-
61 broad
{brɔ:d}
I. 1. широк
2. обширен, просторен
3. общ
in BROAD outline в общи линии, без подробности
4. основен, главен, най-съществен
5. определен, явен, очевиден, недвусмислен
(to give someone a) BROAD hint (правя на някого) недвусмислен намек
6. пълен, съвършен, абсолютен
7. широк, толерантен, либерален
8. подчертано диалектен, ярко изразен, силен (за акцент)
9. груб, неприличен, просташки, вулгарен, циничен
10. фон. отворен, широк (за гласна)
11. широко приложим/прилаган
it's as BROAD as it is long все едно/все това e, няма разлика, безразлично е
II. 1. широко
2. съвсем, напълно, изцяло
III. 1. широката част на нещо
2. геогр. обик. рl широк разлив на река
3. aм. sl. жена, лека жена, проститутка* * *{brъ:d} a 1. широк: 2. обширен, просторен: 3. общ; in broad outline(2) аdv 1. широко: 2. съвсем, напълно, изцяло.{3} n 1. широката част на нещо: 2. геогр. обик. рl широк раз* * *широк; циничен; широко; свободно; обширен; вулгарен; груб;* * *1. (to give someone a) broad hint (правя на някого) недвусмислен намек 2. 1 широко приложим/прилаган 3. aм. sl. жена, лека жена, проститутка 4. i. широк 5. ii. широко 6. iii. широката част на нещо 7. in broad outline в общи линии, без подробности 8. it's as broad as it is long все едно/все това e, няма разлика, безразлично е 9. геогр. обик. pl широк разлив на река 10. груб, неприличен, просташки, вулгарен, циничен 11. обширен, просторен 12. общ 13. определен, явен, очевиден, недвусмислен 14. основен, главен, най-съществен 15. подчертано диалектен, ярко изразен, силен (за акцент) 16. пълен, съвършен, абсолютен 17. съвсем, напълно, изцяло 18. фон. отворен, широк (за гласна) 19. широк, толерантен, либерален* * *broad[brɔ:d] I. adj 1. широк, просторен, грамаден; he has a \broad back той е (широко)плещест мъж; прен. той има широк гръб, носи; a \broad range of issues широк кръг от въпроси; 2. широк, обширен; the \broad ocean ( seas) необятната шир; 3. общ, в общи линии; най-съществен, основен; in \broad outline в общи линии; \broad rules основни правила; 4. подчертан, силен (за акцент, диалект); 5. прен. свободен, независим; поет. волен, толерантен; \broad mind (човек) с широк ум (възгледи); B. Church либерално течение в Англиканската църква; 6. груб, неприличен, непристоен, вулгарен, циничен, нецензурен; \broad humour просташки хумор; • in \broad daylight посред бял ден; a \broad hint недвусмислен намек; it's as \broad as it is long все едно, няма разлика, не врат, ами шия; \broad seal държавен печат; II. adv 1. широко; 2. свободно, независимо, самостоятелно, неограничено; 3. напълно, изцяло, докрай; III. n 1. геогр. pl: the ( Norfolk) Broads езера, солени блата (в Норфък); 2. широката част на нещо; 3. sl лека, продажна жена; 4. ам. театр. огледален рефлектор. -
62 catechist
катехет;* * *catechist[´kætikist] n рел. 1. катехет, духовен наставник; 2. катехизатор, учител по основните въпроси на вярата. -
63 city
{'siti}
1. голям град
holy CITY свещен град (Мека, Медина и пр.), the Heavenly CITY раят
the Holy CITY Иерусалим
2. град, получил право на самоуправление чрез кралски указ (в Англия)
3. централната част на град, особ. the CITY търговският и финансов център на Лондон, Сити
4. atir градски, на града, на ситито
to be in the С. занимавам се с търговия/финанси* * *{'siti} n 1. голям град; holy city свещен град (Мека, Медина и пр.)