-
1 commune
{kə'mju:n}
I. 1. общувам тясно
беседвам задушевно (with с)
2. ам. църк. вземам причастие, причестявам се
II. 1. комуна
2. задружно живеене на комунални начала
3. the (Paris) COMMUNE Парижката комуна
4. община (административна единица)* * *{kъ'mju:n} v 1. общувам тясно; беседвам задушевно (with с); 2(2) {'kъmju:n} n 1. комуна; 2. задружно живеене на комунални* * *общувам; беседване; беседвам; комуна;* * *1. i. общувам тясно 2. ii. комуна 3. the (paris) commune Парижката комуна 4. ам. църк. вземам причастие, причестявам се 5. беседвам задушевно (with с) 6. задружно живеене на комунални начала 7. община (административна единица)* * * -
2 side
{said}
I. 1. страна (на предмет, въпрос и пр.)
the right/wrong SIDE лицето/опакото
SIDE by SIDE един до друг, рамо до рамо, задружно
by someone's SIDE до някого, сравнен с някого
to put something to one SIDE слагам нещо настрана, отлагам нещо
to look on the bright/dark/gloomy SIDE of things гледам розово/мрачно на нещата, оптимист/песимист съм
to study all SIDEs of a question проучвам/разглеждам въпрос от всички страни/всестранно
there are two SIDEs to the story историята има две страни
on this SIDE (of) отсам
on that SIDE (of) оттатък, отвъд
2. геом. стена, повърхност
3. бряг, склон
4. ръб, край (на тротоар и пр.)
5. страна, линия (родствена)
on the father's/mother's SIDE по бащина/майчина линия
6. половина от заклано животно (по дължина), плешка, бут
7. страна (при спор и пр.), отбор, партия
to take SIDEs вземам страна
to take SIDEs with поддържам
to be on someone's SIDE на страната на някого съм, поддържам/подпомагам някого
to let the SIDE down излагам отбора/партията си, представям се зле
on SIDE сп. правилно, не в засада
off SIDE сп. офсайд, (в) положение на засада
to be on the right SIDE поддържам властвуващата партия/властвуващите
8. отдел, профил (на учебно заведение)
9. sl. важничене, фукане
to put on SIDE важнича, фукам се
to have no SIDE, to be without SIDE скромен съм, не се фукам
10. attr страничен, маловажен, второстепенен, допълнителен (към главно ядене), кос (за поглед)
SIDE effect страничен ефект (на лекарство и пр.)
to burst/split one's SIDEs (with laughter) пукам се/треса се от смях
to get on the blind/soft SIDE of someone намирам слабото място на някого
to get on the right SIDE of someone спечелвам благоволението/благоразположението на някого
to keep on the right SIDE of someone гледам да не раздразня/да не изгубя благоразположението на някого
to keep on the right SIDE of the law не нарушавам законите
to be on the right/wrong SIDE of fifty нямам още/надхвърлил съм петдесетте (години)
on the long/high/low, etc. SIDE малко дълъг/висок/нисък и пр., въздълъг/доста висок/възнисък и пр.
on this SIDE the grave на този свят, докато сме живи
on this SIDE idolatry почти, но не съвсем с преклонение
II. v to SIDE with вземам страната на, поддържам* * *{said} n 1. страна (на предмет, вьпрос и пр.); the right/wrong side(2) {said} v: to side with вземам страната на, поддържам.* * *страничен; страна;* * *1. attr страничен, маловажен, второстепенен, допълнителен (към главно ядене), кос (за поглед) 2. by someone's side до някого, сравнен с някого 3. i. страна (на предмет, въпрос и пр.) 4. ii. v to side with вземам страната на, поддържам 5. off side сп. офсайд, (в) положение на засада 6. on side сп. правилно, не в засада 7. on that side (of) оттатък, отвъд 8. on the father's/mother's side по бащина/майчина линия 9. on the long/high/low, etc. side малко дълъг/висок/нисък и пр., въздълъг/доста висок/възнисък и пр 10. on this side (of) отсам 11. on this side idolatry почти, но не съвсем с преклонение 12. on this side the grave на този свят, докато сме живи 13. side by side един до друг, рамо до рамо, задружно 14. side effect страничен ефект (на лекарство и пр.) 15. sl. важничене, фукане 16. the right/wrong side лицето/опакото 17. there are two sides to the story историята има две страни 18. to be on someone's side на страната на някого съм, поддържам/подпомагам някого 19. to be on the right side поддържам властвуващата партия/властвуващите 20. to be on the right/wrong side of fifty нямам още/надхвърлил съм петдесетте (години) 21. to burst/split one's sides (with laughter) пукам се/треса се от смях 22. to get on the blind/soft side of someone намирам слабото място на някого 23. to get on the right side of someone спечелвам благоволението/благоразположението на някого 24. to have no side, to be without side скромен съм, не се фукам 25. to keep on the right side of someone гледам да не раздразня/да не изгубя благоразположението на някого 26. to keep on the right side of the law