-
61 espiègle
adj. (all. Eulenspiegel personnage bouffon d'un roman) 1. хитър, дяволит; палав, закачлив; un air espiègle закачлив, весел вид; 2. m.,f. хитрец, палавник. -
62 essorer
v.tr. (lat. °exaurare, de aura "vent, air") суша, изсушавам, премахвам влагата; essorer du linge суша бельо; s'essorer суша се, изсушавам се. -
63 fendre
v.tr. (lat. findere) 1. цепя, разцепвам, нацепвам; fendre du bois цепя дърва; 2. пуквам, спуквам, разпуквам, напуквам; 3. прен. пробивам си път, промъквам се през; 4. поря; fendre l'air поря въздуха; le navire fend les flots корабът цепи вълните; se fendre 1. цепя се, разцепвам се, нацепвам се; пукам се; 2. при фехтовка: изнасям силно напред десния си крак, за да засегна противника си, като левия оставям на място. Ќ cela me fend le cњur сърцето ми се къса (от състрадание, от милост); fendre un cheveu en quatre цепя косъма на две; il gèle а pierre fendre дърво и камък се пукат от студ; se fendre d'une tournée нар. решавам се да платя една поръчка (при почерпка); se fendre la pipe смея се силно; se fendre de разг. купувам, подарявам нещо, похарчвам; il ne s'est pas fendu, ce cadeau n'a pas dû lui coûter cher не се е охарчил много, този подарък вероятно не струва скъпо. -
64 folletage
m. (du lat. follis "ballon plein d'air") вехнене на листата по лозите ( от болест). -
65 fou
(ou fol), folle adj. (lat. follis "sac, ballon plein d'air") 1. луд; fou а lier луд за връзване; 2. безумен, безразсъден, обезумял, лудешки; être fou de joie обезумял съм от радост; un fol amour безумна любов; 3. странен, аномален, ненормален; 4. неравномерен, с неправилно движение; aiguille folle стрелка с неправилно движение; 5. див (за растение); 6. огромен, извънмерен (за количество, цена и др.); dépenser un argent fou харча луди пари; 7. m., f. луд човек, душевно болен; 8. шут, смешник; 9. офицер (фигура в играта шах); 10. прен. вид птица, подобна на пеликан. Ќ être fou de qqn. влюбен съм до полуда в някого. Ќ Ant. équilibré, sage, régulier. -
66 fraîcheur
f. (de frais) 1. прохлада; хлад, хладина; la fraîcheur de l'air прохладата на въздуха; 2. новост; преснота (на продукт); 3. разг. лека простуда (вследствие влага); 4. прен. свежест (на тен, цвят и др.); 5. мор. слаб ветрец преди или след безветрие; 6. невинност, непорочност; спонтанност. Ќ Ant. chaleur; corruption. -
67 glacial,
e, als adj. (lat. glacialis, de glacies "glace") 1. леден, ледовит; zone glacial,e ледовита зона; (между полярния кръг и полюса); vent glacial, леден вятър; 2. прен. неприветлив; леденостуден, досаден, отблъскващ; air glacial, неприветлив вид; accueil glacial, леденостуден, отблъскващ прием. Ќ Ant. ardent, brûlant, chaud; accueillant, chaleureux, enthousiaste, sensible. -
68 gourd,
e adj. (bas lat. gurdus "lourdaud, grossier") 1. изтръпнал, вцепенен, вкоченясал от студ (за ръце, пръсти); 2. глупав; avoir l'air gourd,e имам глупав вид; 3. несръчен. Ќ Ant. agile, délié, souple; dégourdi. Ќ Hom. gour; gourde. -
69 grave
adj. (lat. gravis) 1. ост. тежък; 2. прен. улегнал, сериозен, импозантен; un maintien grave сериозно държане; un grave magistrat внушаващ респект магистрат; un air grave сериозен вид; 3. важен, сериозен, значителен; c'est un grave problème това е сериозен проблем, опасен, тежък, с последствия; maladie grave опасна, тежка болест; la situation est grave положението е опасно; le moment est grave моментът е критичен; il n'y a rien de grave няма нищо опасно; 4. грам. който има тежко ударение; voyelle grave гласна с тежко ударение; accent grave тежко ударение; 5. муз. нисък (за звук, тон); notes graves ниски ноти; 6. m. нисък тон; le grave регистърът на ниските тонове; 7. adj. et adv. муз. бавен, тържествен, бавно, тържествено ( за музика). Ќ Ant. badin, familier, frivole, insouciant; futile; anodin, bénin; léger; aigu. Ќ Hom. graves. -
