-
1 intent
{in'tent}
I. 1. намерение, цел, стремеж
with malicious/felonious INTENT юр. злонамерено, умишлено
2. ост. смисъл, значение
to all INTENTs and purposes едва ли не, всъщност, в общи линии, почти изцяло/във всяко отношение, кажи-речи
II. 1. стремящ се
склонен, наклонен (on), решен
to be INTENT on doing something решил съм да направя нещо
2. изцяло отдален, предан
погълнат (on)
to be INTENT on pleasure отдал съм се на удоволствия
3. внимателен, сериозен, напрегнат, съсредоточен
INTENT gaze вторачен/втренчен поглед* * *{in'tent} n 1. намерение, цел; стремеж; with malicious/felonio(2) {in'tent} a 1. стремящ се; склонен, наклонен (on); решен;* * *цел; стремящ се; стремеж; склонен; предумисъл; внимателен; намерение; напрегнат;* * *1. i. намерение, цел, стремеж 2. ii. стремящ се 3. intent gaze вторачен/втренчен поглед 4. to all intents and purposes едва ли не, всъщност, в общи линии, почти изцяло/във всяко отношение, кажи-речи 5. to be intent on doing something решил съм да направя нещо 6. to be intent on pleasure отдал съм се на удоволствия 7. with malicious/felonious intent юр. злонамерено, умишлено 8. внимателен, сериозен, напрегнат, съсредоточен 9. изцяло отдален, предан 10. ост. смисъл, значение 11. погълнат (on) 12. склонен, наклонен (on), решен* * *intent[in´tent] I. adj 1. стремящ се; склонен (on); решен; to be \intent on doing s.th. решил съм да направя нещо; 2. изцяло насочен, предан, погълнат (on); 3. напрегнат, съсредоточен; \intent gaze вторачен (втренчен) поглед; II. n 1. намерение, цел; стремеж; to all \intents and purposes фактически, всъщност; действително; във всяко отношение; кажи речи; with malicious \intent юрид. злонамерено; 2. ост. смисъл, значение. -
2 determined
{di'tə:mind}
a решителен, твърдо решен, непоколебим
to be DETERMINED on doing/to do something твърдо съм решил да направя нещо* * *{di'tъ:mind} а решителен; твърдо решен, непоколебим; to be* * *твърд; решителен; непоколебим;* * *1. a решителен, твърдо решен, непоколебим 2. to be determined on doing/to do something твърдо съм решил да направя нещо* * *determined[di´tə:mind] adj решителен;твърд,непоколебим;a \determined attack решителнаатака;to be \determined to do s.th. твърдосъмрешилданаправянещо;FONT face=Times_Deutsch FONT face=Symboladj determinedly. -
3 half
{ha:f}
I. 1. половин (к) а
a good HALF, fully a HALF поне половината
more than HALF (of) the time разг. повечето време, почти винаги
to go halves with someone деля на половина по равно с някого
bigger/smaller by HALF с половина по-голям/по-малък
too clever by HALF прекалено хитър
to do things by halves върша нещата наполовина/половинчато/не както трябва
HALF as much на половината
HALF as much again толкова и още половината отгоре
2. семестър, срок, полувреме
3. футб. разг. half-back
4. четвърт литър
5. половин долар
6. билет с 50% намаление
7. юр. страна (в договор, спор)
that was a match and a HALF това беше мач и половина
how the other HALF lives как живеят хората
II. a половин, полу
HALF (a) mile половин миля
HALF conviction незатвърдено убеждение
HALF smile лека усмивка
one can see with HALF an eye съвсем очевидно е
III. 1. наполовина
HALF cooked полусварен
HALF as far на половината път, два пъти по-близо
2. почти, доста, донякъде
HALF dead полумъртъв, полужив, разг. изтощен, капнал
to be HALF inclined to почти съм склонен да
I HALF wish донякъде ми се иска
3. с not означава недостатъчна степен далеч, много
not HALF long enough далеч, недостатъчно дълъг, къс
not HALF sweet enough недостатъчно сладък, разг. съвсем не, никак
not HALF bad много/доста добър
sl. и още как, ама че
he didn't HALF get angry! ама се ядоса! they didn't lick them, not HALF напердашиха ги и още как
me do that, not HALF! аз да направя това? ами, как не! никога!* * *{ha:f} n (pl haives {ha:vz}) 1. половин(к)а; a good half, fully a(2) {ha:f} а половин, полу; half (a) mile половин миля; half convictio{3} {ha:f} adv 1. наполовина; half cooked полусварен; half as far на п* * *почти; наполовина;* * *1. a good half, fully a half поне половината 2. bigger/smaller by half с половина по-голям/по-малък 3. half (a) mile половин миля 4. half as far на половината път, два пъти по-близо 5. half as much again толкова и още половината отгоре 6. half as much на половината 7. half conviction незатвърдено убеждение 8. half cooked полусварен 9. half dead полумъртъв, полужив, разг. изтощен, капнал 10. half smile лека усмивка 11. he didn't half get angry! ама се ядоса! they didn't lick them, not half напердашиха ги и още как 12. how the other half lives как живеят хората 13. i half wish донякъде ми се иска 14. i. половин (к) а 15. ii. a половин, полу 16. iii. наполовина 17. me do that, not half! аз да направя това? ами, как не! никога! 