on ( under) \penalty of под страх от ( наказание); the \penalty of неудобството, което произтича от; \penalty envelope ам. специален плик за правителствена кореспонденция; 2. сп. наказателен удар; дузпа (и \penalty kick); \penalty area ( box) наказателно поле; \penalty shoot-out биене на дузпи за решаване изхода от мача. -
5 salt
{sɔ:lt}
I. 1. сол
in SALT осолен, в саламура
2. хим. сол
SALT of lemon лимонена киселина
3. рl очистително
4. пикантност, острота, остроумие, духовитост, това, което придава пикантност/привлича най-много
adventure is the SALT of life to some men някои хора душа дават/живеят само за приключения
5. разг. опитен моряк (и old SALT)
6. солено блато, солено поле
7. рl нахлуване на солена вода в речно устие
to eat SALT with someone гостувам някому
to eat someone's SALT гостувам някому, издържан/зависим съм от някого
to sit above/below the SALT ист. седя на масата между господарите/слугите
not to be worth/to be hardly worth one's SALT не струвам парите, дето ми плащат, не ме бива за нищо
to take with a grain/pinch of SALT приемам с резерва, поставям под съмнение, считам за преувеличено/съмнително
the SALT of the earth солта на земята, най-ценните хора
I am not made of SALT не съм от захар, не ме е страх да не се измокря
to put/cast SALT on someone's tail хващам/пипвам/улавям някого
to rub SALT into a wound унижавам още повече
like a doze of SALTs sl. много бързо, тутакси
II. 1. солен, посолен, осолен
2. живеещ/растящ в солени води, солен
3. прен. горчив, лют
SALT tears горчиви сълзи
4. остроумен, духовит, пикантен, солен, пиперлия
5. разг. много скъп, солен
III. 1. соля, посолявам, насолявам, осолявам (u с away, down), давам сол на (животно)
2. придавам пикантност на
3. търг. sl. подправям, увеличавам, надписвам
to SALT an account вписвам твърде високи/ниски цени в сметка
to SALT the books надписвам приходите
to SALT a mine изкуствено подобрявам качеството на проба, за да получа подобра цена при продажба
4. вет. имунизирам (кон)
salt away скътвам, спестявам, осолявам, слагам в саламура
salt down salt away
salt up salt away* * *{sъ:lt} n 1. сол; in salt осолен, в саламура; 2. хим. сол; salt of lem(2) {sъ:lt} а 1. солен, посолен, осолен; 2. живеещ/растящ в соле{3} {sъ:lt} v 1. соля, посолявам, насолявам, осолявам (u с away,* * *соля; солен; сол; посолявам; посолен; насолявам;* * *1. adventure is the salt of life to some men някои хора душа дават/живеят само за приключения 2. i am not made of salt не съм от захар, не ме е страх да не се измокря 3. i. сол 4. ii. солен, посолен, осолен 5. iii. соля, посолявам, насолявам, осолявам (u с away, down), давам сол на (животно) 6. in salt осолен, в саламура 7. like a doze of salts sl. много бързо, тутакси 8. not to be worth/to be hardly worth one's salt не струвам парите, дето ми плащат, не ме бива за нищо 9. salt away скътвам, спестявам, осолявам, слагам в саламура 10. salt down salt away 11. salt of lemon лимонена киселина 12. salt tears горчиви сълзи 13. salt up salt away 14. the salt of the earth солта на земята, най-ценните хора 15. to eat salt with someone гостувам някому 16. to eat someone's salt гостувам някому, издържан/зависим съм от някого 17. to put/cast salt on someone's tail хващам/пипвам/улавям някого 18. to rub salt into a wound унижавам още повече 19. to salt a mine изкуствено подобрявам качеството на проба, за да получа подобра цена при продажба 20. to salt an account вписвам твърде високи/ниски цени в сметка 21. to salt the books надписвам приходите 22. to sit above/below the salt ист. седя на масата между господарите/слугите 23. to take with a grain/pinch of salt приемам с резерва, поставям под съмнение, считам за преувеличено/съмнително 24. вет. имунизирам (кон) 25. живеещ/растящ в солени води, солен 26. остроумен, духовит, пикантен, солен, пиперлия 27. пикантност, острота, остроумие, духовитост, това, което придава пикантност/привлича най-много 28. прен. горчив, лют 29. придавам пикантност на 30. рl нахлуване на солена вода в речно устие 31. рl очистително 32. разг. много скъп, солен 33. разг. опитен моряк (и old salt) 34. солено блато, солено поле 35. търг. sl. подправям, увеличавам, надписвам 36. хим. сол* * *salt[sɔ:lt] I. n 1. сол; table \salt трапезна (готварска) сол; to eat a person's \salt гост съм на някого; прен. ям му хляба; to rub \salt into wound прен. сипвам сол в раната; to take with a grain ( pinch) of \salt прен. отнасям се скептично, поставям под съмнение, смятам за преувеличено (съмнително, прекалено); I am not made of \salt не съм от захар, няма да се стопя (от дъжд и пр.); 2. хим. сол; съединение; 3. pl очистително, слабително, пургатив; 4. прен. остроумие, духовитост; conversation full of \salt пикантен разговор; • to be worth o.'s \salt тежа на мястото си; уважаван съм; струвам си парите (за професионалист); old \salt разг. стар морски вълк; the \salt of the earth солта на земята, най-добрите хора; to put \salt on s.o.'s tail хващам (примамвам) някого; II. adj 1. солен, посолен, осолен; 2. со́лен, обитаващ (виреещ в) солена вода; 3. прен. лют; остър; горчив; to weep \salt tears проливам горчиви сълзи; 4. прен. остроумен; пикантен, "солен"; пиперлия; 5. sl прекалено скъп, "солен"; III. v 1. соля, посолявам, осолявам, насолявам; 2. прен. подправям; 3. sl пестя, спестявам (обикн. down, away); 4. търг. sl преувеличавам, надувам; to \salt an account надувам сметката; 5.: to \salt down консервирам, мариновам, слагам в саламура; прен. слагам настрана, икономисвам, пестя; to \salt a mine изкуствено подобрявам съдържанието на една проба, за да получа по-добра цена (при продажба на мина, находище и пр.). -
6 tail
{teil}
I. 1. опашка
with one's TAIL between one's legs с подвита опашка (и прен.)
with TAIL up прен. в добро настроение
to turn TAIL обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.)
close at someone's TAIL по петите на някого
to tread on one's own TAIL навреждам на/себе си вместо на друг
2. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр
3. край, крайчец
to look at someone out of the TAIL of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си
4. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга
задна част (нa кола, самолет и пр.)
5. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.)
the TAIL of a storm сравнително притихване в края на буря
the TAIL of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр
6. изтъняване, удължение (на плитка и пр.)
7. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.)
8. разг. свита
9. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр
10. шлейф (на рокля)
11. рl разг. фрак
12. sl. човек, който следи/наблюдава някого
to put a TAIL on someone разг. нареждам да бъде следен някой
13. обик. рl обратната страна на монета, тура
14. вулг. задник
15. бялото поле на долния край на страница
II. 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.)
2. прибавям, прикачам (on to на, към)
3. sl. следя, проследявам, вървя по петите на
4. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.)
5. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове
6. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след)
7. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам
tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на
tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам
tail in закрепям края на греда в стена и пр.
tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството
tail on прибавям, притурям
III. n юр. ограничение на условията за наследяване
IV. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване)* * *{teil} n 1. опашка; with o.'s tail between o.'s legs с подвита опаш(2) {teil} v 1. слагам опашка на (хвьрчило и пр.); 2. прибавям, {3} {teil} n юр. ограничение на условията за наследяване.{4} {teil} а юр. ограничен, с известни условия (за право на насл* * *тура; следя; опашка;* * *1. 1 sl. човек, който следи/наблюдава някого 2. 1 бялото поле на долния край на страница 3. 1 вулг. задник 4. 1 обик. рl обратната страна на монета, тура 5. 1 рl разг. фрак 6. close at someone's tail по петите на някого 7. i. опашка 8. ii. слагам опашка на (хвърчило и пр.) 9. iii. n юр. ограничение на условията за наследяване 10. iv. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване) 11. sl. следя, проследявам, вървя по петите на 12. tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на 13. tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам 14. tail in закрепям края на греда в стена и пр 15. tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството 16. tail on прибавям, притурям 17. the tail of a storm сравнително притихване в края на буря 18. the tail of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр 19. to look at someone out of the tail of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си 20. to put a tail on someone разг. нареждам да бъде следен някой 21. to tread on one's own tail навреждам на/себе си вместо на друг 22. to turn tail обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.) 23. with one's tail between one's legs с подвита опашка (и прен.) 24. with tail up прен. в добро настроение 25. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след) 26. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга 27. задна част (нa кола, самолет и пр.) 28. изтъняване, удължение (на плитка и пр.) 29. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.) 30. край, крайчец 31. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове 32. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр 33. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.) 34. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам 35. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр 36. прибавям, прикачам (on to на, към) 37. разг. свита 38. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.) 39. шлейф (на рокля)* * *tail [teil] I. n 1. опашка; with o.'s \tail between o.'s legs с подвита опашка (и прен.); \tails up в добро настроение, весел; the \tail is wagging the dog нещо дребно (незначително) командва парада (диктува събитията); to turn \tail проявявам малодушие, бягам от опасност; to twist the \tail of измъчвам, дразня; close at s.o.'s \tail по петите на някого; to tread on o.'s own \tail навреждам на себе си вместо на друг; 2. нещо подобно на опашка; опашка (на комета, хвърчило, самолет и пр.); прен. върволица, край; завършек; крайчец; долен (заден) край; част (на керемида и пр.), която се подава под друга; \tail of hair плитка, кичур ( коса); \tail of a cart ( car) задна част на кола (каруца); \tail of a storm затишие на края на буря; 3. опашчица (на буква); 4. разг. свита, придружители на високопоставено лице; 5. прен. опашка; по-малко влиятелна част (на партия и пр.); 6. шлейф (на рокля); 7. пеш, долен край на дреха (и coat-\tail); pl фрак; 8. обикн. pl обратната страна на монета, тура; head or \tail ези или тура; 9. преследвач, "опашка", шпионин; to put a \tail on s.o. разг. нареждам да се следи някой; 10. sl задник; 11. sl vulg съвкупление, полов акт; 12. sl vulg "нещо за наебаване" (за жена като сексуален обект); II. v 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.); 2. разг. следя, вървя по петите на; проследявам; 3. режа (отрязвам) опашката на (агне и пр.); 4. късам (режа) дръжките или крайчеца на ( плодове); 5. вървя на края на (процесия и пр.); 6. мор. to \tail the tide, to \tail up and down stream люлея се с прилива (за закотвен кораб); tail III. n ограничение на условията за наследяване; \tail general собственост с общо ограничение по отношение на кръга от наследници; \tail male ( female) владение с право на предаване само по мъжка (женска) линия; \tail special имущество, преминаващо към наследниците само на определена категория; IV. adj ограничен с известни условия (за право на наследяване). -
7 marginalia
{,ma:dʒi'neiljə}
n лат. pl забележки на поле на книга, маргинали (и печ.)* * *{,ma:ji'neiljъ} n лат. pl забележки на поле на книга; м* * *n pl бележки на полето на книга;marginalia; n лат. pl забележки на поле на книга; маргинали (и печ.).* * *n лат. pl забележки на поле на книга, маргинали (и печ.)* * *marginalia[¸ma:dʒi´neiliə] n pl 1. забележки в поле на книга; маргиналии; 2. печ. маргиналии, подзаглавия, изнесени в полето на книга, списание и под. -
8 ground
{graund}
I. вж. grind
GROUND glass матово стъкло
II. 1. земя, почва, под, настилка
broken GROUND разорана земя, пресечена местност
to break fresh/new GROUND прен. тръгвам по нови пътиша, новатор/пионер съм
to cover a lot of GROUND изминавам голямо разстояние
to cover the/much GROUND прен. вземам целия материал, изчерпателен съм, обхващам много области (за доклад и пр.), изчерпвам въпрос
to go/run to GROUND скривам се в дупката си (за лисица), оттеглям се от обществото, не ми се чува вече името (за човек)
to run a fox to GROUND гоня лисица, докато се скрие в дупката си
to gain GROUND печеля почва
to gain GROUND with печеля доверието/приятелството на
to give GROUND отстъпвам (особ. за войски)
to lose GROUND губя почва
to take GROUND ав. кацвам
2. място, местност, пространство, област, район
common GROUND допирни точки, общ език
forbidden GROUND забранена зона/тема, деликатен въпрос
3. земя, имот
р1 градина, парк, двор (към здание)
4. позиция, становище
to hold/stand one's GROUND не отстъпвам (от позициите си), държа на своето, оставам верен на убежденията си
to make good the GROUND заздравявам/задържам позициите си
to meet one's opponent on his own GROUND боря се с противника си на негова територня/прен. от неговата собствена позиция
to shift/change one's GROUND променям позицията си (при спор и пр.)
5. в съчет. игрище, плац
р1ay GROUND игрище
6. морско дъно
7. жив. грунд, фон
8. основание, причина, повод, подбуда, мотив (u pl)
on the GROUND of поради, под предлог че
on what GROUNDs? на какво основание? to have good GROUND (s) /no GROUND (s) имам/нямам основания (for)
on public GROUNDs по обществени съображения
9. pl утайка (от кафе и пр.)
10. ел. заземяване
11. мин. основа на пласт, долнище на изработка
12. attr земен, приземен
a below GROUND умрял, на оня свят
on the GROUND на (самото) място, при реални условия
thin on the GROUND малобройни
to the GROUND до основи
to be off the GROUND летя, във въздуха съм, прен. осъществявам се (за програма, проект)
to get off the GROUND започвам успешно
to be on the GROUND aм. гледам/следя за собствените си интереси, точно спазвам/навреме изпълнявам поето задължеиие
to be on one's own GROUND в стихията си съм
down to the GROUND, from the GROUND up напълно, докрай, във всяко отношение
to suit one down to the GROUND (нещо) ми e съвсем изгодно
to run into the GROUND ам. разг. прекалявам (с нещо)
III. 1. поставям/слагам на земята
2. основавам, установявам, уреждам, устройвам
обосновавам (on)
3. обучавам, давам основа (in по)
4. жив. грундирам
5. мор. засядам, закарвам (кораб) на плитко/до брега
6. ел. заземявам
7. слагам основа (на бродерия)
8. ав. забранявам/попречвам (на самолет) да лети, отнемам (на летец) свидетелство за летателна правоспособност, кацам
9. воен. слагам (оръжие)* * *{graund} вж. grind; ground glass матово стъкло.(2) {graund} n 1. земя, почва; под; настилка; broken ground разоран{3} {graund} v 1. поставям/слагам на земята; 2. основавам; уст* * *установявам; терен; район; основавам; почва; почвен; партерен; пространство; грундирам; грунт; заземяване; засядам; земен; игрище; земя; настилка; местност;* * *1. 1 attr земен, приземен 2. 1 мин. основа на пласт, долнище на изработка 3. a below ground умрял, на оня свят 4. broken ground разорана земя, пресечена местност 5. common ground допирни точки, общ език 6. down to the ground, from the ground up напълно, докрай, във всяко отношение 7. forbidden ground забранена зона/тема, деликатен въпрос 8. ground glass матово стъкло 9. i. вж. grind 10. ii. земя, почва, под, настилка 11. iii. поставям/слагам на земята 12. on public grounds по обществени съображения 13. on the ground of поради, под предлог че 14. on the ground на (самото) място, при реални условия 15. on what grounds? на какво основание? to have good ground (s) /no ground (s) имам/нямам основания (for) 16. pl утайка (от кафе и пр.) 17. thin on the ground малобройни 18. to be off the ground летя, във въздуха съм, прен. осъществявам се (за програма, проект) 19. to be on one's own ground в стихията си съм 20. to be on the ground aм. гледам/следя за собствените си интереси, точно спазвам/навреме изпълнявам поето задължеиие 21. to break fresh/new ground прен. тръгвам по нови пътиша, новатор/пионер съм 22. to cover a lot of ground изминавам голямо разстояние 23. to cover the/much ground прен. вземам целия материал, изчерпателен съм, обхващам много области (за доклад и пр.), изчерпвам въпрос 24. to gain ground with печеля доверието/приятелството на 25. to gain ground печеля почва 26. to get off the ground започвам успешно 27. to give ground отстъпвам (особ. за войски) 28. to go/run to ground скривам се в дупката си (за лисица), оттеглям се от обществото, не ми се чува вече името (за човек) 29. to hold/stand one's ground не отстъпвам (от позициите си), държа на своето, оставам верен на убежденията си 30. to lose ground губя почва 31. to make good the ground заздравявам/задържам позициите си 32. to meet one's opponent on his own ground боря се с противника си на негова територня/прен. от неговата собствена позиция 33. to run a fox to ground гоня лисица, докато се скрие в дупката си 34. to run into the ground ам. разг. прекалявам (с нещо) 35. to shift/change