70 guilleret,
te adj. (p.-к. de l'a. fr. guiller) 1. жив и весел; air guilleret, жив, весел вид; 2. свободен, лек; habit guilleret, лека дреха; propos guilleret, лековата дума. Ќ Ant. accablé, triste. -
71 gymkhana
m. (crois. d'angl. de gym(nastics) et du hindi (gend-)khana "air de jeu de balle") празник на открито с различни състезания за преодоляване на препятствия. -
72 idiot,
e m., f. (lat. idiotes "sot", du gr. idiotês "simple, particulier") 1. идиот; 2. adj. слабоумен, идиотски; un air idiot, идиотски вид. -
73 impur,
e adj. (lat. impurus) 1. нечист, мръсен; eau impur,e мръсна, кална вода; air impur, мръсен въздух; 2. нечист, с примес; 3. ост., прен. порочен; mњurs impur,es порочни нрави; 4. рел. нечист, омърсен. -
74 infecter
v.tr. (de infect) 1. ост. увонявам, вмирисвам; infecter l'air увонявам въздуха; 2. инфектирам, заразявам; 3. прен., ост. покварявам; infecter les âmes покварявам душите. Ќ Ant. assainir, désinfecter, purifier. -
75 inhaler
v.tr. (lat. inhalare) вдишвам (пЂри); inhaler de l'air froid вдишвам студен въздух. Ќ Ant. exhaler. -
76 insolent,
e adj. (lat. insolens "qui n'a pas l'habitude de") 1. дързък, нахален, безочлив, безсрамен; ton insolent, нахален тон; air insolent, нахален вид; 2. високомерен, надменен, надут, горделив; 3. нечуван, необичаен; chance insolent,e нечуван късмет; 4. m., f. нахалник, безсрамник. Ќ Ant. poli, courtois, modeste, ordinaire; respectueux. -
77 intelligent,
e adj. (lat. intelligens) интелигентен; умен, разумен; схватлив; опитен, умел; avoir l'air intelligent, имам интелигентен вид; réponse intelligent,e интелигентен отговор. Ќ Ant. bête, sot, stupide, abrubi, borné, imbécile, inepte, inintelligent. -
78 irrespirable
adj. (de in- et respirable) 1. невъзможен за дишане, задушен; 2. опасен, вреден за дишане; air pioillué irrespirable замърсен въздух, който е вреден за дишане; 3. прен. непоносим; après la querelle l'atmosphère de la maison devint irrespirable след караницата атмосферата вкъщи стана непоносима. Ќ Ant. respirable. -
79 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
80 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla.
См. также в других словарях:
Air New Zealand — IATA NZ ICAO ANZ Callsign NEW ZEALAND … Wikipedia
Air Canada — IATA AC ICAO ACA Callsign AIR CANADA … Wikipedia
Air Algérie — Aeriverdan idzayriyen IATA AH ICAO DAH Callsign AIR ALGERIE … Wikipedia
Air Europe — was a wholly privately owned, independent British airline, established in 1978 under the working title Inter European Airways.cite book| author=Simons, Graham M. | title=It was nice to fly with friends! The story of Air Europe | publisher=GMS… … Wikipedia
Air Berlin — PLC Co. Luftverkehrs KG … Deutsch Wikipedia
Air France — Faire du ciel le plus bel endroit de la Terre. Codes AITA OACIL Indicatif d appel … Wikipédia en Français
Air France Europe — Air France AITA AF OACI AFR Indicatif d appel Air France Repères historiques Date de création … Wikipédia en Français
Air actualités — Pays France Langue Français Périodicité mensuel Genre militaire Diffusion 40 000 … Wikipédia en Français
Air France Flight 447 — F GZCP, the aircraft involved in the accident Accident summary Date 1 June 2009 … Wikipedia
Air Fan — Pays France Langue Français Périodicité Mensuel Format A4 … Wikipédia en Français
AIR — Le globe terrestre est entouré d’une atmosphère constituée d’un mélange gazeux nommé air, qui s’étend de la surface du sol jusqu’à une altitude d’environ 150 kilomètres. La pression de l’air au niveau de la mer a longtemps servi d’unité de… … Encyclopédie Universelle
