-
1 hunger-strike
{'hŋʌgəstraik}
n гладна стачка
to be/go on (a) HUNGER-STRIKE обявявам гладна стачка в знак на протест (за затворник)* * *{'hn^gъstraik} n гладна стачка; to be/go on (a) hunger-strike обявя* * *гладна стачка;* * *1. n гладна стачка 2. to be/go on (a) hunger-strike обявявам гладна стачка в знак на протест (за затворник)* * *hunger-strike[´hʌʃgə¸straik] I. n гладна стачка; II. v (- struck) неолог. обявявам (правя) гладна стачка. -
2 wishful
{'wiʃful}
a който има желание/желае (to с inf)
WISHFUL thinking самозалъгване, гладна кокошка просо сънува, ще ми/ти се* * *{'wishful} а който има желание/желае (to с inf); wishful thinking са* * *1. a който има желание/желае (to с inf) 2. wishful thinking самозалъгване, гладна кокошка просо сънува, ще ми/ти се* * * -
3 force-feed
{'fɔ:sfi:d}
1. v ам. насилствено храня (животни, затворник, обявил гладна стачка)
2. прен. налагам (даден учебен предмет на студенти)* * *{'fъ:sfi:d} v ам. 1. насилствено храня (животни, затворник* * *1. v ам. насилствено храня (животни, затворник, обявил гладна стачка) 2. прен. налагам (даден учебен предмет на студенти)* * *force-feed[´fɔ:s¸fi:d] v храня изкуствено (насила). -
4 hungerstreik
Húngerstreik m гладна стачка.* * *der, -s гладна стачка; -
5 hungertod
Húngertod m o.Pl. гладна смърт.* * *der гладна смърт; -
6 belly
{'beli}
I. 1. корем, шкембе, търбух, прен. апетит, лакомия
2. стомах (и прен. гърло за хранене)
3. вътрешност (на кораб и пр.)
4. изпъкналост, издутина
5. муз. горен профил на струнен инструмент
to have fire in one's BELLY обзет съм/горя от вдъхновение
II. v издувам се (за платна на кораб и пр.)* * *{'beli} n 1. корем, шкембе, търбух; прен. апетит, лакомия; 2. с(2) v издувам се (за платна на кораб и пр.).<BR><BR> v хленча, вайкам се; мърморя.* * *шкембе; утроба; стомах; търбух; тумбак; вътрешност; издутина; издувам се; корем;* * *1. i. корем, шкембе, търбух, прен. апетит, лакомия 2. ii. v издувам се (за платна на кораб и пр.) 3. to have fire in one's belly обзет съм/горя от вдъхновение 4. вътрешност (на кораб и пр.) 5. изпъкналост, издутина 6. муз. горен профил на струнен инструмент 7. стомах (и прен. гърло за хранене)* * *belly[´beli] I. n 1. корем, търбух; благоутробие; утроба; тумбак; голям корем, шкембе; 2. вътрешност, сърцевина, ядро; ост., поет. недра; the \belly of a ship вътрешност на кораб; 3. изпъкналост, издутина; муз. горен профил (на струнен инструмент), коремче; 4. мор. издутина на корабно платно, ветрило, корем; 5. прен. апетит, лакомия, неутолим глад, ненаситност; 6. прен. сърце, душа, вътрешен мир, психика, душевност; to have fire in o.'s \belly обзет съм от вдъхновение; • \belly up разг. 1) фалирал (за компания); умрял, опънал петалата; 2) пиян, гипсиран; to be given to o.'s \belly чревоугодник (лакомник, гастроном) съм, угаждам си; hungry bellies have no ears гладна мечка хоро не играе; to live close to o.'s \belly мизерствам, бедствам, в неволя съм, разг. умирам от глад, гладувам; clothe the back and starve the \belly на гол тумбак чифте пищови; II. v издувам се, надувам се, наедрявам, раста (и \belly out); \bellying sails издути платна. -
7 hunger-cure
{'hʌŋgəkjuə}
n мед. лечение чрез глад, гладолечение* * *{'h^ngъkjuъ} n мед. лечение чрез глад, гладолечение.* * *гладолечение;* * *n мед. лечение чрез глад, гладолечение* * *hunger-cure[´hʌʃgə¸kjuə] n мед. лечение чрез гладна диета, гладолечение. -
8 hunger-striker
hunger-striker[´hʌʃgə¸straikə] n участник в гладна стачка. -
9 strike
{straik}
I. 1. v (struck, struck, stricken) удрям (се), блъскам (се), сблъсквам (се) (on, against о, в, с)
2. удрям. нанасям удар (с ръка, оръжие и пр.)