one's ground променям позицията си (при спор и пр.) 36. to suit one down to the ground (нещо) ми e съвсем изгодно 37. to take ground ав. кацвам 38. to the ground до основи 39. ав. забранявам/попречвам (на самолет) да лети, отнемам (на летец) свидетелство за летателна правоспособност, кацам 40. в съчет. игрище, плац 41. воен. слагам (оръжие) 42. ел. заземявам 43. ел. заземяване 44. жив. грунд, фон 45. жив. грундирам 46. земя, имот 47. мор. засядам, закарвам (кораб) на плитко/до брега 48. морско дъно 49. място, местност, пространство, област, район 50. обосновавам (on) 51. обучавам, давам основа (in по) 52. основавам, установявам, уреждам, устройвам 53. основание, причина, повод, подбуда, мотив (u pl) 54. позиция, становище 55. р1 градина, парк, двор (към здание) 56. р1ay ground игрище 57. слагам основа (на бродерия)* * *ground [graund] I. pt, pp от grind I.; \ground glass матово стъкло. II. n 1. земя, почва; под, настилка; грунд; above \ground на повърхността на земята; below ( the) \ground под земята; broken \ground разорана земя; пресечена местност; muddy \ground тинеста почва; sandy \ground песъчлива почва, песъчлив грунд; to break ( the) \ground разоравам земята; воен. започвам да копая окопи; прен. подготвям почвата; to break fresh ( new) \ground (и прен.) тръгвам по нов път, новатор (пионер) съм; to be on slippery \ground изпадам в затруднено положение; to cover ( the) \ground изминавам разстояние; прен. вземам целия материал, не изпускам нищо; развива голяма скорост (за кола и пр.); свършвам работа; to fall ( come) to the \ground падам на земята (пода); рухвам (и прен.); прен. падам (за възражение и пр.), пропадам; to fall on stony \ground удрям на камък, не дава резултат, остава без отговор (за молба и пр.); провалям се; to hit the \ground running започвам нещо с много ентусиазъм, впускам се в ново начинание; to get s.th. off the \ground давам старт на; стартирам, започвам (проект и пр.); to cut ( dig, sweep) the \ground from under s.o.'s feet подкопавам почвата под краката на някого; to run s.o. into the \ground вземам (вадя) душата на някого; давам някому зор; to gain \ground печеля почва; to gain \ground on наближавам, настигам, завладявам, обсебвам, присвоявам; to gain \ground with печеля доверието (приятелството) на; to give \ground отстъпвам; to lose \ground губя позиции; to the \ground до основи; 2. място, местност, пространство, област, район; разстояние; battle \ground бойно поле; breeding \ground развъдник; burial \ground място за заравяне на радиоактивни отпадъци; hunting-( fishing-)\ground ловен, риболовен район; familiar \ground прен. позната материя; common \ground допирни точки, общ език; difficult \ground труднопроходима местност; filled-up \ground насипен пласт; насипна основа; forbidden \ground забранена зона (тема); stamping \ground често посещавано място, любимо място; 3. земя, имот, имущество, състояние, владение; 4. позиция; to hold ( stand) o.'s \ground не отстъпвам (от позициите си), държа на своето, оставам верен на убежденията си; to shift ( change) o.'s \ground променям позицията си (при спор и пр.); 5. игрище, спортна площадка; полигон, терен, плац (в съчет.) building \ground строителна площадка; парцел за строеж; firing \ground стрелбище; proof \ground изпитвателен полигон; landing \ground площадка за кацане; 6. pl градина, парк, двор (към здание); 7. морско дъно; to take ( the) \ground засядам; to touch the \ground опирам о дъното; прен. идвам до същината на работата, до фактите; 8. изк. грунд, фон; a blue pattern on a white \ground синя шарка на бял фон; 9. основание, причина, повод, подбуда, мотив (и pl); \ground for opposition основание за възражение; on the \ground(s) of ( that) по причина, под предлог на; on what \grounds? на какво основание? to have good (no) \ground(s) имам, нямам основания ( for); the moral high \ground морално (етично) предимство; on public \grounds по обществени съображения; 10. pl утайка (от кафе; в спиртни напитки и пр.); 11. ел. заземяване; 12. пласт, който съдържа руда или каменни въглища; 13. ост. партер на театър; 14. attr земен; • above \ground жив, между живите, на тоя свят; below \ground умрял, на оня свят; не е между живите; thick ( thin) on the \ground често (рядко) срещан; to be on o.'s own \ground в стихията си съм; to go to \ground покривам се, спотайвам се; изчаквам удобен момент; down to the \ground (from the \ground up) напълно, докрай, във всички отношения; the job suits him down to the \ground работата го устройва напълно (е тъкмо за него); III. v 1. поставям, слагам, турям на земята; to \ground arms слагам оръжие, предавам се; 2. основавам, установявам, уреждам, устройвам; обосновавам (on); 3. обучавам, давам основа (in); to \ground s.o. in English обучавам някого по английски; 4. грундирам; 5. засядам; закарвам ( кораб) на плитко (на брега); 6. ел. заземявам; 7. слагам основа (на бродерия); 8. ав. забранявам излитания на самолети; отнемам на летец позволителното за летене (правото да лети); задължавам да се приземи; 9. разг. затварям (дете) вкъщи ( като наказание), не му позволявам да излиза. -
9 circle
{'sa:kl}
I. 1. кръг, окръжност
great/small CIRCLE мат. кръг, който минава/не минава през центъра на кълбо
2. геогр. кръг
3. орбита (на планета), пръстен. кръг (около луната)
4. период, цикъл
to make full CIRCLE правя пълен кръг, връщам се там, откъдето съм започнал
5. кръг, кръгово движение, ринг
to go round in CIRCLEs въртя се в кръг, не напредвам
6. театр. балкон
7. кръговрат, постоянно редуване, смяна (на годишни времена и пр.)
8. група/кръг от хора (роднини, познати и пр.), компания, среда, класа
in high CIRCLEs във висшите кръгове/общество
to move in fashionable CIRCLEs водя светски живот
9. поле, сфера, облает на дейност/влияние
10. лог. кръг в доказателство
11. сп. въртеж
II. 1. обикалям, въртя се около (round, about)
2. въртя се, вия се, кръжа (за птица, самолет и пр.) (и с round, about)
3. вървя/въртя се в кръг
обикалям, разнасям се (за новина, за вино на маса и пр.) (round)
4. правя голям въртеж (на лост), правя скок с вдигнати крака (за кон)
6. заграждам, обкръжавам
7. ограждам с кръгче* * *{'sa:kl} n 1. кръг; окръжност; great/small circle мат. кръг, който (2) v 1. обикалям, въртя се около (round, about); 2 въртя с* * *среда; обкръжение; орбита; окръжност; обикалям; област; балкон; въртеж; въртя се; кръг; кръжец; кръжа; кръжок; кръговрат;* * *1. 1 сп. въртеж 2. 2 въртя се, вия се, кръжа (за птица, самолет и пр.) (и с round, about) 3. great/small circle мат. кръг, който минава/не минава през центъра на кълбо 4. i. кръг, окръжност 5. ii. обикалям, въртя се около (round, about) 6. in high circles във висшите кръгове/общество 7. to go round in circles въртя се в кръг, не напредвам 8. to make full circle правя пълен кръг, връщам се там, откъдето съм започнал 9. to move in fashionable circles водя светски живот 10. вървя/въртя се в кръг 11. геогр. кръг 12. група/кръг от хора (роднини, познати и пр.), компания, среда, класа 13. заграждам, обкръжавам 14. кръг, кръгово движение, ринг 15. кръговрат, постоянно редуване, смяна (на годишни времена и пр.) 16. лог. кръг в доказателство 17. обикалям, разнасям се (за новина, за вино на маса и пр.) (round) 18. ограждам с кръгче 19. орбита (на планета), пръстен. кръг (около луната) 20. период, цикъл 21. поле, сфера, облает на дейност/влияние 22. правя голям въртеж (на лост), правя скок с вдигнати крака (за кон) 23. театр. балкон* * *circle[sə:kl] I. n 1. кръг, окръжност; in a \circle в кръг; great \circle мат. кръг, който минава през центъра на кълбо; small \circle мат. кръг, който не минава през центъра на кълбо; to square the \circle мъча се да намеря квадратурата на кръга, занимавам се с невъзможна работа; to have \circles under the eyes имам кръгове (сенки) под очите си; to go round in \circles тъпча на едно място; 2. геогр. кръг; Polar C. полярен кръг; Arctic ( Antarctic) C. Северен (Южен) полярен кръг; 3. орбита (на планета); пръстен, кръг (около Луната); to come ( turn) full \circle правя пълен кръг по орбитата си; свършвам с това, с което съм започнал; the century had not yet come full \circle векът още не беше свършил (още не беше се извъртял); 4. театр. балкон; dress \circle първи балкон; upper\circle, family \circle втори балкон; 5. кръговрат, постоянно редуване (смяна); 6. кръг (от роднини, познати); познати, близки, компания, среда; the family \circle семейният кръг; in high \circles във висшите кръгове; to move in fashionable \circles живея светски живот, движа се във висшето общество; 7. поле, сфера, област (на дейност, влияние); кръг (от интереси); 8. лог. доказателство в кръг; порочен кръг (и vicious \circle); to argue in a \circle аргументът се върти в кръг; 9. сп. ( гимнастика) въртене; II. v 1. обикалям, въртя се около; 2. въртя се, вия се, извивам се, кръжа (за самолет, птица и пр.) (и с about, round); 3. обикалям (за новина, за вино на маса) ( round); 4. (в спортната гимнастика) "слънце" (на лост); (за кон) правя скок с вдигнати крака; 5. воен. движа се в широк кръг (за кавалерия); 6. заграждам с кръгче; правя кръгче около. -
10 edge
{edʒ}
I. 1. острие, резец, ръб
a knife with an EDGE/a keen EDGE остър нож
to take the EDGE off притъпявам, намалявам (и прен.)
2. ръб, край, периферия, гребен, бордюр, перваз, ребро, печ. обрез, поле (на печатна страница), бряг, крайбрежие, сервитутна линия (край шосе), ива (на плат)
3. прен. острота, въздействие, ефект, проницателност
a to give an EDGE to one's appetite възбуждам апетита
to give someone the EDGE of one's tongue насолявам/нарязвам някого
not to put too fine an EDGE upon it откровено/просто казано, с извинение
to be on the EDGE of doing something тъкмо се каня да направя нещо
(all) on EDGE изострен (за нерви), настръхнал, нервен
it set my teeth on EDGE скрипнаха ми зъбите, прен. накара ме да настръхна
to set someone ('s nerves) on EDGE дразня/нервирам някого
to have the EDGE on someone имам предимство пред някого
II. 1. точа, наточвам, изострям, наострям
to EDGE off изострям, наточвам
2. изглаждам/изравнявам ръба на, правя ръб (на), подшивам, поръбвам, обточвам (дреха и пр.)
