-
41 ricèrca
f 1) търсене, издирване: alla ricèrca del tempo perduto в търсене на изгубеното време; 2) изследване, проучване: ricèrca linguistica езиковедско изследване. -
42 rilàscio
m издаване: quanto tempo ci vuole per il rilàscio del visto? колко време ще е нужно за издаване на визата? -
43 rimanére
v оставам, стоя: rimani ancora con noi! остани още с нас!; ma non vuoi proprio rimanére? наистина ли не искаш да останеш?; non rimane molto tempo не остава много време; preferisco rimanére in piedi предпочитам да стоя прав; Ќ rimanére di stucco (di sale) оставам изумен; all'asciutto оставам без пукната пара. -
44 rimpiàngere
v скърбя, съжалявам: non devi rimpiàngere il tempo passato не трябва да съжаляваш за отминалото време. -
45 ritàglio
m 1) изрезка, отрязък: ritàglio di un giornale изрезка от вестник; 2) отрязък: questo lavoro lo potrт fare solo nei ritagli di tempo тази работа ще мога да я върша само когато ми остане свободно време. -
46 sàcco
m 1) чувал: un sàcco pieno di vestiti чувал, пълен с дрехи; sàcco di montagna раница; sàcco a pelo спален чувал; 2) прен. голямо количество: ti aspetto da un sàcco di tempo чакам те от маса време. -
47 salutàre
1. v поздравявам: salutàre qualcuno поздравявам някого; hai salutato la zia? поздрави ли леля си?; da un po' di tempo non mi saluta от известно време той не ме поздравява; salutami il papа! поздрави баща ти!; 2. v rifl salutàresi поздравяваме се: ieri ci siamo salutati вчера се поздравихме. -
48 scadère
v изтича (за време, срок): il termine del pagamento и scaduto крайният срок за плащане е изтекъл; и scaduto il primo tempo първото полувреме изтече. -
49 schifòso
agg мръсен, гнусен, гаден, отвратителен: tipo schifòso отвратителен тип; tempo schifòso отвратително време. -
50 scòrrere
v тека, протичам; лея се (и прен.): il tempo scorre времето тече. -
51 sprecàre
v прахосвам, пилея, разпилявам: sprecàre le energie прахосвам енергия; sprecàre il tempo пилея си времето; non sprecàre il fiato per questo! недей да си хабиш думите за това! -
52 strìngere
1. v стискам, притискам: strìngere i denti стискам зъби; strìngere qualcuno tra le braccia прегръщам някого; strìngere la mano a qualcuno ръкувам се; 2. v rifl strìngeresi стеснявам ce, свивам ce: strìngeresi nelle spalle вдигам рамене; il tempo stringe няма време. -
53 tànto
1. agg толкова, много: io ho tanti difetti аз имам толкова слабости; non ti vedo da tànto tempo! от толкова време не съм те виждал!; ho tànto freddo толкова ми е студено; vado a dormire, ho tànto sonno отивам да си лягам, толкова ми се спи; tanti saluti! много поздрави!; ho passato tanti giorni felici прекарах толкова щастливи дни; 2. pl много, мнозина: tanti sono venuti alla festa мнозина дойдоха на празника; 3. avv много, толкова: stasera ho bevuto veramente tànto тази вечер пих наистина много; non и tànto difficile capire le sue ragioni не е толкова трудно да се разберат подбудите му; la ringrazio tànto! благодаря Ви много!; tànto meglio толкова по-добре; tànto peggio толкова по-зле; Ќ tànto che така че; tànto piщ che още повече че; tànto per колкото да, само за да; di tànto in tànto от време на време; una volta tànto от дъжд на вятър, поне веднъж. -
54 variàbile
1. agg променлив, непостоянен: tempo variàbile променливо време; 2. f променлива величина. -
55 a
A, a1 [a] <->sost f буквата Аa2 [a] <al, allo, all', alla, ai, agli, alle>1. (stato in luogo) наal mercato на пазараal mare на моретоa Trieste в Триестsono a casa вкъщи съмa 20 chilometri da Torino на 20 километра от Ториноa domani до утреdue volte al giorno два пъти на ден -
