-
1 vue
f. (du p. p. de voir) 1. зрение; organe de la vue орган на зрението; troubles de la vue нарушения на зрението; 2. око, поглед; se fatiguer la vue изморявам си очите; 3. гледка, изглед; de ma chambre la vue était belle гледката от стоята ми беше хубава; je vous envoie une vue de Sofia изпращам ви изглед от София; avoir vue sur гледам към (за прозорец и др.); 4. възглед, мнение; échange de vues обмяна на мнения; vue pessimiste песимистично мнение; 5. предявяване; представяне; titre payable а vue ценна книга платима при предявяване; 6. худ. пейзаж; картина, изобразяваща град и др.; 7. отвор; цепнатина за виждане на рицарски шлем; 8. намерение, цел; dans la vue de с намерение да; en vue de с цел да; avoir des vues sur son héritage имам някои скрити намерения спрямо наследството му. Ќ а la vue de при появяването на; при вида на; а perte de vue докъдето погледът стига; tirer а vue стрелям по видима цел; en appréciant par vue оценявайки на око; changement а vue смяна на театрален декор пред очите на зрителите, прен. внезапна и пълна промяна; а vue d'њil видимо; au point de vue de от гледна точка на; avoir des vues sur имам намерения спрямо, avoir en vue имам предвид; mettre en vue поставям налице; en vue видим, забележим; chercher а se mettre en vue опитвам се да привличам вниманието; а vue de pays единствено при вида на местността; а courte vue с ограничено мислене, непроницателно, недалновидно; ne pas perdre de vue не изпускам от поглед; perdre qqn. de vue изгубвам някого от погледа си; не знам какво е станало с някого; seconde vue (double vue) ясновидство, проницателност; perdre la vue ослепявам; vue courte, basse късогледство; а première vue на пръв поглед; je le connais de vue познавам го по лице. -
2 carte-vue
f. (de carte et vue) (Белгия) пощенска картичка с изглед. -
3 garde-vue
m.inv. (de garder et vue) 1. козирка; 2. абажур с конична форма. -
4 longue-vue
f. (de long et vue) (pl. longues-vues) опт., астр. далекоглед. -
5 non-vue
f. (de non et vue) мор., ост. непрогледност. -
6 garder
v.tr. (germ. °wardôn "veiller") 1. пазя, наглеждам, гледам; garder des bêtes пазя животни; garder des enfants бавя, гледам деца; garder une maison пазя, охранявам къща; 2. задържам; garder qqn. comme client задържам някого като клиент; 3. оставям, съхранявам; garder les marchandises en entrepôt съхранявам стоките в склад; garder un double du contrat оставям си копие от договор; 4. спазвам, съблюдавам; garder les convenances спазвам обществените норми за благоприличие; garder une discrétion спазвам дискретност; 5. пазя, запазвам; garder le silence пазя, запазвам мълчание; garder un secret пазя тайна; garder la taille пазя линия (при диета); 6. та3/4; garder rancune а qqn. та3/4 злоба срещу някого; garder l'espoir que тая, храня надежда, че; gardez-moi une place запазете ми място; 7. оставам, пазя; garder le lit оставам в легло; garder la chambre стоя вкъщи (при болест); se garder 1. внимавам, пазя се, избягвам; 2. se garder de предпазвам се от; gardez-vous des flatteurs пазете се от ласкателите; 3. запазвам се, трая ( за дълбоко замразени продукти). Ќ garder а vue не изпускам от очи; être gardé а vue под постоянно наблюдение съм; Dieu me garde de... Бог ме пази от... Ќ Ant. abandonner, céder, changer, détruire, gâter, rendre, renoncer а; se débarrasser, se défaire; négliger, oublier, perdre; révéler; enfreindre. -
7 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
8 affaiblissement
m. (de affaiblir) обезсилване, изнемощялост; омаломощаване; отслабване; affaiblissement de l'esprit (de la mémoire) отслабване на ума (паметта); affaiblissement de la vue отслабване на зрението; affaiblissement du cњur отслабване на сърцето. -
9 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
10 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
11 bévue
f. (préf. péj. be- et vue) груба грешка (поради незнание, невежество). -
12 biopsie
f. (de bio-et gr. opsis "vue") биопсия, вземане на жива тъкан за микроскопски анализ. -
13 blesser
v.tr. (frq. °blettjan "meurtrir") 1. ранявам, наранявам; blesser а mort наранявам смъртоносно; blesser au genou наранявам в коляното; 2. стискам, притискам, убивам; les chaussures blessent le pied обувките притискат краката; 3. действам неприятно, дразня; blesser la vue дразня зрението; 4. обиждам, оскърбявам, докачам; blesser l'amour-prope de qqn. наранявам самолюбието на някого; 5. прен., ост. нарушавам; blesser les convenances нарушавам благоприличието; 6. вредя, увреждам; ce contrat blesse mes intérêts този договор уврежда интересите ми; se blesser 1. ранявам се, наранявам се, удрям се; 2. обиждам се, докачам се. Ќ savoir où le soulier (le bât) me blesse зная къде ме стиска обувката; сам зная болката си. Ќ Ant. flatter, louer. -
14 borné,
e adj. (de borner) ограничен; esprit borné, ограничен ум; la vue est bornée par les montagnes погледът е ограничен от планините. -
15 changement