18. more than half (of) the time разг. повечето време, почти винаги 19. not half bad много/доста добър 20. not half long enough далеч, недостатъчно дълъг, къс 21. not half sweet enough недостатъчно сладък, разг. съвсем не, никак 22. one can see with half an eye съвсем очевидно е 23. sl. и още как, ама че 24. that was a match and a half това беше мач и половина 25. to be half inclined to почти съм склонен да 26. to do things by halves върша нещата наполовина/половинчато/не както трябва 27. to go halves with someone деля на половина по равно с някого 28. too clever by half прекалено хитър 29. билет с 50% намаление 30. половин долар 31. почти, доста, донякъде 32. с not означава недостатъчна степен далеч, много 33. семестър, срок, полувреме 34. футб. разг. half-back 35. четвърт литър 36. юр. страна (в договор, спор)* * *half [ha:f] I. n (pl halves [ha:vz]) 1. половина, половинка; one and a \half едно (един) и половина; an hour and a \half (one and a \half hours) час и половина; a good \half (fully a \half) of поне половината от; more than \half (of) the time разг. повечето време; to fold ( cut) in \half ( in halves) сгъвам (разрязвам) на две (наполовина); to go halves with s.o. деля наполовина (поравно) с някого; to cry halves искам своя дял (част); искам да деля наполовина; \half and \half наполовина, наравно; и да, и не; bigger ( smaller) by \half по-голям (по-малък) с половина; много по-голям (по-малък); too clever by \half прекалено хитър; to do things by halves върша нещата наполовина (половинчато, не както трябва); my better \half разг. половинката ми, благоверната ми, жена ми; outward \half, return \half половинка за отиване, половинка за връщане (от билет за отиване и връщане); 2. уч. семестър, срок; сп. полувреме; 3. билет с 50% намаление (напр. детски); 4. страна (в спор, договор и пр.); 5. разг. нещо значително, изключително; it was a party and a \half беше купон и половина; 6. сп. = halfback; II. аdj 1. половин; полу-; \half a mile ( a yard, an hour etc.) половин миля (ярд, час и пр.); one can see with \half an eye очевидно е; \half a loaf is better than no bread човек трябва да се задоволява с каквото му дават; a \half share половин дял; to have \half a mind to решил съм да, мисля да; 2. недостатъчен; a \half conviction непълно (незатвърдено) убеждение; to go off at \half cock провалям се поради недомислие (прибързаност); III. adv 1. наполовина; донякъде; he only \half understands той разбира само донякъде; \half as much наполовина; \half as much again толкова и още половината отгоре; \half dead ( asleep) полумъртъв (полузаспал); \half as far на половината път; два пъти по-близо; she was \half crying, \half laughing тя хем плачеше, хем се смееше; 2. почти; доста; he felt \half dead with tiredness той беше полужив от умора; he isn't \half lucky той е голям късметлия; not \half bad доста добър; 3. грубо за усилване ама че; not \half и още как; ирон. хич, и таз добра; they did not lick them, not \half напердашиха ги и още как, ама че ги напердашиха! me do that, not \half! аз да направя това? и таз добра! -
4 heart
{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)* * *{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам* * *ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;* * *1. a man after my own heart човек, който ми харесва/допада 2. at heart дълбоко в себе си, по душа 3. big heart великодушие, благородство 4. change of heart промяна на отношението, променено отношение 5. dear/dearest heart мили, мила, любим (а) 6. have a heart! разг. имай милост 7. heart and soul всецяло, всеотдайно 8. heart of gold златно сърце 9. heart of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк) 10. heart of steel/stone/flint кораво сърце 11. i cannot find it in my heart to не ми дава сърце да 12. i. сърце 13. ii. head 7 (обик. с up) 14. in good heart плодороден, богат 15. in one's-heart of hearts дълбоко в душата си/себе си 16. in the heart of winter посред зима 17. it does my heart good драго/приятно ми e, радвам се 18. it goes against my heart to do so не ми e по сърце да постъпя така 19. not to have the heart to сърце не ми дава да 20. out of heart неплодороден, изтощен 21. searchings of the heart душевни вълнения/тревоги 22. the heart of the matter същността на въпроса, същественото 23. to be the heart and soul of душата съм на (компания и пр.) 24. to do something with (only) half a heart върша нещо неохотно 25. to eat one's heart out чезна от мъка, страдам 26. to give/lose one's heart to someone влюбвам се в някого 27. to have a heart сърдечноболен съм 28. to have at heart, to take/lay something to heart имам/вземам присърце 29. to have no heart to нямам желание/не ми се ще да 30. to have one's heart in one's boots съвсем съм отчаян 31. to have one's heart in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх 32. to have one's heart in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие 33. to have one's heart in the right place имам добро сърце, добър човек съм 34. to have one's heart set on something, to set one's heart on (doing) something страстно желая (да направя) нещо 35. to