Перевод: с английского на болгарский

с болгарского на английский

грубости

  • 1 tongue

    {tʌŋ}
    I. 1. език
    to put out one's TONGUE изплезвам се
    with one's TONGUE hanging out жаден, прен. в очакване
    to be on everybody's TONGUE всички говорят за мен
    to keep a watch on one's TONGUE внимавам какво говоря
    to give TONGUE разлайвам се (за хрътка-когато открие следа), прен. казвам гласно, повтарям (обик. нещо чуто)
    to wag one's TONGUE дрънкам, дърдоря, говоря непредпазливо
    to speek with/put one's TONGUE in one's cheek говоря неискрено/леко иронично
    to have a ready/glib TONGUE имам дар слово, умея да говоря
    to lose one's TONGUE онемявам, занемявам (от смущение, изненада и пр.)
    to find one's TONGUE (again) окопитвам се/идвам на себе си (от изненада и пр.), проговорвам отново
    to keep a civil TONGUE in one's head избягвам да говоря грубости
    2. готв. език (телешки и пр.)
    3. език, реч
    mother TONGUE матерен/роден език
    4. (нещо с форма на) език, езиче (на инструмент, обувка, тока и пр.)
    TONGUEs of flame огнени езици
    5. геогр. нос, тесен залив
    6. тех. зъб, федер, шип, цапфа
    7. процеп на кола, теглич
    8. жп. език на стрелка
    9. ел. котва
    II. v свиря стакато (на флейта и пр.)
    * * *
    {t^n} n 1. език; to put out o.'s tongue изплезвам се; with o.'s tongue h(2) {t^n} v свиря стакато (на флейта и пр.).
    * * *
    език; котва;
    * * *
    1. (нещо с форма на) език, езиче (на инструмент, обувка, тока и пр.) 2. i. език 3. ii. v свиря стакато (на флейта и пр.) 4. mother tongue матерен/роден език 5. to be on everybody's tongue всички говорят за мен 6. to find one's tongue (again) окопитвам се/идвам на себе си (от изненада и пр.), проговорвам отново 7. to give tongue разлайвам се (за хрътка-когато открие следа), прен. казвам гласно, повтарям (обик. нещо чуто) 8. to have a ready/glib tongue имам дар слово, умея да говоря 9. to keep a civil tongue in one's head избягвам да говоря грубости 10. to keep a watch on one's tongue внимавам какво говоря 11. to lose one's tongue онемявам, занемявам (от смущение, изненада и пр.) 12. to put out one's tongue изплезвам се 13. to speek with/put one's tongue in one's cheek говоря неискрено/леко иронично 14. to wag one's tongue дрънкам, дърдоря, говоря непредпазливо 15. tongues of flame огнени езици 16. with one's tongue hanging out жаден, прен. в очакване 17. геогр. нос, тесен залив 18. готв. език (телешки и пр.) 19. език, реч 20. ел. котва 21. жп. език на стрелка 22. процеп на кола, теглич 23. тех. зъб, федер, шип, цапфа
    * * *
    tongue[tʌʃ] I. n 1. език; furred \tongue обложен език (при заболяване); to have a ready ( glib) \tongue умея да говоря; to be on everybody's \tongue всички говорят за мен; to hold ( bite) o.'s \tongue държа си езика зад зъбите; to keep a watch on o.'s \tongue внимавам какво говоря; държа си езика; to give \tongue залайвам (за хрътки, когато открият следа); прен. говоря, изказвам се; to give s.o. the rough side ( edge) of o.'s \tongue скастрям някого, гълча, смъмрям; to wag o.'s \tongue дрънкам, дърдоря; говоря непредпазливо; to put out o.'s \tongue показвам езика си (на лекар), плезя се (за закачка); to put ( speak with) o.'s \tongue in o.'s cheek говоря иронично, с насмешка или неискрено, сам не си вярвам на думите; to speak with a forked \tongue лъжа, подвеждам ( някого), баламосвам; to lose o.'s \tongue онемявам, млъквам, разг. губя дар слово (от смущение и пр.), загубвам дар слово; to find o.'s \tongue again окопитвам се, пак проговорвам (след смущение); with o.'s \tongue hanging out 1) жаден; 2) в нетърпеливо очакване; he can't get his \tongue round the word не може да си извърти езика (да произнесе думата); his \tongue failed him той си глътна езика, той изгуби дар слово; his \tongue runs nineteen to the dozen той говори без да спира, устата му мели без прекъсване; 2. език, реч; mother \tongue майчин (матерен, роден) език; confusion of \tongues смешение на езиците; 3. (нещо с форма на) език; езиче (на инструмент и пр.); \tongues of flame огнени езици; 4. геогр. нос; тесен провлак; коса; 5. тех. зъб, федер; шип, цапфа; 6. аръш, процеп; теглич; 7. ел. котва; 8. жп език на стрелка; II. v свиря стакато (на флейта), свиря с езика си.