3. заграждам, ограждам, минавам/раста край
4. промъквам (се), намърдвам (се), намествам (се), въвирам (се) (into)
измъквам (се) (away, out of)
to EDGE one's way/oneself примъквам се, пробивам си път
to EDGE off измъквам се
to EDGE someone out избутвам някого
to EDGE in a word вреждам се/успявам и аз да кажа нещо* * *{ej} n 1. острие; резец, ръб; a knife with an edge/ a keen edge ост(2) {ej} v 1. точа, наточвам, изострям, наострям; to edge off из* * *точа; ръб; резец; обточвам; острило; острец; острие; ограждам; периферия; перваз; промъквам се; изострям; край; наточвам; намърдвам се;* * *1. (all) on edge изострен (за нерви), настръхнал, нервен 2. a knife with an edge/a keen edge остър нож 3. a to give an edge to one's appetite възбуждам апетита 4. i. острие, резец, ръб 5. ii. точа, наточвам, изострям, наострям 6. it set my teeth on edge скрипнаха ми зъбите, прен. накара ме да настръхна 7. not to put too fine an edge upon it откровено/просто казано, с извинение 8. to be on the edge of doing something тъкмо се каня да направя нещо 9. to edge in a word вреждам се/успявам и аз да кажа нещо 10. to edge off измъквам се 11. to edge off изострям, наточвам 12. to edge one's way/oneself примъквам се, пробивам си път 13. to edge someone out избутвам някого 14. to give someone the edge of one's tongue насолявам/нарязвам някого 15. to have the edge on someone имам предимство пред някого 16. to set someone ('s nerves) on edge дразня/нервирам някого 17. to take the edge off притъпявам, намалявам (и прен.) 18. заграждам, ограждам, минавам/раста край 19. изглаждам/изравнявам ръба на, правя ръб (на), подшивам, поръбвам, обточвам (дреха и пр.) 20. измъквам (се) (away, out of) 21. прен. острота, въздействие, ефект, проницателност 22. промъквам (се), намърдвам (се), намествам (се), въвирам (се) (into) 23. ръб, край, периферия, гребен, бордюр, перваз, ребро, печ. обрез, поле (на печатна страница), бряг, крайбрежие, сервитутна линия (край шосе), ива (на плат)* * *edge[edʒ] I. n 1. ръб, край, периферия; бордюр; перваз; обрез (на лист хартия, на книга); поле (на печатна страница); бряг, крайбрежие (на река, езеро); сервитутна линия (край шосе); • to be on the \edge of doing s.th. тъкмо се каня (готвя) да направя нещо; 2. острие, острец, острило, резец; to put an \edge on наточвам, остря (и прен.); to take the \edge off a knife, to turn the \edge of a knife изтъпявам нож; to give an \edge to o.'s appetite отварям (възбуждам) апетита; to be on the razor's \edge намирам се в крайно опасно положение; намирам се на ръба на пропаст, стоя пред пропаст; on the \edge of o.' s seat ( chair) в напрежение, напрегнат (под въздействието на филм, книга); to have rough \edges имам трески за дялане; to give s.o. the \edge of o.'s tongue нарязвам някого като кисела краставица, натривам носа на някого; мъмря, скастрям, нахоквам; not to put too fine an \edge upon it откровено (честно) казано; с извинение; to take the \edge off a situation свалям напрежението; his smile took the \edge off her anger усмивката му притъпи гнева ѝ; 3. острота, злъчност (за стил и пр.); ( all) on \edge изострен, изпънат (за нерви), настръхнал, нервен; нетърпелив; to set (o.'s nerves) on \edge дразня, раздразням, нервирам; to set o.'s teeth on \edge ( нещо) ме кара да настръхвам; to have ( give) an \edge on s.o. разг. имам (давам) предимство пред някого; II. v 1. точа, наточвам, изострям; 2. изглаждам (изравнявам, правя) ръб на; подшивам, обточвам, обтакам ( дреха); 3. заграждам, ограждам; минавам (раста) край; the road is \edged with poplars пътят е засаден с тополи от двете страни; 4. промъквам се, намърдвам се, навирам се ( into), движа се настрани, предпазливо; to \edge o.'s way придвижвам се, промъквам се; to \edge s.o. out избутвам, изтиквам някого; to \edge o.'s chair nearer внимателно си приближавам стола; to \edge off изострям, наточвам ( острие); измъквам се; -
11 ziehen
ziehen (zog, gezogen) unr.V. hb tr.V. 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам (карта при игра); местя (шахматни фигури); 3. отглеждам (животно, растение); 4. опъвам (въже, тел); 5. тегля (черта), чертая (кръг); 6. привличам (внимание) (auf etw. (Akk)/jmdn. върху нещо (някого); sn itr.V. 1. потеглям, тръгвам; отивам; 2. премествам се някъде; hb itr.V. 1. дърпам (an etw. (Dat) нещо); 2. тегли, дърпа (комин, печка); 3. има нужния ефект (номер, трик); sich ziehen простирам се; продължавам доста; unpers 1. става течение; 2. някой има болки (jmdm. in etw. (Dat) някъде), тегли го, дърпа го болка (в дадена част на тялото); einen Schlitten ziehen тегля шейна; den Bauern ziehen местя пешка; das Schwert ziehen вадя меча, посягам към меча; eine Mauer um den Garten ziehen построявам зид около градината; die Lottozahlen ziehen тегля числата от тиража на тотото; das große Los ziehen изтеглям голямата печалба; den Hut ziehen свалям шапката си за поздрав; jmdn. am Ärmel ziehen дърпам някого за ръкава; eine Grimasse ziehen правя гримаса; einen Zahn ziehen вадя зъб; einen Vergleich ziehen правя сравнение; den Kürzeren ziehen губя, оставам на сухо; die Bilanz ziehen правя баланс; правя равносметка; jmdn. an sich (Akk) ziehen привличам, притеглям някого към себе си; etw. (Akk) ans Tageslicht ziehen изкарвам нещо наяве; jmdn. auf seine Seite ziehen привличам някого на своя страна; die Blicke auf sich (Akk) ziehen привличам погледите върху себе си; Banknoten aus dem Verkehr ziehen изваждам, изтеглям банкноти от обръщение; eine Lehre aus etw. (Dat) ziehen извличам поука от нещо; Math eine Wurzel aus einer Zahl ziehen извличам корен от число; Schlüsse aus etw. (Dat) ziehen вадя заключение от нещо; etw. (Akk) in Zweifel ziehen подлагам нещо на съмнение; etw. (Akk) in Betracht ziehen вземам нещо под внимание; etw. (Akk) nach sich (Dat) ziehen влека нещо след себе си (като последица); jmdm. das Fell über die Ohren ziehen одирам кожата някому; den Schlussstrich unter etw. (Akk) ziehen тегля окончателната черта под нещо; jmdn. zur Verantwortung ziehen привличам някого под отговорност; jmdn. zu Rate ziehen съветвам се с някого; einen Vergleich zwischen zwei Personen ziehen сравнявам двама души; in die Stadt ziehen преселвам се в града; die Vögel ziehen nach Süden птиците отлитат на юг; der Tee muss fünf Minuten ziehen чаят трябва да стои запарен пет минути; umg der Film zieht nicht филмът няма успех; die Pfeife zieht nicht лулата не тегли (не пуши); der Motor zieht nicht двигателят не пали; die Rede hat sich in die Länge gezogen речта продължи много; die Idee zieht sich wie ein roter Faden durch den Roman идеята минава като червена нишка през романа; es zieht става течение; jmdm. zieht es im Kreuz някой има болки в кръста; es zieht mich ans Meer нещо ме влече, тегли към морето.* * ** (zog, gezogen) tr 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам; den Beutel, e-n Zahn = вадя кесията, зъб; e-e Lehre, e-n Schluб aus etw = извличам поука, заключение от нщ; 3. отглеждам, възпитавам; < den Hut vor e-m = свалям шапка пред нкг (за поздрав); Blasen = мед правя мехури; прен има лоши последици; Gesichter, e-e Fratze = правя гримаси; den kьrzeren = гов претърпявам загуба, поражение; ans Tageslicht = изкарвам наяве; Perlen auf e-n Faden = нижа синци на конец Wein auf Flaschen = наливам вино в шишета; in die Lдnge = разтеглям, протакам; in Betracht = вземам под внимание ; e-n ins Vertrauen доверявам се нкм; e-n zu Rate = съветвам се с нкг; itr; der Ofen zieht печката тегли; ich lasse den Tee оставям чая да постои (след попарването); wir = an e-m Strang дърпаме едно и също въже, прен стремим се към същото; itr s потеглям, тръгвам; отивам; вървя; aufs Land = отивам да живея на село; ins Feld = заминавам за бойното поле; unp: es zieht вее, духа, става течение; es zieht mir in der Schulter боли ме рамото (при ревматизъм). -
12 eat
{i:t}
1. ям, храня се
something to EAT нещо за ядене
to EAT oneself sick преяждам, разболявам се от преяждане
to EAT one's way through прояждам (за мравки, червеи и пр.)
2. (с adv и а) яде се
this meat EATs well това месо е вкусно/приятно за ядене
the pie EATs short сладкишът се топи в устата
her bisquits EAT crisp бисквитите и хрупкат, като ги ядеш
3. разяждам, прояждам (за киселина)
to EAT one's heart out тормозя се, измъчвам се
to EAT out of someone's hand правя всичко, което някой иска от мене, подчинявам се на/слушам някого безпрекословно
to EAT one's words принуден съм да си взема думите назад, ям си думите, не произнасям ясно
to EAT someone out of hearth/house and home прен. изяждам и ушите на някого
to EAT one's terms/dinners разг. следвам право
to EAT dirt/humblepie/the leek/ам. crow/dog унижавам се, преглъщам обида, принуден съм да искам извинение
I'll EAT my boots/hat/head if да не съм човек, ако
something is EATing him разг. нещо го мъчи/тормози
eat away ям непрекъснато, лапам, нагъвам, гълтам, разяждам, подривам (скали, бряг и пр.), изяждам, изгризвам, прогризвам, разяждам (за киселина)
eat into разяждам (за киселина), прояждам (за червей), разпилявам част от, накърнявам (състояние и пр.)
eat off to EAT one's head off изяждам повече, отколкото изработвам, повече ям, отколкото работя (за кон)
to EAT off a field опасвам поле (за овце и пр.), пускам (овце и пр.) да пасат на полето
eat up изяждам (и прен.), прен. унищожавам (с критика и пр.)