* * *център; градски; град;* * *1. atir градски, на града, на ситито 2. holy city свещен град (Мека, Медина и пр.), the heavenly city раят 3. the holy city Иерусалим 4. to be in the С. занимавам се с търговия/финанси 5. голям град 6. град, получил право на самоуправление чрез кралски указ (в Англия) 7. централната част на град, особ. the city търговският и финансов център на Лондон, Сити* * *city[´siti] n 1. (голям) град; сити; the Celestial C. небесата; the Eternal C., the city of the Seven Hills Рим, Вечният град; the Holy C. Йерусалим; C. of Refuge библ. един от шест града в Палестина, където убийците са могли да намерят убежище; прен. убежище; Cities of the Plain библ. Содом и Гомор; C. of Brotherly Love ам. шег. Филаделфия; \city dwellers граждани (не селяни); 2. (в Англия) селище, което е добило значение чрез кралски указ; особ. седалище на митрополит; 3. централна част на град; особ. the C. Сити, търговският център на Лондон; \city editor редактор по финансови и търговски въпроси; \city man лондонски търговец, финансист; C. Company ист. еснаф, гилдия; to be in the \city занимавам се с търговия (финанси); 4. ист. град държава в древна Гърция. -
64 cross purposes
cross purposes[´krɔs¸pə:pəsiz] n pl 1. противоречиви цели (намерения); противоречия; недоразумение; we are at \cross purposes имаме противоречия, недоразумения; пречим си неволно един на друг; 2. игра на въпроси и отговори. -
65 eh
{ei}
1. аx! (при изненада)
2. а? (при съмнение, въпрос)* * *{ei} int 1. ax! (при изненада); 2. а? (при сьмнение, вьпрос).* * *1. а? (при съмнение, въпрос) 2. аx! (при изненада)* * *eh [ei], [e] int 1. ах! (при изненада); 2. а? (при съмнение, въпроси). -
66 fire
{'faiə}
I. 1. огън, печка
open FIRE огън в огнище
2. пожар
to be on FIRE горя, пламнал съм, в пламъци съм, прен. във възбудено състояние съм
to catch/take FIRE запалвам се, пламвам (и прен.), развълнувам се, възбуждам се
3. огън, треска, възпаление
4. блясък (и на диамант)
5. жар, пламък, увлечение, въодушевление, възторг, устрем, живост на въображението, вдъхновсние
6. воен. огън, стрелба, обстрелване
under FIRE под огън, обстрелван, прен. критикуван, нападнат
FIRE and brimstone адски мъки
int по дяволите! one FIRE drives out another клин клин избива
to blow the FIRE разпалвам, подклаждам омраза и пр.
to get on like a house on FIRE напредвам с гигантски крачки, отлично се погаждам с
to set the Thames on FIRE извършвам нешо необикновено, смайвам света, много съм даровит/способен
II. 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се)
2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се)
3. прен. избухвам, разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се)
раздразвам се, разсърдвам се (често с up)
4. пека (тухли, грънци), суша (чай, тютюн)
5. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се
6. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам по (at, on, upon), хвърлям, мятам, взривявам (мина)
FIRE! воен. огън
7. изпъждам, разг. уволнявам, изхвърлям
8. прен. говоря бързо като картечница, нападам словесно
fire away стрелям непрекъснато, почвам
FIRE away! хайде, говори!
fire off гръмвам, пуквам, изгърмявам, изстрелвам, изтърсвам (забележка и пр.) бързо/едно след друго* * *{'faiъ} n 1. огън; печка; open fire огън в огнище; 2. пожар; to be (2) {'faiъ} v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); 2. пламвам* * *стрелям; стрелба; уволнявам; огън; обстрелвам; пламък; пламвам; паля; плам; пека; възпламенявам; гняв; гърмя; запалвам; жар;* * *1. fire and brimstone адски мъки 2. fire away стрелям непрекъснато, почвам 3. fire away! хайде, говори! 4. fire off гръмвам, пуквам, изгърмявам, изстрелвам, изтърсвам (забележка и пр.) бързо/едно след друго 5. fire! воен. огън 6. i. огън, печка 7. ii. паля, запалвам (се), подпалвам (се) 8. int по дяволите! one fire drives out another клин клин избива 9. open fire огън в огнище 10. to be on fire горя, пламнал съм, в пламъци съм, прен. във възбудено състояние съм 11. to blow the fire разпалвам, подклаждам омраза и пр 12. to catch/take fire запалвам се, пламвам (и прен.), развълнувам се, възбуждам се 13. to get on like a house on fire напредвам с гигантски крачки, отлично се погаждам с 14. to set the thames on fire извършвам нешо необикновено, смайвам света, много съм даровит/способен 15. under fire под огън, обстрелван, прен. критикуван, нападнат 16. блясък (и на диамант) 17. воен. огън, стрелба, обстрелване 18. жар, пламък, увлечение, въодушевление, възторг, устрем, живост на въображението, вдъхновсние 19. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се 20. изпъждам, разг. уволнявам, изхвърлям 21. огън, треска, възпаление 22. пека (тухли, грънци), суша (чай, тютюн) 23. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се) 24. пожар 25. прен. говоря бързо като картечница, нападам словесно 26. прен. избухвам, разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се) 27. раздразвам се, разсърдвам се (често с up) 28. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам по (at, on, upon), хвърлям, мятам, взривявам (мина)* * *fire [´faiə] I. n 1. огън, прен. печка; electric \fire електрическа печка (камина); ист. Greek \fire гръцки огън; open \fire огън в огнище; St. Elmo's \fire електрическа светлина, която се вижда по мачтите на кораби при буря; to build a \fire клада огън; to lay a \fire приготвям печка (и под.) за палене; to nurse the \fire поддържам огъня; to strike \fire добивам огън (с огнило) ( from); to cook over a \fire готвя на огън; 2. пожар; to be on \fire горя, запален съм; пламнал съм, в пламъци съм; във възбудено състояние съм; проявявам усърдие; to catch ( take) \fire запалвам се, пламвам (и прен.); развълнувам се, възбуждам се; to set \fire to, set a \fire подпалвам; 3. огън, треска; възпаление, болка; St. Anthony's \fire мед. червен вятър; 4. блясък; 5. жар, пламък, страст, увлечение, възторг, въодушевление, ентусиазъм, устрем, приповдигнато настроение, живост на въображението, вдъхновение; 6. воен. огън, стрелба, стреляне, обстрелване; under \fire 1) под огън, обстрелван; 2) подложен на критика (нападки); running \fire непрекъснат (чест) огън; прен. постоянни критики, нападки, възражения; line of \fire път на куршум; to draw ( the) \fire предизвиквам (привличам) стрелба от страна на противника; прен. ставам прицел на нападки (подигравки); to hang \fire засичам, правя засечка; прен. пипкам се; бавя се, мотая се; изчаквам; to hold o.'s \fire 1) не откривам огън; 2) не предприемам нищо, изчаквам; stand \fire устоявам на огъня на неприятеля; устоявам на нападки и пр.; • liquid \fire разг. силни спиртни напитки; sacred \fire свещен огън, гений; \fire and brimstone! адски мъки, гръм и мълнии! heavenly \fires поет. небесни огньове, звездите; to breathe \fire бълвам огън и жупел, беснея; there is no smoke without \fire крушката си има опашка; не е току-така, не е случайно; (to do s.th. with) \fire in o.'s belly (върша нещо с) ентусиазъм, плам, жар; out of the frying pan into the \fire от трън, та на глог; to add fuel to the \fire наливам масло в огъня; to blow the \fire разпалвам, подклаждам (омраза и пр.); to draw s.o.'s \fire навличам си нечий гняв (критика, неодобрение); to light a \fire under (s.o.) давам тласък на, подтиквам към действие; carry \fire in one hand and water in the other говоря едно, а мисля друго; мамя, двуличен съм; to fight \fire with \fire клин клина избива; to get on like a house on \fire напредвам с гигантски крачки; to go through \fire and water минавам през огън и вода, понасям тежки изпитания; хвърлям се в огъня ( for); to play with \fire играя си с огъня; to pull ( snatch) out of the \fire спасявам от беда; to put to \fire and sword предавам на огън и меч; to set the world (англ. the Thames) on \fire разг. предизвиквам голяма сензация; II. v 1. паля, запалвам (се), подпалвам (се); to be \fired with задвижван съм от; 2. пламвам, възпламенявам (се), запалвам (се), разгорещявам (се), развълнувам (се), възбуждам (се), раздразвам (се); 3. пека (тухли, грънци); суша (чай, тютюн); 4. зачервявам се, почервенявам, изчервявам се; 5. стрелям, давам изстрел, гърмя, гръмвам (с) (at, on, upon); пукам, хвърлям, мятам; изстрелвам; запалвам ( мина); \fire! воен. огън! to \fire a shot ( salute, volley) давам изстрел (салют, залп); to \fire a gun стрелям с пушка; to \fire questions at обсипвам с въпроси; • to \fire on all cylinders sl вървя (развивам се) отлично, напредвам с пълна пара;III. v разг. уволнявам, изхвърлям. -
