-
21 instance
f. (lat. instantia) 1. настоятелна, настойчива молба; настояване, настойчивост; demander avec instance моля настоятелно; céder aux instances de qqn. отстъпвам пред молбите на някого; 2. юр. прошение, искова молба; 3. юр. инстанция; tribunal de première instance съд от първа инстанция; 4. разш. трибунал, съд; институция; les instances internationales международните институции; 5. псих. всяка от различните части на психиката ( в психоанализата). Ќ en instance (de) текущ, който се намира в стадий на изпълнение; être en instance de divorce намирам се в развод; train en instance de départ влак, който потегля. -
22 certiorari
certiorari[¸sə:tiɔ:´rɛərai] n юрид. (обикн. writ of \certiorari) писмо, с което се изискват документите по дело от по-низша инстанция за проверка, ново разглеждане и пр. -
23 court
{kɔ:t}
I. 1. (вътрешен) двор
2. дворец, палат, (кралски) двор, кралско семейство, (кралски) прием
to hold COURT давам прием (за кралска особа), прен. заобиколен съм от обожатели/почитатели
the COURT of St James английският кралски двор
3. съд (илище), съдебна палата, съдия, съдии, съдебно заседание, съдебна зала
COURT of law/justice/judicature, law COURT съд
COURT of inquiry воен., мор. дисциплинарен съд
to go to COURT завеждам дело, съдя се (с някого)
to bring to COURT (for trial) съдя
to clear the COURT поканвам публиката да напусне съдебната зала
to come before the COURT явявам се пред съда, бивам разгледан (за дело)
to put/rule out of COURT лишавам от право на иск, отхвърлям като несъстоятелен (довод), поставям в неудобно положение, обърквам
to put oneself out of COURT провалям каузата си, компрометирам се, сам се лишавам от правото да бъда изслушан от съда
to settle out of COURT помирявам се преди разглеждането на дело, не стигам до съд
in COURT в съда
in open COURT при открити врата, в открито заседание
4. (събрание на) управително тяло
5. игрище, корт
the ball is in your own COURT прен. твой ред е (да действуваш)
6. ам. сляпа улица
7. ам. мотел
8. ухажване, внимание, почтителност
to pay/make (one's) COURT to ухажвам, увъртам се около
9. attr дворцов, съдебен
II. 1. ухажвам, увъртам се около
2. домогвам се до, мъча се да спечеля
to COURT sleep мъча се да заспя
3. сам си търся (неприятност и пр.)
to COURT danger излагам се на опасност
to COURT death рискувам живота си
to COURT disaster търся си белята* * *{kъ:t} n 1. (вътрешен) двор; 2. дворец, палат; (кралски) двор; (2) {kъ:t} v 1. ухажвам, увъртам се около; 2. домогвам се до, м* * *ухажвам; съд; съдилище; почтителност; палат; придворен; двор; дворец; игрище; корт;* * *1. (събрание на) управително тяло 2. attr дворцов, съдебен 3. court of inquiry воен., мор. дисциплинарен съд 4. court of law/justice/judicature, law court съд 5. i. (вътрешен) двор 6. ii. ухажвам, увъртам се около 7. in court в съда 8. in open court при открити врата, в открито заседание 9. the ball is in your own court прен. твой ред е (да действуваш) 10. the court of st james английският кралски двор 11. to bring to court (for trial) съдя 12. to clear the court поканвам публиката да напусне съдебната зала 13. to come before the court явявам се пред съда, бивам разгледан (за дело) 14. to court danger излагам се на опасност 15. to court