    English-Bulgarian dictionary > tongue

  • 2 unparliamentary

    {ʌn'ра:lə'mentəri}
    a непарламентарен, неподобаващ за/недопустим в парламента (за език, поведение)
    * * *
    {^n'ра:lъ'mentъri} а непарламентарен; неподобаващ за/
    * * *
    непарламентарен;
    * * *
    a непарламентарен, неподобаващ за/недопустим в парламента (за език, поведение)
    * * *
    unparliamentary[¸ʌnpa:lə´mentəri] adj непарламентарен, против установения в парламента ред; \unparliamentary language невъздържан език, силни изрази, грубости, оскърбления; FONT face=Times_Deutsch◊ adv unparliamentarily.

    English-Bulgarian dictionary > unparliamentary

См. также в других словарях:

  • Грубости — мн. Грубые [грубый II] слова, замечания. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 …   Современный толковый словарь русского языка Ефремовой

  • Грубости — Слышать будь всегда искренним; говорить склока …   Сонник

  • говоривший грубости — прил., кол во синонимов: 5 • говоривший дерзости (5) • грубивший (13) • грубиянивший …   Словарь синонимов

  • говорить грубости — говорить дерзости, грубить, дерзить, хамить, грубиянить Словарь русских синонимов …   Словарь синонимов

  • говорить грубости, дерзости — См …   Словарь синонимов

  • Стрессовая реакция грубости — – грубая речь в связи с реакцией на сильный стресс. Это бывает в ходе военного сражения, землетрясения, пожара, несчастного случая. * * * – см. Посттравамтическая стрессовая реакция …   Энциклопедический словарь по психологии и педагогике

  • СТРЕССОВАЯ РЕАКЦИЯ ГРУБОСТИ — Общее обозначение ситуативной реакции, вызванной сильным стрессом, таким как военное сражение или бедствие, например, землетрясение, пожар, несчастный случай и т.д. См. посттравматическое стрессовое расстройство …   Толковый словарь по психологии

  • бугристо — грубости обстригу …   Краткий словарь анаграмм

  • ГРУБАЯ СИСТЕМА — структурно устойчивая (динамическая) система, гладкая динамическая система, обладающая свойством: для любого найдется такое , что при любом ее возмущении, отстоящем от нее в С 1 метрике не более чем на б, существует гомеоморфизм фазового… …   Математическая энциклопедия

  • Аракчеев, граф Алексей Андреевич — генерал от артиллерии, род. 23 го сентября 1769 г., ум. 21 го апреля 1834 г. Род Аракчеевых, старинных дворян Новгородской губернии, ведет свое начало от новгородца Ивана Степанова Аракчеева, получившего в 1584 г. "за службу предков и отца… …   Большая биографическая энциклопедия

  • Кавелин, Константин Дмитриевич — русский историк, юрист, философ, публицист и общественный деятель, род. 4 ноября 1818 г. в С. Петербурге, ум. там же 3 мая 1885 г. Происходя из старинного русского дворянского рода, началом своим восходящего к ХVII в., К. Д. Кавелин принадлежал… …   Большая биографическая энциклопедия

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»