STRIKE while the iron is hot желязото се кове, докато е горещо
3. прострелвам. промушвам
4. воен. удрям, нападам
5. удрям (клавиш, акорд и пр.), дръпвам (струна)
to STRIKE to the heart забивам нож в сърцето (и прен.)
to STRIKE hands/a bargain сключвам сделка, постигам споразумение
6. поемам, хващам, тръгвам по (път)
to STRIKE to the left завивам наляво
7. удрям, поразявам, повалям (за болеcт, гръм и пр.)
всявам ужас (in, into у, в)
to be struck blind/deaf внезапно ослепявам/оглушавам
8. бия, удрям (за часовник), удрям (за час)
his hour has struck прен. часът му удари
9. правя впечатление
how did the film STRIKE you? какво впечатление ти направи филмът? какво мислиш за филма? it STRIKE s me that прави ми впечатление, че
it struck my eye направи ми впечатление, забелязах
it STRIKEs me as ridiculous вижда ми се/струва ми се смешно/абсурдно
the idea struck me that дойде ми наум/хрумна ми, че
10. натъквам се на, правя находка, откривам (залежи и пр.)
to STRIKE oil откривам петрол, прен. разг. забогатявам, удрям къоравото
to STRIKE it lucky разг. изваждам късмет, щастието ми се усмихва
to STRIKE it rich забогатявам неочаквано
to STRIKE home удрям/попадам на място, улучвам, прен. постигам желания резултат
11. паля (се), запалвам (се), драсвам (кибрит), шраквам (запалка)
to STRIKE fire/sparks/light out of вадя искри от (кремък и пр.), прен. накарвам (някого) да блесне (в разговор и пр.)
12. сека, изсичам (монети, медали)
13. свивам (платно на лодка, знаме), вдигам лагер
14. стачкувам
15. заемам поза
16. изравнявам (мярка за жито и пр.)
17. правя (баланс), намирам (средно число)
18. съставям (жури и пр.)
19. сключвам (сделка)
20. клъввам (за риба), ухапвам (за змия и пр.), засичам (с въдица)
21. вкоренявам (се), пониквам, хващам се (за растение), закрепвам се за скала (за мида)
22. образувам, описвам (кръг, дъга), тегля (черта)
23. прониквам (за светлина), пронизвам (за студ)
просмуквам се, избивам (за влага) (through през)
24. зачерквам, задрасквам
25. воен. предавам се
26. ам. воен. служа като ординарец
strike at посягам да ударя, прен. посягам на (свободи и пр.)
to STRIKE at the root of прен. опитвам се/мъча се да изкореня, изкоренявам
strike back отвръщам на удара с удар, не оставам длъжен
strike down повалям, събарям, убивам (за болест и пр.) (и прен.)
strike in удрям, засягам, прониквам в (за болеcт и пр.), обаждам се, намесвам се (в работа, разговор и пр.)
strike off отсичам, заличавам, зачерквам (от списък на адвокати, лекари и пр.), отпечатвам (екземпляр копие), ам. правя (нещо) добре и с лекота
5. ам. описвам (нещо) ясно и точно
strike on попадам на, идва ми/хрумва ми внезапно (идея), осветявам (за светлина)
to be struck on влюбен съм в
strike out замахвам, удрям (at по)
to STRIKE out right and left удрям безразборно/наляво и надясно
поемам/заплувам енергично (for, towards към) (за плувец), започвам, предприемам
to STRIKE out for oneself заработвам самостоятелно, ставам самостоятелен
to STRIKE out on a new plan започвам да прилагам нов план, измислям, изобретявам
to STRIKE out on a line of one's own проявявам оригиналност/самобитност, вървя по свой път, задрасквам, зачерквам
strike through задрасквам, зачерквам
strike up запявам, засвирвам, започвам, завързвам (разговор, познанство, приятелство и пр.)