death рискувам живота си 16. to court disaster търся си белята 17. to court sleep мъча се да заспя 18. to go to court завеждам дело, съдя се (с някого) 19. to hold court давам прием (за кралска особа), прен. заобиколен съм от обожатели/почитатели 20. to pay/make (one's) court to ухажвам, увъртам се около 21. to put oneself out of court провалям каузата си, компрометирам се, сам се лишавам от правото да бъда изслушан от съда 22. to put/rule out of court лишавам от право на иск, отхвърлям като несъстоятелен (довод), поставям в неудобно положение, обърквам 23. to settle out of court помирявам се преди разглеждането на дело, не стигам до съд 24. ам. мотел 25. ам. сляпа улица 26. дворец, палат, (кралски) двор, кралско семейство, (кралски) прием 27. домогвам се до, мъча се да спечеля 28. игрище, корт 29. сам си търся (неприятност и пр.) 30. съд (илище), съдебна палата, съдия, съдии, съдебно заседание, съдебна зала 31. ухажване, внимание, почтителност* * *court[kɔ:t] I. n 1. съд, съдилище, съдебна палата; съдия, съдии; to bring ( take) to \court изправям пред съда, съдя; \court of law ( justice), law-\court съд; \court of appeal апелативен съд; \court of first instance съд от първа инстанция; \court of inquiry 1) комисия за разследване; 2) официално разследване; \court of referees третейски съд; kangaroo \court инсценирано съдебно заседание; prize \court съд за разглеждане на случаи с взети като военна плячка кораби; Supreme C. върховен съд; C. of Session върховният съд на Шотландия; contempt of \court обида (незачитане) на съда; to bring ( a case) into (to) \court завеждам дело; to clear the \court поканвам публиката да напусне съда; to come before the \court явявам се пред съда; to hold (a) \court провеждам съдебно заседание; to put ( rule) out of \court лишавам от право на иск; прен. отхвърлям като несъстоятелен, остарял ( довод); правя невъзможен, обърквам; to put o.s. out of \court компрометирам се, провалям каузата си; to have a friend at \court имам вуйчо владика, имам връзки; to settle a case out of \court помирявам се преди разглеждането на дело, не докарвам работата до съд; in \court в съда; in open \court при открито заседание; 2. игрище, корт; the ball is in your \court ти си на ход, топката е в тебе; 3. двор, вътрешен двор (и courtyard); 4. двор (и прен.), дворец, палат; the C. of St. James английският кралски дворец; to hold \court 1) давам прием; 2) обграден съм с внимание; вдигат ми се акциите (не винаги заслужено); to be laughed out of \court бивам отхвърлен като несериозен, отнасят се пренебрежително към ( мен); 5. ам. (събрание на) управително тяло; 6. уличка, тясна улица; сляпа улица; 7. отдел в изложбена палата, музей и пр.; 8. обикаляне, ухажване; почтителност; to ( make) pay o.'s \court to обикалям, ухажвам; 9. attr дворцов; съдебен; II. v 1. обикалям, ухажвам; 2. гледам да спечеля, домогвам се до; • to \court danger излагам се на опасност; to \court death рискувам живота си; to \court disaster търся си белята; to \court a rebuff правя всичко, за да ми откажат; to \court ( woo) sleep опитвам да заспя. -
24 evocation
{,i:vou'keiʃn}
1. извикване (на дух)