не нарушавам законите 27. to let the side down излагам отбора/партията си, представям се зле 28. to look on the bright/dark/gloomy side of things гледам розово/мрачно на нещата, оптимист/песимист съм 29. to put on side важнича, фукам се 30. to put something to one side слагам нещо настрана, отлагам нещо 31. to study all sides of a question проучвам/разглеждам въпрос от всички страни/всестранно 32. to take sides with поддържам 33. to take sides вземам страна 34. бряг, склон 35. геом. стена, повърхност 36. отдел, профил (на учебно заведение) 37. половина от заклано животно (по дължина), плешка, бут 38. ръб, край (на тротоар и пр.) 39. страна (при спор и пр.), отбор, партия 40. страна, линия (родствена)* * *side [said] I. n 1. страна (и прен.); right ( wrong) \side out на лице (опаки) (за дреха); to know on which \side o.'s bread is buttered знам си интереса; to look on the bright ( dark) \side of things гледам розово (мрачно) на нещата; sunny \side up журн. жизнерадостен, жизнен, весел; the other \side of the picture обратната страна на медала; to be on the safe \side за всеки случай, да се презапасим; to get on the soft ( blind) \side of s.o. намирам слабото място на някого; by the \side of s.o., by s.o.'s \side до някого; сравнен с; един до друг; \side by \side рамо до рамо; задружно; on the long ( young, shy) \side малко (прекалено) дълъг (младичък, срамежлив); on this \side отсам; on that \side оттатък; on the \side като странично занимание; скрито, тайно; on this \side of the Channel в Англия; on the left ( right) hand \side отляво (отдясно); to move to one \side отдръпвам се (настрана); to be on the wrong ( right) \side of s.o. печеля нечия неприязън (благоразположение); to be on the right ( wrong) \side of forty под (над) четиридесет години съм; to split ( burst, shake) o.'s \sides ( with laughter) превивам се (пуквам се, умирам си) от смях; born on the wrong \side of the blanket незаконороден, извънбрачен; on the father's ( mother's) \side от бащина (майчина) страна (линия); to let the \side down ставам за срам на семейството си, позоря рода си; разочаровам близките си; 2. стена (на предмет, геом. фигура); край; страна; бряг; склон; край, ръб (на тротоар и пр.); by the \side of the road край пътя; on all \sides, from every \side отвсякъде, от всички страни; 3. страна; партия; тим; отбор; to take \sides вземам страна; to be on the right \side поддържам управляващата партия; to play for the \side проявявам другарска солидарност; 4. отдел (на училище), отделение (на затвор); 5. сп. удар в билярда; 6. sl важничене, фукане; to put ( to have too much) \side важнича, фукам се; 7. attr страничен; второстепенен, маловажен; кос (за поглед); • off \side сп. засада, (в) положение на засада (във футбола); on \side правилно, не в засада; no \side край на полувреме; II. v 1. to \side with вземам страната на, поддържам; 2. разг. sl важнича, фукам се. -
3 unitedly
съвместно; задружно;* * * -
4 ensemble1
adv. (lat. insimil) 1. заедно; voyager ensemble1 пътуваме заедно; 2. едновременно; 3. задружно; tous ensemble1 всички задружно. Ќ Ant. séparément, а part, isolément. -
5 sisterhood
{'sistəhud}
1. сестринство, (добри) сестрински отношения
2. религиозно/благотворително общество на калугерки
3. група жени, свързани с общи интереси* * *{'sistъhud} n 1. сестринство, (добри) сестрински отношения* * *n сестринство;sisterhood; n 1. сестринство, (добри) сестрински отношения; 2. религиозно* * *1. група жени, свързани с общи интереси 2. религиозно/благотворително общество на калугерки 3. сестринство, (добри) сестрински отношения* * *sisterhood[´sistəhud] n 1. сестринство, добри сестрински отношения; they lived in loving \sisterhood те живяха задружно като любещи сестри; 2. женско религиозно общество; 3. разг., пренебр. компания, банда. -
6 united
{ju:'naitid}
a съединен, обединен, единен, съвместен, задружен
the UNITED Kingdom Обединеното кралство, Великобритания и Сев. Ирландия
the UNITED States (of merica) Съединените (американски) щати
the UNITED Nations Обществото на обединените нации* * *{ju:'naitid} а съединен, обединен; единен; съвместен, задружен* * *съвместен; съединен; сплотен; свързан; сговорен; приобщен; дружен; задружен; задружно; единица; единен; обединен;* * *1. a съединен, обединен, единен, съвместен, задружен 2. the united kingdom Обединеното кралство, Великобритания и Сев. Ирландия 3. the united nations Обществото на обединените нации 4. the united states (of merica) Съединените (американски) щати* * *united[ju:´naitid] adj съединен, обединен; единен; свързан; съвместен, (за)дружен; the U. Kingdom Обединеното кралство; Великобритания; the U. States ( of America) Съединените (американски) щати; U. Nation Организация на обединените нации. -