56 addietro
-
57 da
da [da] <dal, dallo, dall', dalla, dai, dagli, dalle>resto da lui оставам при негоparto da Venezia тръгвам от Венецияvengo da te идвам при тебsono passato da Siena минах през Сиена2. (agente) отRoma è visitata da molti turisti Рим се посещава от много туристи3. (tempo) отda due anni от две години -
58 decorso
-
59 di
di [di] <d', del, dello, dell', della, dei, degli, delle>1. (possessivo) наragazzo di talento талантливо момчеla macchina del mio amico колата на приятеля ми2. (sostanza) отstatua di marmo мраморна статуя3. (origine) отsono di Milano от Милано съм4. (modo, mezzo)di cuore от сърце5. (tempo) презdi notte нощемd'estate през лятото6. (paragone) отpiù felice di me по-щастлив от мен7. (partitivo)vorrei del pane бих искал(а) малко хляб -
60 distanza
См. также в других словарях:
tempo — tempo … Dictionnaire des rimes
TEMPO — Le tempo, souvent désigné aussi par le terme de mouvement, joue un rôle essentiel dans la conception d’une œuvre musicale et dans son exécution: il fixe la durée absolue de l’unité de temps; il ne modifie pas les rapports de valeur établis par le … Encyclopédie Universelle
Tempo — bezeichnet: Geschwindigkeit im Allgemeinen eine besonders hohe Geschwindigkeit im Besonderen, siehe Schnelligkeit Tempo (Fechten), ein Hieb in den gegnerischen Gagu, um einem Treffer zuvorzukommen Tempo (Reiten), ein Gangmaß innerhalb einer der… … Deutsch Wikipedia
tempo — / tɛmpo/ s.m. [lat. tempus pŏris, voce d incerta origine, con il solo sign. cronologico; quello atmosferico era indicato da tempestas atis ]. 1. [il succedersi dei minuti, delle ore, ecc.: il fluire del t. ] ▲ Locuz. prep.: senza tempo [che… … Enciclopedia Italiana
tempo — s. m. 1. Série ininterrupta e eterna de instantes. 2. Medida arbitrária da duração das coisas. 3. Época determinada. 4. Prazo, demora. 5. Estação, quadra própria. 6. Época (relativamente a certas circunstâncias da vida, ao estado das coisas, aos… … Dicionário da Língua Portuguesa
tempo — TÉMPO s.n. 1. Viteză, iuţeală cu care se execută o piesă muzicală, conform conţinutului şi caracterului ei. ♦ Ritm, cadenţă. 2. (lingv.) Viteză de succesiune a silabelor cuvintelor în cursul vorbirii; ritm al vorbirii. – Din it., fr. tempo.… … Dicționar Român
Tempo FM — Tempo (radio) Pour les articles homonymes, voir Tempo (homonymie). Création 1er octobre 1984 Slogan « La Radi … Wikipédia en Français
Tempo fm — Tempo (radio) Pour les articles homonymes, voir Tempo (homonymie). Création 1er octobre 1984 Slogan « La Radi … Wikipédia en Français
tempo — tèmpo m <N mn sr tèmpa> DEFINICIJA 1. stupanj brzine kojom se vrši neka radnja 2. brzina kojom se izvodi muzičko djelo 3. sport stupanj brzine kojom se izvodi neki tehnički element u kakvoj sportskoj grani ili disciplini a. u trčanju,… … Hrvatski jezični portal
Tempo — Sn std. (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus it. tempo m. Zeit, Zeitabschnitt , dieses aus l. tempus Zeit, Abschnitt , zu * ten p dehnen , also etwa Ausdehnung . Die moderne Bedeutung entwickelt sich aus Zeit, in der etwas ausgeführt wird zu… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
tempo — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. n I, Mc. tempopie {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} szybkość działania lub przebiegu jakichś wydarzeń, czynności : {{/stl 7}}{{stl 10}}Robić coś w szybkim tempie. Dyktować tempo. Wolne,… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
