-
1 surrogate
{'sʌrəgeit}
1. заместник, църк. епископски наместник
2. ам. съдия по наследствени дела
3. заместител, сурогат* * *{'s^rъgeit} n 1. заместник; цьрк. епископски наместник; 2.* * *сурогат; заместник; заместител;* * *1. ам. съдия по наследствени дела 2. заместител, сурогат 3. заместник, църк. епископски наместник* * *surrogate[´sʌrəgət] I. n 1. заместител, сурогат; 2. заместник; рел. епископски наместник; 3. съдия по наследствени дела и опека; II. [´sʌrə¸geit] v поставям заместник (наместник). -
2 vicar
{'vikə}
n викарий, свещеник, пастор, наместник
lay VICAR псалт
VICAR of (Jesus) Christ папата
the VICAR of Bray безпринципен човек, ренегат, приспособленец* * *{'vikъ} n викарий, свещеник, пастор; наместник; lay vicar псалт; V.* * *свещеник; пастор; викарий;* * *1. lay vicar псалт 2. n викарий, свещеник, пастор, наместник 3. the vicar of bray безпринципен човек, ренегат, приспособленец 4. vicar of (jesus) christ папата* * * -
3 vicar general
{'vikə,dʒenərəl}
n архиерейски наместник* * *{'vikъ,jenъrъl} n архиерейски наместник.* * *n архиерейски наместник -
4 coadjutor
{kou'aebuts}
/i помощник, особ. на епископ* * *{kou'aebuts} /i помощник, особ. на епископ.* * *помощник; заместник; наместник;* * */i помощник, особ. на епископ* * *coadjutor[kou´ædʒutə] n 1. помощник, сътрудник; заместник; 2. наместник (на духовен служител). -
5 vicarious
{vai'kεəriəs}
1. направен/извършен заради/вместо друг
VICARIOUS suffering страдание, понесено вместо друг/вместо виновника
VICARIOUS punishment наказание за чужди грехове/по чужда вина
VICARIOUS sacrifice изкупителна жертва
2. косвен, чужд, не свой
VICARIOUS pleasures преживени/изживени косвено чужди радости/удоволствия
to live by VICARIOUS labour живея от чужд труд
3. делегиран (за власт, права)
VICARIOUS ruler наместник
4. заместващ (някого, нещо)
5. физиол. изпълняващ функцията на друг орган* * *{vai'kЁъriъs} a 1. направен/извършен заради/ вместо друг; vicarious* * *делегиран;* * *1. to live by vicarious labour живея от чужд труд 2. vicarious pleasures преживени/изживени косвено чужди радости/удоволствия 3. vicarious punishment наказание за чужди грехове/по чужда вина 4. vicarious ruler наместник 5. vicarious sacrifice изкупителна жертва 6. vicarious suffering страдание, понесено вместо друг/вместо виновника 7. делегиран (за власт, права) 8. заместващ (някого, нещо) 9. косвен, чужд, не свой 10. направен/извършен заради/вместо друг 11. физиол. изпълняващ функцията на друг орган* * *vicarious[vai´kɛəriəs, vi-] adj 1. заради (поради) друг; \vicarious suffering страдание заради някой друг; \vicarious punishment наказание, понесено по чужда вина; \vicarious renown слава, която принадлежи на друг; 2. делегиран, упълномощен; \vicarious authority делегирана власт; 3. изпитан (почувстван) чрез вживяване в нещо чуждо; FONT face=Times_Deutsch◊ adv vicariously; 4. вършен от друг орган (за физиол. функция). -
6 deputy
{'depjuti}
n представител, заместник
acting DEPUTY n изпълняващ длъжност
by DEPUTY чрез пълномощник* * *{'depjuti} n представител, делегат, депутат; пълномощник; deputy mi* * *помощник; представител; пълномощник; делегат; депутат; заместник; наместник;* * *1. acting deputy n изпълняващ длъжност 2. by deputy чрез пълномощник 3. n представител, заместник* * *deputy[´depjuti] n 1. представител, делегат, депутат, пълномощник; general \deputy представител с неограничени пълномощия; 2. заместник, помощник; 3. съкр. от deputy sheriff. -
7 lieutenant
{lef'tenənt}
1. лейтенант
first LIEUTENANT старши лейтенант
second LIEUTENANT (младши) лейтенант
2. заместник, помощник* * *{lef'tenъnt} ам. {lu:'tenant} n 1. лейтенант; first lieutenant ст* * *заместник; лейтенант;* * *1. first lieutenant старши лейтенант 2. second lieutenant (младши) лейтенант 3. заместник, помощник 4. лейтенант* * *lieutenant[lef´tenənt, ам. lju:´tenənt] n 1. лейтенант; first \lieutenant старши лейтенант; ост. поручик; second \lieutenant лейтенант, младши лейтенант; ост. подпоручик; \lieutenant junior grade ам. мор. мичман I ранг; \lieutenant senior grade ам. мор. лейтенант; 2. заместник, помощник; Deputy L. заместник; Lord-L. кралски наместник в графство. -
8 proxy
{'prɔksi}
1. пълномощие, пълномощно, делегация
by PROXY по делегация
2. пълномощник, заместник
to be/stand PROXY for представител съм на, упълномощен съм от
3. attr чрез заместник/пълномощник