67 fusillade
{,fju:zi'leid}
I. 1. залп (и прен.), стрелба
2. разстрел (със залп)
II. 1. изпращам залп
2. разстрелвам (със залп)* * *{,fju:zi'leid} n воен. 1. залп (и прен.), стрелба; 2. разст(2) {,fju:zi'leid} v 1. изпращам залп; 2. разстрелвам (сьс* * *стрелба; престрелка; разстрел; разстрелвам; залп;* * *1. i. залп (и прен.), стрелба 2. ii. изпращам залп 3. разстрел (със залп) 4. разстрелвам (със залп)* * *fusillade[¸fju:zi´leid] I. n 1. воен. залп, стрелба (и прен.); a \fusillade of questions градушка от въпроси; 2. разстрел (със залп); II. v 1. изпращам залп; 2. разстрелвам със залп. -
68 perpetual
{pə'petjuəl}
1. вечен, безкраен, постоянен, безспирен
2. доживотен
3. бот. многогодишен
4. разг. безконечен, безкраен, непрекъснат* * *{pъ'petjuъl} a 1. вечен; безкраен; постоянен; безспирен; 2.* * *постоянен; безкраен; безконечен; вечен;* * *1. бот. многогодишен 2. вечен, безкраен, постоянен, безспирен 3. доживотен 4. разг. безконечен, безкраен, непрекъснат* * *perpetual[pə´petjuəl] аdj 1. вечен; безкраен; постоянен; \perpetual motion вечно движение, вечен двигател, перпетум мобиле; 2. доживотен, пожизнен; 3. sl безконечен, безкраен, непрекъснат (за въпроси, разправии и пр.); 4. бот. цъфтящ през цялата година; FONT face=Times_Deutsch◊ adv perpetually. -
69 pester
{'pestə}
v отегчавам, досаждам, тормозя, вадя душата на, не оставям на мира
we were PESTERed with mosquitoes непрекъснато ни хапеха комари* * *{'pestъ} v отегчавам, досаждам, тормозя, вадя душата на, не ос* * *отегчавам; врънкам; дотягам; додявам;* * *1. v отегчавам, досаждам, тормозя, вадя душата на, не оставям на мира 2. we were pestered with mosquitoes непрекъснато ни хапеха комари* * *pester[´pestə] v 1. отегчавам, дотягам, вадя душата на, не оставям на мира; to \pester s.o. with questions обсипвам някого с въпроси; 2. нападам (за насекоми). -
70 present
{preznt}
I. 1. predic присъствуващ, който се намира/е на лице
to be PRESENT присъствувам
those PRESENT присъствуващите
PRESENT in one's recollection/memory жив в паметта
2. настоящ, сегашен, днешен, съвременен
the PRESENT day/time сега, днес, сегашните времена
at the PRESENT time сега, в момента, понастоящем, днес
PRESENT worth/value действителна стойност (в момента)
of PRESENT interest от непосредствен интерес
PRESENT danger непосредствена опасност
the PRESENT volume тази книга, книгата, за която говорим
the PRESENT writer пишещият тези редове
3. грам. сегашен
4. ост. бърз, готов
a very PRESENT help in trouble помощ, на която винаги можем да разчитаме при беда
PRESENT wit бърз ум
II. 1. настояще
at PRESENT по настоящем, сега, в момента
for the PRESENT (сега-) засега
2. грам. сегашно време
юр. by these PRESENTs въз основа на тези документи, с настоящото (писмо и пр.)
III. n подарък, дар
to make someone a PRESENT of something, to give something as a PRESENT to someone подарявам някому нещо
IV. 1. представям
2. refl представям се, явявам се, идва ми, хрумва ми (идея и пр.)
3. подавам (заявление и пр.), предявявам (искане и пр.), повдигам (обвинение), предлагам (за разискване), представям (чек за изплащане)
4. представям, давам, показвам (пиеса, актъор и пр.), представям, играя (роля)
5. представям, показвам
to PRESENT a smiling face to the world показвам се винаги усмихнат, винаги съм усмихнат
to PRESENT a ragged appearance имам парцалив вид
a good opportunity PRESENTs itself представя ни се добър случай
writer who is good at PRESENTing his characters писател, който умее да обрисува героите си
6. представлявам, предизвиквам, създавам (затруднение и пр.)