m. (de changer) 1. изменяне, изменение, променяне, промяна; сменяване, смяна; changement du temps промяна на времето; changement de programme промяна в програмата; changement de vitesses смяна на скоростите; changement а vue промяна на картина в сцена без спускане на завесата; changement de train смяна на влак, качване на друг влак; 2. превръщане; le changement de l'eau en glace превръщане на водата в лед. Ќ Ant. constance, fixité, immobilité, invariabilité, stabilité, persévérance. -
16 connaître
v.tr. (lat. cognoscere) 1. познавам, разпознавам; connaître de nom познавам по име; connaître de vue познавам по лице; 2. зная, владея; connaître une langue étrangère владея чужд език; connaître un mot зная дума; connaître qqch. par cњur знам нещо наизуст; 3. изпитвам, познавам; la Bourse connaît des moments critiques борсата познава критични моменти; 4. v.tr.ind. connaître de юр. имам компетентност да съдя (за съд); 5. connaître une femme познавам жена (библейски стил т. е. имам плътски отношения с нея); 6. ост. признавам (властта на някого); il ne connaît ni Dieu ni diable той не признава ни Господ, ни дявол; se connaître познавам се, разпознавам се; зная се. Ќ faire connaître показвам; оповестявам; ne pas s'y connaître не съм опитен, не разбирам; se faire connaître en qqch. опитен съм в нещо; connaître qqch. comme sa poche познавам много добре нещо; ne plus se connaître не мога да се овладея ( под напора на чувствата). Ќ Ant. douter, ignorer, méconnaître, renier; dédaigner, négliger. -
17 corriger
v.tr. (lat. corrigere "redresser", de regere "régir") 1. поправям, коригирам; corriger un manuscrit поправям ръкописен текст; corriger une dictée поправям диктовка; corriger la vue de qqn. par des verres de contact коригирам зрението на някого чрез контактни лещи; 2. ост. наказвам; corriger un enfant наказвам дете; 3. ост. налагам телесно наказание, бия; se corriger поправям се. Ќ Ant. altérer, gâter, pervertir; aggraver, envenimer, exciter; épargner, récompenser. -
18 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
19 étroitesse
f. (de étroit) 1. теснота; теснотия; l'étroitesse d'une rue теснотата на улица; 2. прен. ограниченост; étroitesse de vue ограниченост на възгледите. -
20 fenêtre
f. (lat. fenestra) 1. прозорец; la fenêtre donne, a vue sur le parc прозорецът е с изглед към парка; retenir un coin côté fenêtre запазвам си място до прозореца (във влак и др.); regarder par la fenêtre гледам през прозореца; fenêtre dormante прозорец, който не се отваря; fenêtre par pante наклонен прозорец; fenêtre gisante прозорец, чиято ширина е много по-голяма от височината; fenêtre а la guillotine прозорец, който се спуска; 2. празно поле за попълване (на документи и др.). Ќ entrer par la fenêtre постигам целта си въпреки пречките, които някой ми създава; jeter son argent par la fenêtre прахосвам си парите.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
vue — [ vy ] n. f. • XIIIe; veüe 1080; du p. p. de voir I ♦ A ♦ Action de voir. 1 ♦ Sens par lequel les stimulations lumineuses donnent naissance à des sensations spécifiques (de lumière, couleur, forme) organisées en une représentation de l espace. «… … Encyclopédie Universelle
vue — (vue) s. f. 1° Étendue de ce qu on peut voir du lieu où l on est. 2° Manière dont les objets se présentent au regard. 3° Tableau, dessin, estampe qui représente un lieu, un palais, une ville, etc. 4° Ce qu on voit, ce qui se présente au… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vue (loire-atlantique) — Pour les articles homonymes, voir Vue (homonymie). Vue … Wikipédia en Français
Vue 6 — « Vue 6 » est une gamme de logiciels, édités par E On Software, dédiés entre autres à la création et au rendu de paysages (réalistes ou non), ainsi qu à l animation d objets. Les logiciels de la gamme disposent des outils nécessaires à… … Wikipédia en Français
Vue d'Esprit — « Vue 3D » est une gamme de logiciels de création de paysages et d environnements 3D conçus par la société E on software. « Vue 5 Infinite » est la version professionnelle de cette gamme ; les autres versions de Vue sont… … Wikipédia en Français
Vue de Delft — (Gezicht op Delft) Artiste Johannes Vermeer Année 1659 1660 Type … Wikipédia en Français
Vue — or VUE may refer to:* VUE, Hewlett Packard s Visual User Environment * Vue (band), a rock and roll band from San Francisco, California in the United States * Vue (cinema), a cinema company in the United Kingdom * VUE (Visual Understanding… … Wikipedia
Vue (cinema) — Vue is a cinema company in Ireland and the UK. The company was formed in May 2003 when SBC International Cinemas bought Warner Village Cinemas. There are now 62 Vue cinemas, with 607 screens [ [http://www.myvue.com/corporate/vuecompany.asp?sb=1… … Wikipedia
VUE (Visual Understanding Environment) — VUE Dernière version 3.0 (3 février 2010) [ … Wikipédia en Français
Vue-des-Alpes — Vue depuis le col de la Vue des Alpes Altitude 1283 m Massif … Wikipédia en Français
Vue des Alpes — Vue depuis le col de la Vue des Alpes Altitude 1 283 m Massif Jura … Wikipédia en Français