lay one's heart bare, to open one's heart откривам/разкривам сърцето си 36. to learn/get by heart уча наизуст 37. to lose heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се 38. to take heart (ост. of grace) окуражавам се 39. to take to heart вземам присърце 40. to wear one's heart upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си 41. two of hearts двойка купа 42. union of hearts женитба по любов 43. with a heavy heart със свито сърце, против волята си 44. with a light heart с леко сърце, без да му мисля много 45. with all one's heart от все сърце 46. with an open heart чистосърдечно 47. with heart and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично 48. мъжество, смелост, храброст 49. плодородие (на почва) 50. прен. любов, сърце 51. прен. сърце, душа 52. прен. същина, същност 53. рl карти купа, купи 54. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in) 55. сърдечно заболяване 56. сърцевина, ядка, среда* * *heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in). -
5 mind
{maind}
I. 1. ум, разум, разсъдък, интелект
to be in one's right MIND нормален съм
to be out of one's MIND луд/побъркан съм
to go out of one's MIND полудявам
of sound MIND нормален, здравомислещ
great MINDs велики умове
no two MINDs think alike всеки си разсъждава посвоему
2. дух, съзнание, манталитет, мисловност
absence of MIND разсеяност
presence of MIND присъствие на духа, самообладание
I can't get that out of my MIND не мога да избия това от главата си, все за това мисля
to have something on one's MIND загрижен съм, нещо ми тежи
strength of MIND волевост
3. мнение, мисъл, намерение, решение, воля, внимание
to be of someone's MIND, to be of the same MIND as someone, to be of a MIND with someone съгласен съм с някого, единодушни/на същото мнение сме с някого
to be in two MINDs about двоумя се/колебая се относно
to give/put/set/turn one's MIND to съcредоточавам се върху
to bend someone's MIND разг. повлиявам някому
to blow someone's MIND разг. възбуждам някого (силно) (за наркотично средство)
to have something in MIND намислил съм нещо, имам нещо предвид
to keep one's MIND on something съсредоточавам се върху/мисля за нещо
to close/shut one's MIND to не възприемам, не желая да видя/възприема
nothing was further from his MIND съвсем нямаше такова намерение
to make up one's MIND (about something) решавам (се) (на нещо)
to make up one's MIND to something примирявам се с нещо
to make up one's MIND to do something решавам (се) да направя нещо
to change one's MIND променям решението си
to give someone a piece of one's MIND накастрям/нарязвам някого
to have half a MIND to почти съм склонен да
to have a good MIND to иде ми да
to know one's own MIND знам какво искам
to speak one's MIND казвам това, което мисля
to take someone's MIND off something отвличам вниманието на някого от нещо
to my MIND по мое мнение, по мой вкус
4. памет, спомен
to bear/keep in MIND не забравям, спомням си, имам грижата за, имам предвид
to put someone in MIND of напомням някому за (нещо)
to put out of one's MIND забравям съзнателно
to bring/recall something to someone's MIND припомням някому нещо
II. 1. грижа се за, гледам, пазя, внимавам
MIND the baby! пази/гледай детето! MIND the step! внимавай, има стъпало! to MIND one's own business/affairs гледам си работата, не се бъркам в чужди работи
MIND you're not late! гледай да не/хем да не закъснееш! MIND the paint/the dog! пази се от боята/кучето! I have no objection, MIND (you) забележете (добре), нямам възражения
2. помня, не забравям, обръщам внимание на, спазвам
to MIND the rules спазвам правилата
I don't MIND what people say не ме интересува какво ще кажат хората
who MINDs what he says? кой му обръща внимание/го бръсне? never MIND him не му обръщай внимание
never MIND the expense няма значение колко струва
3. уважавам
to MIND one's elders уважавам постарите
4. обик. в отр. и въпрос. изр. имам нещо против, не съм съгласен, не ми харесва, тежи ми
do you MIND my smoking/if I smoke? имате ли нещо против, ако запуша? would you MIND opening the window? бихте ли отворили прозореца? моля, отвороте прозореца! I don't MIND все ми е едно, безразлично ми е, съгласен съм, може, бива
I don't MIND the cold издържам на студ
I don't MIND hard work, but I do MIND commuting in winter не ми тежи тежката работа, но възразявам срещу пътуването до работата зиме
I shouldn't MIND a cup of tea с удоволствие бих изпил/пийвам чаша чай
will you have some more cake? -I don't MIND if I do! искаш ли още кейк? -може! to MIND one's P's and Q's говоря/действувам предпазливо, спазвам приличието
to MIND the shop, ам. store прен. разпореждам се
