-
1 abbe
{'æbei}
1. игумен, абат
2. духовно лице, отец* * *{'abei} n фр. 1. игумен, абат; 2. духовно лице, отец.* * *отец; абат; игумен;* * *1. духовно лице, отец 2. игумен, абат* * *abbe[´æbei] n 1. игумен, абат; 2. почтително обръщение към духовно лице (във Франция). -
2 abbot
{'æbat}
n игумен, абат* * *{'abat} n игумен, абат.* * *абат; игумен;* * *n игумен, абат* * *abbot[´æbət] n абат, игумен; the \abbot of unreason шотл. "царят" на коледно увеселение. -
3 prior
{'praiə}
I. 1. по-раншен
предшествуващ (to)
2. по-важен, който има предимство
PRIOR to преди, до
II. n l. помощник абат/игумен, приор
2. глава на духовен орден* * *{'praiъ} а 1. по-раншен; предшествуващ (to); 2. по-важен, който(2) {'praiъ} n l. помощник абат/игумен, приор; 2. глава на духо* * *предшестващ;* * *1. i. по-раншен 2. ii. n l. помощник абат/игумен, приор 3. prior to преди, до 4. глава на духовен орден 5. по-важен, който има предимство 6. предшествуващ (to)* * * -
4 superior
{sju:'piəriə}
I. 1. по-горен, по-висш, старши (to)
2. по-добър, превъзхождащ, надминаващ (по качество, количество и пр.), изключителен, ненадминат
SUPERIOR numbers числено превъзходство
SUPERIOR strength сила, имаща превес
SUPERIOR in speed to the rest по-бърз от останалите
3. издигнат, стоящ (to над)
недосегаем, недостижим (to)
to be/rise SUPERIOR to не се поддавам на/оставам глух за, преодолявам успешно
4. надменен, високомерен, горд, горделив
5. печ. напечатан/намиращ се над реда
6. бот., зоол. горен, разположен над/върху
SUPERIOR wings надкрилници (у насекоми)
II. 1. човек, по-горен по ранг/положение/способности и пр
2. началник, шеф, старши
3. игумен (и Father S.)
игуменка (и Mother/Lady S.)
4. печ. знак над печатния ред* * *{sju:'piъriъ} а 1. по-горен, по-висш, старши (to); 2. по-доб(2) {sju:'piъriъ} n 1. човек, по-горен по ранг/положение/спо* * *шеф; старши; управител; самодоволен; превъзхождащ; превъзходен; високомерен; горен; недостижим; недосегаем; надминаващ; началник;* * *1. i. по-горен, по-висш, старши (to) 2. ii. човек, по-горен по ранг/положение/способности и пр 3. superior in speed to the rest по-бърз от останалите 4. superior numbers числено превъзходство 5. superior strength сила, имаща превес 6. superior wings надкрилници (у насекоми) 7. to be/rise superior to не се поддавам на/оставам глух за, преодолявам успешно 8. бот., зоол. горен, разположен над/върху 9. игумен (и father s.) 10. игуменка (и mother/lady s.) 11. издигнат, стоящ (to над) 12. надменен, високомерен, горд, горделив 13. началник, шеф, старши 14. недосегаем, недостижим (to) 15. печ. знак над печатния ред 16. печ. напечатан/намиращ се над реда 17. по-добър, превъзхождащ, надминаващ (по качество, количество и пр.), изключителен, ненадминат* * *superior[su:´piəriə] I. adj 1. по-горен; по-висш, старши; \superior officer висш офицер; 2. превъзхождащ, надминаващ (to); \superior strength по-голяма сила; сила, която има превес; a \superior man изключителен човек; много издигнат човек; the computer is \superior to the book компютърът превъзхожда книгата; 3. самодоволен, високомерен; надменен, горделив; 4. недосегаем, недостижим (to); 5. печ. който се намира над реда; 6. горен; \superior wings зоол. горни крила, надкрилници (у насекомите); FONT face=Times_Deutsch◊ adv superiorly; II. n 1. началник, шеф; старши; висшестоящ; 2. игумен, игуменка; управител, управителка; Mother ( Lady) S. игуменка; Father S. игумен; 3. печ. знак над печатния ред. -
5 guardian
{'gaidjən}
1. настойник, опекун, попечител
2. пазител, бранител
3. ост. член на комисия по прилагане на закона за социално подпомагане (и GUARDIAN of the poor)
4. игумен на францискански манастир* * *{'gaidjъn} n 1. настойник, опекун, попечител; 2. пазител, бр* * *хранител; опекун; попечител; пазител; блюстител; бранител; настойник;* * *1. игумен на францискански манастир 2. настойник, опекун, попечител 3. ост. член на комисия по прилагане на закона за социално подпомагане (и guardian of the poor) 4. пазител, бранител* * *guardian[´ga:djən] n 1. настойник, опекун, попечител; покровител; 2. пазител, бранител, блюстител; 3. член на комисия по прилагане закон за социално подпомагане; 4. игумен на францискански манастир; • \guardian angel ангел хранител, добър гений; ав. sl парашут. -
6 abbacy
{'æbəsi}
n абатство, абатско звание, привилегии и права на игумен/игуменка* * *{'abъsi} n абатство, абатско звание; привилегии и права на игу* * *абатство;* * *n абатство, абатско звание, привилегии и права на игумен/игуменка* * *abbacy[´æbəsi] n абатство, абатски сан. -
