-
21 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
22 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
23 connaître
v.tr. (lat. cognoscere) 1. познавам, разпознавам; connaître de nom познавам по име; connaître de vue познавам по лице; 2. зная, владея; connaître une langue étrangère владея чужд език; connaître un mot зная дума; connaître qqch. par cњur знам нещо наизуст; 3. изпитвам, познавам; la Bourse connaît des moments critiques борсата познава критични моменти; 4. v.tr.ind. connaître de юр. имам компетентност да съдя (за съд); 5. connaître une femme познавам жена (библейски стил т. е. имам плътски отношения с нея); 6. ост. признавам (властта на някого); il ne connaît ni Dieu ni diable той не признава ни Господ, ни дявол; se connaître познавам се, разпознавам се; зная се. Ќ faire connaître показвам; оповестявам; ne pas s'y connaître не съм опитен, не разбирам; se faire connaître en qqch. опитен съм в нещо; connaître qqch. comme sa poche познавам много добре нещо; ne plus se connaître не мога да се овладея ( под напора на чувствата). Ќ Ant. douter, ignorer, méconnaître, renier; dédaigner, négliger. -
24 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
25 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
26 envie
f. (lat. invidia "jalousie, désir") 1. завист, завистливост; 2. желание, прищявка; avoir l'envie de qqch. иска ми се нещо, имам желание за нещо; 3. в съчет. avoir envie de + inf. изразеното от инфинитива действие: avoir envie de manger яде ми се; avoir envie de boire жаден съм; avoir envie de dormir спи ми се. Ќ faire passer l'envie d'une chose а qqn. отнемам, убивам желанието на някого за нещо; il vaut mieux faire envie que pitié погов. по-добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват. -
27 espèce
f. (lat. species "aspect, apparence") 1. вид; de la même espèce подобен, приличен на; de toute espèce от всякакъв вид, разнообразни, различни; 2. род, порода; l'espèce humaine човешки род; 3. юр. даден случай; cet argument n'est pas valable en l'espèce аргументът не е валиден в дадения случай; cas d'espèce случай, в който се изисква тълкуване на закона (който трябва да се разгледа специално); 4. разг. тип, долен човек; une espèce d'imbécile глупак, тъпак; 5. в съчет. une espèce de някакъв си, нещо като, нещо подобно на, един вид; une espèce de jaquette нещо като жакет; 6. pl. налични пари; payer en espèces плащам с налични пари; espèces sonnantes звонкови монети (сребро, злато). Ќ les saintes espèces светите дарове ( причастие). -
28 gnognote
ou gnognotte f. (onomat. ou forme région. niais) нар. дреболия, нещо без значение, малоценно нещо. Ќ c'est de la gnognote вятър работа, това е нещо без значение. -
29 interdire
v.tr. (lat. interdicere) 1. забранявам, запрещавам; interdire qqch. а qqn. забранявам нещо на някого; interdire les jeux de hasard забранявам хазартните игри; il est interdit de fumer пушенето е забранено; 2. временно лишавам, отстранявам от длъжност някого; 3. попречвам, изключвам възможността; la discrétion m'interdit de dire plus дискретността ми пречи (не ми позволява) да кажа нещо повече; 4. ост. слисвам, смайвам, вцепенявам; s'interdire qqch. забранявам си нещо. Ќ Ant. permettre, autoriser. -
30 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
31 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
32 moquer
(se) v. pr. (o. i., p.-к. onomat.) 1. надсмивам се, подигравам се на някого; 2. не обръщам внимание на нещо, някого; 3. ост. не говоря, не работя сериозно; 4. излъгвам или се опитвам да излъжа някого; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante изцяло се подигравам на нещо; s'en moquer (ficher, foutre) comme de sa première chemise не се интересувам от нещо, все ми е едно; l'hôpital qui se moque de la charité присмял се хърбел на щърбел; se moquer du monde не се интересувам от хорските приказки; se moquer du tiers comme du quart подигравам се с всичко ( всички). Ќ Ant. admirer, flatter; intéresser. -
33 mordre
v. (lat. mordere) I. v.tr. 1. хапя, ухапвам, захапвам; ужилвам, клъввам; mon chien l'a mordu кучето ми го ухапа; 2. силно стискам, притискам; 3. стържа; la lime mord le métal острието стърже метала; 4. злословя; жигосвам; II. v.intr. 1. нахапвам, отхапвам; откъсвам, отщипвам (със зъби); 2. мор. захващам се, закачвам се на дъното (за котва); 3. мех. зацепвам; 4. кълва, налапвам въдицата (за риба); 5. разг. поддавам се на; III. v.tr.ind. 1. разбирам; mords-tu aux maths? разбираш ли от математика? 2. надвишавам нещо с края си, застъпвам нещо с края си; se mordre разкайвам се. Ќ mordre la poussière падам в цял ръст на земята; mordre а l'hameçon прен. хващам се на въдицата; излъгвам се, оставям се да бъда измамен; se mordre les doigts de qqch. разкайвам се горчиво; mordre а belles dents ям с голям апетит; mordre а la grappe приемам всичко каквото ми се предложи; se mordre la langue (les lèvres) съжалявам за нещо казано. -