7. подарявам (something to someone, someone with something)
8. изказвам, поднасям
to PRESENT one's compliments изразявам/изказвам уважението си
9. воен. насочвам (оръжие)
to PRESENT (arms) вземам за почест
10. назначавам/определям (кандидат) за свещенически пост/владишки сан
V. n воен.
at the PRESENT за почест* * *{preznt} I. a 1. predic присъствуващ; който се намира/е на ли(2) {preznt} n подарък, дар; to make s.o. a present of s.th., to gi{3} {pri'zent} v 1. представям; 2. refl представям се, явявам{4} {pri'zent} n воен.: at the present за почест.* * *съвременен; създавам; сегашен; сегашен; поставям; предизвиквам; присъстващ; представям; представлявам; предявявам; дар; настояще; настоящ;* * *1. a good opportunity presents itself представя ни се добър случай 2. a very present help in trouble помощ, на която винаги можем да разчитаме при беда 3. at present по настоящем, сега, в момента 4. at the present time сега, в момента, понастоящем, днес 5. at the present за почест 6. for the present (сега-) засега 7. i. predic присъствуващ, който се намира/е на лице 8. ii. настояще 9. iii. n подарък, дар 10. iv. представям 11. of present interest от непосредствен интерес 12. present danger непосредствена опасност 13. present in one's recollection/memory жив в паметта 14. present wit бърз ум 15. present worth/value действителна стойност (в момента) 16. refl представям се, явявам се, идва ми, хрумва ми (идея и пр.) 17. the present day/time сега, днес, сегашните времена 18. the present volume тази книга, книгата, за която говорим 19. the present writer пишещият тези редове 20. those present присъствуващите 21. to be present присъствувам 22. to make someone a present of something, to give something as a present to someone подарявам някому нещо 23. to present (arms) вземам за почест 24. to present a ragged appearance имам парцалив вид 25. to present a smiling face to the world показвам се винаги усмихнат, винаги съм усмихнат 26. to present one's compliments изразявам/изказвам уважението си 27. v. n воен 28. writer who is good at presenting his characters писател, който умее да обрисува героите си 29. воен. насочвам (оръжие) 30. грам. сегашен 31. грам. сегашно време 32. изказвам, поднасям 33. назначавам/определям (кандидат) за свещенически пост/владишки сан 34. настоящ, сегашен, днешен, съвременен 35. ост. бърз, готов 36. подавам (заявление и пр.), предявявам (искане и пр.), повдигам (обвинение), предлагам (за разискване), представям (чек за изплащане) 37. подарявам (something to someone, someone with something) 38. представлявам, предизвиквам, създавам (затруднение и пр.) 39. представям, давам, показвам (пиеса, актъор и пр.), представям, играя (роля) 40. представям, показвам 41. юр. by these presents въз основа на тези документи, с настоящото (писмо и пр.)* * *present [´prezənt] I. adj 1. predic присъстващ; който се намира (е налице); to be \present присъствам ; all those \present всички присъстващи; \present in o.'s recollection (to o.'s mind) жив в паметта; 2. настоящ, сегашен, този, днешен; съвременен; сега съществуващ; the \present day ( time) сега, днес, днешни дни, сегашните времена; \present worth ( value) действителна стойност в момента; questions of \present interest въпроси от непосредствен интерес; the \present volume книгата, за която говорим; the \present writer пишещият тези редове; \present company always excepted не говоря за присъстващите, присъстващите са изключение; 3. ез. сегашен; the \present tense ( participle) сегашно време (причастие); 4. ост. бърз; готов; a very \present help in trouble помощ, на която винаги можем да разчитаме в нещастие; \present wit бърз ум; II. n 1. настояще; no time like the \present не отлагай за утре; at \present понастоящем, сега, в момента; for the \present сега засега; 2. ез. сегашно време, презенс; • юрид. by these \presents въз основа на тези документи, с настоящето (писмо и пр.) ; III. present n подарък, дар; to make s.o. a \presentof