-
1 dealing
{'di:liŋ}
1. държание, отношение, отнасяне
2. обик. рl отношения, сношения, работа, вземане-даване, (търговски) връзки* * *{'di:lin} n 1. държание, отношение, отнасяне; 2. обик. рl отн* * *третиране; отнасяне; отношение; държане;* * *1. държание, отношение, отнасяне 2. обик. pl отношения, сношения, работа, вземане-даване, (търговски) връзки* * * -
2 impersonal
{im'pə:sənl}
1. безличен (и грам.), общ, който не се отнася за определено лице
2. обективен, безпристрастен, хладен, безучастен
IMPERSONAL forces слепи сили* * *{im'pъ:sъnl} a 1. безличен (и грам.); общ, който не се отн* * *общ; обективен; безутешен; безпристрастен; безличен;* * *1. impersonal forces слепи сили 2. безличен (и грам.), общ, който не се отнася за определено лице 3. обективен, безпристрастен, хладен, безучастен* * *impersonal[im´pə:sənl] adj 1. безличен (и ез.); общ; който не се отнася до определено лице; \impersonal verb безличен глагол; \impersonal forces слепи сили; 2. обективен, безпристрастен, непредубеден; 3. хладен, безучастен, безразличен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv impersonally. -
3 rehandle
{ri:'hændl}
1. преработвам, преправям
2. занимавам се отново с* * *{ri:'handl} v 1. преработвам; преправям; 2. занимавам се отн* * *1. занимавам се отново с 2. преработвам, преправям* * *rehandle[´ri:´hændl] v преработвам, преправям; занимавам се отново с. -
4 substantive
{'sʌbstəntiv}
I. 1. самостоятелен, независим
2. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване
the SUBSTANTIVE verb глаголът to be
noun SUBSTANTIVE съществително име
3. реален, веществен, траен, постоянен
4. съществен, важен
SUBSTANTIVE issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни)
SUBSTANTIVE provisions оперативна част (на документ и пр.)
SUBSTANTIVE rank действително звание/ранг (не почетно и пр.)
SUBSTANTIVE law юр. материално/имуществено право
SUBSTANTIVE right основно/човешко право
5. изричен
6. самобитен, индивидуален
II. n грaм. съществително име, субстантив* * *{'s^bstъntiv} a 1. самостоятелен, независим; 2. грам. отн(2) {'s^bstъntiv} n грaм. съществително име, субстантив.* * *съществително (име); съществен; самостоятелен; реален; самобитен; важен; веществен; независим;* * *1. i. самостоятелен, независим 2. ii. n грaм. съществително име, субстантив 3. noun substantive съществително име 4. substantive issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни) 5. substantive law юр. материално/имуществено право 6. substantive provisions оперативна част (на документ и пр.) 7. substantive rank действително звание/ранг (не почетно и пр.) 8. substantive right основно/човешко право 9. the substantive verb глаголът to be 10. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване 11. изричен 12. реален, веществен, траен, постоянен 13. самобитен, индивидуален 14. съществен, важен* * *substantive[´sʌbstəntiv, səb´stæntiv] I. adj 1. съществен, важен; 2. самостоятелен, независим; 3. ез. който се отнася до съществителното; \substantive verb глаголът to be; noun \substantive съществително име; 4. реален, веществен; 5. изричен; 6. самобитен, индивидуален; FONT face=Times_Deutsch◊ adv substantively; II. n 1. ез. съществително име; субстантив; 2. печ. съществена грешка (промяна, варианта). -
5 whiffle
{'wifl}
1. повявам, полъхвам
2. разпръсквам, разнасям, отнасям (за вятър)
3. трепкам, потрепвам (за пламък, листа)
4. прен. лутам се, колебая се, говоря уклончиво, извъртам, проявявам нерешителност
5. меня посоката си (за вятър), нося се без посока (за кораб)
6. свиря, свистя (за гърди)* * *{'wifl} v 1. повявам, полъхвам; 2. разпръсквам, разнасям, отн* * *v полъхвам (за вятър); трепкам, затрепервам (за пламък, листа);whiffle; v 1. повявам, полъхвам; 2. разпръсквам, разнасям, отнасям (за вятьр); 3. трепкам,* * *1. меня посоката си (за вятър), нося се без посока (за кораб) 2. повявам, полъхвам 3. прен. лутам се, колебая се, говоря уклончиво, извъртам, проявявам нерешителност 4. разпръсквам, разнасям, отнасям (за вятър) 5. свиря, свистя (за гърди) 6. трепкам, потрепвам (за пламък, листа)* * *whiffle [wifl] v 1. повявам, полъхвам; свистя, фуча; 2. раздвижвам, разнасям, разпръсвам; отнасям (за вятър); 3. трепкам, затрепервам (за пламък, листа); 4. прен. лутам се, блуждая, говоря уклончиво; 5. свиря, свистя (за гърди).
См. также в других словарях:
ОТН — [средства] оперативно тактического назначения Источник: http://nuclearno.ru/textml.asp?8920 Словарь: Словарь сокращений и аббревиатур армии и спецслужб. Сост. А. А. Щелоков. М.: ООО «Издательство АСТ», ЗАО «Издательский дом Гелеос», 2003. 318 с.… … Словарь сокращений и аббревиатур
-отн-(ый) — суффикс Словообразовательная единица, выделяющаяся в именах прилагательных со значением признака, который характеризуется тем или отношением к тому, что названо словами, от которых соответствующие имена прилагательные образованы (крохотный,… … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
-отн-(я) — суффикс Словообразовательная единица, образующая имена существительные женского рода, которые обозначают действие или его результат по глаголам, от которых соответствующие имена существительные образованы (беготня, брезготня, копотня, пачкотня,… … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
отнёс(ся) — [отнести(сь)] … Словарь употребления буквы Ё
отнёсший(ся) — отнёсший(ся) … Русское словесное ударение
отнёсший — отнёсший … Русский орфографический словарь
отнёсшийся — отнёсшийся … Русский орфографический словарь
отнёсший(ся) — отнёсший(ся) … Словарь употребления буквы Ё
отнёсший — прич., Тв. отнёсшим(ся), Пр. об отнёсшем(ся) … Орфографический словарь русского языка
отнёсшийся — прич., Тв. отнёсшим(ся), Пр. об отнёсшем(ся) … Орфографический словарь русского языка
ОТН — Объединение тоголезского народа (партия) опыливатель опрыскиватель тракторный навесной основная точка наводки Отделение технических наук (Академии наук СССР) … Словарь сокращений русского языка