to EAT up the miles поглъщам километрите (за кола и пр.), изразходвам, изчерпвам (средства и пр.), изразходвам безполезно, пилея, разпилявам
3. pass ям се, изяждам се (with от)
pass разяден съм, подкопан съм
схванат съм, скован съм (от болеcт)* * *{i:t} v (ate {e(i)t}; eaten {'i:tn}) 1. ям; храня се; somethi* * *храня; ям; прояждам; изяждам;* * *1. (с adv и а) яде се 2. eat away ям непрекъснато, лапам, нагъвам, гълтам, разяждам, подривам (скали, бряг и пр.), изяждам, изгризвам, прогризвам, разяждам (за киселина) 3. eat into разяждам (за киселина), прояждам (за червей), разпилявам част от, накърнявам (състояние и пр.) 4. eat off to eat one's head off изяждам повече, отколкото изработвам, повече ям, отколкото работя (за кон) 5. eat up изяждам (и прен.), прен. унищожавам (с критика и пр.) 6. her bisquits eat crisp бисквитите и хрупкат, като ги ядеш 7. i'll eat my boots/hat/head if да не съм човек, ако 8. pass разяден съм, подкопан съм 9. pass ям се, изяждам се (with от) 10. something is eating him разг. нещо го мъчи/тормози 11. something to eat нещо за ядене 12. the pie eats short сладкишът се топи в устата 13. this meat eats well това месо е вкусно/приятно за ядене 14. to eat dirt/humblepie/the leek/ам. crow/dog унижавам се, преглъщам обида, принуден съм да искам извинение 15. to eat off a field опасвам поле (за овце и пр.), пускам (овце и пр.) да пасат на полето 16. to eat one's heart out тормозя се, измъчвам се 17. to eat one's terms/dinners разг. следвам право 18. to eat one's way through прояждам (за мравки, червеи и пр.) 19. to eat one's words принуден съм да си взема думите назад, ям си думите, не произнасям ясно 20. to eat oneself sick преяждам, разболявам се от преяждане 21. to eat out of someone's hand правя всичко, което някой иска от мене, подчинявам се на/слушам някого безпрекословно 22. to eat someone out of hearth/house and home прен. изяждам и ушите на някого 23. to eat up the miles поглъщам километрите (за кола и пр.), изразходвам, изчерпвам (средства и пр.), изразходвам безполезно, пилея, разпилявам 24. разяждам, прояждам (за киселина) 25. схванат съм, скован съм (от болеcт) 26. ям, храня се* * *eat [i:t] v ( ate [et, eit]; eaten [i:tn]) I. v 1. ям; to \eat o.'s dinner (breakfast etc.) обядвам (закусвам и пр.), изяждам си обеда (закуската и пр.); I could \eat a horse ужасно съм гладен; to \eat like a horse имам страхотен апетит; to \eat o.s. sick преяждам, разболявам се от преяждане; to \eat o.'s words вземам си думите назад; не произнасям ясно; to \eat s.o. out of hearth ( house) and home изяждам и ушите на някого; to \eat o.'s terms ( dinners) юрид. разг. следвам право; to \eat dirt ( humble pie, crow, dog) унижавам се, преглъщам обида; намирам се в унижено положение; принуден съм да искам извинение; I'll \eat my boots ( hat, head) if да не съм човек, ако; главата ми да отрежат, ако; to \eat o.'s way through прояждам (за мравки и пр.); to have s.o. \eating out of o.'s hand държа някого под контрол, правя с някого каквото си искам; 2. (с adv или adj) яде се; it \eats well приятно е за ядене, вкусно е; 3. храня се, обядвам, вечерям; 4. разг. храня, нахранвам; 5. разяждам, прояждам (за киселина); the acid has \eaten holes in my suit киселината ми прояде костюма; 6. sl грубо правя минет, духам; • what's \eating you? разг. какво ти е? какво те мъчи?; II. n pl разг. ядене, кльопане, храна; I'll arrange the \eats аз ще уредя яденето (храната). -
13 sight
{sait}
I. 1. зрение
short/long SIGHT късогледство/далекогледство
2. поглед, обсег на погледа, зрително поле
to catch SIGHT of, to have/get a SIGHT of виждам, зървам, съзирам, забелязвам
to lose SIGHT of изгубвам от погледа си, изпускам от очи/поглед, загубвам дирите на, нямам новини от, забравям, не вземам предвид
to keep something /someone in SIGHT не изпускам нещо/някого от погледа си
to keep in SIGHT of something движа се така, че да не загубя нещо от погледа си
to come in SIGHT появявам се
at (the) SIGHT of при вида на, като видя
at first SIGHT от/на пръв поглед
to be in/within SIGHT виждам (се), съзирам (се)
близо съм (of до)
out of SIGHT невидим, скрит (от погледа), ам. прекалено скъп, недостъпен
to be out of SIGHT не се виждам/съзирам
to go/pass out of SIGHT изгубвам се от погледа, изчезвам
to keep out of SIGHT крия се, не се мяркам
to keep out of someone's SIGHT не се мяркам пред очите на някого
to put out of SIGHT скривам, пренебрегвам
out of SIGHT, out of mind далеч от очите, далеч от сърцето
out of my SIGHT! махай се! да ми се махаш от очите! payable on SIGHT търг. платим при представяне (за полица и пр.)
to play/translate at SIGHT свиря/превеждам прима виста
to know someone by SIGHT зная някого (без да сме се запознавали)
I can't bear the SIGHT of him не мога да гo търпя/понасям/гледам
3. гледна точка, преценка
in my SIGHT по моя преценка
in the SIGHT of God в очите на бога
4. гледка
рl забележителности, природни красоти, туристически обекти
to see the SIGHTs разглеждам забележителностите
5. разг. смешна гледка, посмешище
to make a SIGHT of oneself правя ce на карикатура
what a SIGHT you are! виж се на какво приличаш/какво си плашило! she does look a SIGHT! цяло плашило/карикатура e
6. воен. мерник, визир
front SIGHT мушка, визиране
to take a SIGHT прицелвам се, визирам
7. воен. прицел
to set one's SIGHTs on прен. имам/избирам си за цел
8. разг. много, куп, безброй
a SIGHT of money луди пари
a long SIGHT better далеч по-добър/добре
he is a SIGHT too clever твърде хитър e
not by a long SIGHT съвсем не, никак
II. 1. виждам, съзирам, забелязвам
2. наблюдавам (звезда и пр.) с телескоп
3. нясочвам (оръжие), визирам, прицелвам се
4. воен. снабдявам (пушка и пр.) с прицелни приспособления* * *{sait} n 1. зрение; short/long sight късогледство/далекогледство; 2(2) {sait} v 1. виждам, съзирам, забелязвам; 2. наблюдавам (зве* * *1 n зрение; гледка; поглед; обсег;at first SIGHT на пръв поглед;SIGHT bill (draft) менителница с определен падеж;at SIGHT при представяне;after SIGHT след представяне;at 30 days SIGHT 30 дни след представяне;to draw a bill at SIGHT издавам менителница (срочна);second SIGHT дарба за познаване на бъдещето;catch SIGHT of съзирам;lose SIGHT of губя от погледа си;at SIGHT прима виста; щом се появи;at first SIGHT на пръв поглед;long (short) SIGHT далеко (късо)гледство;прен. карикатура;SIGHTs забележителности; мушка; мерник (на пушка);2 v съзирам, наблюдавам; прицелвам се;sight; n 1. зрение; short/long sight късогледство/далекогледство; 2. поглед; обсег на погледа,* * *1. a long sight better далеч по-добър/добре 2. a sight of money луди пари 3. at (the) sight of при вида на, като видя 4. at first sight от/на пръв поглед 5. front sight мушка, визиране 6. he is a sight too clever твърде хитър e 7. i can't bear the sight of him не мога да гo търпя/понасям/гледам 8. i. зрение 9. ii. виждам, съзирам, забелязвам 10. in my sight по моя преценка 11. in the sight of god в очите на бога 12. not by a long sight съвсем не, никак 13. out of my sight! махай се! да ми се махаш от очите! payable on sight търг. платим при представяне (за полица и пр.) 14. out of sight невидим, скрит (от погледа), ам. прекалено скъп, недостъпен 15. out of sight, out of mind далеч от очите, далеч от сърцето 16. short/long sight късогледство/далекогледство 17. to be in/within sight виждам (се), съзирам (се) 18. to be out of sight не се виждам/съзирам 19. to catch sight of, to have/get a sight of виждам, зървам, съзирам, забелязвам 20. to come in sight появявам се 21. to go/pass out of sight изгубвам се от погледа, изчезвам 22. to keep in sight of something движа се така, че да не загубя нещо от погледа си 23. to keep out of sight крия се, не се мяркам 24. to keep out of someone's sight не се мяркам пред очите на някого 25. to keep something /someone in sight не изпускам нещо/някого от погледа си 26. to know someone by sight зная някого (без да сме се запознавали) 27. to lose sight of изгубвам от погледа си, изпускам от очи/поглед, загубвам дирите на, нямам новини от, забравям, не вземам предвид 28. to make a sight of oneself правя ce на карикатура 29. to play/translate at sight свиря/превеждам прима виста 30. to put out of sight скривам, пренебрегвам 31. to see the sights разглеждам забележителностите 32. to set one's sights on прен. имам/избирам си за цел 33. to take a sight прицелвам се, визирам 34. what a sight you are! виж се на какво приличаш/какво си плашило! she does look a sight! цяло плашило/карикатура e 35. близо съм (of до) 36. воен. мерник, визир 37. воен. прицел 38. воен. снабдявам (пушка и пр.) с прицелни приспособления 39. гледка 40. гледна точка, преценка 41. наблюдавам (звезда и пр.) с телескоп 42. нясочвам (оръжие), визирам, прицелвам се 43. поглед, обсег на погледа, зрително поле 44. рl забележителности, природни красоти, туристически обекти 45. разг. много, куп, безброй 46. разг. смешна гледка, посмешище* * *sight [sait] I. n 1. зрение; to have short ( near) \sight късоглед съм; to lose o.'s \sight ослепявам; загубвам зрението си; 2. поглед, обсег на погледа; to catch ( gain, get, have) \sight