-
61 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
62 circuit
m. (lat. circuitus, de circuire, circumire "faire le tour") 1. ост. обиколна окръжност; периметър; 2. кръгообразно движение; 3. път, предвиден за изминаване при надбягване, при който се завършва в точката на тръгване; 4. заобикаляне; 5. ел. ток; верига; 6. писта за автомобилни състезания; 7. играчка във вид на писта за автомобилни състезания; 8. дълъг и заплетен път, който трябва да се измине, за да се достигне до нещо; 9. система от тръби и резервоари за източване на течност; circuit d'alimentation система за захранване (с гориво, суровина); 10. оборот ( на капитали), движение на стоки и услуги. Ќ circuit touristique туристическа обиколка (по определен маршрут); en circuit fermé завръщайки се в началната си точка; в затворена система; circuit imprimé електрическа схема с печатна платка; circuit integré интегрална схема; circuit intégré numérique микропроцесор; être hors circuit прен. не съм в състояние да участвам в нещо; circuit de distribution d'un produit канал за разпространение на продукт. -
63 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
64 coupe1
f. (de couper) 1. сечене, рязане; hauteur de coupe1 d'une tondeuse а gazon височина на рязане на косачка за трева; outil de coupe1 режещ инструмент; 2. сечище; 3. кройка; 4. напречен разрез, профил; контур; coupe1 du visage контур на лицето; la coupe1 d'un tronc d'arbre мястото на отрязване на дървесен дънер; coupe1 verticale d'une maison вертикално сечение на къща; 5. сечене на карти при игра; 6. лит. пауза (в стих); 7. липса на карти от определена боя ( при игра на карти), което позволява да се играе коз. Ќ avoir qqn. sous sa coupe1 държа някого под властта си; être sous la coupe1 de qqn. играя първи (на карти); прен. завися от някого; fromage vendu а la coupe1 сирене, което се продава на резени (според желанието на клиента); coupe1 sombre сечене на дървета за прореждане на гора; прен. премахване на голяма част от нещо; coupe1 claire сечене за по-силно разреждане на гора; coupe1 réglée периодично изсичане на част от гора; coupe1 de cheveux подстригване на коси; формата на подстриганата коса; coupe1 optique тънък слой от нещо, който се наблюдава под микроскоп. -
65 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
66 couronnement
m. (de couronner) 1. коронясване; 2. увенчаване, награждаване; 3. успешно привършване на нещо; 4. горна част на нещо; couronnement d'une colonne капител на колона; couronnement d'un toit връх на покрив; 5. нараняване на коляното на кон. Ќ Ant. abdication, déposition; commencement, début. -
67 critique
adj. et n. (bas lat. criticus, gr. kritikos, de krinein "juger comme décisif") 1. f. критика; critique littéraire литературна критика; faire la critique de qqch. критикувам нещо; 2. m., f. критик (литературен); 3. adj. критичен, разсъдлив; esprit critique критичен ум; който подлага на съмнение; 4. решителен, опасен, критичен; moment critique решителен момент; phase critique критична фаза, момент (на болест); masse critique физ. критична маса (необходима за започване на ядрена реакция; 5. f. статия на критик за художествена творба; 6. adj. критичен, който се отнася отрицателно към нещо. Ќ âge critique критическа възраст ( за жена). Ќ Ant. crédulité, naïveté; admiration, éloge, louange; admirateur; crédule, naif; admiratif, flatteur, élogieux, laudatif; constructif. -
68 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
69 cru1
m. (de crû, p. p. de croître) 1. прираст; 2. m. pl. вина (производство на вино от известни лозя); les cru1s de Bourgogne бургундските вина; 3. лозе. Ќ dire qqch. de son cru1 казвам нещо свое, нещо оригинално; vin de cru1 местно вино; вино, което е от определен район. -
70 dans
prép. (lat. pop. de intus) за означаване на: 1. място, където се намира нещо или се извършва някакво действие: в, на, по, сред; courir dans la rue тичам по улицата; 2. направление, в което се извършва действието: в; entrer dans la boutique влизам в магазин; 3. време, през което става нещо: през, след, по време на, в срок от; partir dans une heure тръгвам след час. -
71 déjà-vu
m.inv. разг. нещо, което е познато, се знае отдавна; познато нещо. -