never MIND! нищо! няма значение!* * *{maind} n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right (2) {maind} v 1. грижа се за; гледам; пазя; внимавам; mind the baby* * *съзнание; ум; уважавам; решение; склонност; пазя; помня; внимавам; психика; разум; против; разсъдък; дух; гледам; мисловност; мисъл; мнение; манталитет; намерение; наглеждам; нрав;* * *1. absence of mind разсеяност 2. do you mind my smoking/if i smoke? имате ли нещо против, ако запуша? would you mind opening the window? бихте ли отворили прозореца? моля, отвороте прозореца! i don't mind все ми е едно, безразлично ми е, съгласен съм, може, бива 3. great minds велики умове 4. i can't get that out of my mind не мога да избия това от главата си, все за това мисля 5. i don't mind hard work, but i do mind commuting in winter не ми тежи тежката работа, но възразявам срещу пътуването до работата зиме 6. i don't mind the cold издържам на студ 7. i don't mind what people say не ме интересува какво ще кажат хората 8. i shouldn't mind a cup of tea с удоволствие бих изпил/пийвам чаша чай 9. i. ум, разум, разсъдък, интелект 10. ii. грижа се за, гледам, пазя, внимавам 11. mind the baby! пази/гледай детето! mind the step! внимавай, има стъпало! to mind one's own business/affairs гледам си работата, не се бъркам в чужди работи 12. mind you're not late! гледай да не/хем да не закъснееш! mind the paint/the dog! пази се от боята/кучето! i have no objection, mind (you) забележете (добре), нямам възражения 13. never mind the expense няма значение колко струва 14. never mind! нищо! няма значение! 15. no two minds think alike всеки си разсъждава посвоему 16. nothing was further from his mind съвсем нямаше такова намерение 17. of sound mind нормален, здравомислещ 18. presence of mind присъствие на духа, самообладание 19. strength of mind волевост 20. to be in one's right mind нормален съм 21. to be in two minds about двоумя се/колебая се относно 22. to be of someone's mind, to be of the same mind as someone, to be of a mind with someone съгласен съм с някого, единодушни/на същото мнение сме с някого 23. to be out of one's mind луд/побъркан съм 24. to bear/keep in mind не забравям, спомням си, имам грижата за, имам предвид 25. to bend someone's mind разг. повлиявам някому 26. to blow someone's mind разг. възбуждам някого (силно) (за наркотично средство) 27. to bring/recall something to someone's mind припомням някому нещо 28. to change one's mind променям решението си 29. to close/shut one's mind to не възприемам, не желая да видя/възприема 30. to give someone a piece of one's mind накастрям/нарязвам някого 31. to give/put/set/turn one's mind to съcредоточавам се върху 32. to go out of one's mind полудявам 33. to have a good mind to иде ми да 34. to have half a mind to почти съм склонен да 35. to have something in mind намислил съм нещо, имам нещо предвид 36. to have something on one's mind загрижен съм, нещо ми тежи 37. to keep one's mind on something съсредоточавам се върху/мисля за нещо 38. to know one's own mind знам какво искам 39. to make up one's mind (about something) решавам (се) (на нещо) 40. to make up one's mind to do something решавам (се) да направя нещо 41. to make up one's mind to something примирявам се с нещо 42. to mind one's elders уважавам постарите 43. to mind the rules спазвам правилата 44. to mind the shop, ам. store прен. разпореждам се 45. to my mind по мое мнение, по мой вкус 46. to put out of one's mind забравям съзнателно 47. to put someone in mind of напомням някому за (нещо) 48. to speak one's mind казвам това, което мисля 49. to take someone's mind off something отвличам вниманието на някого от нещо 50. who minds what he says? кой му обръща внимание/го бръсне? never mind him не му обръщай внимание 51. will you have some more cake? -i don't mind if i do! искаш ли още кейк? -може! to mind one's p's and q's говоря/действувам предпазливо, спазвам приличието 52. дух, съзнание, манталитет, мисловност 53. мнение, мисъл, намерение, решение, воля, внимание 54. обик. в отр. и въпрос. изр. имам нещо против, не съм съгласен, не ми харесва, тежи ми 55. памет, спомен 56. помня, не забравям, обръщам внимание на, спазвам 57. уважавам* * *mind [maind] I. n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right \mind нормален съм; to be out of o.'s \mind побъркан (луд) съм; to blow o.'s \mind разг. 1) изпадам в екстаз, халюцинирам (след употреба на наркотици); 2) възмущавам, изкарвам от равновесие; 3) поразявам, смайвам, слисвам, шашвам; \mind over matter интелектът побеждава (стои над) физиката; it has gone clear out of my \mind съвсем ми щукна из ума; to bring o.'s \mind to осъзнавам, проумявам, става ми ясно; of sound \mind нормален, здравомислещ; great \minds великите умове; to bore ( scare) s.o. out of their \mind отегчавам (изплашвам) някого до смърт; 2. дух, съзнание; to wander in o.'s \mind бълнувам, говоря несвързано; 3. нрав; начин на мислене, манталитет, мисловност; high \mind великодушие, благородство; turn of \mind темперамент, манталитет; strength of \mind силна воля; peace of \mind душевно спокойствие; state of \mind състояние, разположение на духа; absence of \mind разсеяност; presence of \mind присъствие на