II. 1. стачка, стачкуване
to be (out) on STRIKE стачкувам
to come/go out on STRIKE излизам на/започвам стачка, стачкувам
2. нападение (особ. от въздуха)
3. неочаквака находка, прен. попадение, неочакван успех
lucky STRIKE щастливо откритие
4. гeoл., мин. посока, направление (на пласт)
5. тех. равнило
6. клъвване (на риба)
7. ам. сп. удар* * *{straik} v (struck {str^k} ; struck,stricken {'strikъn}) (2) {straik} n 1. стачка; стачкуване; to be (out) on strike стачкув* * *хващам; чалвам; чуквам; щраквам; стачка; удрям; тегля; удрям; посока; поразявам; паля; бия; блъскам; впечатлявам; промушвам; просмуквам се; пронизвам; драсвам; застрелвам; запалвам; заемам; клъввам;* * *1. 1 заемам поза 2. 1 изравнявам (мярка за жито и пр.) 3. 1 паля (се), запалвам (се), драсвам (кибрит), шраквам (запалка) 4. 1 правя (баланс), намирам (средно число) 5. 1 свивам (платно на лодка, знаме), вдигам лагер 6. 1 сека, изсичам (монети, медали) 7. 1 сключвам (сделка) 8. 1 стачкувам 9. 1 съставям (жури и пр.) 10. 2 ам. воен. служа като ординарец 11. 2 вкоренявам (се), пониквам, хващам се (за растение), закрепвам се за скала (за мида) 12. 2 воен. предавам се 13. 2 зачерквам, задрасквам 14. 2 образувам, описвам (кръг, дъга), тегля (черта) 15. 2 прониквам (за светлина), пронизвам (за студ) 16. 20. клъввам (за риба), ухапвам (за змия и пр.), засичам (с въдица) 17. his hour has struck прен. часът му удари 18. how did the film strike you? какво впечатление ти направи филмът? какво мислиш за филма? it strike s me that прави ми впечатление, че 19. i. v (struck, struck, stricken) удрям (се), блъскам (се), сблъсквам (се) (on, against о, в, с) 20. ii. стачка, стачкуване 21. it strikes me as ridiculous вижда ми се/струва ми се смешно/абсурдно 22. it struck my eye направи ми впечатление, забелязах 23. lucky strike щастливо откритие 24. strike at посягам да ударя, прен. посягам на (свободи и пр.) 25. strike back отвръщам на удара с удар, не оставам длъжен 26. strike down повалям, събарям, убивам (за болест и пр.) (и прен.) 27. strike in удрям, засягам, прониквам в (за болеcт и пр.), обаждам се, намесвам се (в работа, разговор и пр.) 28. strike off отсичам, заличавам, зачерквам (от списък на адвокати, лекари и пр.), отпечатвам (екземпляр копие), ам. правя (нещо) добре и с лекота 29. strike on попадам на, идва ми/хрумва ми внезапно (идея), осветявам (за светлина) 30. strike out замахвам, удрям (at по) 31. strike through задрасквам, зачерквам 32. strike up запявам, засвирвам, започвам, завързвам (разговор, познанство, приятелство и пр.) 33. strike while the iron is hot желязото се кове, докато е горещо 34. the idea struck me that дойде ми наум/хрумна ми, че 35. to be (out) on strike стачкувам 36. to be struck blind/deaf внезапно ослепявам/оглушавам 37. to be struck on влюбен съм в 38. to come/go out on strike излизам на/започвам стачка, стачкувам 39. to strike at the root of прен. опитвам се/мъча се да изкореня, изкоренявам 40. to strike fire/sparks/light out of вадя искри от (кремък и пр.), прен. накарвам (някого) да блесне (в разговор и пр.) 41. to strike hands/a bargain сключвам сделка, постигам споразумение 42. to strike home удрям/попадам на място, улучвам, прен. постигам желания резултат 43. to strike it lucky разг. изваждам късмет, щастието ми се усмихва 44. to strike it rich забогатявам неочаквано 45. to strike oil откривам петрол, прен. разг. забогатявам, удрям къоравото 46. to strike out for oneself заработвам самостоятелно, ставам самостоятелен 47. to strike out on a line of one's own проявявам оригиналност/самобитност, вървя по свой път, задрасквам, зачерквам 48. to strike out on a new plan започвам да прилагам нов план, измислям, изобретявам 49. to strike out right and left удрям безразборно/наляво и надясно 50. to strike to the heart забивам нож в сърцето (и прен.) 51. to