-
1 détendre
v.tr. (de dé- et tendre) 1. отпущам, разхлабвам; détendre un arc отпускам лък; 2. свалям, снемам, отлепям; 3. свивам, сгъвам, прибирам (коляно); 4. прен. успокоявам, намалявам нервното напрежение; se détendre отпущам се, разхлабвам се, успокоявам се, отпочивам си. Ќ Ant. tendre, contracter; comprimer, attacher, poser. -
2 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
3 tendron
m. (lat. pop. °tenerumen, de tener "tendre", d'apr. l'adj. tendre) 1. бот. пъпка; филиз, издънка; 2. готв. гръден хрущял, гърдички (от теле); 3. разг. млада девойка, момиченце. -
4 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
5 assouplir
v.tr. (de a- et souple) 1. правя гъвкав, еластичен; 2. прен. смекчавам, омекчавам, омекотявам; укротявам, обуздавам; s'assouplir ставам гъвкав, ловък, еластичен; омекотявам се; укротявам се. Ќ Ant. raidir, tendre, durcir. -
6 attendrir
v.tr. (de a- et tendre) 1. правя по-крехък; 2. прен. смекчавам; трогвам, омилостивявам; разнежвам; s'attendrir ставам по-нежен, по-крехък; смекчавам се; изнежвам се; трогвам се, смилявам се, разчувствам се. Ќ Ant. durcir, endurcir. -
7 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
8 centripète
adj. (lat. centrum "centre" et petere "tendre vers") центростремителен; force centripète центростремителна сила. Ќ Ant. centrifuge. -
9 collet
m. (dimin. de col) 1. ост. яка; 2. част от трупа на животно - между главата и плешките; 3. вид примка (за птици, зайци и др.); tendre des collets залагам примки; 4. зъб. шийка на зъб; 5. техн. пръстен, кръгообразен уплътнител; 6. бот. коренова шийка. Ќ mettre la main au collet de qqn. арестувам някого; très collet monté високомерен, надут, строг до педантичност; se prendre au collet ост. бия се. Ќ Hom. colley. -
10 coriace
adj. (lat. coriaceus, de corium "cuir") 1. жилав; viande coriace жилаво месо; 2. твърд, корав; 3. прен. упорит, вироглав, неотстъпчив; 4. m., f. неотстъпчив, упорит човек. Ќ Ant. mou, tendre; doux, souple. -
11 dur,
e adj. (lat. durus) 1. твърд, корав, як; lit dur, твърдо легло; 2. суров, груб, строг; 3. мъчен, тежък, труден; 4. безмилостен, коравосърдечен; 5. adv. силно, здраво; frapper dur, удрям силно. Ќ avoir l'oreille dur,e, être dur, d'oreille не чувам добре, тежко чувам; coucher sur la dur,e спя на голата земя; en dire de dur,es казвам тежки обиди; être dur, а cuire имам силна воля; être dur, а la desserre, а la détente алчен, свидлив; filer le dur, а qqn. следвам някого; dur, de dur, непоколебим, непреклоним човек. Ќ Ant. mou, souple, tendre, docile; doux; bon. -
12 embûche
f. (de en- et bûche) примка, клопка, засада, tendre (dresser) une embûche поставям примка ( клопка). -
13 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
14 étrésillon
m. (lat. pop °tesare, de °tensare "tendre", de tensus) 1. напречна подпора между стените на изкоп, шахта; 2. къс от дърво между греди ( за подпора). -
15 lacet
m. (dimin. de lacs) 1. връзка, шнур; 2. зигзаг; лъкатушене; route en lacets път с много завои; 3. лъкатушно движение на превозно средство; 4. примка за дивеч; tendre des lacets поставям примки; 5. ширит. -
16 panneau
m. (lat. pop. pannellus) 1. плоскост, плоска повърхност; 2. табло; агитационно табло, дъска; panneau d'affichage табло, дъска за афиши, за обяви; panneaux de signalisation сигнални крайпътни табла; 3. изк. пано; 4. парче плат; част от шита дреха; 5. шаблон, модел (по който се дяла камък); 6. щит, платнище; 7. воен. фигурна мишена; 8. неподвижна примка, мрежа (за ловене на зайци и др.); donner, tomber dans le panneau попадам в капана, в клопка; 9. архит. панел; 10. кожена възглавничка ( вместо седло). Ќ tendre un panneau а qqn. поставям клопка, капан на някого. -
17 perche2
f. (lat. pertica) 1. прът, върлина; saut а la perche2 спорт. овчарски скок; 2. еленови рога с много разклонения; 3. стара земеделска мярка; 4. прен., разг. тънък и висок човек, върлина. Ќ tendre la perche2 а qqn. протягам някому ръка за помощ; давам възможност на някого (да говори, да прави нещо). -
18 poing
m. (lat. pugnus) юмрук, пестник. Ќ jouer des poings бия се; montrer (tendre) le poing заплашвам; pas plus gros que le poing много малък. -
19 retendre
v.tr. (de re- et tendre) обтягам, опъвам отново. -
20 rosée
f. (lat. pop. rosata, class. ros, roris) 1. роса; 2. физ. кондензирана пара. Ќ tendre comme la rosée много крехък (за месо, зеленчук). Ќ Hom. roser, rosé.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
tendre — 1. (tan dr ) adj. 1° Qui peut être facilement coupé, divisé. Du bois tendre. Une pierre tendre. Le plomb et l étain sont des métaux tendres. • Une certaine plante [d Irlande] dont la tige est tendre, et presque aussi douce, dit on, que celle… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tendre — Tendre, ou estendre, Tendere, Contendere, Intendere. Tendre au devant, Praepandere, Obtendere, Praetendere. Tendre sa main au devant et taster, Praetentare. Tendre le voile au devant, Obducere velum. Tendre son giron, Expandere sinum. Le tout… … Thresor de la langue françoyse
Tendre est la nuit (roman) — Pour les articles homonymes, voir Tendre est la nuit. Tendre est la nuit Auteur F. Scott Fitzgerald Genre roman … Wikipédia en Français
Tendre Banlieue — Série Auteur Tito Genre(s) Humour Thèmes adolescence problèmes de société Lieu de l’action … Wikipédia en Français
Tendre Poulet — est un film français réalisé par Philippe de Broca et sorti en 1978 Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du film … Wikipédia en Français
Tendre Violette — est un roman graphique sous forme de bande dessinée, de 139 pages, dessiné en 1982 par Jean Claude Servais sur un scénario de Gérard Dewamme. D abord dessiné en noir et blanc et publié dans la revue (A Suivre), il a été plus tard republié en… … Wikipédia en Français
Tendre banlieue — est une série de bande dessinée. Scénario et dessins : Tito Sommaire 1 Synopsis 2 Albums 3 Publication 3.1 Éditeurs … Wikipédia en Français
Tendre bonheur — (Tender Mercies) est un film américain réalisé par Bruce Beresford, sorti en 1983. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Distinctions … Wikipédia en Français
Tendre poulet — est un film français réalisé par Philippe de Broca et sorti en 1978 Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du film … Wikipédia en Français
Tendre voyou — est un film franco italien sorti en 1966, réalisé par Jean Becker. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 … Wikipédia en Français
Tendre et violente Elisabeth — Tendre et Violente Élisabeth Tendre et Violente Élisabeth est un film français réalisé par Henri Decoin en 1960 et sorti le 17 février 1961. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