духа, самообладание; to have a one-track \mind ограничен, тесногръд; to be easy in o.'s \mind спокоен съм, не се тревожа; I can't get that out of my \mind не мога да избия това от главата си; frame of \mind настроение, разположение; to have s.th. in o.'s \mind загрижен съм, нещо ми тежи; to keep o.'s \mind on съсредоточавам се върху; to close ( shut) o.'s \mind to s.th. не обръщам внимание на, прен. затварям си очите, отказвам да разбера; the \minds of men were roused духовете бяха възбудени; 4. склонност, вкус; to find s.th. to o.'s \mind нещо ми допада, по вкуса ми е; to have a month's \mind to s.o. (to do s.th.) изпитвам силно влечение към някого; имам голямо желание да, горя от нетърпение да; 5. мнение, мисъл, намерение; решение; to be of s.o.'s \mind, to be of like ( the same) \mind as s.o., to be of a \mind with s.o. съгласен съм, единодушни сме с някого, споделям мнението на някого, на същото мнение съм като някого; to be (have s.th.) on o.'s \mind вълнувам, тревожа, ангажирам вниманието (мислите) на някого; to be in two \minds двоумя се, колебая се; to know o.'s own \mind знам какво искам; действам решително; to change o.'s \mind променям решението си; to make up o.'s \mind решавам (се); to give s.o. a piece of o.'s \mind скастрям, нарязвам някого, давам някому да се разбере; to make s.o.'s \mind easy; to put s.o.' s \mind at ease успокоявам някого, разсейвам нечии съмнения (мрачни мисли); to have half a \mind to почти съм склонен да; to have a good \mind to почти съм решил да, ще ми се да; to have s.th. in \mind имам нещо предвид; to set o.'s \mind on ( upon) s.th. поставям си за цел, заемам се сериозно с, концентрирам се върху; to speak o.'s \mind казвам това, което мисля, говоря искрено; to my \mind според мен, по мое мнение; 6. във фрази: спомен, памет; to bear ( keep) in \mind не забравям, спомням си, имам грижата за; вземам предвид; вземам си бележка; to bring, (re)call s.th. to s.o.'s \mind припомням някому нещо; to call s.th. to \mind спомням си, припомням си; to cast o.'s \mind back спомням си миналото, връщам се мислено към (с to); he puts me in \mind of his father той ми напомня на баща си; to go ( pass) out of \mind забравя се; out of sight, out of \mind далеч от очите, далеч от сърцето; time out of \mind от незапомнени времена; II. v 1. обръщам внимание на, имам грижата за; don't \mind what other people say не слушай какво казват другите; to \mind o.'s own business не се бъркам в чужди работи; to \mind rules спазвам правила; 2. обръщам внимание на, уважавам; you ought to \mind your elders би трябвало да слушате старите хора; 3. внимавам; пазя, полагам грижи за, гледам; I did not say so, \mind you! забележете добре, аз не казах това! to \mind the child гледам (наглеждам) детето; \mind the paint! пази се от боята! внимание, боя! \mind what you say ( your language, your tongue)! мери си думите! \mind you are not late! гледайте да (хем да) не закъснеете! \mind yourself! (\mind your eye! sl) отваряй си очите, пази се! to \mind o.'s p's and q's говоря (действам) предпазливо; спазвам приличието; 4. помня (главно в imp); \mind what was told you! да не забравиш какво ти казаха! 5. (обикн. в отриц. и въпр. изречение) имам нещо против, не ми се харесва, тежи ми; do you \mind my smoking? имате ли нещо против да запуша? if you don't \mind ако нямате нищо против, ако това не Ви безпокои; would you \mind shutting the door? бихте ли затворили вратата? моля Ви, затворете вратата; I don't \mind все ми е едно, безразлично ми е; съгласен съм, може, бива; I don't \mind the cold издържам на студ; I don't \mind hard work, but I \mind insufficient pay трудната работа не ми тежи, но възразявам срещу недостатъчното заплащане; I should not \mind a cup of tea с удоволствие бих изпил чашка чай; never \mind! все едно; нищо; няма значение; не се безпокойте! never \mind him! не му обръщай внимание, не го гледай него! never \mind the remainder задръжте рестото; never you \mind! това е моя работа, не се бъркайте! will you have some cheese? - I don't \mind if I do искате ли малко сирене? - може; who \minds what he says? прен. кой го бръсне? -
6 out
{aut}
I. 1. вън, навън, на открито
OUT there ей там
to go OUT излизам
OUT you go! махай се оттук! to stay OUT не се прибирам вкъщи
to be OUT излязъл съм, не съм вкъщи
to dine OUT вечерям навън
they are OUT a great deal много ходят/излизат
my daughter is not OUT yet дъщеря ми още не излиза в обществото (малка e)
day OUT ден за излизане, свободен ден (за прислуга)
2. отдалеченост
OUT at sea в/на открито море
to live OUT in the country/in Australia живея в провинцията/в Австралия
3. излизане, появяване
the roses are OUT розите ca цъфнали
the chicken is OUT пилето се e излюпило
the sun is OUT слънцето e изгряло/се e показало
the rash is OUT обривът e избил
the book is OUT книгата e излязла от печат, книгата е дадена (на абонат-от библиотеката)
4. разкриване, обявяване, издаване (на нареждане и пр.)