s.th., to give s.th. as a \present to s.o. подарявам нещо, на някого; IV. present [pri´zent] I. v 1. представлявам; предизвиквам, създавам; the situation \presents great problems положението предизвиква големи затруднения (създава големи проблеми); 2. подавам (заявление и пр.); предявявам ( искане); поставям, предлагам, представям (за разглеждане); to \present information предоставям информация; 3. представям, показвам; the group of onlookers \presented a pathetic sight наблюдаващите (групичката от зяпачи) представляваше патетична гледка; a good opportunity \presents itself представя ни се добър случай; a writer who is good at \presenting his characters писател, който умее да описва характери; 4. представям, показвам, давам (пиеса, актьор и пр.); 5. refl представям се, явявам се ( for за); 6. представям; запознавам; allow me to \present Mr. X to you позволете ми да Ви представя г-н Х; 7. подарявам; to \present s.th. to s.o., to \present s.o. with s.th. подарявам нещо на някого; 8. изказвам, поднасям; to \present a prize удостоявам с награда; 9. насочвам (оръжие); to \present arms воен. вземам за почест; 10. определям ( кандидат) за свещенически пост или владишки сан; 11. мед. (за зародиш) насочен съм към отвора на матката; V. n воен.: at the \present за почест. -
71 prize-court
prize-court[´praiz¸kɔ:t] n съд, който решава въпроси, свързани със завладян при война по море кораб (имущество). -
72 recusancy
{'rekju:zənsi}
вж. recusance* * *{'rekju:zъnsi} recusance.* * *вж. recusance* * *recusancy[´rekjuzənsi] n 1. неподчинение (особ. по рел. въпроси през ХVI и ХVII в., напр. за католик, отказващ да посещава службите на Англиканската църква); 2. опониране. -
73 recusant
{'rekjuzənt}
1. a който не се подчинява (на закон, установената църква и пр.), дисидентски
2. n дисидент* * *{'rekjuzъnt} 1. а който не се подчинява (на закон, установен* * *1. a който не се подчинява (на закон, установената църква и пр.), дисидентски 2. n дисидент* * * -
74 seat
{si:t}
I. 1. място (за сядане), стол, пейка
to take a SEAT сядам
to take one's SEAT сядам, заемам мястото си
to keep one's SEAT не ставам, оставам на мястото си/седнал
2. място, членство (в парламента и пр.), избирателен район/колегия
to win/lose one's SEAT спечелвам/изгубвам изборите за парламента
3. седалище, седалка (на стол и пр.)
4. седалище, задник
5. дъно (на панталон)
6. резиденция, седалище, имение
7. център, огнище, местонахождение
SEAT of learning научен център, огнище/средище на знания
SEAT of war, war SEAT театър на военни действия
the disease has its SEAT in the liver огнището на болестта е в черния дроб
8. стойка на ездач
to have a good/poor SEAT яздя добре/лошо
9. подставка, подложка, основа
by the SEAT of one's pants разг. по инстинкт
II. 1. слагам да седне
refl сядам
please be SEATed моля, седнете
2. поставям, нагласям, слагам на подставка (машинна част и пр.)
3. побирам (седнали), има места за 1000 души
4. поправям седалището/слагам ново седалище на (стол и пр.), слагам ново дъно на (панталон)
5. мачкам се/разтеглям се/развличам се при/от сядане
6. pass намирам се, населявам, обитавам, живея
family long SEATed in this county семейство, което отдавна живее в това графство
the pain is SEATed in the stomach огнището на болката е в стомаха* * *{si:t} n 1. място (за сядане); стол; пейка; to take a seat сядам; t(2) {si:t} v 1. слагам да седне; refl сядам; please be seated моля,* * *център; стол; седалище; пейка;* * *1. by the seat of one's pants разг. по инстинкт 2. family long seated in this county семейство, което отдавна живее в това графство 3. i. място (за сядане), стол, пейка 4. ii. слагам да седне 5. pass намирам се, населявам, обитавам, живея 6. please be seated моля, седнете 7. refl сядам 8. seat of learning научен център, огнище/средище на знания 9. seat of war, war seat театър на военни действия 10. the disease has its seat in the liver огнището на болестта е в черния дроб 11. the pain is seated in the stomach огнището