-
81 exécrer
v.tr. (lat. execrari "maudire") имам отвращение към нещо, гнуся се от нещо, ненавиждам, мразя. Ќ Ant. adorer, chérir, bénir, aimer. -
82 exercer
v.tr. (lat. exercere) 1. обучавам, уча; exercer des soldats обучавам войници; 2. дресирам; упражнявам; exercer sa mémoire упражнявам паметта си; 3. практикувам, упражнявам, работя; exercer une profession упражнявам професия; 4. изпитвам, подлагам на изпитание; 5. изпълнявам; exercer des fonctions изпълнявам функции; 6. упражнявам, оказвам; exercer un droit упражнявам право (върху нещо); exercer une influence оказвам влияние; 7. приучвам; exercer а (+ inf.) приучавам да прави нещо; 8. фин. правя проверка, проверявам; s'exercer упражнявам се; в действие съм, протичам. -
83 façon
f. (lat. factio, onis "action de faire", rac. facere) 1. вид, кройка, фасон, форма; une robe remarquable par la façon рокля със забележителна кройка, линия; châle façon cachemire шал от плат, който имитира кашмир; 2. начин; de façon ou d'autre по един или друг начин; façon de s'exprimer начин на изразяване; 3. маниер, метод, стил; 4. изработка, изработване, направа, ушиване; 5. външност, стойка, вид; 6. ранг, обществено положение; 7. зем. обработка, прекопаване; 8. pl. предвзети мениери, преструвки; 9. pl. държание, маниери; 10. loc. conj. de façon que, de telle façon que така че; по такъв начин; 11. loc. prép. de façon а така, че да; а la façon de като, подобно на. Ќ а sa façon както си знае; donner la première façon а qqch. скицирам нещо; donner la dernière façon а qqch. довършвам нещо; travailler а façon работя вкъщи, на парче; работя с материали на клиента; de toute façon неизбежно; sans façon обикновено, семпло. -
84 focaliser
v.tr. (de focal) 1. насочвам сноп лъчи; 2. прен. концентрирам върху нещо; se focaliser концентрирам се върху нещо. -
85 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
86 fouiller
v. (lat. pop. °fodiculare) I. v.tr. 1. копая, дълбая (за да търся нещо); 2. търся, претърсвам, обискирам; fouiller qqn. претърсвам някого; 3. ровя се; 4. прен. задълбочавам се в нещо; II. v.intr. 1. тършувам; 2. ровя, рия (за животни); III. se fouiller v. pron. ровя, тършувам из джобовете си. -
87 fourrer
v.tr. (de l'a. fr. fuerre) 1. завирам, пъхам; fourrer ses mains dans ses poches пъхам ръце в джобовете си; 2. тъпча; тикам; on l'a fourré en prison натикали са го в затвора; 3. подплатявам с кожи; 4. разг. слагам, завирам нещо някъде; 5. втълпявам, набивам нещо в главата на някого; se fourrer 1. увивам се, завирам се, пъхам се; 2. подплатявам се. -
88 guigner
v.tr. (frq. °wingjan "faire signe") 1. разг. поглеждам крадешком; 2. прен., разг. силно желая нещо; домогвам се до нещо. -
89 importance
f. (it. importanza, du lat. importare "importer") 1. значение, важност; attacher de l'importance а une chose отдавам значение на нещо, считам нещо за много важно; c'est d'une importance capitale това е от първостепенна важност; 2. тежест, влияние; personne d'une grande importance личност с голямо влияние; 3. величина, значителен размер, значително количество; importance des effectifs численост на войската; 4. loc. adv. ост., лит. d'importance прекалено силно, извънредно много; de la dernière importance много важно. Ќ prendre de l'importance ставам важен. Ќ Ant. futilité, insignifiance, médiocrité. -
90 incapable
adj. (de in- et capable) 1. неспособен, бездарен, негоден; être incapable de faire qqch. неспособен съм да направя нещо; 2. неумел; неспособен; който не може да извърши нещо; 3. юр. недееспособен; който няма права, неправоспособен; 4. m., f. юр. недееспособен, неработоспособен човек; 5. m., f. посредствен, некадърен човек. Ќ Ant. capable; apte, habile. -
91 incorporable
adj. (de incorporer) който може да се включи в нещо, да стане част от нещо. -
92 informer
v. (lat. informare "façonner, former") I. v.tr. 1. информирам, осведомявам, уведомявам; informer qqn. de qqch. информирам някого за нещо; 2. съобщавам, известявам; 3. филос. придавам форма или значение на нещо; II. v.intr. юр. разследвам; informer sur le crime разследвам престъплението; s'informer v. pron. 1. информирам се, осведомявам се, уведомявам се; 2. съобщавам се; 3. разследвам, разузнавам. -
93 ingénier
(s') v. pron. (lat. médiév. ingeniare, du lat. ingenium "esprit, talent") s'ingénier а (+ inf.) старая се да направя нещо, изхитрям се; проявявам изобретателност. Ќ s'ingénier pour лит. старая се да постигна нещо. -
94 intéresser