2. събуждане, пресъздаване (на настроение и пр.)* * *{,i:vou'keishn} n 1. извикване (на дух); 2. събуждане, пресъ* * *пресъздаване; извикване;* * *1. извикване (на дух) 2. събуждане, пресъздаване (на настроение и пр.)* * *evocation[¸evə´keiʃən] n 1. евокация, призоваване (на дух); възбуждане, пресъздаване (на настроение и пр.); 2. юрид. предаване дело на по-висша инстанция; 3. мед. възбуда. -
25 evoke
{i'vouk}
1. извиквам (дух)
2. будя, пробуждам, събуждам, пораждам, възбуждам, пресъздавам (спомени, възхищение и пр.)* * *{i'vouk} v 1. извиквам (дух); 2. будя, пробуждам, събуждам, пор* * *събуждам; пораждам; предизвиквам; пресъздавам; възбуждам;* * *1. будя, пробуждам, събуждам, пораждам, възбуждам, пресъздавам (спомени, възхищение и пр.) 2. извиквам (дух)* * * -
26 football
{'futbɔ:l}
1. футбол (на топка)
2. футбол (играта) (и association FOOTBALL)
Rugby FOOTBALL ръгби* * *{'futbъ:l} n 1. футбол(на топка); 2. футбол (играта) (и asso* * *футбол;* * *1. rugby football ръгби 2. футбол (играта) (и association football) 3. футбол (на топка)* * *football[´fut¸bɔ:l] n 1. футболна топка; 2. (и association \football) играта футбол; Rugby \football ръгби; 3. ам. въпрос, който преминава през много ръце; отговорност, която се прехвърля от една инстанция на друга. -
27 mandamus
mandamus[mæn´deiməs] n 1. юрид. заповед на висша съдебна инстанция до по-долна; 2. ост. кралска заповед. -
28 remand
{ri'ma:nd}
I. v юр. връщам (арестуван, подсъдим) обратно в затвора (до събиране на нови сведения)
to REMAND on bail пускам под гаранция
II. n връщане (на арестуван, подсъдим) обратно в затвора
detention on REMAND задържане до събиране на нови сведения
REMAND home/centre дом за временно задържане на малолетни закононарушители* * *{ri'ma:nd} v юр. връщам (арестуван, подсьдим) обратно в затвор(2) {ri'ma:nd} n връщане (на арестуван, подсьдим) обратно в за* * *1 v пращам в затвора; връщам дело за събиране на допълнителни доказателства;2 n връщане отново в затвора;remand; v юр. връщам (арестуван, подсьдим) обратно в затвора (до сьбиране на нови* * *1. detention on remand задържане до събиране на нови сведения 2. i. v юр. връщам (арестуван, подсъдим) обратно в затвора (до събиране на нови сведения) 3. ii. n връщане (на арестуван, подсъдим) обратно в затвора 4. remand home/centre дом за временно задържане на малолетни закононарушители 5. to remand on bail пускам под гаранция* * *remand[ri´ma:nd] I. v 1. юрид. връщам арестуван обратно в затвора (до събиране на по-нататъшни сведения); 2. юрид. пускам арестуван под гаранция; 3. юрид. изпращам назад, връщам в по-низша инстанция; отзовавам; II. n 1. връщане (на арестуван) в затвора; 2. заповед за връщане в затвора. -
29 transfer
{træns'fə:}
I. 1. премествам (from... to...)
2. премествам (се), прехвърлям (се), сменям (влак, пароход и пр.)
3. прехвърлям, предавам (имот и пр.)
4. превеждам (сума и пр.)
5. прен. прехвърлям, пренасям (чувства и пр. -от един човек на друг)
6. преваждам, прекопирвам (чертеж и пр.)
II. 1. преместване, прехвърляне (и служебно)
2. прехрърляне (на имот, право и пр.)
TRANSFER register регистър на прехвърлените имоти/права и пр
3. документ за прехвърляне и пр
4. превадена рисунка/чертеж и пр
5. рисунка/чертеж и пр. за преваждане
TRANSFER ink литографско мастило
6. смяна (на влак и пр.), прекачване, място, където се сменя влак и пр.
