говорят

einsprachig adj 1. едноезичен (речник); 2. говорещ един език; die Kinder sind einsprachig aufgewachsen децата говорят един език.

gehö́ren sw.V. hb itr.V. 1. принадлежа, съм (jmdm. на някого); 2. спадам (zu etw. (Dat) към нещо); 3. нужен, необходим съм; (zu etw. (Akk) за нещо); 4. част от нещо съм; sich gehören unpers подобава, прилично е; Das Auto gehört mir Колата ми принадлежи, колата е моя; Dazu gehört viel Mut За това се иска, е нужна голяма смелост; Sie gehört zur Familie Тя принадлежи, се числи към семейството; Das Fahrrad gehört in die Garage! Мястото на велосипеда е в гаража!; Es gehört sich nicht, so etwas zu sagen Не е прилично да се говорят такива неща.

Nárrenfreiheit f o.Pl. свобода на шута (волността да се говорят или правят неща, недопустими за другите).

Tágesgespräch n o.Pl. тема на деня; der Flugzeugabsturz ist das Tagesgespräch всички говорят за падането на самолета, падането на самолета е тема на деня.

adv 1) (за място) тук, насам; màs acá по-насам; de acá para allà оттук дотам; 2) тук, на този свят; 3) разг. този или тези, които говорят (разговарят); 4) разг. този тук, наблизо; 5) (за време): de ayer acá от вчера до днес; desde entonces acá оттогава насам; de cuàndo acá откога насам?

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.