Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

местожителство

  • 1 местожителство

    (place of) residence; domicile
    * * *
    местожѝтелство,
    ср., само ед. residentship, (place of) residence; domicile; без установено \местожителство unsettled; въдворявам на \местожителство intern; постоянно \местожителство permanent residence.
    * * *
    address; domicile; inhabitation; residence: a permanent местожителство - постоянно местожителство
    * * *
    1. (place of) residence;domicile 2. без установено МЕСТОЖИТЕЛСТВО unsettled 3. въдворявам на МЕСТОЖИТЕЛСТВО intern 4. постоянно МЕСТОЖИТЕЛСТВО a permanent residence

    Български-английски речник > местожителство

  • 2 местожителство

    местожи́телство ср., само ед. Wohnort m, -e, Wohnsitz m o.Pl.; Постоянно местожителство fester Wohnsitz m.

    Български-немски речник > местожителство

  • 3 местожителство

    ср domicile m (réel), lieu m de résidence habituel а въдворявам на местожителство interner.

    Български-френски речник > местожителство

  • 4 местожителство

    место жительства
    местожительство
    * * *
    1. местожи́телство с
    место жительства
    2. местожи́телство с
    местожительство

    Български-руски речник > местожителство

  • 5 местожителство ср

    Aufenthaltsort {m}

    Bългарски-немски речник ново > местожителство ср

  • 6 местожителство ср

    Wohnort {m}

    Bългарски-немски речник ново > местожителство ср

  • 7 местожителство ср

    Wohnsitz {m}

    Bългарски-немски речник ново > местожителство ср

  • 8 местожителство

    местожѝтелство
    същ ср без мн residènza f, domicìlio m

    Български-италиански речник > местожителство

  • 9 Aufenthaltsort m

    местожителство {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Aufenthaltsort m

  • 10 Wohnort m

    местожителство {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Wohnort m

  • 11 Wohnsitz m

    местожителство {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Wohnsitz m

  • 12 domicile

    {'dɔmisail}
    I. 1. юр. (постоянно) местожителство
    2. постоянен дом/жилище, резиденция, седалище, търг. място, където се изплаща полица
    II. v настанявам на постоянно местожителство (обик. refl)
    * * *
    {'dъmisail} n 1. юр. (постоянно) местожителство; 2. постояне(2) {'dъmisail} v настанявам на постоянно местожителство (об
    * * *
    резиденция; заселвам; жилище;
    * * *
    1. i. юр. (постоянно) местожителство 2. ii. v настанявам на постоянно местожителство (обик. refl) 3. постоянен дом/жилище, резиденция, седалище, търг. място, където се изплаща полица
    * * *
    domicile[´dɔmi¸sail] I. n 1. (постоянно) местожителство; домицил; 2. постоянен дом, жилище; резиденция, седалище; 3. фин. домицил, място, където се изплаща полица; II. v 1. заселвам (настанявам) на постоянно местожителство (обикн. refl); 2. посочвам място за плащане на полица.

    English-Bulgarian dictionary > domicile

  • 13 residence

    {'rezidəns}
    1. престой, живеене, пребиваване
    RESIDENCE is required служителят трябва да живее в учреждението
    2. местожителство, местопребиваване, жилище, седалище, резиденция
    place of RESIDENCE местожителство
    in RESIDENCE в резиденцията/двореца, задължен да живее там, където работи/учи
    the undergraduates are not yet in RESIDENCE студентите не ca се върнали в университета/в колежа си
    to take up one's RESIDENCE заселвам се, настанявам се, живея (at в)
    3. превз. голяма/хубава къща/дом
    * * *
    {'rezidъns} n 1. престой; живеене; пребиваване; residence is requir
    * * *
    седалище; резиденция; престой; прекарване; живеене; жилище; къща;
    * * *
    1. in residence в резиденцията/двореца, задължен да живее там, където работи/учи 2. place of residence местожителство 3. residence is required служителят трябва да живее в учреждението 4. the undergraduates are not yet in residence студентите не ca се върнали в университета/в колежа си 5. to take up one's residence заселвам се, настанявам се, живея (at в) 6. местожителство, местопребиваване, жилище, седалище, резиденция 7. превз. голяма/хубава къща/дом 8. престой, живеене, пребиваване
    * * *
    residence[´rezidəns] n 1. прекарване, престой, пребиваване, живеене; \residence is required чиновникът трябва да живее в учреждението; 2. местожителство; жилище; седалище, резиденция; местопребиваване; in \residence в резиденцията си (за държавен глава); живеещ в учреждението си; place of \residence местожителство; to take up o.'s \residence заселвам се; 3. (по-голяма, по-хубава) къща, дом, "резиденция"; 4. хим. утайка; остатък.

