-
1 clergy
{'kla:}
n духовенство, духовници* * *{'kla:(^i} n духовенство, духовници.* * *духовенство; клир;* * *n духовенство, духовници* * *clergy[´klə:dʒi] n 1. рел. духовенство; клир; regular \clergy черно духовенство; монашество; secular \clergy бяло духовенство; свещеничество; benefit of \clergy ист. право на духовни лица (или на грамотни) да бъдат съдени само от духовен съд; to live ( take up) with s.o. without benefit of \clergy съжителствам незаконно с някого; 2. ост. знания, познания. -
2 priesthood
{'pri:sthud}
1. звание/сан на свещеник
2. духовенство* * *{'pri:sthud} n 1. звание/сан на свещеник; 2. духовенство.* * *духовенство;* * *1. духовенство 2. звание/сан на свещеник* * *priesthood[´pri:sthud] n 1. звание (сан) на свещеник; 2. духовенство. -
3 secular
{'sekjulə}
I. 1. светски, мирски, не църковен (за музика, изкуство)
SECULAR power държавна (не църковна) власт
държава, the SECULARarm ист. държавна власт, която привежда в изпълнение присъдите на църковен съд
2. вековен, дълговечен, (дълго) траен, постоянен
SECULAR change бавна, но трайна промяна
3. ставащ веднъж на 100 години
4. който не е положил монашески обет
SECULAR clergy свещеници, бяло духовенство
II. 1. свещеник
2. мирянин* * *{'sekjulъ} I. a 1. светски, мирски, не църковен (за музика, и* * *a светски, мирски;secular; I. a 1. светски, мирски, не църковен (за музика, изкуство); secular power държавна* * *1. i. светски, мирски, не църковен (за музика, изкуство) 2. ii. свещеник 3. secular change бавна, но трайна промяна 4. secular clergy свещеници, бяло духовенство 5. secular power държавна (не църковна) власт 6. вековен, дълговечен, (дълго) траен, постоянен 7. държава, the seculararm ист. държавна власт, която привежда в изпълнение присъдите на църковен съд 8. който не е положил монашески обет 9. мирянин 10. ставащ веднъж на 100 години* * *secular[´sekjulə] I. adj 1. светски, секуларен, мирянски, мирски; не религиозен; the \secular arm ист. гражданска власт, която привежда в изпълнение присъдите на църковен съд; \secular clergy бяло духовенство, свещеници; 2. вековен; дълготраен, постоянен (не периодичен); \secular tree вековно дърво; 3. който става веднъж на 100 години; \secular games ист. древноримски игри, които са ставали веднъж на 100 или 120 години; \secular hymn ( ode) поема, писана в чест на тези игри; \secular bird феникс; FONT face=Times_Deutsch◊ adv secularly; II. n 1. свещеник от бялото духовенство; неръкоположен църковен служител; 2. мирянин. -
4 clero
m духовенство, клир; clero regular черно духовенство (монаси); clero secular бяло духовенство; el alto clero висше духовенство. -
5 inferior
{in'fiəriə}
I. 1. долен (по място), разположен долу (и анат.)
2. печ. напечатан по-долу от реда (за буква, цифра)
3. прен. нисш, (по-) нискостоящ (по чин и пр.)