TRANSFER ticket билет с прикачване
7. войник, преместен от един полк в друг
TRANSFER fee сума, заплащана при прехвърляне на професионален футболист от един отбор в друг* * *{trans'fъ:} v (-rr-) 1. премествам (from... to...); 2. преме(2) {'transfъ} n 1. преместване, прехвърляне (и служебно); 2* * *трансфер; прехвърляне; преместване; превеждам; превод; прехвърлям; премествам;* * *1. i. премествам (from... to...) 2. ii. преместване, прехвърляне (и служебно) 3. transfer fee сума, заплащана при прехвърляне на професионален футболист от един отбор в друг 4. transfer ink литографско мастило 5. transfer register регистър на прехвърлените имоти/права и пр 6. transfer ticket билет с прикачване 7. войник, преместен от един полк в друг 8. документ за прехвърляне и пр 9. превадена рисунка/чертеж и пр 10. преваждам, прекопирвам (чертеж и пр.) 11. превеждам (сума и пр.) 12. премествам (се), прехвърлям (се), сменям (влак, пароход и пр.) 13. прен. прехвърлям, пренасям (чувства и пр. -от един човек на друг) 14. прехвърлям, предавам (имот и пр.) 15. прехрърляне (на имот, право и пр.) 16. рисунка/чертеж и пр. за преваждане 17. смяна (на влак и пр.), прекачване, място, където се сменя влак и пр* * *transfer[træns´fə:] I. v (- rr-) 1. премествам (from... to); премествам се; 2. сменям влак (параход и пр.), прекачвам се, прехвърлям се; 3. прехвърлям (имот и пр.); превеждам (сума и пр.); 4. прен. прехвърлям, пренасям (чувства и пр. от един човек на друг); 5. превеждам, прекопирам (чертеж и пр.); II.[´trænsfə] n 1. трансфер, прехвърляне, преместване; bank \transfer превод по банков път; \transfer fee сп. трансферна сума; block \transfer групово предаване (на данни); data \transfer предаване на информация; interlayer storage \transfer предаване (обмен) на информация между различни нива на паметта; energy \transfer пренасяне на енергия; load \transfer прехвърляне на товари; magnetic \transfer акуст. копирен ефект; \transfer of action прехвърляне на дело от една инстанция в друга; \transfer of axes преминаване от една координатна система в друга; \transfer of undertakings прехвърляне на поети задължения; 2. прехвърляне (на имот и пр.); документ за прехвърляне; пренос (на сума); 3. прекопирана рисунка и пр.; копие; рисунка (чертеж и пр.) за прекопиране; картинка за прекопиране; \transfer ink типографско мастило; 4. сменяне на влак и пр.; прекачване; място, където се сменя влак и пр.; \transfer ticket билет за смяна, за прехвърляне (от едно превозно средство на друго); 5. войник, преместен от един полк в друг; 6. мат. пренос; 7. изч. преход; 8. преотстъпване (напр. права върху патент). -
30 trial
{'traiəl}
1. изпитание, опит, проба, изпробване
on TRIAL на/за/при изпробване
TRIAL and error опитване на различни методи, за да се получи желаният резултат
to give someone /something a TRIAL опитвам/изпробвам/изпитвам някого/нещо
to put on/to TRIAL изпробвам, подлагам на изпробване
TRIAL of изпитване/изпробване на (cuла, търпение и пр.)
2. attr пробен (за noлет, поръчка, брак и пр.)
3. сп. опит, предварително състезание
4. прен. неприятно/досадно нещо, трудност, несгода, изпитание
his deafness is a great TRIAL to him глухотата му e голямо бреме за него
he is a great TRIAL to his parents той създава големи неприятности на родителите си
5. съдебно дирене, процес
state TRIAL съд на политически/държавни престъпници
civil TRIAL гражданско дело
criminal TRIAL углавно дело
to be/go on TRIAL (for), to stand (one's) TRIAL подсъдим съм, съдят ме (за)