strike to the left завивам наляво 52. ам. описвам (нещо) ясно и точно 53. ам. сп. удар 54. бия, удрям (за часовник), удрям (за час) 55. воен. удрям, нападам 56. всявам ужас (in, into у, в) 57. гeoл., мин. посока, направление (на пласт) 58. клъвване (на риба) 59. нападение (особ. от въздуха) 60. натъквам се на, правя находка, откривам (залежи и пр.) 61. неочаквака находка, прен. попадение, неочакван успех 62. поемам, хващам, тръгвам по (път) 63. поемам/заплувам енергично (for, towards към) (за плувец), започвам, предприемам 64. правя впечатление 65. просмуквам се, избивам (за влага) (through през) 66. прострелвам. промушвам 67. тех. равнило 68. удрям (клавиш, акорд и пр.), дръпвам (струна) 69. удрям, поразявам, повалям (за болеcт, гръм и пр.) 70. удрям. нанасям удар (с ръка, оръжие и пр.)* * *strike [straik] I. v ( struck[strʌk]; struck, ост. stricken [strikn]) 1. удрям (се) (и с at, against); блъскам; застрелвам; промушвам; to \strike a pose ( an attitude) заемам поза; to \strike a blow at s.o., to \strike s.o. a blow удрям някого; нанасям удар; his head struck the table той си удари главата в масата; to \strike hands/a bargain сключвам сделка, постигам споразумение; to \strike a balance постигам компромис; стигам до компромисно решение; \strike while the iron is hot желязото се кове, докато е горещо; to \strike a blow for подкрепям, поддържам; to \strike to the heart забивам нож в сърцето на (и прен.); to \strike home улучвам, попадам в целта, нанасям съкрушителен удар; 2. атакувам, нападам, нанасям удар; 3. поемам, отправям се, тръгвам по, хващам ( път); to \strike to the left завивам, поемам наляво; 4. натъквам се на; намирам случайно; попадам на; достигам до; прен. спечелвам, придобивам; to \strike gold откривам злато; to \strike ( lucky) oil разг. откривам петрол; прен. имам успех (късмет); \strike it rich (провървява ми внезапно) ставам богат неочаквано; 5. паля, запалвам (се); драсвам ( кибрит), щраквам ( запалка); the match wouldn't \strike клечката не се запали; 6. удрям ( клавиш, акорд); дръпвам ( струна); to \strike a note of irony прен. избивам на ирония, допускам иронична нотка; 7. сека ( монети, медал); 8. спускам, свивам (платно на лодка, знаме); to \strike camp вдигам лагер, прибирам палатките; 9. поразявам, сразявам, повалям, удрям ( внезапно, силно) (за болест); to \strike s.o. dead убивам на място (за гръмотевица); прен. силно изненадвам; to be struck dumb онемявам от ужас; to \strike fear ( terror) into всявам страх (ужас) в; 10. стачкувам (ост. to \strike tools); 11. правя впечатление (някому), впечатлявам; s.th. \strikes the eye нещо прави силно впечатление, бие на очи; how did London \strike you? какви са ти впечатленията от Лондон? it \strikes me that прави ми впечатление, че; струва ми се, че; идва ми на ум, че; хрумва ми, че; it struck me that изведнъж се сетих, че; 12. бия, удрям (за часовник); удрям ( часа); his hour has struck прен. часът му удари; 13. изравнявам (при мерене на зърно) с равнило; 14. правя ( баланс); съставям ( комитет); установявам (средно число); 15. клъввам (за риба); засичам (с въдица); 16. вкоренявам ( калем); пускам (корени) (за растение); закрепвам се за скала (за мида); 17. описвам ( кръг); тегля ( черта); 18. прониквам през (за светлина); пронизвам (за студ); просмуквам се (за влага) ( through); 19. предавам се (за град, кораб); 20. зачерквам, заличавам, задрасквам (от официален документ); II. n 1. стачка; to go on a hunger \strike започвам гладна стачка; 2. нападение (особ. от въздуха); 3. мин. неочаквана богата находка; прен. удар, неочакван успех; 4. тех. равнило; 5. клъвване (на риба); 6. геол. минер. посока, направление (на жила, пласт); 7. серия монети, сечени наведнъж; 8. дадено количество малц (в производството на бира); 9. сп. удар; • a \strike against s.o. (s.th.) разг. недостатък, отрицателна черта. -