    English-Bulgarian dictionary > residence

  • 14 address

    {ə'dres}
    I. 1. адрес, местожителство
    ADDRESS book адресник
    2. реч, обръщение, адрес
    3. ловкост, умение. такт, сръчност
    4. държание. обноски
    5. начин на говорене
    polite forms of ADDRESS учтиви обръщения/форми
    6. pl внимание, ухажване
    to pay one's ADDRESSes to ухажвам
    II. 1. адресирам, надписвам (писмо и пр.)
    2. обръщам се към, отнасям се до, държа реч пред, говоря на/пред, отправям (предупреждение, заплиха и пр.)
    to ADDRESS oneself to говоря/пиша на
    3. reft залавям се, занимавам се (to за, с)
    4. сп. замахвам/приготвям се да ударя (топки)
    * * *
    {ъ'dres} n 1. адрес: местожителство: address book адресник: 2. реч, (2) v 1. адресирам, надписвам (писмо и пр.); 2. обръщам се
    * * *
    обръщам се към; обръщение; отнасям се; отправям; адресирам; адрес; местожителство;
    * * *
    1. address book адресник 2. i. адрес, местожителство 3. ii. адресирам, надписвам (писмо и пр.) 4. pl внимание, ухажване 5. polite forms of address учтиви обръщения/форми 6. reft залавям се, занимавам се (to за, с) 7. to address oneself to говоря/пиша на 8. to pay one's addresses to ухажвам 9. държание. обноски 10. ловкост, умение. такт, сръчност 11. начин на говорене 12. обръщам се към, отнасям се до, държа реч пред, говоря на/пред, отправям (предупреждение, заплиха и пр.) 13. реч, обръщение, адрес 14. сп. замахвам/приготвям се да ударя (топки)
    * * *
    address[ə´dres] I. n 1. адрес, местожителство; \address book адресник; 2. обръщение, реч, адрес; 3. реч; проповед; 4. държание, обноски; поведение; 5. ловкост, сръчност, умение; такт; 6. pl ухажване; to pay \addresses to ухажвам някого; II. v 1. обръщам се към; отнасям се до; to \address a meeting държа реч пред събрание; to \address the house говоря в парламента; to \address s.o. as s.th. ам. разг. 1) обръщам се към някого с определена титла; they \addressed Clinton as "Mr. President" те се обърнаха към Клинтън с "г-н Президент"; 2) говоря на някого по определен начин; you should \address him as your equal трябва да му говориш като на равен; 2. отправям; адресирам; надписвам ( писмо); to \address a warning to s.o. отправям заплаха срещу (заплашвам) някого; 3. refl залавям се, захващам се; занимавам се; to \address o.s. to a task заемам се с една задача; he \addressed himself to the pie той се нахвърли върху сладкиша.

    English-Bulgarian dictionary > address

  • 15 intern

    {in'tə:n}
    I. 1. интернирам, въдворявам на местожителство
    2. ограничавам
    II. n интерниран
    III. n ам. студент/стажант-лекар, живеещ в болница
    IV. v изпълнявам длъжността на/съм стажант-лекар, живеещ в болница
    * * *
    {in'tъ:n} v 1. интернирам, въдворявам на местожителство; 2. ог(2) {in'tъ:n} n интерниран.{3} {'intъ:n} n ам. студент/стажант-лекар, живеещ в болница.{4} {in'tain} v изпълнявам длъжността на/съм стажант-лекар, жи
    * * *
    стажант; стажантка; интернирам;
    * * *
    1. i. интернирам, въдворявам на местожителство 2. ii. n интерниран 3. iii. n ам. студент/стажант-лекар, живеещ в болница 4. iv. v изпълнявам длъжността на/съм стажант-лекар, живеещ в болница 5. ограничавам
    * * *
    intern[in´tə:n] I. v интернирам, въдворявам на местожителство; ограничавам; II. n интерниран ( човек). III.[´intə:n] n ам. студент или стажант-лекар, който живее в болница; IV. v съм (изпълнявам длъжността на) лекар стажант, живеещ в болницата.

