-
61 escabro
m 1) краста по овцете; 2) болест по кората на дърветата и лозята. -
62 escabullir
1. intr изплъзвам се (от опасност, болест); 2. prnl 1) изплъзвам се (от ръцете); 2) прен. измъквам се ( тайно). -
63 escudete
m 1) пластинка, която закрива дупката на брава; 2) болест по маслиновите дървета, причинена от първите дъждове; 3) бот. водна лилия. -
64 estigma
f 1) клеймо (с нажежено желязо); 2) позорен печат, дамга; 3) белег, направен на добитък; 4) бот. близалце; 5) пат. дефект, изменение, сочещи наличието на наследствена болест. -
65 exacerbar
1. tr 1) предизвиквам, дразня, вбесявам; 2) усилвам, влошавам, изострям; 2. prnl 1) изострям се (за болест); 2) разгневявам се силно. -
66 exasperación
f 1) крайна раздразнителност; 2) ожесточение; 3) силно влошаване ( на болест). -
67 exasperar
1. tr 1) прен. раздразвам, ожесточавам; 2) ост. усилвам (болест); 2. prnl прен. силно се дразня, вбесявам се. -
68 facies
f 1) черти, външен вид; 2) вид на лицето, показващ изменение или болест на организма; facies hipocràtica черти на смъртник; 3) сбор от очертания по скалите, позволяващи да се характеризира образуванието. -
69 fuerza
f 1) сила, здравина; 2) сила, значение; no tener fuerza de ley няма законна сила; 3) могъщество, власт, сила; la fuerza de la ley силата на закона; 4) насилие, принуда, изнасилване (на жена); 5) сила, фактор; основателна част от нещо; 6) прен. сила, силна страна; la fuerza de la juventud (de la edad) силната страна на младостта (на възрастта); 7) ефикасност; la fuerza de la razón силата на разума; 8) енергия, сила; 9) мех. резистентност, съпротивителна сила; fuerza aceleratriz мех. ускорителна сила; fuerza bruta физическа сила; fuerza centrífuga центробежна сила; fuerza centrípeta центростремителна сила; 10) pl сили, войска; fuerzas aéreas военновъздушни сили; fuerzas navales военноморски сили; fuerzas enemigas сили на противника; fuerza de voluntad сила на волята; fuerza pública силите на реда; fuerza vital природа, природни сили; fuerzas vivas обществена сила, фактор; a fuerza de по настояване на, по силата на; a la fuerza, por fuerza насила, по неволя; en fuerza de по причина на, благодарение на; fuerza del consonante прен., разг. силата на обстоятелствата; hacer fuerza упражнявам насилие, убеждавам, увещавам; írsele a uno la fuerza por la boca прен., разг. говоря прекалено, силен съм само на думи; la fuerza de la costumbre силата на навика; recobrar (recuperar) fuerzas възстановявам се (след умора, болест); sacar uno fuerzas de flaqueza от слабостта си правя сила; ser fuerza необходимо, наложително е; camisa de fuerza усмирителна риза. -
70 fulminar
1. tr 1) хвърлям мълнии; 2) убивам (за мълния); 3) поразявам, убивам, сея смърт; 4) прен. провъзгасявам, обявявам присъда, отлъчване и др.; 5) разтопявам метал; 6) причинявам внезапна смърт (за болест); 7) причинявам увреждания (за силна светлина); 8) фуча, изливам гнева си; сея огън и жупел, наранявам; 9) пронизвам с поглед, вик и др.; 10) обвинявам, осъждам; 11) удрям, разрушавам, поразявам като мълния; 2. intr избухвам. -
71 gabarro
m 1) пипка (птича болест); 2) дефект в основата на тъкан; 3) възел в мрамор; 4) вид цимент; 5) прен. неприятно задължение; 6) прен. грешка (измама) в сметка; 7) вет. подутина на конски или волски крак. -
72 gafedad
f 1) свиване, сгърчване на пръстите; 2) вид проказа ( болест). -
73 glaucoma
m мед. глаукома ( болест на очите). -
74 gonococia
f мед. гонокосия ( венерическа болест). -
75 gotera