of съзирам, зървам, забелязвам, виждам; to lose \sight of изпускам от очи, изгубвам от погледа; прен. загубвам дирите на, нямам новини от; забравям, не вземам пред вид; at the \sight of us he ran away като ни видя, той избяга; at first \sight на пръв поглед; love at first \sight любов от пръв поглед; in ( within) \sight видим; to be ( with)in \sight виждам се; прен. близо съм до; предстоящ съм; to come in(to) \sight появявам се; it happened in my \sight това стана пред очите ми (пред мен самия, в мое присъствие); out of \sight невидим, скрит от погледа; разг., ам. недостъпен (за цена); out of \sight, out of mind далече от очите, далече от сърцето; out of my \sight! да ми се махаш от очите! вън! да те няма! payable at \sight търг. платима при представяне (за полица); to play ( translate) at \sight свиря (превеждам) на прима виста; to know s.o. by \sight зная някого (без да сме се запознавали); I hate the very \sight of him не мога да го понасям (гледам, търпя); to have (s.th.) in o.'s \sights стремя се към, домогвам се до; на крачка съм от постигането на нещо; to buy s.th. \sight unseen купувам нещо, без да съм го видял; 3. гледна точка; виждане, преценка; in my \sight според мен, по моему, в моите очи, по моя преценка; to find favour in s.o.'s \sight ползвам се от нечие благоразположение; 4. гледка; pl забележителности, природни красоти; a \sight for sore eyes гледка, която радва очите, приятен изглед; to make a \sight of o.s. ставам за посмешище; 5. прицелно приспособление, мерник; визьор; to keep o.'s \sights low задоволявам се с малко, нямам високи изисквания; to raise o.'s \sights повишавам изискванията си; to set o.'s \sights on s.th. поставям си за цел да направя нещо; 6. воен. прицелване, насочване (на пушка); line of \sight линия на прицелване; 7. мерник (и back-\sight), мушка (и fore-\sight), визьор; 8. разг. извънредно много, безброй, куп; a \sight of money луди пари; a long \sight better далеч по-добре; къде-къде по-добре! not by a long \sight далече не; никак; II. v 1. виждам, забелязвам, съзирам; 2. наблюдавам (звезда и пр.); 3. насочвам ( оръдие); 4. снабдявам (пушка и под.) с прицелни приспособления; 5. прицелвам се в; нагласявам ( визьор). -
14 touch
{tʌtʃ}
I. 1. докосвам/допирам се до, долепен съм до, докосвам леко (клавиш), дръпвам леко (струна)
to TOUCH one's hat to поздравявам (някого) с докосване на шапката си
to TOUCH a match to запалвам с клечка кибрит
I wouldn't TOUCH him/it with a barge-pole/a pair of tongs не искам да имам нищо общо/никакво вземане-даване с него/с това
to be TOUCHed by the King ист. бивам докоснат от краля (за излекуване от скрофула)
2. слагам в уста, вкусвам, хапвам, пия (обик. отрицателно)
I never TOUCH wine не слагам капка вино в устата си
he hasn't TOUCHed food all day не e сложил нищо в устата си/не e ял цял ден
3. стигам/допирам се до
гранича (on с)
to TOUCH the spot правя/намирам точно това, което е нужно, оказвам нужното въздействие, попадам в целта, отговарям на предназначението си
4. меря се/сравнявам се с
no one can TOUCH her in cooking никой не готви по-хубаво от нея
5. засягам, интересувам, свързан съм/имам общо с, имам ефект, оказвам нужното въздействие, справям се с
to TOUCH the spot действувам благотворно, помагам много
your argument doesn't TOUCH the point at issue твоят довод няма нищо общо с въпроса, който разискваме
he just TOUCHed (on) this question той само бегло засегна този въпрос
6. трогвам, вълнувам, засягам, накърнявам честолюбие и пр.
to TOUCH to the heart трогвам дълбоко
to be TOUCHed with remorse/pity изпитвам разкаяние/състрадание
to TOUCH someone on the raw/tender spot, to TOUCH someone home/on the raw засягам някого на болното място, настъпвам го по мазола
7. попарвам, повреждам (леко) (за слана и пр.)
the plants are TOUCHed with the wind растенията леко пострадаха от вятъра
8. размесвам, леко оцветявам
the sky was TOUCHed with pink/gold небето се розовееше/имаше златист оттенък
a smile TOUCHed her lips лека усмивка заигра по устните и
religion TOUCHed with superstition вяра, примесена със суеверие
9. докосвам се до, развивам, справям се с (въпроси, тема на изпит и пр.), получавам (добър) резултат от
nothing I have tried will TOUCH this ink spot нищо от средствата, които опитах, не помага за изчистването на това мастилено петно
10. sl. измъквам пари от/закърпвам някого (for)
he TOUCHed me for ten pounds той изкрънка от мен десет лири
11. получавам, вземам, печеля (надница и пр.)
12. докосвам се/достигам до
the speedometer needle TOUCHed 80 стрелката на скоростомера отбелязваше 80 км в час
he TOUCHed his spurs to his horse той пришпори коня си
13. изпитвам (сплав) с пробен камък, слагам печат върху изпитана сплав
touch at мор. спирам/отбивам се в (пристанище и пр.)
touch down приземявам се, кацам (за самолет), ръгби докосвам топката в мъртво поле
II. 1. осезание, пипане, усещане от пипане
rough/hot, etc. to the TOUCH грапав/горещ и пр. на пипане
the cold TOUCH of the iron студенината на (докоснато) желязо
2. докосване, допиране, допир, контакт (и прен.), общуване, връзка
to have a soft/slimy, etc. TOUCH мек/лигав и пр. съм при докосване
at a TOUCH при (леко) докосване
to be in TOUCH with someone във връзка съм с някого
3. лек пристъп/атака (на болест и пр.), леко вълнение
a TOUCH of flu/indigestion лек грип/стомашно разстройство
a TOUCH of the sun леко слънчасване, замайване от слънце
4. малко количество, мъничко, прен. следа, оттенък, отсенка, нюанс, примес, нотка
a TOUCH of salt мъничко сол
the first TOUCHes of spring първите признаци/полъх на пролетта
a TOUCH of bitterness/envy, etc. нотка на горчивина/завист и пр.
a TOUCH of nature проява на човещина/човешко чувство (често ирон.)
5. щрих
to put the finishing/final TOUCHes to довършвам, доизкусурявам, слагам последните щрихи на
6. маниер, стил, похват, прийом, (майсторска) ръка
a sculpture with a bold TOUCH скулптура, изработена със смел замах
to write with a light TOUCH пиша леко, имам лек стил
a dress with an individual TOUCH about it рокля, в която има вложено нещо индивидуално
the Nelson TOUCH смел начин за справяне с положението (характерен за адмирал Нелсън)
7. муз. туше, удар
8. сп. тъч, територията извън тъчлиниите
9. гоненица (игра)
10. мед. туширане, палпиране
11. sl. измъкване на пари, закърпване, измъкнати пари
he is a soft/easy TOUCH той e човек, от когото лесно могат да се измъкнат пари
the dinner was a two pound TOUCH за обеда ни оскубаха по две лири
12. пробен камък (и прен.), печат върху изпробвана сплав
to put to the TOUCH поставям на изпитание, изпитвам
to win by a TOUCH едва спечелвам, печеля с много мъничко (състезание и пр.)* * *{t^tsh} v 1. докосвам/допирам се до; долепен съм до; докосвам ле(2) {t^tsh} n 1. осезание, пипане; усещане от пипане; rough/hot,* * *щрих(а); съприкосновение; трогвам; тъч; туширане; осезание; попарвам; пипане; пипам; вълнувам; допиране; допирам; гоненица; докосвам; допир; докосване; досягам; засягам; касая; напипвам; нотка;* * *1. 1 sl. измъкване на пари, закърпване, измъкнати пари 2. 1 докосвам се/достигам до 3. 1 изпитвам (сплав) с пробен камък, слагам печат върху изпитана сплав 4. 1 получавам, вземам, печеля (надница и пр.) 5. 1 пробен камък (и прен.), печат върху изпробвана сплав 6. a dress with an individual touch about it рокля, в която има вложено нещо индивидуално 7. a sculpture with a bold touch скулптура, изработена със смел замах 8. a smile touched her lips лека усмивка заигра по устните и 9. a touch of bitterness/envy, etc. нотка на горчивина/завист и пр 10. a touch of flu/indigestion лек грип/стомашно разстройство 11. a touch of nature проява на човещина/човешко чувство (често ирон.) 12. a touch of salt мъничко сол 13. a touch of the sun леко слънчасване, замайване от слънце 14. at a touch при (леко) докосване 15. he hasn't touched food all day не e сложил нищо в устата си/не e ял цял ден 16. he is a soft/easy touch той e човек, от когото лесно могат да се измъкнат пари 17. he just touched (on) this question той само бегло засегна този въпрос 18. he touched his spurs to his horse той пришпори коня си 19. he touched me for ten pounds той изкрънка от мен десет лири 20. i never touch wine не слагам капка вино в устата си 21. i wouldn't touch him/it with a barge-pole/a pair of tongs не искам да имам нищо общо/никакво вземане-даване с него/с това 22. i. докосвам/допирам се до, долепен съм до, докосвам леко (клавиш), дръпвам леко (струна) 23. ii. осезание, пипане, усещане от пипане 24. no one can touch her in cooking никой не готви по-хубаво от нея 25. nothing i have tried will touch this ink spot нищо от средствата, които опитах, не помага за изчистването на това мастилено петно 26. religion touched with superstition вяра, примесена със суеверие 27. rough/hot, etc. to the touch грапав/горещ и пр. на пипане 28. sl. измъквам пари от/закърпвам някого (for) 29. the cold touch of the iron студенината на (докоснато) желязо 30. the dinner was a two pound touch за обеда ни оскубаха по две лири 31. the first touches of spring първите признаци/полъх на пролетта 32. the