на болката е в стомаха 12. to have a good/poor seat яздя добре/лошо 13. to keep one's seat не ставам, оставам на мястото си/седнал 14. to take a seat сядам 15. to take one's seat сядам, заемам мястото си 16. to win/lose one's seat спечелвам/изгубвам изборите за парламента 17. дъно (на панталон) 18. мачкам се/разтеглям се/развличам се при/от сядане 19. място, членство (в парламента и пр.), избирателен район/колегия 20. побирам (седнали), има места за 1000 души 21. подставка, подложка, основа 22. поправям седалището/слагам ново седалище на (стол и пр.), слагам ново дъно на (панталон) 23. поставям, нагласям, слагам на подставка (машинна част и пр.) 24. резиденция, седалище, имение 25. седалище, задник 26. седалище, седалка (на стол и пр.) 27. стойка на ездач 28. център, огнище, местонахождение* * *seat [si:t] I. n 1. място (за сядане; в парламент, комисия и пр.); стол, скамейка, пейка; to take a \seat сядам; to keep o.'s\seat не ставам, оставам седнал; to take a back \seat отдръпвам се, оттеглям се от отговорност (вземане на решения); \seat attendant разпоредител (в театър и пр.); he has a \seat on the Board ( in Parliament) той е член на управителното тяло (на парламент); 2. седалка, седалище (на стол и пр.); to be in the driver's ( driving) \seat държа ситуацията под контрол, нещата са в мои ръце; to be in the hot \seat седя на горещия стол; трябва да отговарям на трудни въпроси (да вземам отговорни решения); 3. задник, седалище; to fly by the \seat of o.' s pants действам по инстинкт, правя нещо (опасно) наслуки (без необходимите знания и опит); 4. дъно (на панталон и пр.); 5. седалище, резиденция; имение; 6. местонахождение, център, огнище (на болест, култура и пр.); място, където се развиват някакви действия; a \seat of learning учебно заведение; университет; 7. стойка на ездач; to have no \seat (a poor \seat) имам лоша стойка при езда; 8. тех. клапанно гнездо; 9. подложка, основа, подставка; II. v 1. слагам да седне, намирам място (на някого) да седне; слагам на подставка, нагласям (част от машина и пр.); please, be \seated моля, седнете; 2. поставям (снабдявам с) места за сядане (столове и пр.) (в здание); the theatre is \seated for 1000 театърът е снабден с (има) места за 1000 души; 3. побирам ( седнали); 4. поправям седалката, слагам нова седалка (на стол и пр.); слагам ново дъно (на панталон и пр.); 5. обикн. pass населявам, обитавам, живея; намирам се; a family \seated in this country семейство, което отдавна живее в това графство; the pain is \seated in the abdomen огнището на болката е в стомаха. -
75 think-tank
{'θiŋktæŋk}
1. институт/организация/група, даваща съвети и идеи по обществени/технологични/търговски проблеми
2. sl. ум, акъл, тиква, кратуна* * *{'dinktank} n 1. институт/организация/група, даваща съвети* * *1. sl. ум, акъл, тиква, кратуна 2. институт/организация/група, даваща съвети и идеи по обществени/технологични/търговски проблеми* * *think-tank[´uiʃk¸tæʃk] n 1. организация, която осигурява съвети и идеи по важни въпроси; 2. sl глава, кратуна, тиква. -
76 angelegenheit
Ángelegenheit f, -en работа, дело; wirtschaftliche Angelegenheiten икономически въпроси; eine dringende Angelegenheit regeln уреждам спешен въпрос; sich in fremde Angelegenheiten mischen меся се в чужди работи.* * *die, -en дело, работа, случай, афера. -
77 anklage
Ánklage f, -n 1. oft o.Pl. обвинение; 2. nur Pl. упреци; 3. Jur обвинението; gegen jmdn. Anklage erheben повдигам обвинение срещу някого, давам някого под съд; unter Anklage stehen обвиняем съм (в дело); Hat die Anklage Fragen an den Zeugen? Има ли обвинението въпроси към свидетеля?* * *die, -n обвинение; тъжба; -
78 bestuermen
tr щурмувам; e-n mit Fragen = обсипвам нкг с въпроси. -
79 ding
