-
1 surrender
{sə'rendə}
I. 1. предавам се, капитулирам
to SURRENDER oneself to the police предавам се на полицията
2. отказвам се от, изоставям
to SURRENDER hope загубвам всяка надежда
to SURRENDER one's bail явявам се в съда в определения срок (за пуснат под гаранция обивиняем)
3. отстъпвам/отказвам се от
to SURRENDER a right отказвам се от правото си (to в полза на)
4. често refl отстъпвам
отдавам се, предавам се (на чувство, влияние и пр.) (to)
II. 1. предаване, капитулация
2. отказ (от), отстъпване, предаване (на)
SURRENDER value сума, която се връща на застрахованото лице, когато то прекрати застраховката си* * *{sъ'rendъ} v 1. предавам се, капитулирам; to surrender o.s. to the (2) {sъ'rendъ} n 1. предаване, капитулация; 2. отказ (от);* * *отказвам се; отказ; отстъпване; отстъпвам; предавам; предаване; капитулирам; капитулация;* * *1. i. предавам се, капитулирам 2. ii. предаване, капитулация 3. surrender value сума, която се връща на застрахованото лице, когато то прекрати застраховката си 4. to surrender a right отказвам се от правото си (to в полза на) 5. to surrender hope загубвам всяка надежда 6. to surrender one's bail явявам се в съда в определения срок (за пуснат под гаранция обивиняем) 7. to surrender oneself to the police предавам се на полицията 8. отдавам се, предавам се (на чувство, влияние и пр.) (to) 9. отказ (от), отстъпване, предаване (на) 10. отказвам се от, изоставям 11. отстъпвам/отказвам се от 12. често refl отстъпвам* * *surrender[sə´rendə] I. v 1. предавам се, капитулирам; to \surrender o.'s bail явявам се в определения срок, след като съм бил пуснат под гаранция; forced into \surrender принуден да се предаде; 2. отказвам се от, изоставям; 3. отстъпвам, отказвам се в полза на (to); to \surrender hope загубвам всякаква надежда; to \surrender a right отказвам се от правото си; 4. refl отстъпвам; II. n 1. предаване, капитулация; unconditional \surrender безусловна (пълна) капитулация; 2. отказ (от); отстъпване (на); \surrender value сума, която се връща на застрахованото лице, когато то се откаже да продължава застраховката си; compulsory \surrender юрид. експроприация.
См. также в других словарях:
прекрати́ть(ся) — прекратить(ся), прекращу, прекратишь, прекратит(ся) … Русское словесное ударение
прекрати — кончай Словарь русских синонимов. прекрати нареч, кол во синонимов: 6 • кончай (10) • … Словарь синонимов
прекрати заниматься пустым делом — нареч, кол во синонимов: 2 • работа дураков любит (1) • хватит ковырять в носу (1) Словарь синонимов ASIS … Словарь синонимов
прекрати́ть — кращу, кратишь; прич. страд. прош. прекращённый, щён, щена, щено; сов., перех. и с неопр. (несов. прекращать). Положить конец чему л., прервать что л. Прекратить заниматься. □ Наступила зима и прекратила их свидания; но переписка сделалась тем… … Малый академический словарь
прекрати́ться — тится; сов. (несов. прекращаться). Окончиться, прерваться, перестать. В конце письма он изъявлял сожаление о том, что наше знакомство так скоро прекратилось. Тургенев, Ася. На некоторых кораблях уже прекратилась погрузка, но на нашем корабле все… … Малый академический словарь
прекратить — прекратить, прекращу, прекратим, прекратишь, прекратите, прекратит, прекратят, прекратя, прекратил, прекратила, прекратило, прекратили, прекрати, прекратите, прекративший, прекратившая, прекратившее, прекратившие, прекратившего, прекратившей,… … Формы слов
прекратиться — прекратиться, прекращусь, прекратимся, прекратишься, прекратитесь, прекратится, прекратятся, прекратясь, прекратился, прекратилась, прекратилось, прекратились, прекратись, прекратитесь, прекратившийся, прекратившаяся, прекратившееся,… … Формы слов
прекратить — первонач. знач.: сократить . Заимств. из цслав.; ср. пере и короткий … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Прекратить — сов. перех. см. прекращать Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
Прекратиться — сов. см. прекращаться Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
прекратить — кращу, кратишь; прекращённый; щён, щена, щено; св. что и с инф. Положить конец чему л., прервать что л. П. разговоры. П. заниматься. Зима прекратила их свидания. Старик прекратил всякую помощь сыну. ◁ Прекращать, аю, аешь; нсв. Прекращаться,… … Энциклопедический словарь