f 1) капчук, водосточна тръба; 2) pl прен., разг. болнавост, неразположение; 3) pl Амер. покрайнини, околности; 4) болест при дърветата; es una gotera прен., разг. няма свършване, нямат край ( за неприятности). -
76 güegüecho
m Амер. гуша ( болест). -
77 herir
(-ie-, -i-) tr 1) ранявам, контузвам; 2) прен. оскърбявам; наранявам; 3) прен. поразявам (за болест); 4) свиря (на струнен инструмент); 5) заслепявам, дразня (зрението, слуха); 6) падам (за лъчи); 7) предизвиквам впечатление, привличам вниманието; 8) засягам същността на проблем; 9) произнасям подчертано, поставям ударението върху нещо; 10) късам растение; 11) сблъсквам се с нещо; 12) изсвирвам във въздуха (за оръжие); 13) предизвиквам болезнено чувство, измъчвам. -
78 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
79 humillo
m 1) прен. високомерие, суетност (по-често pl); 2) болест при прасетата-сукалчета. -
80 inanición
f мед. изтощение (от гладуване, болест).
См. также в других словарях:
болест — същ. страдание, болка, заболяване, слабост, неразположение, болезненост същ. зараза, епидемия същ. недъг, недостатък същ. страст, порок, зло … Български синонимен речник
Винивартер-Бургерова болест — (по германскиот хирург А. Винивартер, 1848 1917, и американскиот интернист Л. Бургер, 1879 1943) болест што се јавува кај млади пушачи, многу почесто кај мажи отколку кај жени симптоми: воспаление на артериите и вените со нивно постепено… … Macedonian dictionary
Кушингова болест — (по американскиот хирург Х. Кушинг, 1869 1939) мед. ретка болест од која почесто страдаат жените се карактеризира со дебелина, појава на брада и мустаќи, шеќерна болест и покачен крвен притисок … Macedonian dictionary
Адисонова болест — (по откривачот, англискиот лекар Томас Адисон, 1793 1860) мед болест на надбубрежните жлезди, придружена со мрко и мркоцрвено обојување на деловите од кожата што се изложени на светлосно или механичко надразнување и општа папсаност, може да биде… … Macedonian dictionary
Алцхајмерова болест — (по лекарот А. Алцхајмер, 1864 1915) мед дегенеративна болест на мозокот, најчесто кај средовечни луѓе, предизвикува губење на волјата и на паметењето, пресенилна деменција … Macedonian dictionary
Бехтеревова болест — (по рускиот невролог В М Бехтерев, 1857 1927), болест на рбетот и карлицата што со текот на времето доведува до нивна целосна вкочанетост … Macedonian dictionary
Бургерова болест — в. Винвортер Бургерова болест … Macedonian dictionary
Гошеова болест — (по францускиот лекар П. С. Гоше, 1854 1918) мед. неизлечлива наследна болест предизвикана од нарушување во метаболизмот на липоидите, белковините и железото, проследена со зголемени слезина и црн дроб, со темножолта боја на кожата и губење на… … Macedonian dictionary
Паркинсонова болест — (по англискиот хирург Џејмс Паркинсон, 1755 1824) мед. дегенеративна болест на централниот нервен систем се манифестира со вкочанет израз на лицето, отежнато движење и ситни чекори, тресење на рацете, нозете и главата и др … Macedonian dictionary
Паџетова болест — (по англискиот хирург Џејмс Паџет, 1814 1899) мед. болест на коските од непознато потекло се јавува во подоцните години од животот и предизвикува разорување на коските … Macedonian dictionary
Реноова болест — (по францускиот лекар М. Рено, 1834 1881) мед. болест на артериите од непознато потекло локализирана е на шепите и на стапалата, обично без ранички и гангрена, бојата на кожата се движи од бледа до жолта, а повремено може да биде и модра … Macedonian dictionary