воен. подчинен, младши (to)
INFERIOR clerk дребен чиновник
the INFERIOR clergy нисшето духовенство
to be INFERIOR to someone не мога да се меря с/стоя по-долу от някого
to be in no way INFERIOR to someone с нищо не отстъпвам на някого
4. долнокачествен, лош, посредствен
goods INFERIOR to sample стоки, който не отговарят по качество на/са по-долнокачествени от мострата
INFERIOR minds хора с посредствен ум
5. астр. с орбита, по-малка от тази на земята (за планета)
II. 1. подчинен, подчинено лице, човек с по-малки способности
2. печ. напечатана под реда буква/цифра* * *{in'fiъriъ} I. a 1. долен (по място), разположен долу (и ана* * *посредствен; долнопробен; долнокачествен; долен; младши; низш; низшестоящ;* * *1. goods inferior to sample стоки, който не отговарят по качество на/са по-долнокачествени от мострата 2. i. долен (по място), разположен долу (и анат.) 3. ii. подчинен, подчинено лице, човек с по-малки способности 4. inferior clerk дребен чиновник 5. inferior minds хора с посредствен ум 6. the inferior clergy нисшето духовенство 7. to be in no way inferior to someone с нищо не отстъпвам на някого 8. to be inferior to someone не мога да се меря с/стоя по-долу от някого 9. астр. с орбита, по-малка от тази на земята (за планета) 10. воен. подчинен, младши (to) 11. долнокачествен, лош, посредствен 12. печ. напечатан по-долу от реда (за буква, цифра) 13. печ. напечатана под реда буква/цифра 14. прен. нисш, (по-) нискостоящ (по чин и пр.)* * *inferior[in´fiəriə] I. adj 1. долен (по място), разположен долу (и анат.); печ. напечатана по-долу (за буква); 2. прен. нисш, (по-)нискостоящ (по чин и пр.); воен. подчинен, младши (to); the \inferior status of women по-ниският статус на жените; \inferior clerk дребен чиновник; \inferior clergy нисшето духовенство; to be \inferior to s.o. не мога да се меря с някого, стоя по-долу; to be in no way \inferior to s.o. с нищо не отстъпвам на някого; 3. долнокачествен, нискокачествен, лош; посредствен; \inferior quality ниско (лошо) качество; \inferior minds хора с посредствен ум; • \inferior planet планета с орбита по-малка от тази на Земята; II. n подчинен, подчинено лице; човек с по-малки способности. -
6 rank
{ræŋk}
I. 1. ред (ица)
to fall into RANK строявам се, заставам в редица
to break RANKs излизам от/напускам строя, развалям строя, прен. обърквам се
the RANKs, the RANK and file воен. редниците и ефрейторите, членската маса, редовите членове (на партия и пр.), обикновените хора, масите
to rise from the RANKs воен. бивам повишен от редник/ефрейтор в офицерски чин, прен. издигам се от народа
to reduce to the RANKs воен. деградирам, разжалвам във войнишки чин
2. чин, ранг, сан, звание
3. класа, разред, категория
person of RANK аристократ
people of all RANKs хора от всякакви обществени слоеве
RANK and fashion висше общество
the lower RANKs of the clergy низшето духовенство
to pull RANK on sl. злоупотребявам с високото си положение
to take RANK as имам звание на, считам се за
of the first RANK първокласен, първоразряден
4. шах хоризонтални полета на шахматна дъска
5. пиаца за таксита, таксита на пиаца
II. 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се)
2. класифицирам, заемам/давам (дадено) място
to RANK first among пръв съм измежду
where/how do you RANK X.? в каква категория поставяш X.? to RANK among the failures числя се към неуспелите
to RANK someone's abilities high ценя/поставям високо способностите на някого
3. ам. заемам/имам по-високо положение/длъжност/чин от
III. 1. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност)
RANK with цял обрасъл с
2. тлъст, плодороден (за почва)
3. вонящ, смрадлив, гранясал, гранив, развален
4. прен. отвратителен, противен, просташки
5. отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, пълен, абсолютен* * *{rank} n 1. ред(ица); to fall into rank строявам се, заставам в ред(2) {rank} v 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строява{3} {rank} а 1. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност);* * *флагрантен; чин; явен; степен; редица; ред; сан; ранг; очевиден; отявлен; звание; класа; категория; класифицирам;* * *1. i. ред (ица) 2. ii. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се) 3. iii. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност) 4. of the first rank първокласен, първоразряден 5. people of all ranks хора от всякакви обществени слоеве 6. person of rank аристократ 7. rank and fashion висше общество 8. rank with цял обрасъл с 9. the lower ranks of the clergy низшето духовенство 10. the ranks, the rank and file воен. редниците и ефрейторите, членската маса, редовите членове (на партия и пр.), обикновените хора, масите 11. to break ranks излизам от/напускам строя, развалям строя, прен. обърквам се 12. to fall into rank строявам се, заставам в редица 13. to pull rank on sl. злоупотребявам с високото си положение 14. to rank first among пръв съм измежду 15. to rank someone's abilities high ценя/поставям високо способностите на някого 16. to reduce to the ranks воен. деградирам, разжалвам във войнишки чин 17. to rise from the ranks воен. бивам повишен от редник/ефрейтор в офицерски чин, прен. издигам се от народа 18. to take rank as имам звание на, считам се за 19. where/how do you rank x.? в каква категория поставяш x.? to rank among the failures числя се към неуспелите 20. ам. заемам/имам по-високо положение/длъжност/чин от 21. вонящ, смрадлив, гранясал, гранив, развален 22. класа, разред, категория 23. класифицирам, заемам/давам (дадено) място 24. отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, пълен, абсолютен 25. пиаца за таксита, таксита на пиаца 26. прен. отвратителен, противен, просташки 27. тлъст, плодороден (за почва) 28. чин, ранг, сан, звание 29. шах хоризонтални полета на шахматна дъска* * *rank[ræʃk] I. n 1. ред, редица; to close \ranks сплотявам се, обединявам се (за общи действия); to fall into \rank строявам се, заставам в редица; to break \ranks излизам от (напускам) строя; прен. обърквам се; the \ranks, the \rank and file 1) воен. редици; 2) членска маса, обикновени (редови) членове (на партия, дружество и пр.); 3) прен. обикновените хора; to rise from the \ranks воен. бивам повишен от войник в офицерски чин; прен. издигам се от народа; to reduce to the \ranks воен. деградирам (разжалвам) във войнишки чин; 2. чин, сан, ранг; звание; to pull \rank налага се поради по-високия си ранг; 3. класа, разред, категория; persons of \rank аристокрация; \rank and fashion висше общество; хайлайфът; the lower \ranks of the clergy низшето духовенство; низшият клир; writing of very first \rank първокласно писане; 4. хоризонтална редица квадрати от шахматната дъска; 5. стоянка за таксита (и taxi \rank); II. v 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се); 2. класифицирам; давам (заемам) място; he \ranks first among the lawyers той е пръв сред адвокатите (юристите); I \rank her abilities very high високо ценя способностите ѝ; 3. ам. заемам по-високо положение (длъжност) от; имам по-висок чин от; a major \ranks a lieutenant майорът има по-висок чин от лейтенанта; III. rank adj 1. буен; богат, изобилен (за растителност); тлъст, плодороден (за почва); 2. вонящ, смрадлив; гранясал, гранлив, развален; прен. отвратителен, противен; 3. отявлен, явен, очевиден, очебиещ, флагрантен; същински, същи; \rank outsider аутсайдер, човек (отбор) с минимални шансове за победа (в състезание); FONT face=Times_Deutsch◊ adv rankly. -
7 ministry
{'ministri}
1. служба на министър
2. служба на свещеник
the MINISTRY духовенството
to enter the MINISTRY ставам свещеник
3. катoл. игумен (на няколко ордена)
4. министерство (и сградата)
5. правителство, кабинет
6. ост. сътрудничество, съдействие, помощ* * *{'ministri} n 1. служба на министър; 2. служба на свещеник;* * *n министерство; министерски кабинет; духовенство;ministry; n 1. служба на министър; 2. служба на свещеник; the ministry духовенството; to enter* * *1. the ministry духовенството 2. to enter the ministry ставам свещеник 3. катoл. игумен (на няколко ордена) 4. министерство (и сградата) 5. ост. сътрудничество, съдействие, помощ 6. правителство, кабинет 7. служба на министър 8. служба на свещеник* * *ministry[´ministri] n 1. министерство; 2. кабинет, правителство; 3. службата на министър, на свещеник; 4. духовенство. -