Ding n, -e/-er 1. нещо, предмет, вещ, работа; 2. нещо (непознато, или което не искаме да назовем с името му); 3. девойче, дете; 4. nur Pl. неща, въпроси, работи; für die Reise nur die wichtigsten Dinge nehmen вземам за пътуването само най-важните неща; private Dinge частни работи; vor allen Dingen преди всичко; den Dingen ihren ( freien) Lauf lassen оставям нещата да се развиват от само себе си; die Dinge beim rechten Namen nennen наричам нещата с истинските им имена; guter Dinge sein в добро настроение съм; umg sie ist ein hübsches Ding тя е хубаво девойче; über den Dingen stehen Стоя над нещата, над ежедневието; umg Da geht es nicht mit rechten Dingen zu Дяволът има пръст в тази работа.* * *das, -e 1. нещо, вещ, предмет ; vor allen =en преди всичко; 2. дело, обстоятелство; 3. pl -er гов момиче; <> guter =e sein съм в добро настроение ; das geht mcht mit rechten =en zu рабатата не е чиста. -
80 drangsalieren
drangsalieren sw.V. hb tr.V. umg измъчвам, тормозя (с въпроси, молби).* * *tr гов тормозя; притеснявам измъчвам,
Страницы
См. также в других словарях:
обсипвам с въпроси — словосъч. питам, разпитвам, подпитвам, запитвам, задавам въпроси, отрупвам с въпроси … Български синонимен речник
въпросити — ВЪПРО|СИТИ (255), ШОУ, СИТЬ гл. 1. Спросить кого л., что л., расспросить: Въпроси ѥго пакы иосифъ || како подобаѥть постити сѩ Изб 1076, 240–240 об.; и въпроси ˫а отъкѹдѹ сѹть и камо идѹть. ЖФП XII, 28в; въпросивъ чсо ɤ||бо бѣ въчерашн˫аго д҃не… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
аще — (аще10000) союз. 1.В зависимой части сложного предлож. в усл. знач. (обычно перед главным предлож.). Если: ˫ако же рече г҃ь. аште принесеши дары свои къ алтареви. и тоу помѩнеши ˫ако братъ твои нѣчьто имать на тѩ. остави даръ свои прѣдъ олтарьмь … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
БЛАГОЕВ — Димитр (14.VI.1856 7.V.1924) первый пропагандист марксизма в Болгарии, основатель и вождь революц. марксистской партии болг. пролетариата Болгарской рабочей социал демократической партии (тесных социалистов), переименованной в 1919 в Болг.… … Советская историческая энциклопедия
БЛАГОЕВ — Димитр (14.6.1856, Загоричане, 7.5.1924, София), болг. марксист, организатор болг. социалис тич. движения, инициатор создания Болг. с. д. партии (1891), основатель и руководитель Болг. коммунистич. партии, деятель междунар. коммунистич.… … Философская энциклопедия
КАРАКОЛОВ — Райчо Кирчев (p. 24 сент. 1898) – болг. философ марксист, зам. директора Ин та философии Болг. АН (с 1960). Член БКП с 1922. Окончил Ин т красной профессуры в Ленинграде. С 1945 по 1950 – проф. Центр. парт. школы при ЦК БКП, в 1954–61 – зав.… … Философская энциклопедия
вънѣ — (212) нар. и предл. I. Нар. 1. Вне, снаружи; за пределами: Нъ ˫ако же виноградъ ѥгда процвьтеть вънѣ на се<лъ>. то чѫѥть вонѫ сѹщеѥ въ <храмѣ> вино. и цвьтеть сь нимь (ἔξω) Изб 1076, 133 об.; заѹтра и вечеръ и полѹд҃<не> за тѩ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
въпросъ — ВЪПРОС|Ъ (281), А с. 1.Вопрос: въпро(с): Нъ по что младеньци мьрѹть. а дрѹзии прѣстарѣють сѩ. и како дрѹзии правьдьнии сɤште мало живѹть. а дрѹзии зъло творѩште многа лѣта живѹть. (ἐρώτησις) Изб 1076, 124; къ простьреныимъ намъ… въпросомъ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
отъкоудоу — (197) нар. 1.Вопр. Откуда, из какого места: въпро(с). Отъкѹдѹ движютьсѧ въ ср҃дци чл҃вкѹ пом‹ы›сли и словеса хѹльна и неподобьна (πόϑεν) Изб 1076, 190 об.; и рече къто ты ѥси и ѿкѹдѹ идеши. и къ комѹ идеши. ЧудН XII, 72а; ѿкѹдѹ ми приде напасть… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
брокать — бросать , диал., яросл. (Даль), сербохорв. бркнути бросить, отбросить , бр̑цам, брцати, бросать , болг. бръкна запустить руку ; другая ступень чередования: брукать бросать (см.), сербохорв. брукнути вырваться наружу . Родственно лит. brùkti… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
заяц — род. п. зайца, др. русск. заɪаць, род. п. заɪаца, преобразовано по формам с суф. ец (Соболевский, Лекции 99), укр. заяць, блр. заяц, цслав. заѩць, болг. заец, заек (Младенов 174), сербохорв. зе̑ц, словен. zа̑jес, zе̑с, чеш. zajic, слвц. zаjас,… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
