-
1 Adverb n <Adv.>
наречие {ср} <нар.> -
2 adverb
{'ædvə:b}
n грам. наречие, обстоятелствена дума* * *{'advъ:b} n грам. наречие, обстоятелствена дума.* * *наречие;* * *n грам. наречие, обстоятелствена дума* * *adverb[´ædvə:b] n ез. наречие. -
3 adverb
-
4 manner
{'mænə}
1. начин
in/after this MANNER по този начин
in a MANNER (of speaking) тъй да се каже, в известен смисъл
до известна степен, after a MANNER как да e, донякъде, гope-долу
in o/s own MANNER по своему
2. държане, маниер
pl (добри) обноски/маниери
to have no MANNERs липсва ми възпитание, невъзпитан съм
it's bad MANNER s to невъзпитано/неучтиво e да
good MANNERs добро държане, благоприличие, учтивост
3. изк. форма, стил, маниер, маниерност
the MANNER and the matter формата и съдържанието
after the MANNER of в стила на
4. навик, обичай
pl обичай, бит, нрави
he does it as if to theMANNER born иде му съвсем естествено
comedy of MANNERs салонна комедия (XVII-XVIII в.)
5. ост. вид, род
all MANNER of всякакви
по MANNER of никакъв
by no MANNER of means в никакъв случай
what MANNER of man is this? що за човек е този?* * *{'manъ} n 1. начин; in/after this manner по този начин;in a manner (of s* * *форма; стил; държание; начин;* * *1. after the manner of в стила на 2. all manner of всякакви 3. by no manner of means в никакъв случай 4. comedy of manners салонна комедия (xvii-xviii в.) 5. good manners добро държане, благоприличие, учтивост 6. he does it as if to themanner born иде му съвсем естествено 7. in a manner (of speaking) тъй да се каже, в известен смисъл 8. in o/s own manner по своему 9. in/after this manner по този начин 10. it's bad manner s to невъзпитано/неучтиво e да 11. pl (добри) обноски/маниери 12. pl обичай, бит, нрави 13. the manner and the matter формата и съдържанието 14. to have no manners липсва ми възпитание, невъзпитан съм 15. what manner of man is this? що за човек е този? 16. до известна степен, after a manner как да e, донякъде, гope-долу 17. държане, маниер 18. изк. форма, стил, маниер, маниерност 19. навик, обичай 20. начин 21. ост. вид, род 22. по manner of никакъв* * *manner[´mænə] n 1. начин; in ( after) this \manner по този начин; in a \manner of speaking тъй да се каже; в известен смисъл; до известна степен; after a \manner как да е, донякъде, горе-долу; in o.'s own \manner по своему; in such \manner a that по начин, щото; adverb of \manner ез. наречие за начин; 2. държание, поведение, маниер; pl (добри) обноски, маниери; bad \manners лошо, невъзпитано държание; he had fair \manners, but no \manner обноските му не бяха лоши, но беше стеснителен; to have no \manners липсва ми възпитание, невъзпитан съм; it's bad \manners to невъзпитано (неучтиво) е да; good \manners добро държание, благоприличие, учтивост; 3. изк. форма, стил, маниер; маниерност; the \manner and the matter форма и съдържание; a novel after the \manner of Dickens социален роман, дикенсов роман, роман в стила на Дикенс; 4. ост. навик, обичай; pl обичаи, бит, нрави; he does it as if to the \manner born идва му отвътре, естествено; comedy of \manners салонна комедия (ХVII - ХVIII в.); 5. ост. вид, род; all \manner of всякакви; by no \manner of means в никакъв случай; no \manner of никакъв; what \manner of manis this? що за човек е този? що за птица е?
См. также в других словарях:
avverbio — (наречие | adverbe | Adverbium, Umstandswort | adverb | avverbio) Неизменяемый член предложения, связанный либо с глаголом (гр. epirrhêma = лат. adverbium) для уточнения характеристики выражаемого им процесса (bien faire), либо с прилагательным… … Пятиязычный словарь лингвистических терминов
