-
21 aria2
f. (it. aria "air") муз. ария, вокално соло. -
22 ariette
f. (dimin. de aria "air") муз. песничка, малка ария. -
23 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
24 bac1
m. (lat. pop. °baccus "récipient") 1. голяма плоскодънна лодка ( за преминаване на река), сал; ферибот (за превозване на автомобили); 2. голямо дървено ведро; 3. корито; 4. голяма саксия ( за дървета). Ќ bac aérien самолет за превоз на автомобили с пасажерите им на малки разстояния (препоръчва се вм. air ferry). -
25 bâtir
v.tr. (p.-к. du frq. °bastjan "assembler ou construire avec de l'écorce") 1. строя, построявам; застроявам; bâtir un terrain застроявам място; 2. градя, съграждам, изграждам; bâtir sa reputation градя репутацията си; 3. основавам; 4. тропосвам; bâtir une robe тропосвам рокля; 5. правя гнездо (за птици); se bâtir 1. строя се, построявам се, застроявам се; 2. градя се, съграждам се, изграждам се; 3. основавам се; 4. тропосвам се. Ќ bâtir des châteaux en Espagne строя въздушни кули; bâtir en l'air (sur le sable) строя въздушни кули; bâtir un nid вия, свивам гнездо; un homme bien (mal) bâti разг. добре (лошо) сложен човек. Ќ Ant. démolir, détruire, renverser, ruiner, raser. -
26 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
27 bohémien,
ne m., f. ("habitant de la Bohême", de Bohême) 1. ост. циганин катунар; 2. скитник; циганин; 3. m. чешки диалект в Бохемия; 4. adj. ост. от Бохемия; 5. adj. скитнически. Ќ avoir l'air d'un bohémien, негат. облечен съм зле, с мръсни дрехи. -
28 bonasse
adj. (it. bonaccio) простодушен; добродушен, прекалено мекушав; un air bonasse простодушен, добродушен вид. Ќ Ant. énergique, sévère. Ќ Hom. bonace. -
29 bouteille
f. (bas lat. butticula de buttis "tonneau") 1. бутилка, шише; 2. съдържанието на една бутилка, на едно шише (около 750 грама); boire une bouteille de rouge изпивам бутилка червено вино; 3. pl. мор. тоалетни за офицери на кораб. Ќ aimer la bouteille нар. обичам да пия, да попийвам; bouteille de Leyde лайденова стъкленица; c'est la bouteille а l'encre нар. мътна, объркана работа; prendre de la bouteille разг. остарявам; придобивам опит с възрастта; lancer une bouteille а la mer изпращам отчаяно послание; vert bouteille тъмнозелено; bouteille d'air comprimé бутилка със сгъстен въздух. -
30 bravoure
f. (it. bravura) 1. храброст, смелост, решителност; 2. доблест. Ќ morceau de bravoure най-добрата част от произведение (според замисъла на автора); air de bravoure муз., ост. част от вокално произведение, която трябва да покаже таланта на певеца. Ќ Ant. lâcheté, poltronnerie. -
31 bureau
m. (de bure) (pl. bureaux) 1. бюро, писалище, писалищна маса; 2. кантора, писалище, канцелария, отделение, бюро, офис; bureau de poste поща, пощенско отделение; le bureau d'une agence офисът на агенция; heures de bureau работно време на канцелария; bureau de change обменно бюро; 3. служба; chef de bureau началник служба; 4. бюро (състав); bureau international du travail международно бюро на труда; bureau de vote комисия, бюро по изборите, изборна секция; 5. воен. поделение на генералния щаб; 6. каса; гише; bureau d'un théвtre театрална каса; 7. анкетна комисия. Ќ bureau de tabac будка за цигари; Deuxième Bureau ост. отдел за военни справки; bureau des pleurs разг. служба по рекламациите; prendre l'air du bureau осведомявам се какво става, какво е настроението; Bureau Veritas технически комитет по наблюдение на корабите и самолетите. -
32 calypso
