-
41 se dégager
гл.1) общ. избавляться, отбиваться (от неприятеля), следовать (Comme cela se dégage de la description du principe de fonctionnement,...), вырисовываться (Il est possible de dresser des tendances qui se dégagent depuis quelque temps.), явствовать, освобождаться, открываться, очищаться (о ране)2) перен. вытекать, выявляться, проявляться, исходить3) хим. испаряться, выделяться -
42 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
43 amariner
v.tr. (de marin) 1. приучвам към море; 2. мор. поставям екипаж на завзет от неприятеля кораб; 3. ост. снабдявам кораб с моряци. -
44 balayer
v.tr. (de balai) 1. мета, измитам; 2. прен. изгонвам, прогонвам; balayer l'ennemi прогонвам неприятеля; 3. отнасям, помитам; le vent balaie les nuages вятърът отнася облаците; 4. сканирам. -
45 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
46 bouter
v.intr. (frq. °botan "frapper") ост. изтласквам, изблъсквам; bouter l'ennemi hors de la France изтласквам неприятеля вън от Франция. -
47 campagne
f. (it. campagna, lat. campania "plaine") 1. поле, нива; de riches campagnes богати полета, ниви; en pleine campagne, en rase campagne на открито поле; 2. село; demeurer а la campagne живея на село; 3. воен. поход, война, кампания; entrer en campagne отивам на война; se mettre en campagne отивам на война; тръгвам на поход; 4. прен. кампания; campagne agricole селскостопанска кампания; campagne publicitaire рекламна кампания; campagne de dénigrement клеветническа кампания; 5. ост. равнина. Ќ se mettre en campagne започвам военна операция; прен. започвам да търся методично нещо; tenir la campagne воен. издържам нападение на неприятеля; battre la campagne обикалям полята; partie de campagne екскурзия, пикник сред полето; maison de campagne вила сред полето. -
48 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
49 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
50 cheminer
v.intr. (de chemin) 1. вървя, придвижвам се, напредвам; 2. воен. приближавам се бавно до позициите на неприятеля, напредвам постепенно; 3. напредвам бавно; l'eau chemine lentement водата напредва бавно. Ќ Hom. cheminée. -
51 combattre
v. (lat. pop. °combattere, bas lat. combattuere, de cum "avec" et battuere "battre") I. v.tr. 1. сражавам се с, бия се срещу; 2. боря се; combattre les difficultés боря се с трудностите; 3. воювам с; Napoléon combattit l'Europe Наполеон воюва с цяла Европа; 4. опитвам се да спра; combattre l'incendie опитвам се да спра пожар; II. v.intr. et v.tr.ind. (combattre avec, contre) боря се, сражавам се; combattre pour la paix боря се за мир; combattre contre l'ennemi, evac ses alliés сражавам се с неприятеля, редом със съюзниците си; combattre contre la faim боря се с глада. Ќ Ant. apaiser, concilier, pacifier; approuver, soutenir. -
52 craindre
v.tr. (lat. pop. °cremere, altér. de tremere "trembler") 1. боя се, страхувам се, плаша се; опасявам се; craindre l'ennemi боя се от неприятеля; il ne craint pas la mort той не се страхува от смъртта; il ne craint ni Dieu, ni diable той не се страхува от нищо; craindre que (+ subj.) je crains qu'il ne soit mort страхувам се, че той е мъртъв; ça ne craint rien разг. няма никаква опасност за; craindre de (+ inf.) страхувам се да; 2. чувствителен съм към; ces arbres craignent le froid тези дървета са чувствителни към студа; 3. v.intr. разг. не съм на висота, слаб съм, неуверен съм; son attitude craint поведението му е неуверено, не е на висота. Ќ craindre qqch. comme le feu боя се от нещо като от огън; être а craindre опасен съм; se faire craindre вдъхвам страх. Ќ Ant. affronter, braver; désirer, espérer, mépriser, oser, rechercher, souhaiter. -
53 déconfire
v.tr. (de dé- et confire) рядко 1. воен. разбивам, разгромявам, сразявам (неприятеля); 2. разг. смущавам, смайвам, озадачавам. -
54 décrocher
v. (de dé- et croc) I. v.tr. 1. откачвам; décrocher les rideaux откачам пердетата; 2. прен., разг. откачвам, откопчвам, получавам; 3. разделям, отделям; 4. спорт. задминавам, изпреварвам; II. v.intr. 1. воен. скъсвам досега с неприятеля, за да ускоря отстъплението; 2. отделям се (от партия и др.); 3. отказвам се, изоставям (някаква дейност); se décrocher откачвам се. Ќ décrocher la timbale сполучвам, успявам. -
