-
1 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
2 amariner
v.tr. (de marin) 1. приучвам към море; 2. мор. поставям екипаж на завзет от неприятеля кораб; 3. ост. снабдявам кораб с моряци. -
3 balayer
v.tr. (de balai) 1. мета, измитам; 2. прен. изгонвам, прогонвам; balayer l'ennemi прогонвам неприятеля; 3. отнасям, помитам; le vent balaie les nuages вятърът отнася облаците; 4. сканирам. -
4 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
5 bouter
v.intr. (frq. °botan "frapper") ост. изтласквам, изблъсквам; bouter l'ennemi hors de la France изтласквам неприятеля вън от Франция. -
6 campagne
f. (it. campagna, lat. campania "plaine") 1. поле, нива; de riches campagnes богати полета, ниви; en pleine campagne, en rase campagne на открито поле; 2. село; demeurer а la campagne живея на село; 3. воен. поход, война, кампания; entrer en campagne отивам на война; se mettre en campagne отивам на война; тръгвам на поход; 4. прен. кампания; campagne agricole селскостопанска кампания; campagne publicitaire рекламна кампания; campagne de dénigrement клеветническа кампания; 5. ост. равнина. Ќ se mettre en campagne започвам военна операция; прен. започвам да търся методично нещо; tenir la campagne воен. издържам нападение на неприятеля; battre la campagne обикалям полята; partie de campagne екскурзия, пикник сред полето; maison de campagne вила сред полето. -
7 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
8 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
9 cheminer
v.intr. (de chemin) 1. вървя, придвижвам се, напредвам; 2. воен. приближавам се бавно до позициите на неприятеля, напредвам постепенно; 3. напредвам бавно; l'eau chemine lentement водата напредва бавно. Ќ Hom. cheminée. -
10 combattre
v. (lat. pop. °combattere, bas lat. combattuere, de cum "avec" et battuere "battre") I. v.tr. 1. сражавам се с, бия се срещу; 2. боря се; combattre les difficultés боря се с трудностите; 3. воювам с; Napoléon combattit l'Europe Наполеон воюва с цяла Европа; 4. опитвам се да спра; combattre l'incendie опитвам се да спра пожар; II. v.intr. et v.tr.ind. (combattre avec, contre) боря се, сражавам се; combattre pour la paix боря се за мир; combattre contre l'ennemi, evac ses alliés сражавам се с неприятеля, редом със съюзниците си; combattre contre la faim боря се с глада. Ќ Ant. apaiser, concilier, pacifier; approuver, soutenir. -
11 craindre
v.tr. (lat. pop. °cremere, altér. de tremere "trembler") 1. боя се, страхувам се, плаша се; опасявам се; craindre l'ennemi боя се от неприятеля; il ne craint pas la mort той не се страхува от смъртта; il ne craint ni Dieu, ni diable той не се страхува от нищо; craindre que (+ subj.) je crains qu'il ne soit mort страхувам се, че той е мъртъв; ça ne craint rien разг. няма никаква опасност за; craindre de (+ inf.) страхувам се да; 2. чувствителен съм към; ces arbres craignent le froid тези дървета са чувствителни към студа; 3. v.intr. разг. не съм на висота, слаб съм, неуверен съм; son attitude craint поведението му е неуверено, не е на висота. Ќ craindre qqch. comme le feu боя се от нещо като от огън; être а craindre опасен съм; se faire craindre вдъхвам страх. Ќ Ant. affronter, braver; désirer, espérer, mépriser, oser, rechercher, souhaiter. -
12 déconfire
v.tr. (de dé- et confire) рядко 1. воен. разбивам, разгромявам, сразявам (неприятеля); 2. разг. смущавам, смайвам, озадачавам. -
13 décrocher
v. (de dé- et croc) I. v.tr. 1. откачвам; décrocher les rideaux откачам пердетата; 2. прен., разг. откачвам, откопчвам, получавам; 3. разделям, отделям; 4. спорт. задминавам, изпреварвам; II. v.intr. 1. воен. скъсвам досега с неприятеля, за да ускоря отстъплението; 2. отделям се (от партия и др.); 3. отказвам се, изоставям (някаква дейност); se décrocher откачвам се. Ќ décrocher la timbale сполучвам, успявам. -
14 défilement1
m. (de défiler1) воен. прикритие в неравностите на релефа от неприятеля; прикритие. -
15 déserter
v.tr. (de désert1) 1. напускам, изоставям; 2. напускам службата си без разрешение; 3. минавам на страната на неприятеля, дезертирам. -