m. (du nom de la nymphe Calypso, dans un vieil air esp.) танц от Ямайка в два такта; антилска музика, която се изпълнява с този танц. -
33 canadair
m. (de Canada et air) самолет, носещ резервоари с вода за гасене на горски пожари. -
34 catastropher
v.tr. (de catastrophe) разг. слисан, съсипан, унищожен; avoir l'air catastrophé имам съсипан вид. -
35 chafouin,
e n. et adj. (de chat et fouin, masc. de fouine) 1. сух, дребен; 2. лукав; un air chafouin, лукав вид; 3. m. ост. дребно, лукаво човече. -
36 chagrin3,
e adj. (p.-к. de chat et grigner) 1. ост. тъжен, скръбен, печален, нажален; 2. лит. навъсен, намусен; avoir l'air chagrin3, намусен съм, в лошо настроение съм. Ќ Ant. content, joyeux, réjoui, enjoué, gai, jovial. -
37 circulation
f. (lat. circulatio) 1. ост. обикаляне, кръгообразно движение; 2. обръщение, циркулация; circulation du sang кръвообращение; circulation monétaire парично обръщение; circulation de l'air циркулация на въздуха; 3. оборот; обръщение, движение; mettre en circulation de fausses nouvelles пускам в обръщение неверни новини; la circulation des trains движението на влаковете; la circulation automobile автомобилното движение; accident de la circulation пътнотранспортно произшествие. Ќ disparaître de la circulation разг. не давам признаци на живот. -
38 cocasse
adj. (var. de coquard "vaniteux, de coq1) разг. смешен, забавен; комичен; un air cocasse смешен вид. -
39 componction
f. (lat. chrét. compumctio, de compungere "piquer") 1. рел. съкрушение, разкаяние; 2. съсредоточеност, сериозен, важен вид. Ќ avoir un air de componction ирон. придавам си важност. Ќ Ant. désinvolture, légèreté. -
40 compression
f. (lat. compressio, de comprimere) 1. притискане, стискане; натискане, налягане, стягане, свиване; сгъстяване; compression de l'air налягане на въздуха; taux de compression степен на сгъстяване (в цилиндрите на автомобилен двигател); 2. прен., ост. натиск, принуда, потисничество; 3. съкращение, намаление. Ќ compression budgétaire съкращение в бюджета; compression du personnel съкращения на персонала. Ќ Ant. dilatation, expansion, gonflement, décompression.
См. также в других словарях:
Air New Zealand — IATA NZ ICAO ANZ Callsign NEW ZEALAND … Wikipedia
Air Canada — IATA AC ICAO ACA Callsign AIR CANADA … Wikipedia
Air Algérie — Aeriverdan idzayriyen IATA AH ICAO DAH Callsign AIR ALGERIE … Wikipedia
Air Europe — was a wholly privately owned, independent British airline, established in 1978 under the working title Inter European Airways.cite book| author=Simons, Graham M. | title=It was nice to fly with friends! The story of Air Europe | publisher=GMS… … Wikipedia
Air Berlin — PLC Co. Luftverkehrs KG … Deutsch Wikipedia
Air France — Faire du ciel le plus bel endroit de la Terre. Codes AITA OACIL Indicatif d appel … Wikipédia en Français
Air France Europe — Air France AITA AF OACI AFR Indicatif d appel Air France Repères historiques Date de création … Wikipédia en Français
Air actualités — Pays France Langue Français Périodicité mensuel Genre militaire Diffusion 40 000 … Wikipédia en Français
Air France Flight 447 — F GZCP, the aircraft involved in the accident Accident summary Date 1 June 2009 … Wikipedia
Air Fan — Pays France Langue Français Périodicité Mensuel Format A4 … Wikipédia en Français
AIR — Le globe terrestre est entouré d’une atmosphère constituée d’un mélange gazeux nommé air, qui s’étend de la surface du sol jusqu’à une altitude d’environ 150 kilomètres. La pression de l’air au niveau de la mer a longtemps servi d’unité de… … Encyclopédie Universelle