7 miteinander
míteinander adv заедно, задружно.* * *до един с друг, заедно, съвместно; -
8 zusammen
zusámmen I. adv 1. заедно, задружно; 2. едновременно; 3. общо, всичко; wir sind oft zusammen ние сме често заедно; Alles zusammen kostet hundert Mark всичко заедно струва сто марки. II. zusámmen- силнопродуктивен елемент в немския език за образуване на глаголи със значения: 1. съвместно извършване на действия, срв. zusammenarbeiten; 2. сглобяване, срв. zusammenbasteln; 3. рухване, срв. zusammenbrechen.* * *av заедно, наедно, съвместно; sie fuhren, liefen die ganze Zeit през всичкото време пътуваха, тичаха заедно (вж и =fahren, =laufen, =stellen); = macht es 5 Lewa общо прави 5 лв. -
9 carrocha
f люпило (яйца на насекоми, които живеят задружно, пчели, мравки и пр.). -
10 collectivement
adv. (de collectif) колективно, задружно, сборно, вкупом, заедно. Ќ Ant. individuellement, isolément, séparément. -
11 concurremment
adv. (de concurrent) 1. съвместно, задружно, заедно; 2. съпернически, в съперничество; 3. едновременно. -
12 conserve
f. (de conserver) 1. консерва; conserve de poisson рибна консерва; faire des conserves приготвям консерви; 2. съдържанието на консерва; 3. pl. ост. очила. Ќ de conserve заедно, задружно; musique en conserve музика на запис; naviguer de conserve мор. следвам същия път; aller de conserve вървя в компания; agir de conserve действаме заедно, съгласувано. -
13 conventuellement
adv. (de conventuel) задружно, общо ( за манастирска общност). -
14 uni,
e adj. (de unir) 1. гладък, равен; sable uni, равен пясък; mer uni,e море без вълни; terrain uni, равен парцел; 2. едноцветен; couleur uni, цвят без нюанси; étoffe uni, едноцветен плат; costume uni, едноцветен костюм без шарки; 3. прен. без украшение, без шарки; 4. ост., литер. еднообразен, спокоен, тих; bonheur uni, тихо щастие; vie uni, еднообразен живот, непроменлив; 5. обединен, съединен, единен, задружен; uni,s par les liens du mariage обвързани чрез брака; Les Etats-Unis Съединените Щати; les Nations unies Обединените нации; front uni, обединен фронт; le Royaume-Uni Обединеното кралство (Великобритания); famille uni,e задружно семейство; 6. съединен, събран; les talons uni,s със събрани токове. Ќ Ant. accidenté, inégal, rugueux; bigarré, orné.
См. также в других словарях:
задружно — нар. заедно, вкупом, съвместно, ръка за ръка, дружно, наедно, всички заедно, групово, колективно … Български синонимен речник
Леонтович Федор Иванович — Леонтович, Федор Иванович историк права (1833 1911). Окончив курс в Киевском университете по юридическому факультету, получил степень магистра за Историческое исследование о правах литовско русских евреев (Киев, 1863), степень доктора за… … Биографический словарь
Леонтович, Федор Иванович — историк права; род. в 1833 г. Окончив курс в киевском университете по юридическому факультету, получил степень магистра за "Историческое исследование о правах литовско русских евреев" (Киев, 1863), степень доктора за диссертацию:… … Большая биографическая энциклопедия
Задруга — (Zadruga, Zadruzna Kuca) маленькое общество, состоящее из нескольких семей, связанных не столько родством, сколько связями экономическими и территориальными; особенно распространена среди южных славян сербскохорватского племени. Число членов… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Леонтович — Федор Иванович историк права, род. в 1833 г. Окончив курс в киевском университете по юридическому факультету, получил степень магистра за Историческое исследование о правах литовско русских евреев (Киев, 1863), степень доктора за диссертацию:… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Россия. История: Источники русской истории и русская историография — Основным источником русской истории от древнейших времен до середины XVI столетия (а в отдельных случаях и дальше) служат летописи. Несмотря на почти двухсотлетнее пользование летописями, этот наиболее эксплуатированный источник русской истории… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Bulgarische Nationalhymne — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Bulgarische Nationalhymnen — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Mila Rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Mila rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Nationalhymne Bulgariens — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Zwetan Radoslawow (Цветан Радославов[1], englische/internationale Transkription: Tsvetan Radoslavov) aus der Zeit des Serbisch… … Deutsch Wikipedia