72 déluge
m. (lat. diluvium) 1. потоп; голямо наводнение; 2. силен, проливен дъжд; 3. прен. голямо количество, поток, изобилие от нещо; déluge de paroles порой от думи. Ќ après moi le déluge след мене и потоп; remonter au déluge стар, архаичен ( когато се говори за нещо). -
73 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
74 émetteur,
trice adj. (de émettre) 1. който пуска нещо в обръщение; 2. предавателен; poste émetteur, радиопредавателна станция; 3. m. предавател, радиопредавателен пост; émetteur, а ondes courtes предавател на къси вълни; 4. m.,f. човек, който пуска нещо в обръщение. Ќ Ant. récepteur. -
75 engagement
m. (de engager) 1. юр. залагане; 2. обещание; respecter ses engagements държа на обещанията си; 3. юр. задължение, обвързване, договор; sans engagement de votre part без обвързване от ваша страна; 4. главяване, наемане; engagement d'un domestique наемане на прислужник; 5. воен. доброволно зачисляване, постъпване във войската; 6. договор за ползване на услуги от военните; 7. писмо, с което се уведомява за участие в състезание; 8. мед. навлизане на плода в горната част на таза; 9. състояние на нещо, което е вкарано в друго нещо; 10. кратък бой, схватка; вкарване на военна единица в битка; 11. начален удар, започване на играта ( за някои спортове). Ќ engagement de l'épée допиране на сабите преди двубой. -
76 ennemi,
e m.,f. (lat. inimicus) 1. враг, неприятел, противник; se faire des ennemi,s навличам си врагове; 2. противник, враг; être l'ennemi, de qqch. противник съм на нещо; ennemi, du tabac противник на пушенето; 3. вредно нещо; 4. adj. противников, вражески, неприятелски, враждуващ; l'armee ennemi,e вражеската армия. Ќ c'est autant de pris sur l'ennemi, това е добре дошло ( и това е печалба). -
77 entamer
v.tr. (bas lat. intaminare "souiller"; rad. tangere "toucher") 1. отрязвам първото парче (от нещо за ядене); entamer un pain отрязвам първото парче от хляб; 2. вземам част от нещо, начевам, започвам; 3. олющвам, нащърбявам; 4. порязвам, правя рязка; 5. воен. разстройвам; разбивам (армия и др.); 6. прен. започвам; entamer une conversation започвам разговор; 7. ост. уронвам, накърнявам, подбивам. -
78 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
79 estimer
v.tr. (lat. њstimare) 1. оценявам; estimer qqch. au-dessous, au-dessus de sa valeur подценявам, надценявам нещо; 2. преценявам, считам; estimer une distance преценявам дадено разстояние; estimer indispensable de faire qqch. считам за необходимо да направя нещо; 3. ценя, уважавам, почитам; estimer un collègue уважавам колега; 4. мисля, смятам, вярвам; 5. мор. определям приблизително изминато разстояние от кораб; s'estimer оценявам се; преценявам се; ценя се, самоуважавам се; считам се. Ќ Ant. mésestimer, mépriser, dédaigner; déprécier. -
80 exclure
v.tr. (lat. excludere) 1. изключвам, отстранявам, не допускам; 2. несъвместим съм (с нещо); s'exclure изключвам се, отстранявам се; несъвместим съм ( с нещо). Ќ Ant. admettre, garder; impliquer.
Страницы
См. также в других словарях:
нещо — прислівник не дуже незмінювана словникова одиниця розм … Орфографічний словник української мови
нещо — същ. предмет, обект, вещ същ. работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство … Български синонимен речник
нещо малко — словосъч. грам, зърно, троха, частица, капка … Български синонимен речник
нещо недействително — словосъч. химера, фантазия, илюзия … Български синонимен речник
нещо неизвестно — словосъч. хикс, неизвестна величина, неизвестно, неизвестна личност … Български синонимен речник
нещо непоносимо — словосъч. товар, бреме, голямо усилие, изпитание, наказание … Български синонимен речник
нещо повече — словосъч. дори, даже, всъщност словосъч. освен това, при това, на това отгоре, в допълнение, още … Български синонимен речник
нещо сходно — словосъч. аналог, успоредица, подобие … Български синонимен речник
за да изпъкне нещо — словосъч. противовес, контраст, средство … Български синонимен речник
кроя нещо лошо — словосъч. замислям, сплетнича, интригантствувам … Български синонимен речник
незначително нещо — словосъч. дреболия, незначително количество, мъничко … Български синонимен речник
