-
1 politesse
f. (a. it. politezza) учтивост; вежливост, внимание. Ќ brûler la politesse а qqn. напускам внезапно някого, без да се сбогувам; politesse de marchand користна вежливост. -
2 Politesse
Politésse f, -n полицайка (следяща главно правилното паркиране). -
3 impolitesse
f. (de in- et politesse) 1. неучтивост, невежливост, грубост; 2. неучтиви думи и дела. Ќ Ant. politesse. -
4 appuyé,
e adj. (de appuyer) 1. в съчет. regard appuyé,настоятелен поглед; 2. наблегнат, подчертан; politesse appuyé,e подчертана любезност. -
5 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
6 formel,
le adj. (lat. formalis) 1. определен, точен, категоричен, ясен; recevoir un ordre formel, получавам точно нареждане; 2. формален, само на външен вид; привиден; politesse formel,le неискрена учтивост. Ќ Ant. ambigu; douteux; tacite. -
7 formule
f. (lat. formula) 1. формула; formule mathématique математическа формула; 2. медицинска рецепта; recueil de formules pharmaceutiques сборник от фармацевтични рецепти; 3. дума, израз; formule magique вълшебна дума; 4. начин, метод, процедура; formule de paiement начин на плащане; 5. автом. категория; courir en formule 1 състезавам се във формула 1; 6. сентенция, афоризъм; formule publicitaire реклама; 7. формуляр, бланка. Ќ formule de politesse общоприет израз на вежливост; formule imprimée бланка; formule sanguine мед. хемограма. -
8 grossièreté
f. (de grossier) 1. грубост, простащина, невежливост, неучтивост; 2. груби, неучтиви думи, вулгарност; 3. грубост ( на изработка), липса на финес. Ќ Ant. finesse; délicatesse; civilité, politesse; attention, égard; bienséance, correction, distinction. -
9 incivilité
adj. (lat. incivilitas) ост. 1. неучтивост, невежливост; 2. непристойна дума или постъпка. Ќ Ant. courtoisie, civilité, politesse. -
10 incorrection
f. (de in- et correction) 1. неправилност, погрешност; 2. сгрешено място; 3. неправилен израз в езика; 4. неправилна, некоректна постъпка; 5. нелюбезност, грубост. Ќ Ant. correction, pureté; courtoisie, délicatesse, politesse. -
11 insolence
f. (lat. insolentia) 1. дързост, нахалство, безочливост, безочие, безсрамие; 2. високомерност, високомерие, надменност, надутост, горделивост, гордост. Ќ Ant. politesse, civilité, déférence, égard, respect; discrétion, modestie. -
12 maniéré,
e adj. (de manière) 1. предвзет; politesse maniéré,e предвзета любезност; 2. прен. обработен; style maniéré, обработен стил.
См. также в других словарях:
politesse — [ pɔlitɛs ] n. f. • 1659; « propreté » 1578; a. it. politezza, de polito → 1. poli 1 ♦ ( XVIIe) Vx Délicatesse, bon goût. « La politesse de l esprit consiste à penser des choses honnêtes et délicates » (La Rochefoucauld). 2 ♦ (1655) Ensemble des… … Encyclopédie Universelle
politesse — Politesse. s. f. Il ne se dit point au propre, & il signifie fig. Une certaine maniere de vivre, d agir, de parler, civile, honneste & polie, acquise par l usage du monde. Avoir de la politesse. cet homme a de la politesse. on remarque une grande … Dictionnaire de l'Académie française
Politesse — Sf Hilfspolizistin per. Wortschatz fach. (20. Jh.) Hybridbildung. Neubildung nach Mustern wie Komtesse (Komteß) zu einer rekonstruierten Vorform von Polizei. Vermutlich scherzhafte Anspielung auf älteres Politesse Artigkeit . deutsch gr … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
politesse — 1717, from Fr. politesse (c.1600), from It. politezza, from polito polite, from L. politus (see POLITE (Cf. polite)) … Etymology dictionary
Politesse — Pol i*tesse , n. [F.] Politeness. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Politesse — (franz., »Geschliffenheit«), Höflichkeit, seines Benehmen … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Politesse — (frz.), Feinheit, Artigkeit im Betragen … Kleines Konversations-Lexikon
Politesse — Politesse,die:⇨Hilfspolizistin … Das Wörterbuch der Synonyme
politesse — [päl΄i tes′; ] Fr [ pō̂ lē tes′] n. [Fr < It politezza, cleanliness, courtliness < pulito, clean < L politus: see POLITE] politeness … English World dictionary
Politesse — La politesse, du latin politus qui signifie uni, lisse, brillant, regroupe un ensemble de comportements sociaux entre individus visant à exprimer la reconnaissance d autrui et à être traité en tant que personne ayant des sentiments. Sommaire 1… … Wikipédia en Français
politesse — (po li tè s ) s. f. 1° Culture intellectuelle et morale des sociétés. • En envoyant ses colonies par toute la terre, et avec elles la politesse, BOSSUET Hist. III, 3. • Je viens vous faire admirer un homme qui a su joindre la politesse du… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