to bring to TRIAL, to put on TRIAL, to put/bring up for TRIAL давам под съд, съдя (някого)* * *{'traiъl} n 1. изпитание, опит, проба, изпробване; on trial на/за/п* * *съдене; опит; пробен; проба; процес; дело;* * *1. attr пробен (за noлет, поръчка, брак и пр.) 2. civil trial гражданско дело 3. criminal trial углавно дело 4. he is a great trial to his parents той създава големи неприятности на родителите си 5. his deafness is a great trial to him глухотата му e голямо бреме за него 6. on trial на/за/при изпробване 7. state trial съд на политически/държавни престъпници 8. to be/go on trial (for), to stand (one's) trial подсъдим съм, съдят ме (за) 9. to bring to trial, to put on trial, to put/bring up for trial давам под съд, съдя (някого) 10. to give someone /something a trial опитвам/изпробвам/изпитвам някого/нещо 11. to put on/to trial изпробвам, подлагам на изпробване 12. trial and error опитване на различни методи, за да се получи желаният резултат 13. trial of изпитване/изпробване на (cuла, търпение и пр.) 14. изпитание, опит, проба, изпробване 15. прен. неприятно/досадно нещо, трудност, несгода, изпитание 16. сп. опит, предварително състезание 17. съдебно дирене, процес* * *trial[´traiəl] n 1. изпитание, опит, проба; on \trial на изпитание (изпробване); на стаж; by way of \trial за проба; by \trial and error налучквайки, наслуки; учейки се от грешките си; to give s.th. a \trial, to make the \trial of s.th. опитвам (правя опит с) нещо; вземам за изпитателен срок; to put on \trial изпробвам; подлагам на сериозно изпитание; to make a \trial of s.o.'s patience поставям на изпитание търпението на някого; field \trial изпитание при полеви ( експлоатационни) условия; 2. юрид. процес, съдебно дирене; съд; state \trial съд на държавни престъпници; civil \trial гражданско дело; criminal \trial углавно дело; \trial judge ам. съдия от първа инстанция; to bring to \trial, to put on \trial давам под съд, съдя; to stand (o.'s) \trial подсъдим съм, под съд съм; \trial at bar разглеждане на делото в пълен състав на съда; \trial on indictment съдебно дело по обвинителен акт; \trial without pleadings процес без писмени заявления; \trial by battle ист. божи съд чрез единоборство; \trial by ordeal ист. божи съд чрез ордалия; 3. прен. несгода, притеснение, неволя; изпитание; that child is a great \trial to his parents това дете е цяло наказание за родителите си; 4. сп. опит; 5. attr пробен, изпитателен; \trial experiment предварителен опит, пробно изследване; \trial lenses стъкла за изпитване на зрението; \trial period изпитателен срок; \trial trip пробно плаване; прен. експеримент, опит; \trial run първи опит; тестово изпитание на нов автомобил. -
31 behoerde
die, -n учреждение; орган на властта; инстанция. -
32 dienststelle
Dienststelle f учреждение, служба; die vorgesetzte Dienststelle по-горната инстанция.* * *die, -n служба; учреждение; -
33 nieder
nieder I. adj 1. долен, низш (произход, инстанция); 2. долен, низък (инстинкт); 3. umg нисък; niedere Motive Низки мотиви. II. adv долу; nieder mit dem Krieg! Долу войната!; auf und nieder нагоре и надолу. III. nieder- словообразувателен елемент с ог- раничена продуктивност в немския език за създаване на глаголи със значение: 1. движение отгоре-надолу, срв. niederdrücken, sich niedersetzen...; 2. действието, с което обектът се поваля на земята, потиска, надвива, срв. niederhauen, niedertreten...* * *a (само attr, без komp) нисък; av надолу; auf und = нагорe-надолу, напред-назад; = mit ihm свалете го! убийте го! -
34 organ
Orgán n, -e 1. Anat орган; 2. печатен орган; 3. орган, инстанция.* * *das, -e F 1. анат орган; die inneren =e вътрешните органи; 2. печатен орган; 3. глас; 4. die =e der Justiz органите на правосъдието. -
35 stelle
Stélle f, -n 1. място; 2. място, длъжност, служба; 3. учреждение, служба, инстанция; 4. пасаж, място в книга; seine Stelle verlieren загубвам си мястото, службата; an seiner Stelle на негово място; auf der Stelle веднага, на място; zur Stelle sein, an Ort und Stelle sein явявам се на уреченото място, налице съм; übertr auf der Stelle treten не напредвам, не се развивам; sich um eine Stelle bewerben кандидатствам за служба (място).* * *die, -n 1. място; пасаж (в книга, в музикално парче); an Ort und = на определено място; аuf der = веднага; zur = sein явявам се на уреченото място, налице съм; 2. служба, длъжност; учреждение -
