-
1 toute-bonne
f. (de tout et bon) бот. 1. меча пета, мускатна какула; 2. сорт круша. -
2 toute-épice
f. (de tout et épice) бот. посевна челебитка. -
3 toute-puissance
f. (de tout et puissance) всемогъщество. -
4 tout-puissant,
toute-puissate adj. (de tout et puissant) всемогъщ. Ќ le Tout-Puissant Господ. -
5 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
6 barde2
f. loc.adv. (de barder "aller а toute allure") разг. а toute barde2 много бързо, с всичка сила. -
7 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
8 vapeur1
f. (lat. vapor) 1. пара; изпарение; machine а vapeur1 парна машина; fer а vapeur1 парна ютия; renverser la vapeur1 обръщам тягата на парна машина; прен. спирам действие, което започва да става опасно; обръщам хода на нещо; а toute vapeur1 с пълна пара, с пълна мощност; bain de vapeur1 парна баня; pommes de terres а la vapeur1 картофи, сварени на пара; condensation de la vapeur1 кондензиране на парата; 2. pl. ост., мед. припадъци, неразположение, прилошаване. Ќ а toute vapeur1 с всичка сила. -
9 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
10 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
11 ancienneté
f. (de ancien) 1. старинност; 2. старшинство; avancement а l'ancienneté прогресиране в службата по старшинство; selon l'ancienneté, par ancienneté по старшинство. Ќ de toute ancienneté от незапомнени времена. -
12 antiquité
f. (lat. antiquitas) 1. древност, старина; la haute antiquité дълбока древност; 2. хората, които са живели в древността; 3. pl. древни паметници, старини; l'Antiquité древността, древното време. Ќ de toute antiquité от много отдавна, от незапомнени времена, от памтивека. Ќ Ant. nouveauté. -
13 apparence
f. (bas lat. apparentia) 1. външен вид, външност, изглед; juger d'après les apparences съдя по външността, по външния вид; 2. вероятност; il y a apparence que вероятно е, че; selon toute apparence по всяка вероятност; 3. признак, привидност; sauver les apparences запазвам благоприличието; 4. разш. следа; 5. loc.adv. en apparence привидно, наглед, външно. -
14 appeler
v. (lat. appellare) I. v.tr. 1. наричам, назовавам, именувам, кръщавам (с име новородено); 2. викам, повиквам; зова; appeler au secours викам за помощ; 3. удостоявам с назначение; 4. призовавам, апелирам за нещо; 5. желая, стремя се към; 6. изисквам; ce sujet appelle toute votre attention темата изисква цялото ви внимание; 7. водя след себе си, предизвиквам; le mensonge apelle le mensonge лъжата води след себе си друга лъжа; II. v. pron. s'appeler 1. наричам се, казвам се, именувам се; comment vous appelez-vous? как се казвате? 2. викам се, призовавам се. Ќ appeler en justice давам под съд; appeler qqn. en témoignage (а témoin) призовавам някого за свидетел; appeler sous les drapeaux воен. свиквам в армията. Ќ Ant. chasser, congédier, expulser, renvoyer. -
15 attente
f. (de attendere) чакане, очакване. Ќ contre toute attente съвсем неочаквано; salle d'attente чакалня. -
16 beauté
f. (de beau) 1. хубост, красота; прелест; beauté classique класическа красота; 2. красавица; 3. pl. красиви неща, детайли от характера на човек или творба. Ќ n'être pas en beauté разг. изглеждам по-малко красив от обикновено; beauté grecque (romaine) класическа хубост; se faire une beauté разкрасявам се; grain de beauté бенка; en beauté прекрасно, великолепно; de toute beauté много красив. Ќ Ant. laideur, horreur, monstruosité, vilainie. -
17 berzingue
(а tout, а toute) loc. adv. (de а tout et var. de brindezingue) разг. 1. с пълна скорост; 2. максимално; mettre la radio berzingue усилвам максимално радиото. -
18 biture
f. (de bitte) 1. мор. дължина на котвеното въже; 2. прен., разг., в съчет. prendre une biture ям, пия; напивам се; 3. ост., разг., в съчет. а toute biture с най-голяма бързина. -
19 blinde2
f. (o. i.) loc. adv. разг. а toute blinde2 с пълна скорост, възможно най-бързо. -
20 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве.
См. также в других словарях:
toute — toute … Dictionnaire des rimes
toute — tout [tu]; toute [tut]; tous [tu, tuz] adj. ou [tus] pron. toutes [tut]; touts … Encyclopédie Universelle
toute — tout, toute (tou, tou t ; le t se lie : tou t homme ; au pluriel, l s se lie : tou z animaux ; tou z y sont ; quelques uns font sentir l s du pluriel même devant une consonne : tous viendront ; ils y sont tous ; c est une mauvaise prononciation ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
toute-puissance — [ tutpɥisɑ̃s ] n. f. • 1377; de tout et puissance ♦ Puissance, autorité absolue. ⇒ omnipotence. La toute puissance de Dieu. Par ext. « La raison du plus fort [...] , la toute puissance de l épée » (Zola). Les toutes puissances. ● toute puissance… … Encyclopédie Universelle
Toute seule — Single par Lorie extrait de l’album Près de toi Face A Toute seule (Edit Video) Face B Toute seule (Tam Tam Remix) Sortie 19 mars 2002 … Wikipédia en Français
Toute l'Histoire — Création 2 avril 1996 Propriétaire AB Groupe Slogan « Toute l Histoire sans rien oublier » Format d image 576i (SDTV) … Wikipédia en Français
Toute la Peine du Monde 1/2 — Toute la peine du monde Toute la peine du monde Épisode de Buffy contre les vampires Titre original Two To Go, Grave Numéro d épisode Saison 6 Épisode 21 et 22 Invité(s) Anthony Stewart Head, dans le rôle de Rupert Giles Réalisation Bill L.… … Wikipédia en Français
Toute la Peine du Monde 1/2 (Buffy) — Toute la peine du monde Toute la peine du monde Épisode de Buffy contre les vampires Titre original Two To Go, Grave Numéro d épisode Saison 6 Épisode 21 et 22 Invité(s) Anthony Stewart Head, dans le rôle de Rupert Giles Réalisation Bill L.… … Wikipédia en Français
Toute la Peine du Monde 2/2 — Toute la peine du monde Toute la peine du monde Épisode de Buffy contre les vampires Titre original Two To Go, Grave Numéro d épisode Saison 6 Épisode 21 et 22 Invité(s) Anthony Stewart Head, dans le rôle de Rupert Giles Réalisation Bill L.… … Wikipédia en Français
Toute la Peine du Monde 2/2 (Buffy) — Toute la peine du monde Toute la peine du monde Épisode de Buffy contre les vampires Titre original Two To Go, Grave Numéro d épisode Saison 6 Épisode 21 et 22 Invité(s) Anthony Stewart Head, dans le rôle de Rupert Giles Réalisation Bill L.… … Wikipédia en Français
Toute la peine du monde, partie 1 — Toute la peine du monde Toute la peine du monde Épisode de Buffy contre les vampires Titre original Two To Go, Grave Numéro d épisode Saison 6 Épisode 21 et 22 Invité(s) Anthony Stewart Head, dans le rôle de Rupert Giles Réalisation Bill L.… … Wikipédia en Français