34 partie
f. (de partir2) 1. част; les parties du discours грам. частите на речта; faire partie de част съм от нещо, влизам в състава на; участвам в нещо; 2. игра; партия; partie nulle игра с равен резултат; avoir la belle partie имам изгодно положение в играта; être de la partie, se mettre de la partie участвам в играта; вземам участие в нещо; 3. развлечение, увеселение; partie de plaisir увеселение; 4. юр. страна; la partie adverse противната страна; la partie plaignante обвинител; 5. муз. партия, глас; partie de violon партия за цигулка; 6. търг. бранш; счетоводство; 7. част от книга, произведение; 8. борба; la partie est inégale борбата е неравностойна; 9. loc. adv. en partie отчасти, не напълно. Ќ avoir affaire а forte partie имам си работа със силен противник; avoir partie liée avec qqn. тясно съм свързан с някого; ce n'est que partie remise работата е само временно отложена; partie fine парти, забавление; faire une partie арго бия се; prendre qqn. а partie обвинявам някого; partie carrée четирима души, събрали се да се забавляват; parties charnues задник; parties honteuses срамни части; avoir la partie belle в благоприятна позиция съм. Ќ Ant. ensemble, totalité, tout. Ќ Hom. parti. -
35 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
36 rabattre
v.tr. (de re- et abattre) 1. спадам, намалявам парична сума; 2. свалям; rabattre le col d'un manteau свалям яката на манто; 3. сплесквам, премахвам (нещо неравно); rabattre les inégalités премахвам неравностите; 4. лов. подгонвам, подкарвам (дивеча към ловците); 5. спускам, свалям; rabattre le couvercle свалям капака; rabattre le col d'un manteau смъквам яката на манто; 6. отрязвам върха или големите клони на дърво; 7. прен. премахвам, отстранявам; se rabattre 1. обръщам се; 2. отбивам се, изменям посоката си; 3. сгъвам се, свалям се; la table se rabat масата се сгъва; 4. se rabattre sur (qqn., qqch.) връщам се към нещо, приемам нещо ( по липса на по-добро). Ќ en rabattre отказвам се от претенциите си. Ќ Ant. augmenter; relever; éloigner. -
37 reproduire
v.tr. (de re- et produire) 1. произвеждам отново; 2. представям нещо отново; 3. възпроизвеждам; le récit reproduit la réalité разказът възпроизвежда реалността; 4. препечатвам; публикувам повторно; 5. размножавам; 6. правя нещо отново; правя копие на нещо; reproduire un dessin правя копие на рисунка; se reproduire 1. размножавам се; 2. възстановявам се, възпроизвеждам се, повтарям се; les mêmes fautes d'orthographe se reproduisent dans cette dictée в тази диктовка се повтарят същите правописни грешки. -
38 ressortir1
v. (de re- et sortir) I. v.intr. 1. излизам отново; 2. изпъквам; контрастирам, подчертавам, показвам; couleur qui ressort sur un fond neutre цвят, който контрастира на неутрален фон; 3. произлизам, произтичам; следвам; il ressort que следва, че; que ressort-il de cette enquête какво произтича от това следствие; II. v.tr. 1. изкарвам нещо за втори път; ressortir1 la voiture изкарвам колата отново; 2. представям нещо за втори път; 3. вземам нещо за повторна употреба. Ќ Ant. s'effacer. -
39 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
40 source
f. (fém. de so(u)rs, anc. p. p. de sourdre) 1. извор; source thermale термален извор; capter une source каптирам извор; eau de source изворна вода; 2. прен. начало, източник, първоизточник; оригинален текст; source de chaleur, d'énergie, de lumière източник на топлина, на енергия, на светлина; savoir de bonne source зная нещо от сигурен източник; langue source лингв. език, от който се прави превод на друг език; 3. loc.adv. de source лесно, без усилие, по вода. Ќ chose qui coule de source нещо, което става естествено, представлява логична последица от нещо.
Страницы
См. также в других словарях:
нещо — прислівник не дуже незмінювана словникова одиниця розм … Орфографічний словник української мови
нещо — същ. предмет, обект, вещ същ. работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство … Български синонимен речник
нещо малко — словосъч. грам, зърно, троха, частица, капка … Български синонимен речник
нещо недействително — словосъч. химера, фантазия, илюзия … Български синонимен речник
нещо неизвестно — словосъч. хикс, неизвестна величина, неизвестно, неизвестна личност … Български синонимен речник
нещо непоносимо — словосъч. товар, бреме, голямо усилие, изпитание, наказание … Български синонимен речник
нещо повече — словосъч. дори, даже, всъщност словосъч. освен това, при това, на това отгоре, в допълнение, още … Български синонимен речник
нещо сходно — словосъч. аналог, успоредица, подобие … Български синонимен речник
за да изпъкне нещо — словосъч. противовес, контраст, средство … Български синонимен речник
кроя нещо лошо — словосъч. замислям, сплетнича, интригантствувам … Български синонимен речник
незначително нещо — словосъч. дреболия, незначително количество, мъничко … Български синонимен речник