16 dissuasion
f. (lat. dissuasio) разубеждаване, раздумване; force de dissuasion атомни оръжия, притежавани от дадена държава, за да държат неприятеля в подчинение. Ќ Ant. persuasion. -
17 gesticulation
f. (lat. gesticulatio) 1. ръкомахане, жестикулация; 2. воен. военни маневри, които трябва да впечатлят неприятеля. -
18 observer
v.tr. (lat. observare) 1. изпълнявам, спазвам, съблюдавам; il faut observer certaines règles трябва да се съблюдават някои правила; 2. наблюдавам; изследвам; observer un phénomène изследвам даден феномен; observer un adversaire воен. наблюдавам неприятеля; elle m'observait tout le temps тя ме наблюдаваше непрестанно; 3. правя забележка, обръщам някому вниманието (върху нещо); permettez-moi de vous faire observer que позволете ми да отбележа, че; 4. констатирам; on observe que констатирано е, че; s'observer наблюдавам се, надзиравам се, контролирам се. -
19 plastron
m. (it. piastrone "haubert") 1. ист. нагръдник (предна част на броня); 2. пластрон (твърд, колосан нагръдник на риза на фрак, смокинг); 3. кожен нагръдник (при фехтовка); 4. воен. група войници, представляващи неприятеля ( при казармени упражнения). -
20 ralentir
v. (de re- et alentir) I. v.tr. 1. бавя, забавям, задържам; ralentir la production забавям ритъма на производство; ralentir la vitesse de qqch. намалявам скоростта на нещо; 2. прен. отслабвам; ralentir la progression de l'ennemi забавям напредването на неприятеля; II. v.intr. забавям, намалявам хода си, движението си; se ralentir забавям се, намалявам се. Ќ Ant. accélérer, activer; hâter.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Корабли, взятые у неприятеля — Во время боевых действий русские моряки взяли в плен немало судов различных классов, в том числе и кораблей. Некоторые корабли после ремонта и перевооружения продолжали служить под Андреевским флагом, причем большинству из них были сохранены… … Военная энциклопедия
Фрегаты, взятые у неприятеля — За свою полуторавековую историю Российский парусный флот участвовал во многих сражениях, большинство из которых закончились победой русского оружия. При этом русскими моряками было взято в плен большое количество судов противника, в том числе и… … Военная энциклопедия
Шебеки, взятые у неприятеля — Биорн Эрнсида [Медведь броненосец (шв.).]. Бывшая шведская турума, взятая в плен 13.8.1789 во время первого Роченсальмского сражения. Вошла в состав БФ. 36,6x9,2x2,7 м; 48 орудий; 3 мачты; 38 весел; 240 человек. Участвовала в войне со Швецией… … Военная энциклопедия
Принести неприятеля на плечах. — (на себе). См. ДРАКА ВОЙНА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Разбить неприятеля наголову. — Разбить неприятеля наголову. См. ДРАКА ВОЙНА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Кто в пяток на страстной постится, от неприятеля сохранен будет. — Кто в пяток на страстной постится, от неприятеля сохранен будет. См. ИЗУВЕРСТВО РАСКОЛ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Не ставь неприятеля овцою, ставь его волком. — Не ставь неприятеля овцою, ставь его волком. См. ОСТОРОЖНОСТЬ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Заманивай неприятеля, заманивай. — (говорится в шутку, если кто побежит; слова эти приписывают Суворову). См. ТРУСОСТЬ БЕГСТВО … В.И. Даль. Пословицы русского народа
захваченный у неприятеля — прил., кол во синонимов: 1 • трофейный (1) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
Бриги взятые у неприятеля — Святой Александр Бывший французский бриг, взятый в плен 2.3.1799 у о ва Бриндизи ФР «Счастливый». Шел из Аконы в Александрию с депешами Наполеону Бонапарту. Перед пленением французские моряки успели выбросить за борт депеши и 4 орудия.… … Военная энциклопедия
Корветы, взятые у неприятеля — Шагин Гирей [Шагин Гирей — последний крымский хан, который в 1783 отрекся от престола, и Крымское ханство было присоединено к России.]. Бывший турецкий корвет, взятый в плен 24.7.1811 у Пендераклии отрядом капитана 1 ранга М. Т. Быченского.… … Военная энциклопедия