v.tr. (de intérêt, d'apr. lat. interesse) 1. заинтересовам; 2. ост. засягам, въвличам; je suis intéressé dans vos secrets аз съм въвлечен във вашите тайни; 3. предизвиквам интерес, интересувам; votre offre m'intéresse вашата оферта ме интересува; intéresser qqn. а qqch. карам някого да се заинтересува от нещо; 4. засягам, развълнувам; la pauvreté n'intéresse personne бедността не вълнува никого; 5. създавам финансов интерес у някого; s'intéresser интересувам се, отнасям се с интерес към нещо; s'intéresser а qqn. интересувам се от някого; s'intéresser а tout интересувам се от всичко. Ќ Ant. ennuyer; dégoûter (de); se désintéresser, se moquer. -
95 investir
v.tr. (lat. investire "revêtir, garnir", spécialisé en lat. médiév.) 1. обличам (с власт, чин, достойнство); investir des droits давам права; investir du commandement възлагам командване; investir qqn. de qqch. давам нещо на някого (за власт, служба, чин); 2. воен. обкръжавам, обсаждам; investir un fort обкръжавам укрепление; 3. фин. инвестирам, влагам (капитал); 4. псих. влагам внимание и енергия в нещо; s'investir получавам (власт, чин и др.); s'investir dans une personne полагам прекалено големи грижи за някого, отдавам голямо внимание на някого. -
96 jalon
m. (p.-к. du rad. de jaillir) 1. жалон; колче, служещо за белег; planter des jalons поставям жалони; 2. първа стъпка (в нещо); poser des jalons правя първи стъпки в нещо. -
97 juxtaposer
v.tr. (de juxta- et poser) 1. съпоставям (с нещо); juxtaposer une chose а une autre съпоставям едно нещо с друго; 2. поставям едно до друго (за предмети, думи и др.). Ќ Ant. éloigner, espacer. -
98 lettre
f. (lat. littera) 1. буква; lettre majuscule главна буква; lettre minuscule малка буква; 2. печ. буква; шрифт; lettres italiques курсивни букви, курсивен шрифт; lettre capitale главна буква; 3. прен. тесен, буквален смисъл; 4. писмо; записка; lettre recommandée препоръчано писмо; lettre chargée ценно писмо; lettre de condoléance съболезнователно писмо; lettre d'avis съобщение за получен колет; авизо; lettre de recommandation препоръчително писмо; lettre de faire part съобщение; lettre simple обикновено писмо; lettres de créance дипл. акредитивни писма; lettres de recréance дипл. писма, които се връчват при отзоваване; lettre de commerce търговско писмо; lettre de change менителница; lettre de crédit кредитно авизо; lettre de voiture товарителница; 5. патент; lettre de maîtrise патент за право на самостоятелно упражнение на занаят; 6. фонетичен звук, представен с буквен символ. Ќ belles lettres художествена литература; homme (femme, gens) de lettres писател, литератор; lettre de change търг. полица; lettre de connaissement търг. коносамент; lettre de voiture товарителница; lettre de mer разрешение за отпътуване по море; а la lettre буквално; au pied de la lettre в тесния смисъл на думата, буквално; mot en toutes lettres дума, изписана изцяло, без съкращения; nombre en toutes lettres число, изписано с думи, а не с цифри; passer comme une lettre а la poste разг. правя нещо без да срещна спънки; смилам лесно храната си; lettre ouverte отворено писмо (до вестник); faculté des lettres филологически факултет; lettre morte документ или предмет без стойност; lettre close (lettres closes) нещо неразбираемо; avant la lettre преди достигане на окончателно състояние, на пълно развитие. -
99 loisir
m. (du lat. lucere "permettre") 1. свободно (от работа) време; aux heures de loisir през свободното време; avoir des loisirs разполагам със свободно време; 2. loc. adv. а loisir по желание, охолно; колкото ми се иска; а mon premier loisir при първото ми свободно време, при пръв удобен случай; 3. pl. занимания през свободното време; 4. ост. положение, при което е позволено да се направи нещо; laisser а qqn. le loisir de faire qqch. позволявам на някого да направи нещо. -
100 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж.
Страницы
См. также в других словарях:
нещо — прислівник не дуже незмінювана словникова одиниця розм … Орфографічний словник української мови
нещо — същ. предмет, обект, вещ същ. работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство … Български синонимен речник
нещо малко — словосъч. грам, зърно, троха, частица, капка … Български синонимен речник
нещо недействително — словосъч. химера, фантазия, илюзия … Български синонимен речник
нещо неизвестно — словосъч. хикс, неизвестна величина, неизвестно, неизвестна личност … Български синонимен речник
нещо непоносимо — словосъч. товар, бреме, голямо усилие, изпитание, наказание … Български синонимен речник
нещо повече — словосъч. дори, даже, всъщност словосъч. освен това, при това, на това отгоре, в допълнение, още … Български синонимен речник
нещо сходно — словосъч. аналог, успоредица, подобие … Български синонимен речник
за да изпъкне нещо — словосъч. противовес, контраст, средство … Български синонимен речник
кроя нещо лошо — словосъч. замислям, сплетнича, интригантствувам … Български синонимен речник
незначително нещо — словосъч. дреболия, незначително количество, мъничко … Български синонимен речник