    English-Bulgarian dictionary > intern

  • 16 internee

    {,intə:'ni:}
    n интерниран, въдворен на местожителство
    * * *
    {,intъ:'ni:} n интерниран; въдворен на местожителство.
    * * *
    n интерниран, въдворен на местожителство
    * * *
    internee[¸intə´ni:] n интерниран; въдворен на местожителство; политически затворник.

    English-Bulgarian dictionary > internee

  • 17 inhabitation

    {in,hæbi'teiʃn}
    1. обитаване
    2. жилище
    3. местожителство
    * * *
    {in,habi'teishn} n 1. обитаване; 2. жилище; 3. местожител
    * * *
    обитаване; жилище;
    * * *
    1. жилище 2. местожителство 3. обитаване
    * * *
    inhabitation[in¸hæbi´teiʃən] n книж. 1. обитаване; 2. жилище; 3. местожителство.

    English-Bulgarian dictionary > inhabitation

  • 18 unsettled

    {ʌn'setld}
    1. несигурен, нестабилен, неуравновесен
    2. променлив, неустановен (за време), нерешен, неуреден (за въпрос), неизплатен, неуреден (за сметка)
    3. без определено жилище/местожителство, неуседнал
    4. ненаселен (за страна)
    5. хим. неутаен, неизбистрен
    * * *
    {^n'setld} а 1. несигурен, нестабилен, неуравновесен; 2. пр
    * * *
    променчив; променлив; неплатен; ненаселен; неразрешен; нерешен; неуседнал; неустановен; неуреден; несигурен; нестабилен; неколонизиран;
    * * *
    1. без определено жилище/местожителство, неуседнал 2. ненаселен (за страна) 3. несигурен, нестабилен, неуравновесен 4. променлив, неустановен (за време), нерешен, неуреден (за въпрос), неизплатен, неуреден (за сметка) 5. хим. неутаен, неизбистрен
    * * *
    unsettled[ʌn´setəld] adj 1. несигурен, нестабилен; променчив, променлив; неустановен; 2. неразрешен, неуреден (за въпрос); неуреден, неплатен (за сметка); 3. без определено местожителство; неуседнал; 4. ненаселен; неколонизиран (за страна); 5. разстроен; разконцентриран; 6. хим. неизбистрен.

    English-Bulgarian dictionary > unsettled

  • 19 въдворявам

    въдворявам на местожителство intern
    въдворявам мир bring peace (в to)
    въдворявам ред establish order, ( в страна) establish law and order
    * * *
    въдворя̀вам,
    гл.: \въдворявам мир bring peace (в to); \въдворявам на местожителство intern; \въдворявам ред establish order, (в страна) establish law and order.
    * * *
    1. ВЪДВОРЯВАМ мир bring peace (в to) 2. ВЪДВОРЯВАМ на местожителство intern 3. ВЪДВОРЯВАМ ред establish order, (в страна) establish law and order