8 regular
{'regjulə}
I. 1. правилен (и грам., мат.), симетричен
2. редовен (и воен.), постоянен
REGULAR way of life, REGULAR habits редовен живот
to keep REGULAR hours водя редовен живот
REGULAR army/soldiers редовна войска/войници
3. обичаен, приет, нормален, правилен, коректен, обикновен
REGULAR introduction официално запознанство
procedure that is not REGULAR неправилна процедура
REGULAR marriage законен брак
4. редовен, квалифициран, професионален, на постоянна служба
5. нормален, правилен (за пулc и пр.), равномерен
6. разг. симпатичен, чудесен
7. разг. същински, истински, цял
REGULAR rascal истински/цял мошеник
8. църк. монашески
REGULAR clergy черно духовенство
9. ам. пол. верен, стопроцентов (за привърженик)
II. 1. редовен войник, офицер от редовната армия
рl редовна войска
2. разг. редовен посетител/клиент
3. разг. човек на редовна/щатна работа
4. църк. член на монашески орден
5. ам. обикновен/среден размер (на облекло)
6. ам. пол. верен привърженик
III. 1. редовно, често
2. истински, не на шега* * *{'regjulъ} a 1. правилен (и грам.,мат.); симетричен; 2. редов(2) {'regjulъ} n 1. редовен войник; офицер от редовната армия{3} {'regjulъ} adv непр. 1. редовно; често; 2. истински, не н* * *редовен; постоянен; правилен; закономерен;* * *1. i. правилен (и грам., мат.), симетричен 2. ii. редовен войник, офицер от редовната армия 3. iii. редовно, често 4. procedure that is not regular неправилна процедура 5. regular army/soldiers редовна войска/войници 6. regular clergy черно духовенство 7. regular introduction официално запознанство 8. regular marriage законен брак 9. regular rascal истински/цял мошеник 10. regular way of life, regular habits редовен живот 11. to keep regular hours водя редовен живот 12. ам. обикновен/среден размер (на облекло) 13. ам. пол. верен привърженик 14. ам. пол. верен, стопроцентов (за привърженик) 15. истински, не на шега 16. нормален, правилен (за пулc и пр.), равномерен 17. обичаен, приет, нормален, правилен, коректен, обикновен 18. рl редовна войска 19. разг. редовен посетител/клиент 20. разг. симпатичен, чудесен 21. разг. същински, истински, цял 22. разг. човек на редовна/щатна работа 23. редовен (и воен.), постоянен 24. редовен, квалифициран, професионален, на постоянна служба 25. църк. монашески 26. църк. член на монашески орден* * *regular[´regjulə] I. adj 1. правилен (и ез., мат.); симетричен; at \regular intervals на равни интервали; 2. редовен; постоянен; регулярен; to keep \regular hours водя редовен живот; \regular army ( soldiers) редовна войска (войници); 3. обичаен, приет; нормален; рутинен; what is the \regular dress for such occasions? какво облекло е подходящо в такива случаи? procedure that is not \regular неправилна процедура; 4. редовен, напълно квалифициран (за лекар и пр.); 5. разг. истински, същински, цял; a \regular fool голям (абсолютен) глупак; he's a \regular fellow ( guy) той е прекрасен човек; 6. рел., ист. монашески (обр. secular); 7. кубичен (за кристал); II. adv грубо 1. редовно, често, постоянно; 2. истински, не на шега; III. n 1. рел., ист. член на орден; 2. редовен войник; офицер от редовната армия; pl редовна войска; 3. разг. редовен клиент (посетител); 4. разг. човек на редовна (щатна) работа. -
9 spirituality
{,spiritju'æliti}
1. духовност
2. одухотвореност
3. църковно право/юрисдикция
4. рl църковни такси/данъци и пр
5. aм. духовенство* * *{,spiritju'aliti} n 1. духовност; 2. одухотвореност; З.* * *одухотвореност; духовност;* * *1. aм. духовенство 2. духовност 3. одухотвореност 4. рl църковни такси/данъци и пр 5. църковно право/юрисдикция* * *spirituality[¸spiritju´æliti] n 1. духовност; душевност; 2. одухотвореност; 3. църковно право, църковна юрисдикция; pl църковни такси, данъци и пр. -
10 geistlichkeit
Geistlichkeit f o.Pl. духовенство (всички свещеници).* * *die духовенство. -
11 churchmanship
духовничество;* * *churchmanship[´tʃə:tʃmənʃip] n 1. духовенство; 2. черковничество, паство, миряни. -