nelson touch смел начин за справяне с положението (характерен за адмирал Нелсън) 33. the plants are touched with the wind растенията леко пострадаха от вятъра 34. the sky was touched with pink/gold небето се розовееше/имаше златист оттенък 35. the speedometer needle touched 80 стрелката на скоростомера отбелязваше 80 км в час 36. to be in touch with someone във връзка съм с някого 37. to be touched by the king ист. бивам докоснат от краля (за излекуване от скрофула) 38. to be touched with remorse/pity изпитвам разкаяние/състрадание 39. to have a soft/slimy, etc. touch мек/лигав и пр. съм при докосване 40. to put the finishing/final touches to довършвам, доизкусурявам, слагам последните щрихи на 41. to put to the touch поставям на изпитание, изпитвам 42. to touch a match to запалвам с клечка кибрит 43. to touch one's hat to поздравявам (някого) с докосване на шапката си 44. to touch someone on the raw/tender spot, to touch someone home/on the raw засягам някого на болното място, настъпвам го по мазола 45. to touch the spot действувам благотворно, помагам много 46. to touch the spot правя/намирам точно това, което е нужно, оказвам нужното въздействие, попадам в целта, отговарям на предназначението си 47. to touch to the heart трогвам дълбоко 48. to win by a touch едва спечелвам, печеля с много мъничко (състезание и пр.) 49. to write with a light touch пиша леко, имам лек стил 50. touch at мор. спирам/отбивам се в (пристанище и пр.) 51. touch down приземявам се, кацам (за самолет), ръгби докосвам топката в мъртво поле 52. your argument doesn't touch the point at issue твоят довод няма нищо общо с въпроса, който разискваме 53. гоненица (игра) 54. гранича (on с) 55. докосвам се до, развивам, справям се с (въпроси, тема на изпит и пр.), получавам (добър) резултат от 56. докосване, допиране, допир, контакт (и прен.), общуване, връзка 57. засягам, интересувам, свързан съм/имам общо с, имам ефект, оказвам нужното въздействие, справям се с 58. лек пристъп/атака (на болест и пр.), леко вълнение 59. малко количество, мъничко, прен. следа, оттенък, отсенка, нюанс, примес, нотка 60. маниер, стил, похват, прийом, (майсторска) ръка 61. мед. туширане, палпиране 62. меря се/сравнявам се с 63. муз. туше, удар 64. попарвам, повреждам (леко) (за слана и пр.) 65. размесвам, леко оцветявам 66. слагам в уста, вкусвам, хапвам, пия (обик. отрицателно) 67. сп. тъч, територията извън тъчлиниите 68. стигам/допирам се до 69. трогвам, вълнувам, засягам, накърнявам честолюбие и пр 70. щрих* * *touch[tʌtʃ] I. v 1. докосвам (се до), допирам (се) до; долепен съм (до); в съприкосновение съм (с); пипам; докосвам леко ( клавиши), дръпвам леко ( струни); to \touch o.'s hat to s.o. поздравявам някого, като докосвам шапката си; to \touch a match to запалвам с кибрит; to \touch land мор. стигам до земя (суша); слизам на сушата; I wouldn't \touch him with a barge-pole ( a pair of tongs) не искам да имам нищо общо (вземане-даване) с него, не искам да контактувам; to be \touched by the King ист. бивам докоснат от краля (с вярата, че ще бъда излекуван от скрофула); \touch wood! чукни на дърво! to \touch pitch прен. мърся си ръцете (при нечестна сделка); 2. слагам в устата си, вкусвам, хапвам, ям, пия (обикн. отрицателно); I never \touch wine не слагам вино в устата си, не пия; I haven't \touched food all day нищо не съм сложил в устата си (не съм ял) цял ден; 3. стигам до, допирам се до, гранича с; to \touch bottom стигам (стъпвам на) дъното (при плуване и пр.); прен. стигам до най-ниското ниво; изпадам много ниско ( морално); the winds \touched storm-force силата на вятъра граничеше с ураган; to \touch the spot правя (намирам) точно това, което е нужно; имам нужния ефект (въздействие); 4. меря се с, сравнявам се с; no one can \touch him in никой не може да се мери с него (той няма равен на себе си) в; 5. засягам, интересувам, свързан съм с, имам общо с; имам ефект (оказвам въздействие) върху, действам; this question \touches you nearly този въпрос ви засяга отблизо; he just \touched (on) this question той само засегна (спомена) този въпрос; 6. трогвам, (раз)вълнувам; засягам, накърнявам (честолюбие и пр.); to \touch to the heart трогвам дълбоко; to \touch to the quick засягам дълбоко, жегвам; to \touch s.o. on a raw ( tender) spot, to \touch s.o. home ( on the raw) засягам някого на болното място, настъпвам по мазола; 7. попарвам (за слана и пр.); повреждам малко; the plants are \touched with the wind растенията са малко повредени (пострадаха) от вятъра; 8. главно pp леко оцветявам; размесвам; придавам оттенък; the sky was \touched with gold ( pink) небето имаше златист оттенък (розовееше); religion \touched with superstition вяра, размесена със суеверие; 9. sl измъквам пари (назаем или безвъзмездно) (от някого); he \touched me for a pound той ми изкрънка една лира; 10. получавам, вземам, печеля (надница и пр.); 11. изпитвам ( сплав) с пробен камък; слагам печат на изпитана сплав; 12. пипам, присвоявам си (чужди пари и пр.); 13. (само в pp) луднал, мръднал е; the guy is \touched този е нещо мръднал, полудял е, откачил; 14. геом. допирам се, допирателен съм; 15. мед. палпирам, изследвам мануално; II. n 1. осезание, пипане; усещане от пипане; sense of \touch осезание; rough to the \touch груб на пипане; the cold \touch of the iron студеният допир на желязото; 2. докосване, допиране; допир, контакт (и прен.); общуване, връзка; at a \touch при най-малко (леко) докосване; to be ( keep, stay) in \touch with s.o. във връзка съм с някого, виждам (срещам) често, общувам с някого; to get in \touch with влизам във връзка с, свързвам се с; to keep in \touch with the situation следя положението; to lose \touch with изгубвам (прекъсвам) връзка с, не се виждам (срещам) с; отчуждавам се от; to be out of \touch with не съм в течение на, не следя, не се интересувам; in ( within) \touch наблизо, под ръка; достъпно; 3. прен. (лек) натиск; 4. лек пристъп, атака (на болест и пр.); леко вълнение; a \touch of 'flu лека инфлуенца; a \touch of the sun лек слънчев удар (слънчасване), леко замайване от слънцето; 5. малко, мъничко (количество от нещо); прен. следа, оттенък, отсянка, нюанс, примес; нотка; a \touch of salt малко сол; the first \touches of spring първите следи (признаци) на пролетта; a \touch of bitterness (envy etc.) оттенък (нотка) на горчивина (завист и пр.); малко горчивина (завист и пр;); a \touch of nature проява на човешко чувство; to have a \touch of the tar-brush презр. имам примес от негърска кръв; the common \touch подход към обикновения човек, способност за общуване с хората (масите); 6. щрих; a few deft ( last) \touches няколко майсторски (последни) щрихи; to put the finishing \touches to слагам последните щрихи на, прен. довършвам, доизкусурявам; 7. прен. ръка (на майстор и пр.); маниер, стил; прийом; to write with a light \touch пиша леко, имам лек стил; a composition with an individual \touch about it в която има вложено нещо оригинално; the Nelson \touch Нелсъновият начин да се справя с положението (да нападам и пр.); 8. муз. туше, удар; 9. сп. тъч; to kick into \touch 1) изкарвам в тъч; 2) временно преустановявам, отлагам; "замразявам"; 10. гоненица ( игра); 11. мед. туширане, палпиране; "no \touch" мед. тактика на "неприкосновеност" (по отношение на някои тумори); double \touch бимануално изследване; rectal \touch ректална палпация; vaginal \touch вагинална палпация; 12. магнетизиране; 13. sl нещо, което струва (за което се взема) дадена цена; измъкване (на пари); измъкнати пари; the dinner was a pound \touch за обеда ни оскубаха по една лира; 14. ост. пробен камък (и прен.); печат върху изпитана сплав; to put to the \touch поставям на изпитание, изпитвам; 15. гриф (на кожа); • an easy ( a soft) \touch 1) балама; човек от когото лесно могат да се измъкнат пари; 2) лесен противник; a near \touch отърваване на косъм; to cup up ( old) \touches ам. sl спомням си миналото; to have a near \touch едва отървавам кожата; to put the \touch on s.o. ам. разг. опитвам се да изкрънкам пари от някого; the match was won by a \touch едва спечелиха мача; no \touch to ам. разг. нищо в сравнение с. -
15 ball
{bɔ:l}
I. 1. топка, топче, кълбо, кълбенце, чиле, прен. огън човек
2. нещо с формата на топка, кюфте (нце)
3. игра на топка, хвърляне на топка, удар
пo BALL сп. неправилно хвърлена топка
4. куршум, сачма, гюлле
5. топка за гласуване в избори
to have the BALL at one's feet намирам се в изгодна позиция
to keep the BALL rolling поддържам разговора, продължавам да върша нещо без прекъсване
on the BALL разг. буден, сръчен, експедитивен, сведущ
to start/set the BALL rolling слагам начало на нещо
II. 1. събирам (се), натрупвам (се), свивам (се) на топка
2. навивам на кълбо
3. sl. вулг. съвъкуплявам се с. ball n бал