to be OUT разчувам се, бивам разкрит
5. изчерпване, изгасване, завършване, свършване
the year is not. OUT yet годината още не е изтекла
before the day/week is OUT до края на деня/седмицата
the fire/candle/light is OUT огънят/свещта/светлината e загаснала
the lease is OUT наемният срок e изтекъл
short skirts are OUT късите поли не ca вече на мода
the conservatives are OUT консерваторите вече не ca на власт
6. пропуск, грешка
to be OUT in one's calculations сметките ми не излизат
you are not far OUT почти си прав, почти позна/отгатна
your guess is a long way OUT съвсем не позна/не отгатна
my watch is five minutes OUT часовникът ми избързва/изостава с пет минути
ту elbow is OUT лакътят ми е изкълчен
7. в безсъзнание
8. бокс аут
9. футб. аут
10. на глас, високо
to speak OUT изказвам се гласно
11. скарване (with)
to be OUT with someone скаран съм с някого
12. превежда се с глагол
OUT with him! изпъдете/изхвърлете го навън! OUT with it! казвай де! хайде, говори
13. OUT of вън от, извън
I was never OUT of England никога не съм бил извън Англия
fish cannot live OUT of water рибите не могат да живеят вън от водата
to look/jump OUT of the window поглеждам/скачам от прозореца
to be OUT of it извън компанията/изолиран съм, не съм замесен, не участвувам, на (известно разстояние) от
ten miles OUT of London (на) десет мили от Лондон, от (за материя, източник)
hut made OUT of old planks колиба, направена от стари дъски
to drink OUT of a cup пия от чаша
OUT of the housekeeping money от парите за домакински разходи
can good come OUT of evil? от злото може ли да излезе добро? без
we're OUT of sugar/petrol нямаме захар/бензин, свърши ни се захарта/бензинът, от, по, поради, вследствие на
OUT of envy от завист
OUT pf necessity по необходимост, от, измежду
this is one instance OUT of several това e един пример от няколко
choose one OUT of these ten избери си един от/измежду тези десет, резултат
to cheat someone OUT of his money измъквам парите на някого (с измама)
to talk someone OUT of doing something убеждавам някого да не прави нещо
to frighten someone OUT of his wits изкарвам акъла на някого (от страх), състояние извън нормалното
to be OUT of one's mind/senses не съм на себе си, луд съм
OUT of control вж. control 1, от (дадена майка, за животно)
the journey OUT пътуването дотам, отиването
to be (all) OUT for/to с всички сили се стремя към/да
I am not OUT to reform the world не съм се заел/тръгнал да оправям света
all OUT с пълна скорост, с всички сили
OUT and about на крака, оздравял
OUT and away несравнено, далеч, къде-къде
OUT and OUT съвършен, истински
to be OUT разг. забранен съм, излязъл съм от затвора, изхвърлен/изключен съм, изчистен/излязъл съм (за петно и пр.)
that plan is OUT този план е неприложим/не струва
bridge is the best game OUT бриджът e най-хубавата игра (на света)
OUT from under облекчен от грижа/бреме
II. 1. през, от
to look OUT the window гледам през прозореца
2. по
to go OUT the old road излизам/тръгвам по стария път
III. 1. сn. на чужд терен (за мач)
2. потеглящ, тръгващ
3. изходящ (за поща)
4. отдалечен
5. необикновен, необичаен
6. тех. изключен
IV. n 1. начин за измъкване, вратичка
2. печ. пропуск, изпуснат материал
3. pl парл. опозиция
4. pl обтегнати/лоши отношения
at OUTs, on the OUTs в лоши отношения
from OUT to OUT ам. от единия край до другая
the ins and OUTs правителството и опозицията, подробностите (на процедура и пр.), прен. механизъм
V. 1. изхвърлям, изпъждам
2. сп. нокаутирам
3. излизам наяве
the truth will OUT истината не може да се скрие
VI. 1. из-, извън-, далечен
2. над-, пре-
3. краен* * *{aut} adv 1. вън; навън; на открито: out there ей там; to go out изли(2) {aut} prep ам. 1. през, от; to look out the window гледам през {3} {aut} I. а 1. сn. на чужд терен (за мач); 2. потеглящ, тръгва{4} {aut} v 1. 1. изхвърлям, изпъждам; 2. сп. нокаутирам; 3. изли{5} {aut} pref. 1. из-; извън-; далечен; 2. над-, пре-; 3. краен.* * *външен; вън; загасвам; изгасвам; излязъл; изключен; краен; невключен; навън;* * *1. 1 out of вън от, извън 2. 1 превежда се с глагол 3. 1 скарване (with) 4. all out с пълна скорост, с всички сили 5. at outs, on the outs в лоши отношения 6. before the day/week is out до края на деня/седмицата 7. bridge is the best game out бриджът e най-хубавата игра (на света) 8. can good come out of evil? от злото може ли да излезе добро? без 9. choose one out of these ten избери си един от/измежду тези десет, резултат 10. day out ден за излизане, свободен ден (за прислуга) 11. fish cannot live out of water рибите не могат да живеят вън от водата 12. from out to out ам. от единия край до другая 13. hut made out of old planks колиба, направена от стари дъски 14. i am not out to reform the world не съм се заел/тръгнал да оправям света 15. i was never out of england никога не съм бил извън Англия 16. i. вън, навън, на открито 17. ii. през, от 18. iii. сn. на чужд терен (за мач) 19. iv. n начин за измъкване, вратичка 20. my daughter is not out yet дъщеря ми още не излиза в обществото (малка e) 21. my watch is five minutes out часовникът ми избързва/изостава с пет минути 22. out and about на крака, оздравял 23. out and away несравнено, далеч, къде-къде 