PROXY signature подпис по довереност* * *{'prъksi} n 1. пълномощие, пълномощно, делегация; by proxy по делег* * *пълномощно; пълномощник; пълномощие; делегация; заместник; наместник;* * *1. attr чрез заместник/пълномощник 2. by proxy по делегация 3. proxy signature подпис по довереност 4. to be/stand proxy for представител съм на, упълномощен съм от 5. пълномощие, пълномощно, делегация 6. пълномощник, заместник* * *proxy[´prɔksi] n 1. пълномощие, пълномощно, делегация; by \proxy по делегация; to marry by \proxy женя се чрез бюро за запознанства; 2. заместник, пълномощник; to be ( stand) \proxy for представител съм на, упълномощен съм от; to make s.o. o.'s \proxy упълномощавам; 3. attr чрез заместник (пълномощник); \proxy signature подпис по довереност. -
9 reeve
{ri:v}
I. 1. ист. главен управител на облаcт
2. ист. управител на имение
3. кмет (в Канада)
II. 1. v (rove, reeved, roven, reeved) мор. провирам/промушвам (въже) през дупка/халка, завързвам/прикрепям с въже
2. проправям си път, минавам внимателно (през) (плитчини и пр.)* * *{ri:v} n 1. ист. главен управител на облаcт; 2. ист. управител (2) {ri:v} v (rove {rouv}, reeved; roven {rouvn}, reeved) м* * *1. i. ист. главен управител на облаcт 2. ii. v (rove, reeved, roven, reeved) мор. провирам/промушвам (въже) през дупка/халка, завързвам/прикрепям с въже 3. ист. управител на имение 4. кмет (в Канада) 5. проправям си път, минавам внимателно (през) (плитчини и пр.)* * *reeve [ri:v] I. n зоол. женска на бойник Machetes pugnax; II. reeve n 1. ист. кралски наместник (в Англия); 2. ист. главен магистрат (на град или област); 3. ост. управител на имение; 4. председател на селски или градски съвет (в Канада); 5. мин. надзирател; III. reeve v ( rove [rouv], reeved) мор. 1. провирам, промушвам въже през дупка и пр.; завързвам (прикрепям), като промушвам въже през дупка (in, on, round, to); 2. пробивам си път, минавам внимателно (през) (плитчини и пр.) (за кораб).
См. также в других словарях:
наместник — См … Словарь синонимов
НАМЕСТНИК — НАМЕСТНИК, 1) должностное лицо на Руси в 12 16 вв., возглавлявшее местное управление. 2) В 18 начале 20 вв. глава наместничества Российской империи (например, М.С. Воронцов в 1844 54 наместник на Кавказе) … Современная энциклопедия
Наместник — или генерал губернатор по учреждению о губерниях 1775 г.полагался в каждой губернии или наместничестве; но в виду того, чтовласть Н. во многом совпадала с властью губернаторов, их стали назначатьпо одному на две и даже на три губернии. Только… … Энциклопедия Брокгауза и Ефрона
Наместник — НАМЕСТНИК, 1) должностное лицо на Руси в 12 – 16 вв., возглавлявшее местное управление. 2) В 18 – начале 20 вв. глава наместничества Российской империи (например, М.С. Воронцов в 1844 – 54 – наместник на Кавказе). … Иллюстрированный энциклопедический словарь
НАМЕСТНИК — 1) должностное лицо на Руси в XII XVI вв., возглавлявшее местное управление; 2) В XVIII начале XX вв. глава наместничества в Российской империи … Юридический словарь
НАМЕСТНИК — 1) должностное лицо на Руси в 12 16 вв., возглавлявшее местное управление.2) В 18 нач. 20 вв. глава наместничества в Российской империи … Большой Энциклопедический словарь
Наместник — Наместник, царский представитель в покоренной области, напр., в областях, присоединенных к южному (Иудейскому) царству (3Цар 22:47). Кр. того, Н. называли чиновника вавил. царя (Дан 3:2,3; 6:2), а также перс. сатрапа (Есф 1:3; 3:12; 8:9; 9:3 в… … Библейская энциклопедия Брокгауза
НАМЕСТНИК — [намесник], наместника, муж. 1. Заместитель, лицо, обладающее определенными полномочиями от кого нибудь (книжн. устар.). «Весь мой народ, вся северная церковь, признают власть наместника Петра.» Пушкин. 2. В царской России правитель окраинной… … Толковый словарь Ушакова
НАМЕСТНИК — НАМЕСТНИК, а, муж. (устар.). Глава наместничества. | прил. наместнический, ая, ое. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
НАМЕСТНИК — НАМЕСТНИК, 1) в 12 16 вв. должностное лицо, возглавлявшее вместе с волостелем местное управление; в начале 16 в. Н. заменён выборными земскими учреждениями; до конца 17 в. почётный титул Н. (Владимирский, Серпуховской и т. п.) присваивался видным … Русская история
Наместник — должностное лицо на Руси в 12 16 вв., возглавлявшее местное управление; в 18 нач. 20 вв. глава наместничества в Российской империи. Политическая наука: Словарь справочник. сост. проф пол наук Санжаревский И.И.. 2010 … Политология. Словарь.