to open the BALL откривам бала, прен. повеждам хорото, започвам да действу вам* * *{bъ:l} n 1. топка, топче; кълбо, кълбенце; чиле; прен. огън чове(2) v 1. събирам (се), натрупвам (се), свивам (се) на топка;* * *топка; топче; сачма; бал; валмо; куршум; кълбо;* * *1. i. топка, топче, кълбо, кълбенце, чиле, прен. огън човек 2. ii. събирам (се), натрупвам (се), свивам (се) на топка 3. on the ball разг. буден, сръчен, експедитивен, сведущ 4. sl. вулг. съвъкуплявам се с. ball n бал 5. to have the ball at one's feet намирам се в изгодна позиция 6. to keep the ball rolling поддържам разговора, продължавам да върша нещо без прекъсване 7. to open the ball откривам бала, прен. повеждам хорото, започвам да действу вам 8. to start/set the ball rolling слагам начало на нещо 9. игра на топка, хвърляне на топка, удар 10. куршум, сачма, гюлле 11. навивам на кълбо 12. нещо с формата на топка, кюфте (нце) 13. пo ball сп. неправилно хвърлена топка 14. топка за гласуване в избори* * *ball[bɔ:l] I. n 1. топка, топче, топчица, кълбо, клъбце, кълбенце, валмо, чиле, чиленце; \ball of fire 1) огнено кълбо; 2) жизнен, енергичен човек, "огън" човек; to roll (o.s. up) into a \ball свивам се на топка; 2. игра на топка; хвърляне на топка, удар; a good ( difficult) \ball добър (труден) удар; a slow \ball бавно хвърляне на топка; 3. куршум; сачма; гюлле; 4. топка за гласуване; black \ball черна топка (глас против); 5. вет. голяма таблетка, хап; 6. pl sl тестикули, "топки"; 7. pl разг. кураж, смелост, решителност; 8. pl sl глупости, врели-некипели; • \ball and socket ябълковидно съединение; \ball of the eye очна ябълка, око; \ball of fortune играчка на съдбата; the \ball of the thumb закръглената част (началото) на палеца; a \ball of lead sl глава, тиква, кратуна; a curve \ball ам. хитрост, уловка; a \ball and a chain нещо (някой), който ограничава свободата (ми); спънка, пречка; a new ( different) \ball game нова (изменена) ситуация, променени условия; the whole \ball of wax ам. всичко; пълен комплект; to have the \ball at o.'s feet имам свободно поле за действие, работите се развиват в моя полза; on the \ball разг. буден, отворен, схватлив; to be on the \ball разг. следя събитията, внимавам, "в час" съм; нащрек съм; to carry the \ball sl действам, деен съм; to get on the \ball ! sl по-бързо! мърдай!; to drop the \ball ам. разг. правя гаф; греша; to bounce like a \ball енергичен съм; to have a \ball (разг.) забавлявам се, прекарвам добре, доставям си удоволствие; to have a lot on the \ball ам. разг. имам голям опит, много съм способен; to catch ( take) the \ball before the bound действам прибързано, не изчаквам удобния момент; to keep the \ball rolling, to keep the \ball up поддържам разговор, не го оставям да замре; продължавам да върша нещо, не го оставям да замре; правя нещо редовно, без прекъсване; to set ( start) the \ball rolling давам начален тласък, поставям началото на нещо; започвам да действам; to open the \ball започвам да действам, проявявам инициатива; to play \ball сътруднича, постъпвам честно; the \ball is at his feet той е господар на положението; the \ball is in your court нещата са в твои ръце; ти решаваш; ти си на ход; to take up the \ball намесвам се в разговор; to take ( pick) the \ball and run ( with it) заемам се с нещо; подхващам и доразвивам (идея, намерение); продължавам чуждо дело; to keep several \balls in the air нося няколко дини под една мишница; to shoot the \ball into o.' s own goal вкарвам си автогол, навреждам на себе си; that's the way the \ball bounces разг. така стоят нещата; такъв е животът; II. v 1. събирам (се), натрупвам (се), свивам се на топка; 2. навивам на кълбо; \balls up sl обърквам, забърквам. III n бал; to open the \ball откривам бала; повеждам хорото; започвам да действам. -
16 bleed
{bli:d}
1. кървя, губя/тече ми кръв, проливам кръвта си
to BLEED to death умирам от загуба на кръв
2. страдам, сърцето ми се къса
3. капя, сълзя, тая. пускам сок
4. вземам/пускам някому кръв, изтеглям кръв от
5. пускам боя (при пране)
6. измъквам (пари от някого), to BLEED someone for 5000 измъквам 5000 лири от някого
7. плащам/измъкват ми големи суми
8. печ. изрязвам част от напечатания текст при подвързване на книга* * *{bli:d} v (bled {bled}) 1. кървя, губя/тече ми кръв; проливам* * *сълзя; кървя;* * *1. to bleed to death умирам от загуба на кръв 2. вземам/пускам някому кръв, изтеглям кръв от 3. измъквам (пари от някого), to bleed someone for 5000 измъквам 5000 лири от някого 4. капя, сълзя, тая. пускам сок 5. кървя, губя/тече ми кръв, проливам кръвта си 6. печ. изрязвам част от напечатания текст при подвързване на книга 7. плащам/измъкват ми големи суми 8. пускам боя (при пране) 9. страдам, сърцето ми се къса* * *bleed [bli:d] I. v ( bled [bled]) 1. тече (ми) кръв; получавам (имам) кръвоизлив; губя кръв; проливам си кръвта; кърви (за рана); to \bleed at the nose тече ми кръв от носа; to \bleed for o.'s country проливам кръвта си за родината; to \bleed to death умирам от загуба на кръв; 2. страдам, мъчно ми е, терзая се, сърцето ми се къса; my heart \bleeds at the thought сърцето ми се къса при мисълта; 3. сълзя, пускам сок (за растение); 4. пускам (за цвят при пране); 5. пропускам, сълзя (за тръба); 6. плащам големи суми под натиск; 7. пускам ( някому) кръв; 8. измъквам от някого пари; to \bleed s.o. for money измъквам пари от някого; to \bleed s.o. white ( dry) измъквам всичките пари на някого, вземам му последния петак; 9. печ. помествам илюстрация на цяла страница без поле; II. n тех. дюза, жигльор, струйник. -
17 electric doublet
• дипол, възникнал под влиянието на електрическо полеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > electric doublet
-
18 electric doublets
• дипол, възникнал под влиянието на електрическо полеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > electric doublets
-
19 bataille
f. (du lat. battuere "battre") 1. битка; сражение; en pleine bataille в разгара на битката; 2. сбиване, скарване, караница; 3. елементарна игра на карти. Ќ champ de bataille бойно поле; cheval de bataille боен кон; stationnement en bataille паркиране на кола под ъгъл от 45° спрямо тротоара; avoir les cheveux en bataille косите ми са разчорлени; bataille navale морски битки (игра на потопяване на кораби чрез отгатване на разположението им върху кариран лист). -
20 claquage
m. (de claquer) 1. мускулна травма; 2. техн. разрушаване на материя под въздействие на електрическо поле.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
поле под паром — Syn: пар … Тезаурус русской деловой лексики
ПОЛЕ — я, мн. поля, полей, ср. 1. Безлесная равнина, ровное (в отличие от селения, леса) обширное пространство. «И вот нашли большое поле: есть разгуляться где на воле.» Лермонтов. «Князь по полю едет на верном коне.» Пушкин. «Владимир ехал полем,… … Толковый словарь Ушакова
ПОД — (1) ПОД (1) пода, о поде, на поду, м. Горизонтальная поверхность в печи, в печной топке, на к–рую кладется топливо. Печь пирог прямо на поду. Выложить под гладким кирпичом. Под в технике называется дном печи. (2) ПОД (2) и подо (см.) [без удар.,… … Толковый словарь Ушакова
ПОД — (1) ПОД (1) пода, о поде, на поду, м. Горизонтальная поверхность в печи, в печной топке, на к–рую кладется топливо. Печь пирог прямо на поду. Выложить под гладким кирпичом. Под в технике называется дном печи. (2) ПОД (2) и подо (см.) [без удар.,… … Толковый словарь Ушакова
под — (1) ПОД (1) пода, о поде, на поду, м. Горизонтальная поверхность в печи, в печной топке, на к–рую кладется топливо. Печь пирог прямо на поду. Выложить под гладким кирпичом. Под в технике называется дном печи. (2) ПОД (2) и подо (см.) [без удар.,… … Толковый словарь Ушакова
под — (1) ПОД (1) пода, о поде, на поду, м. Горизонтальная поверхность в печи, в печной топке, на к–рую кладется топливо. Печь пирог прямо на поду. Выложить под гладким кирпичом. Под в технике называется дном печи. (2) ПОД (2) и подо (см.) [без удар.,… … Толковый словарь Ушакова
под — 1) а, предл. о поде, на поду, м. Нижняя горизонтальная поверхность в печи, в печной топке. Лопата пекаря зло и быстро шаркала о под печи, сбрасывая скользкие вареные куски теста на горячий кирпич. М. Горький, Двадцать шесть и одна. Женщины… … Малый академический словарь
под — I. ПОД а, предл. о поде, на поду; м. Нижняя горизонтальная поверхность в печи, в печной топке. Женщины на горячем поду испекли калач. Лопата пекаря шаркала о п. печи. II. ПОД (без ударения, кроме тех случаев, когда оно переносится с… … Энциклопедический словарь
под — I 1. предл.; = подо без ударения, кроме тех случаев, когда оно переносится с существительного на предлог, например: по/д гору, по/д руку, по/д ноги, по/д носом кого что 1) а) Указывает на предмет, место, лицо и т.п., ниже которого и ниже… … Словарь многих выражений
ПОЛЕ — ср. простор за городом, селеньем, безлесная, незастроенная, обширная равнина; посему поле противополагается селению, лесу, горам, болоту и пр. Выйдем в поле или на поле. Скот ходит в поле. Не поле кормит, а нива, обработанная, а не простор только … Толковый словарь Даля
поле — (17) 1. Безлесное пространство, равнина, луг: ...рища въ тропу Трояню чресъ поля на горы. 6. Не буря соколы занесе чресъ поля широкая. 6 7. Сами скачють, акы сѣрыи влъци въ полѣ. 8. Русичи великая поля чрьлеными щиты прегородиша, ищучи себѣ чти,… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