55 défilement1
m. (de défiler1) воен. прикритие в неравностите на релефа от неприятеля; прикритие. -
56 déserter
v.tr. (de désert1) 1. напускам, изоставям; 2. напускам службата си без разрешение; 3. минавам на страната на неприятеля, дезертирам. -
57 dissuasion
f. (lat. dissuasio) разубеждаване, раздумване; force de dissuasion атомни оръжия, притежавани от дадена държава, за да държат неприятеля в подчинение. Ќ Ant. persuasion. -
58 gesticulation
f. (lat. gesticulatio) 1. ръкомахане, жестикулация; 2. воен. военни маневри, които трябва да впечатлят неприятеля. -
59 observer
v.tr. (lat. observare) 1. изпълнявам, спазвам, съблюдавам; il faut observer certaines règles трябва да се съблюдават някои правила; 2. наблюдавам; изследвам; observer un phénomène изследвам даден феномен; observer un adversaire воен. наблюдавам неприятеля; elle m'observait tout le temps тя ме наблюдаваше непрестанно; 3. правя забележка, обръщам някому вниманието (върху нещо); permettez-moi de vous faire observer que позволете ми да отбележа, че; 4. констатирам; on observe que констатирано е, че; s'observer наблюдавам се, надзиравам се, контролирам се. -
60 plastron
m. (it. piastrone "haubert") 1. ист. нагръдник (предна част на броня); 2. пластрон (твърд, колосан нагръдник на риза на фрак, смокинг); 3. кожен нагръдник (при фехтовка); 4. воен. група войници, представляващи неприятеля ( при казармени упражнения).
См. также в других словарях:
Корабли, взятые у неприятеля — Во время боевых действий русские моряки взяли в плен немало судов различных классов, в том числе и кораблей. Некоторые корабли после ремонта и перевооружения продолжали служить под Андреевским флагом, причем большинству из них были сохранены… … Военная энциклопедия
Фрегаты, взятые у неприятеля — За свою полуторавековую историю Российский парусный флот участвовал во многих сражениях, большинство из которых закончились победой русского оружия. При этом русскими моряками было взято в плен большое количество судов противника, в том числе и… … Военная энциклопедия
Шебеки, взятые у неприятеля — Биорн Эрнсида [Медведь броненосец (шв.).]. Бывшая шведская турума, взятая в плен 13.8.1789 во время первого Роченсальмского сражения. Вошла в состав БФ. 36,6x9,2x2,7 м; 48 орудий; 3 мачты; 38 весел; 240 человек. Участвовала в войне со Швецией… … Военная энциклопедия
Принести неприятеля на плечах. — (на себе). См. ДРАКА ВОЙНА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Разбить неприятеля наголову. — Разбить неприятеля наголову. См. ДРАКА ВОЙНА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Кто в пяток на страстной постится, от неприятеля сохранен будет. — Кто в пяток на страстной постится, от неприятеля сохранен будет. См. ИЗУВЕРСТВО РАСКОЛ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Не ставь неприятеля овцою, ставь его волком. — Не ставь неприятеля овцою, ставь его волком. См. ОСТОРОЖНОСТЬ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Заманивай неприятеля, заманивай. — (говорится в шутку, если кто побежит; слова эти приписывают Суворову). См. ТРУСОСТЬ БЕГСТВО … В.И. Даль. Пословицы русского народа
захваченный у неприятеля — прил., кол во синонимов: 1 • трофейный (1) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
Бриги взятые у неприятеля — Святой Александр Бывший французский бриг, взятый в плен 2.3.1799 у о ва Бриндизи ФР «Счастливый». Шел из Аконы в Александрию с депешами Наполеону Бонапарту. Перед пленением французские моряки успели выбросить за борт депеши и 4 орудия.… … Военная энциклопедия
Корветы, взятые у неприятеля — Шагин Гирей [Шагин Гирей — последний крымский хан, который в 1783 отрекся от престола, и Крымское ханство было присоединено к России.]. Бывший турецкий корвет, взятый в плен 24.7.1811 у Пендераклии отрядом капитана 1 ранга М. Т. Быченского.… … Военная энциклопедия