36 uebergeordnet
a по-горен (началник, инстанция и пр). -
37 vertrauensmann
Vertrauensmann m, Vertrauensmänner/Vertrauensleute 1. доверено лице; 2. застъпник, защитник на интересите на дадена група (пред по-висша инстанция); 3. Jur Abk V-Mann информатор; 4. отговорник (в профсъюз и др.).* * *der, "er и -leute доверено лице; -
38 widerspruch
Wíderspruch m 1. възражение; 2. противоречие; ohne Widerspruch без възражение, безпрекословно; im Widerspruch mit/zu etw. (Dat) в противоречие (в разрез) с нещо; auf einen Widerspruch stoßen натъквам се на противоречие; Jur Widerspruch einlegen обжалвам (решение на съда или друга инстанция).* * *der "e противоречие, възражение; ohne = безпрекословно -
39 Amtsgericht
Ámtsgericht n районен съд (най-ниска съдебна инстанция в немския съд). -
40 Einweisungsschein
Einweisungsschein m писмено направление (от лекар, инстанция).
Страницы
См. также в других словарях:
ИНСТАНЦИЯ — (лат. instantia, от instare настоять, перед кем либо что защищать). 1) правительственные вообще и в особенности судебные учреждения в иерархической последовательности проходящие рассмотрение и решение всех административных и судебных дел. 2) в… … Словарь иностранных слов русского языка
инстанция — и, ж. instance f., нем. Instanz < лат. instantia. 1. дипл., устар. Настояние; настоятельная, неотступная просьба. Здешняя република в таком страхе пребывает, что никогда так была, и Верхнюю Гельдрию, чрез инстанцию Франции, принуждены будут… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
инстанция — высшая инстанция, первая инстанция.. Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. инстанция ступень Словарь русских синонимов … Словарь синонимов
ИНСТАНЦИЯ — ИНСТАНЦИЯ, инстанции, жен. (лат. instantia, букв. наступление, появление) (офиц.). 1. Стадия судебного процесса. Иск был удовлетворен лишь во второй инстанции. Дело пошло по инстанциям. 2. Судебное или административное учреждение, являющееся… … Толковый словарь Ушакова
ИНСТАНЦИЯ — (от латинского instantia непосредственная близость), ступень, звено в иерархической системе органов (например, судебная инстанция) … Современная энциклопедия
ИНСТАНЦИЯ — (от лат. instantia непосредственная близость) ступень, звено в системе подчиненных друг другу органов (напр., судебная инстанция) … Большой Энциклопедический словарь
ИНСТАНЦИЯ — ступень в управленческой иерархии, на которой находится данное учреждение, звено управления по отношению к другим учреждениям. Вышестоящая инстанция находится выше по уровню прав принятия решений, а нижестоящая ниже в сравнении с вышестоящим… … Экономический словарь
Инстанция — (от латинского instantia непосредственная близость), ступень, звено в иерархической системе органов (например, судебная инстанция). … Иллюстрированный энциклопедический словарь
ИНСТАНЦИЯ — (от лат. instantia непосредственная близость) термин административного и судебного права, обозначающий ступень, на которой находится данное учреждение относительно выше и нижестоящих учреждений той же системы … Юридический словарь
Инстанция — термин административного и судебного права, обозначающий позицию, которую занимает данное учреждение в иерархии органов, учреждений той же системы. Словарь бизнес терминов. Академик.ру. 2001 … Словарь бизнес-терминов
ИНСТАНЦИЯ — ИНСТАНЦИЯ, и, жен. Одна из ступеней в системе подчинённых друг другу органов (в 3 знач.), учреждений (напр. в суде). Высшая, низшая и. Дело пошло по инстанциям. | прил. инстанционный, ая, ое. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова.… … Толковый словарь Ожегова