7 minister
{'ministə}
I. 1. министър (u пълномощен)
MINISTER of the Crown член на кабинета (в Англия)
2. свещеник, пастор (неангликански) (и MINISTER of religion)
3. катoл. игумен на някои ордени (и MINISTER general)
4. агент, служител
MINISTER of vengeance прен. оръдие на отмъщението
II. 1. служа, прислужвам, обслужвам
to MINISTER to someone's needs грижа се за/обслужвам/гледам някого
2. съдействувам (to за), ост. оказвам (помощ)* * *{'ministъ} n 1. министър (u пьлномощен); M. of the Crown чле(2) {'ministъ} v 1. служа, прислужвам, обслужвам; to minister to s.* * *пастор; министър;* * *1. i. министър (u пълномощен) 2. ii. служа, прислужвам, обслужвам 3. minister of the crown член на кабинета (в Англия) 4. minister of vengeance прен. оръдие на отмъщението 5. to minister to someone's needs грижа се за/обслужвам/гледам някого 6. агент, служител 7. катoл. игумен на някои ордени (и minister general) 8. свещеник, пастор (неангликански) (и minister of religion) 9. съдействувам (to за), ост. оказвам (помощ)* * *minister[´ministə] I. n 1. министър (и пълномощен министър); 2. свещеник, пастор ( неангликански); 3. ост. слуга, подчинен, агент; \minister of vengeance прен. оръдие на отмъщението; M. without Portfolio министър без портфейл; II. v 1. служа, прислужвам, обслужвам; to \minister to s.o.'s needs грижа се за, обслужвам, гледам ( някого); задоволявам нуждите на някого; 2. съдействам за (to); 3. ост. свещенодействам; извършвам (обред и пр.); оказвам ( помощ). -
8 ministry
{'ministri}
1. служба на министър
2. служба на свещеник
the MINISTRY духовенството
to enter the MINISTRY ставам свещеник
3. катoл. игумен (на няколко ордена)
4. министерство (и сградата)
5. правителство, кабинет
6. ост. сътрудничество, съдействие, помощ* * *{'ministri} n 1. служба на министър; 2. служба на свещеник;* * *n министерство; министерски кабинет; духовенство;ministry; n 1. служба на министър; 2. служба на свещеник; the ministry духовенството; to enter* * *1. the ministry духовенството 2. to enter the ministry ставам свещеник 3. катoл. игумен (на няколко ордена) 4. министерство (и сградата) 5. ост. сътрудничество, съдействие, помощ 6. правителство, кабинет 7. служба на министър 8. служба на свещеник* * *ministry[´ministri] n 1. министерство; 2. кабинет, правителство; 3. службата на министър, на свещеник; 4. духовенство. -
9 abbatial
-
10 hegumen
hegumen[hi:´gju:mən] n рел. игумен. -
11 priorship
priorship[´praiəʃip] n сан (длъжност) на игумен на клон на манастир.
См. также в других словарях:
ИГУМЕН — муж. игуменья жен. настоятель, ница монастыря. Игумен саном ниже архимандрита. | Игумен муж., сиб. небольшая птица из рода куликов, короваек. Не всем чернецам (или не всякому старцу) в игуменах быть. Знает про то игумен, который звонок бубен. Ты… … Толковый словарь Даля
ИГУМЕН — (греч. igumenos, от igeomai повелеваю) начальник монастыря православной церкви. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ИГУМЕН [гр. hegumenos букв. идущий впереди, ведущий] в православной церкви: настоятель … Словарь иностранных слов русского языка
игумен — См … Словарь синонимов
игумен — ИГУМЕН, настоятель ИГУМЕНЬЯ, настоятельница … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
ИГУМЕН — (греческое hegumenos, буквально ведущий), настоятель православного монастыря (в женских игуменья). Обычно в сане архимандрита … Современная энциклопедия
ИГУМЕН — название город Червень в Белоруссии до 1924 … Большой Энциклопедический словарь
ИГУМЕН — (греч. hegumenos букв. ведущий), настоятель православного монастыря (в женских игуменья). Обычно в сане архимандрита … Большой Энциклопедический словарь
ИГУМЕН — ИГУМЕН, игумена и (устар. и обл.) игумна, муж. (греч. hegumenos, букв. предводительствующий) (церк.). Настоятель мужского монастыря. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
ИГУМЕН — ИГУМЕН, а, муж. Настоятель православного монастыря. | прил. игуменский, ая, ое. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
Игумен — (греч. предводительствующий) название начальственного лицав монастыре, в древности всякого монастыря, по штатам 1764 г. в России монастыря третьеклассного. Начальственные права и должностныеобязанности его те же, какие имеет всякий настоятель… … Энциклопедия Брокгауза и Ефрона
Игумен — Червень Географические названия мира: Топонимический словарь. М: АСТ. Поспелов Е.М. 2001 … Географическая энциклопедия