24. out and out съвършен, истински 25. out at sea в/на открито море 26. out from under облекчен от грижа/бреме 27. out of control вж. control 1, от (дадена майка, за животно) 28. out of envy от завист 29. out of the housekeeping money от парите за домакински разходи 30. out pf necessity по необходимост, от, измежду 31. out there ей там 32. out with him! изпъдете/изхвърлете го навън! out with it! казвай де! хайде, говори 33. out you go! махай се оттук! to stay out не се прибирам вкъщи 34. pl обтегнати/лоши отношения 35. pl парл. опозиция 36. short skirts are out късите поли не ca вече на мода 37. ten miles out of london (на) десет мили от Лондон, от (за материя, източник) 38. that plan is out този план е неприложим/не струва 39. the book is out книгата e излязла от печат, книгата е дадена (на абонат-от библиотеката) 40. the chicken is out пилето се e излюпило 41. the conservatives are out консерваторите вече не ca на власт 42. the fire/candle/light is out огънят/свещта/светлината e загаснала 43. the ins and outs правителството и опозицията, подробностите (на процедура и пр.), прен. механизъм 44. the journey out пътуването дотам, отиването 45. the lease is out наемният срок e изтекъл 46. the rash is out обривът e избил 47. the roses are out розите ca цъфнали 48. the sun is out слънцето e изгряло/се e показало 49. the truth will out истината не може да се скрие 50. the year is not. out yet годината още не е изтекла 51. they are out a great deal много ходят/излизат 52. this is one instance out of several това e един пример от няколко 53. to be (all) out for/to с всички сили се стремя към/да 54. to be out in one's calculations сметките ми не излизат 55. to be out of it извън компанията/изолиран съм, не съм замесен, не участвувам, на (известно разстояние) от 56. to be out of one's mind/senses не съм на себе си, луд съм 57. to be out with someone скаран съм с някого 58. to be out излязъл съм, не съм вкъщи 59. to be out разг. забранен съм, излязъл съм от затвора, изхвърлен/изключен съм, изчистен/излязъл съм (за петно и пр.) 60. to be out разчувам се, бивам разкрит 61. to cheat someone out of his money измъквам парите на някого (с измама) 62. to dine out вечерям навън 63. to drink out of a cup пия от чаша 64. to frighten someone out of his wits изкарвам акъла на някого (от страх), състояние извън нормалното 65. to go out the old road излизам/тръгвам по стария път 66. to go out излизам 67. to live out in the country/in australia живея в провинцията/в Австралия 68. to look out the window гледам през прозореца 69. to look/jump out of the window поглеждам/скачам от прозореца 70. to speak out изказвам се гласно 71. to talk someone out of doing something убеждавам някого да не прави нещо 72. v. изхвърлям, изпъждам 73. vi. из-, извън-, далечен 74. we're out of sugar/petrol нямаме захар/бензин, свърши ни се захарта/бензинът, от, по, поради, вследствие на 75. you are not far out почти си прав, почти позна/отгатна 76. your guess is a long way out съвсем не позна/не отгатна 77. бокс аут 78. в безсъзнание 79. излизам наяве 80. излизане, появяване 81. изходящ (за поща) 82. изчерпване, изгасване, завършване, свършване 83. краен 84. на глас, високо 85. над-, пре- 86. необикновен, необичаен 87. отдалечен 88. отдалеченост 89. печ. пропуск, изпуснат материал 90. по 91. потеглящ, тръгващ 92. пропуск, грешка 93. разкриване, обявяване, издаване (на нареждане и пр.) 94. сп. нокаутирам 95. тех. изключен 96. ту elbow is out лакътят ми е изкълчен 97. футб. аут* * *out [aut] I. adv 1. вън; навън; \out there ей там (навън); right ( straight) \out право навън; направо, без заобикалки; the journey \out пътуването дотам; отиването; \out and home дотам и обратно, натам и насам; from this \out ам. разг. оттук (сега) нататък; day \out ден за излизане, свободен ден (за прислуга); 2. означава нещо завършено, изчерпано, крайно; let's fight it \out then хайде да решим въпроса с бой; хайде да се преборим; the sugar has run \out захарта е свършила; 3. означава избликване, избухване: to break \out into sobs избухвам в плач; 4. несвяст, извън съзнание: to pass \out припадам; 5. изтриване, заличаване: to cross \out зачерквам; the graffiti were painted \out графитите бяха заличени с боя; 6. нахвърляне на детайли: to sketch \out нахвърлям скица, скицирам; 7. за продан, предложен на обществото: the book is being brought \out in May книгата ще бъде представена през май; 8. с функция на глагол: \out with him! изпъдете (изхвърлете, изкарайте) го навън! \out with it казвай де! хайде, говори! and he \out with a knife разг. и той извади нож; • \out and about на крака, оздравял; \out and away несравнено, далеч, много; \out at elbows прен. западнал, беден, закъсал; down and \out съсипан; II. adj predic 1. излязъл навън, не на обичайното си място; to be \out a great deal ходи (излиза) много; my daughter is not \out yet още не съм водил дъщеря си в обществото; \out you go! махай се оттук! напусни стаята (къщата)! вън! the workers are \out ( on strike) работниците стачкуват; the troops are \out войските са на крак (в бойна готовност); the tide is \out приливът мина; the floods are \out реките излязоха извън бреговете си; 