10 magen
Mágen m, Mägen стомах; mir knurrt der Magen куркат ми червата; umg Jmdn./etw. (Akk) im Magen haben Не желая да зная за някого/нещо (Сърбал съм му попарата); umg Etw. schlägt jmdm. auf den Magen Нещо разваля някому радостта, причинява му грижи (удря го в стомаха); umg auf nüchternen Magen на празен стомах, на гладно сърце; umg Jmdm. dreht sich der Magen um Някой е отвратен от някого/нещо, прилошава му от някого/нещо, гади му се, преобръща му се стомаха; umg die Geschichte liegt mir sehr im Magen тази история ми тежи (ме потиска); umg Er hält sich den Magen warm Той се гледа, пази се (Не си оставя магарето в калта); Einem hungrigen Magen ist nicht gut predigen Гладна мечка хоро не играе.* * *der, - стомах; -
11 Hungerjahr
Húngerjahr n гладна година. -
12 sciòpero
m стачка: sciòpero generale всеобща стачка; oggi c'и sciòpero dei trasporti днес има транспортна стачка; il detenuto fa sciòpero della fame задържаният прави гладна стачка. -
13 huelga1
f 1) стачка; 2) почивка; 3) междучасие; 4) развлечение; 5) празно място; 6) широчина; declararse en huelga1 обявявам стачка; huelga1 de brazos caídos ефективна стачка; huelga1 de hambre гладна стачка. -
14 danse
f. (de danser) 1. танц; danse folklorique фолклорен танц; danse classique класически танц; ouvrir la danse започвам пръв да танцувам; 2. танцуване, игране; 3. танцова мелодия; 4. прен. entrer en danse влизам в действие, участвам в нещо. Ќ après la panse vient la danse разг. гладна мечка хоро не играе; la danse du loup полов акт; en danse, dans la danse в действие; avoir, recevoir une danse набивам, повалям с удари; avoir le cњur а la danse в добро настроение съм; mener la danse водя акция, мероприятие. -
15 grève2
f. (de faire grève, être en grève "se tenir sur la place de Grève, en attendant de l'ouvrage") стачка; faire la grève2 de la faim обявявам гладна стачка; piquet de grève2 стачен пост; grève2 des fonctionnaires стачка на служителите; faire grève2 стачкувам; se mettre en grève2 започвам да стачкувам; grève2 sauvage спонтанна стачка; grève2 surprise стачка, започнала без предизвестие; grève2 tournante щафетна стачка; grève2 sur le tas седяща стачка; grève2 perlée стачка чрез намаляване интензивността на работата; briseur de grève2 стачкоизменник. -
16 jeûne
m. (de jeûner) 1. пост; постене; faire jeûne постя; rompre le jeûne преставам да постя; 2. лишаване от храна; 3. прен. лишение. Ќ jeûne de protestation гладна стачка. -
17 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
18 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава.
См. также в других словарях:
гладьныи — (20) пр. 1. Голодный, испытывающий голод: аще бы кѹю силѹ имѣлъ не бы гладенъ. ПНЧ 1296, 61; дрѹгы˫а прилетѣвъше гладны болѣзнь большю ми даю(т) (λιμῷ) ГА XIII–XIV, 141в; инѣмъ подающа пища. гладна себе оставити. ПНЧ XIV, 115г; аще и студенъ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Subbalkan dialect — The Subbalkan dialect is a Bulgarian dialect, which is part of the Balkan group of the Eastern Bulgarian dialects. Its range includes the northeastern part of Bulgarian Thrace, i.e. the regions of Burgas, Sliven, Yambol, Stara Zagora and Chirpan … Wikipedia
Rup dialects — The Rup dialects, or the Southeastern dialects, are a group of Bulgarian dialects located east of the yat boundary, thus being part of the Eastern Bulgarian dialects. The range of the Rup dialects includes the southern part of Thrace, i.e.… … Wikipedia
гноушатисѧ — ГНОУША|ТИСѦ (95), ЮСѦ, ѤТЬСѦ гл. Гнушаться кого л., чего л., испытывать отвращение, брезгливость к кому л., чему л.: Помыслъ плътолюбивыихъ ѹне гнѹшѩти сѩ. тьлѩть бо д҃шɤ и плъть осквернѩють (βδελύττεσθαι) Изб 1076, 75 об.; гнѹшѩѥть сѩ цс҃рь… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Тодорова неделя — Лошадь в Тодорову субботу … Википедия