12 Klerus
Klérus m o.Pl. духовенство, клир (в Католическата църква). -
13 Priesterschaft
Priesterschaft f o.Pl. духовенство. -
14 clèro
m духовенство. -
15 clerecía
f духовенство, клир. -
16 calotin
m. (de calotte) разг., негат. 1. духовно лице; поп; 2. pl. духовенство; 3. клерикал. -
17 calotte
f. (de cale "coiffure") 1. кепе (малка шапчица на католически духовник или евреин); 2. неодобр. духовенство; 3. техн. калпаче; 4. прен., разг. удар по главата; 5. архит. горна част на полусферичен свод. Ќ а bas la calotte! долу духовенството!; calotte du crâne анат. горна част на черепната кутия; calotte glaciaire полярна шапка ( ледени маси около полюсите). -
18 clergé
m. (lat. ecclés. clericatus) духовенство, клир. -
19 cléricature
f. (lat. ecclés. clericatura, de clericus) духовенство. -
20 église
f. (lat. eclesia, var. pop. du lat. ecclés. d'o. ge. ecclesia) 1. църква; храм; église catholique католическа църква; église orthodoxe bulgare grecque, russe българска, гръцка, руска православна църква; 2. прен. духовенство.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ДУХОВЕНСТВО — ДУХОВЕНСТВО, служители культа в монотеистических религиях; лица, профессионально занимающиеся отправлением религиозных обрядов и служб. Почитаются верующими как люди, наделенные некой сверхъестественной силой (благодатью). В православии… … Современная энциклопедия
духовенство — (Патриарх, митрополит, архиепископ, епископ, архиерей, викарий, архимандрит, игумен, монах, протопресвитер, пресвитер, протоиерей, священник, иерей, протодиакон, диакон, псаломщик, пономарь, папа, кардинал, прелат, ксендз, патер, католикос,… … Словарь синонимов
Духовенство — ДУХОВЕНСТВО, служители культа в монотеистических религиях; лица, профессионально занимающиеся отправлением религиозных обрядов и служб. Почитаются верующими как люди, наделенные некой сверхъестественной силой (благодатью). В православии… … Иллюстрированный энциклопедический словарь
Духовенство — служители культа в монотеистических религиях; лица, профессионально занимающиеся отправлением религиозных обрядов и служб. Почитаются верующими как люди, наделённые некой сверхъестественной силой (благодатью). В феодальных государствах… … Исторический словарь
ДУХОВЕНСТВО — служители культа в монотеистических религиях; лица, профессионально занимающиеся отправлением религиозных обрядов и служб и составляющие особые корпорации. В православной церкви духовенство делится на черное (монашество) и белое (священники,… … Большой Энциклопедический словарь
ДУХОВЕНСТВО — Священник представитель своей части неба на земле. Геннадий Малкин Архиепископ: христианский священник, достигший более высокого ранга, нежели Иисус Христос. Генри Луис Менкен Власть от Бога, а иерархия от власти. Аркадий Давидович Католический… … Сводная энциклопедия афоризмов
Духовенство — служители культа в монотеистических религиях; лица, профессионально занимающиеся отправлением религиозных обрядов и служб и составляющие особые корпорации. В православной церкви духовенство делится на черное (монашество) и белое (священники,… … Политология. Словарь.
ДУХОВЕНСТВО — ДУХОВЕНСТВО, духовенства, мн. нет, ср., собир. Служители религиозного культа. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
ДУХОВЕНСТВО — ДУХОВЕНСТВО, а, ср., собир. В монотеистических религиях: лица, отправляющие религиозные, церковные обряды, служители церкви. Д. православное, католическое, мусульманское. Чёрное д. (монашествующее). Белое д. (не монашествующее). Толковый словарь… … Толковый словарь Ожегова
ДУХОВЕНСТВО — ДУХОВЕНСТВО, служители культа, обычно организованные в иерархические корпорации. На территории России существуют различные культы и вероисповедания, имеющие своё Д. (см. БУДДИЗМ, ИСЛАМ, ИУДАИЗМ, ЛАМАИЗМ, ХРИСТИАНСТВО). В Русской православной… … Русская история
ДУХОВЕНСТВО — англ. clergy; priesthood; нем. Geistlichkeit. Служители религиозного культа. «ДУХ КАПИТАЛИЗМА» англ. spirit of capitalism; нем. Kapitalismus, Geist des. По M. Веберу соответствующий капитализму тип мышления и поведения, обусловленный в далеком… … Энциклопедия социологии
