-
81 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
82 nappe
f. (lat. nappa "serviette de table") 1. покривка за маса; 2. покривало на олтар; 3. прен., в съчет. nappe d'eau залято с вода пространство; nappe volcanique място, покрито със стара лава; 4. водопад, който пада нашироко; 5. общо ниво на водите. -
83 parement
m. (de parer1) 1. църк. завеса, покривка (на олтар); 2. украшение, накит; украсяване, гиздене; 3. маншет, обърнат ръкав (на палто); 4. лицева страна, повърхност (на камък, на паве); 5. каменна облицовка. -
84 retable
m. (esp. retablo, de tabla "planche") задна вертикална част на олтар ( богато скулптурирана). -
85 sanctuaire
m. (lat. ecclés. sanctuarium, de sanctus "saint") 1. светилище; 2. олтар; 3. свято място, храм; 4. прен. свещено и неприкосновено убежище. -
86 station
f. (lat. statio, de stare "se tenir debout, s'arrêter") 1. престой, спирка; 2. положение на тялото, стойка; 3. станция, гара, спирка; station de taxis спирка за таксита; station de métro, d'autobus спирка на метро, автобусна спирка; station de chemin de fer железопътна спирка; 4. станция; station synoptique метеорологична станция; station télégraphique (téléphonique) телеграфна (телефонна) станция; station d'émission излъчвателна станция; station orbitale орбитална станция; station de production de courant électrique електрическа централа; 5. почивна станция, курорт; station balnéaire морски бани; station d'altitude планинска почивна станция; station de sports d'hiver курорт за зимни спортове; 6. църк. тържествена служба; 7. рел. олтар, пред който се спира за молитва по време на процесия; 8. ост. поредица от проповеди (на великите пости и др.); 9. мор. морска територия, където са разположени корабите на морската брегова охрана; 10. кораби на морската брегова охрана; 11. ареал (на растителен или животински вид); 12. обиталище; station préhistorique праисторическо обиталище; 13. station de lavage автомивка. -
87 volet
m. (de voler1) 1. капак на прозорец; 2. рулетка (на магазин); 3. лопатка на воденично колело; 4. ост. дъсчица, на която се прочистват зърна; 5. тех. клапа, шибър; volet de carburateur въздушна клапа на карбуратор; 6. странична част на триптих или олтар; 7. всяка от подвързаните една за друга части на документ; 8. ав. задкрилки на самолет. Ќ tirer sur le volet разг. грижливо подбирам, прочиствам внимателно. Ќ Hom. volley (volley-ball). -
88 ołtarz
[олтаж]mвівтар, олтар -
89 საკურთხეველი
вівтар, олтар -
90 alter
вівтар, олтар -
91 altare
-
92 повысить
сов.1. что баланд кардан, боло бардоштан; повысить уровень воды сатҳи обро баланд кардан2. что (увеличить) зиёд кардан, афзудан, афзоёндан; боло бардоштан; повысить производительность труда маҳсулнокии меҳнатро зиёд кардан // (улучшить) беҳтар кардан; боло бардоштан; повысить благосостояние народа осудаҳолии халқро беҳтар кардан, халкро осудаҳолтар кардан; повысить качество продукции сифати маҳсулотро беҳтар кардан3. кого-что в чём баланд (боло) бардоштан, мӯътабартар кардан4. кого (по службе) мартабаи баландтар додан, ба вазифаи калонтар таъин кардан5. что муз. баланд кардан <> повысить голое (тон) бо овози баланд гап задан, оташинона гап задан, овозро сар дода (баланд карда) гап задан
См. также в других словарях:
олтар — я/, ч., церк. Те саме, що вівтар … Український тлумачний словник
олтар — (лат. підвищення) Те саме, що і вівтар … Архітектура і монументальне мистецтво
олтар — див. вівтар … Словник церковно-обрядової термінології
олтар — (лат. altare) место во храм каде што се врши главниот дел од богослужението (во православните цркви одвоен со иконостас) … Macedonian dictionary
олтар — същ. храм, светая светих, светилище същ. светиня … Български синонимен речник
олтар — іменник чоловічого роду … Орфографічний словник української мови
олтар — східна частина храму, де міститься престол … Зведений словник застарілих та маловживаних слів
олтарь — ОЛТАР|Ь (245), Ѧ с. ἀλτοριον 1.Сооружение в форме стола, служащее для принесения жертв, жертвенник: отъ кръве авела правьдьнааго. до кръве захариа с҃на варахина. ѥгоже ѹбисте межѫ ѡлтарьмь и цр҃квью. (μετοξυ τοῦ ναοῦ καὶ τοῦ ϑυσιαστηρίου) Изб… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
святилище — олтар; храм … Църковнославянски речник
десныи — (285) пр. 1. Правый, с правой стороны находящийся: донесъше тѣло ѥго положиша ѥ въ манастыри… || …на деснѣи странѣ цр҃кве ЖФП XII, 41б–в; поставиша ˫а надъ землею на деснѣи странѣ. СкБГ XII, 19в; ѥлико хотѩщеи ц(с)ре||ви покоритис˫а. и патриархѹ … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Уралово (Середино-Будский район) — Село Уралово укр. Уралове Страна УкраинаУкраина … Википедия