    Български-английски речник > въдворявам

  • 20 определен

    definite, determinate, exact, precise, clear-cut
    грам. definite
    (установен) appointed, fixed
    определен ден an appointed/a fixed day
    на определен ия ден on the appointed day
    определен отговор a definite answer
    определен тип a distinct type
    определена дата a fixed date
    на определената дата on the date fixed
    върша определената ми работа do o.'s appointed work
    определена цел a definite/defined aim
    той няма определена цел he has no specific aim
    определено време a fixed time
    определено място a fixed spot
    на определеното място on the spot appointed, at the spot agreed on
    определено местожителство fixed abode
    определено мнение a considered opinion
    на определени срокове at stated intervals
    в определени случаи in certain cases
    при определени условия under certain/given conditions
    * * *
    определѐн,
    мин. страд. прич. (и като прил.) definite, determinate, exact, precise, clear-cut; език. definite; ( изричен) explicit; ( установен) appointed, fixed; ( известен) certain; върша \определената ми работа do o.’s appointed work; на \определени срокове at stated intervals; на \определеното място on the spot appointed, at the spot agreed on; \определен интеграл мат. definite integral; \определен тип a distinct type; \определена цел a definite/defined aim; \определени успехи decisive success(es); \определено местожителство fixed abode; \определено мнение a considered opinion; при \определени условия under certain/given conditions; той няма \определена цел he has no specific aim.
    * * *
    definite (и грам.); determinate; explicit (изричен): It has to be done under определен conditions - Това трябва да бъде направено при определени условия; clean-cut; decided{di`saidid}; definitive; finite (ограничен); fixed (установен); given: You will have to discuss a определен subject - Ще трябва да дискутирате по определена тема; positive; stated{`steitid}
    * * *
    1. (известен) certain 2. (изричен) explicit 3. (установен) appointed, fixed 4. definite, determinate, exact, precise, clear-cut 5. ОПРЕДЕЛЕН ден an appointed/a fixed day 6. ОПРЕДЕЛЕН отговор a definite answer 7. ОПРЕДЕЛЕН тип a distinct type 8. ОПРЕДЕЛЕНa дата a fixed date 9. ОПРЕДЕЛЕНa цел a definite/defined aim 10. ОПРЕДЕЛЕНo време a fixed time 11. ОПРЕДЕЛЕНo местожителство fixed abode 12. ОПРЕДЕЛЕНo мнение a considered opinion 13. ОПРЕДЕЛЕНo място a fixed spot 14. в ОПРЕДЕЛЕНи случаи in certain cases 15. върша ОПРЕДЕЛЕНата ми работа do o.'s appointed work 16. грам. definite 17. на ОПРЕДЕЛЕН ия ден on the appointed day 18. на ОПРЕДЕЛЕНата дата on the date fixed 19. на ОПРЕДЕЛЕНи срокове at stated intervals 20. на ОПРЕДЕЛЕНото място on the spot appointed, at the spot agreed on 21. при ОПРЕДЕЛЕНи условия under certain/given conditions 22. той няма ОПРЕДЕЛЕНа цел he has no specific aim

    Български-английски речник > определен

Страницы

См. также в других словарях:

  • местожителство — същ. местопребиваване, жилище, седалище, резиденция …   Български синонимен речник

  • експулсия — същ. екстерниране, изпъждане, въдворяване в местожителство, изселване, интерниране …   Български синонимен речник

  • екстерниране — същ. изпъждане, пропъждане, прогонване, изгонване, отстранение, остракизъм, експулсиране, въдворяване в местожителство, изселване …   Български синонимен речник

  • жилище — същ. къща, дом, квартира, апартамент, резиденция, покой същ. свърталище, убежище, обиталище, леговище, гнездо, скривалище, бърлога същ. имение същ. местожителство, местопребиваване, седалище …   Български синонимен речник

  • изселвам — гл. преселвам, изгонвам, експулсирам, премествам, екстернирам, интернирам, въдворявам в местожителство …   Български синонимен речник

  • местонахождение — същ. местопребивание, местожителство, резиденция, седалище, място, местоположение …   Български синонимен речник

  • местопребиваване — същ. местожителство, жилище, седалище, резиденция …   Български синонимен речник

  • местопребивание — същ. местонахождение, местожителство, резиденция, седалище, място, местоположение …   Български синонимен речник

  • пребивание — същ. местонахождение, местопребивание, местожителство, престой, нахождение, резиденция, убежище …   Български синонимен речник

  • резиденция — същ. местопребивание, местонахождение, жилище, център същ. местожителство, местопребиваване, седалище …   Български синонимен речник

  • седалище — същ. местожителство, местопребиваване, жилище, резиденция …   Български синонимен речник

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»