2. излязъл, появил се; the rose is \out розата е цъфнала; the chicken is \out пилето се е излюпило; the sun is \out слънцето се е показало; the book is \out 1) книгата е излязла от печат; 2) книгата е дадена (от библиотеката); 3. непозволен; неприет; smoking on duty is \out пушенето по време на дежурство не е позволено; 4. демодиран, остарял; mini skirts are \out мини полите са излезли от мода; 5. изгаснал, изгасен; изключен: the fire is \out огънят е изгаснал; 6. в безсъзнание; he was \out for two minutes беше в безсъзнание за две минути; 7. желаещ, решен, навит, амбициран; I am \out for as much money as I can get решил съм да събера колкото е възможно повече пари; 8. изчерпан, свършен; our supplies are \out запасите ни са изчерпани; 9. неточен; неправилен; крив; \out by six pence неверен с шест пенса, сгрешен с шест пенса; 10. не на власт, извън управлението; 11. приключил, свършил (за период); before the year is \out преди да е изтекла годината; 12. разг. нескриващ хомосексуалните си наклонности; 13. attr външен; краен; \out match мач на противников терен, мач с гостуване в града на противника; \out size размер, по-голям от обикновения; 14. attr тех. изключен, откачен, нескачен, невключен; III. prep: 1. вън от, извън (\out of); to be \out of it стоя извън интимния кръг, не вземам участие, не намирам компания; \out of date остарял; излязъл от употреба; \out of doors навън, на открито; \out-of-door открит; на открито; \out of doubt несъмнено, без съмнение; \out of focus не на фокус, нефокусиран; \out of print изчерпан (за книга); \out of o.'s senses не на себе си, вън от себе си; to be \out of sorts скършено ми е, кофти ми е, не се чувствам добре, не съм разположен, нямам настроение; \out of the way 1) необикновен; 2) отдалечен, забутан, затънтен, настрана; \out of touch with изолиран от; \out of tune ненастроен; не в тон; \out of time не в такт (и прен.); \out of pocket безпаричен, фалирал; \out of turn не на място, без (преди) да ми е дошъл редът; \out of hand 1) изтърван, без контрол; 2) веднага, незабавно; без труд; this article is \out of stock, I am \out of this article привършил съм тази стока (артикул); 2. от, по, вследствие на, поради (\out of); \out of necessity по необходимост; \out of jealosy от ревност; 3. без (\out of); \out of breath запъхтян, задъхан; 4.: from \out поет. от, из; IV. n 1. печ. пропуск; 2. ам. недостатък; 3. pl полит. The \outs опозиция; • at \outs, on the \outs в обтегнати (лоши) отношения; from \out to \out от игла до конец, от край до край; V. int вън! VI. v sl изгонвам, изпъждам, изкарвам навън. -
7 unschluessig
a: = sein не съм се решил, колебая се; e-e =е Haltung колебливо държане. -
8 intraprèndere
v предприемам: lui ha deciso di intraprèndere un viaggio rischioso той е решил да предприеме опасно пътуване.
См. также в других словарях:
решил — случай решил • субъект, зависимость, контроль … Глагольной сочетаемости непредметных имён
Вот мы тут посоветовались, и Я решил! — В шутку: проявление эгоизма, единоначалия, прикрываемого показной демократичностью обсуждения вопроса … Словарь народной фразеологии
на Мещанской дворянин — Решил Фиглярин вдохновенный: Я во дворянстве мещанин; Кто ж он в семье своей почтенной? Он на Мещанской дворянин А.С. Пушкин. Эпигр … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона
Ginga: Nagareboshi Gin — 銀河流れ星銀 (Ginga Nagareboshi Gin) Жанр боевик … Википедия
Список эпизодов мультсериала «Эй, Арнольд!» — Мультсериал «Эй, Арнольд!» включает 98 серий по 23 минуты и одну двойную серию («The Journal» длиной 45 минут), разбитых на 5 сезонов. Большинство серий состоят из двух не связанных по сюжету эпизодов, но некоторые серии целиком состоят из одного … Википедия
Волшебный школьный автобус — Эта статья или раздел нуждается в переработке. Пожалуйста, улучшите статью в соответствии с правилами написания статей … Википедия
Кутузов, Михаил Илларионович — князь Михаил Илларионович Кутузов (Голенищев Кутузов Смоленский), 40 й генерал фельдмаршал. Князь Михаил Илларионович Голенищев Кутузов [Голенищевы Кутузовы произошли от выехавшего в Россию к великому князю Александру Невскому из Германии… … Большая биографическая энциклопедия
Суворов, Александр Васильевич — (князь Италийский, граф Рымникский) — генералиссимус Российских войск, фельдмаршал австрийской армии, великий маршал войск пьемонтских, граф Священной Римской империи, наследственный принц Сардинского королевского дома, гранд короны и кузен … Большая биографическая энциклопедия
Волшебный школьный автобус (мультсериал) — Волшебный школьный автобус The Magic School Bus Сокращения TMSB, ВША Жанры Фэнтези Мультсериал … Википедия
Список серий мультсериала Смешарики — Эта статья предлагается к удалению. Пояснение причин и соответствующее обсуждение вы можете найти на странице Википедия:К удалению/25 ноября 2012. Пока процесс обсуждения не завершён, статью можно … Википедия
Ростопчин, граф Феодор Васильевич — — обер камергер, Главнокомандующий Москвы в 1812—1814 гг., член Государственного Совета. Род Ростопчиных родоначальником своим считает прямого потомка великого монгольского завоевателя Чингисхана — Бориса Давидовича Ростопчу,… … Большая биографическая энциклопедия
