-
1 joie
f. (lat. gaudia, plur. neutre de gaudium, fém. en lat. pop.) 1. радост; веселост; joie infinie безкрайна радост; éprouver de la joie изпитвам радост; être ivre de joie опиянен съм от радост; joie de la réussite радост от успеха; 2. pl. удоволствия; les joies des sens удоволствията на сетивата. Ќ feu de joie огън, който се пали на празненства; s'en donner а cњur joie наслаждавам се, радвам се на нещо до насита. Ќ Ant. tristesse, chagrin, peine, affliction, désenchantement, désespoir, douleur, ennui. -
2 rabat-joie
m., f.inv. (de rabattre et joie) 1. m., f. човек, който постоянно е недоволен или сърдит; мърморко; 2. m. ост. пречка за радост, веселие, причина за тъга. -
3 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
4 affliction
f. (bas lat. afflictio) лит. отчаяние, тъга, скръб. Ќ Ant. allégresse, joie. -
5 amertume
f. (lat. ameritudo) 1. горчивина; 2. прен. тъга, мъка; огорчение; язвителност, острота; 3. болест по лозята, която прави гроздето горчиво. Ќ Ant. douceur, joie, plaisir. -
6 bon
vivant m. et adj. (de bon et vivant) бонвиван, весел човек, обичащ удоволствията на живота. Ќ Ant. triste, rabat-joie. -
7 briller
v.intr. (it. brillare) 1. блестя, светя; le diamant brille de mille feux диамантът блести с хиляди светлини; 2. прен. блестя, изпъквам, проявявам се; briller dans la société изпъквам сред обществото; son visage brille de joie лицето му блести от радост; briller а un examen проявавам се, блясвам на изпит. Ќ tout ce qui brille n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато; il ne brille pas de courage разг. той е по-скоро страхлив; il brille par son absence отсъствието му не минава незабелязано. Ќ Ant. s'assombrir; s'obscurcir; pâlir. -
8 chagrin2
m. (p.-к. de chat et grigner) 1. тъга, скръб, неприятност; noyer son chagrin2 dans le vin удавям тъгата си във вино; chagrin2 d'amour мъка от любов; 2. ост. раздразнение, лошо настроение. Ќ Ant. allégresse, contentement, gaîté, joie, plaisir. -
9 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
10 combler
v.tr. (lat. cumulare "amonceler") 1. запълвам, попълвам; combler les ornières засипвам коловозите; combler un jour запушвам цепнатина; 2. препълвам; 3. покривам; combler un déficit покривам дефицит; combler un retard наваксвам закъснение; 4. прен. обсипвам; combler qqn. de compliments обсипвам някого с комплименти; 5. задоволявам, удовлетворявам; cela me comble de joie това ме изпълва с радост; combler qqn. удовлетворявам напълно някого. Ќ combler la mesure прехвърлям мярката, прекалявам; combler les vњux de qqn. изпълнявам желанията на някого. Ќ Ant. creuser, vider; nuire. -
11 communiquer
v. (lat. communicare "être en relation avec") I. v.tr. 1. съобщавам; communiquer une nouvelle съобщавам новина; 2. разгласявам; 3. предавам; communiquer un mouvement а предавам движение на; communiquer une maladie предавам болест, заразявам; 4. споделям; communiquer sa joie споделям радостта си; II. v.intr. 1. съобщавам се; имам връзка; la chambre communique avec la salle de bains стаята има връзка с банята; 2. общувам; communiquer avec qqn. общувам с някого; 3. влияя на общественото мнение. -
12 consternation
f. (lat. consternatio) 1. ужас; 2. скръб, горест; униние; 3. смайване, изумление. Ќ Ant. joie. -
13 crève-cœur
m. (de crever et cњur) (pl. crève-cњurs) любовна мъка, разочарование. Ќ Ant. joie, soulagement. -
14 cri
m. (de crier) 1. вик, крясък; cri de guerre боен вик; pousser de cris издавам викове, викам; cri de joie вик от радост; 2. вик, рев, крясък на животно; 3. остър звук, скърцане. Ќ le dernier cri de la mode разг. последна мода; pousser les hauts cris протестирам шумно. Ќ Ant. chuchotement, murmure; silence. -
15 démonstration
f. (lat. demonstratio) 1. доказване, доказателство; démonstration mathématique математическо доказателство; 2. нагледен, показен урок, лекция; показ; 3. израз, проява; démonstration de joie израз на радост; 4. демонстрация. -
16 désenchantement
m. (de désenchanter) разочарование, огорчение. Ќ Ant. enchantement, enthousiasme, joie. -
17 douleur
f. (lat. dolor) 1. болка; 2. прен. скръб; мъка; страдание; печал. Ќ être dans les douleurs раждам, в момент на раждане; comprendre sa douleur много страдам, мъча се. Ќ Ant. euphorie; bonheur; joie, plaisir. -
18 éruption
f. (lat. eruptio) 1. изригване (на вулкан); 2. мед. обрив; 3. прен. изблик; éruption de joie, de colère изблик на радост, гняв. Ќ éruption dentaire болезнено никнене на зъбите ( у децата). -
19 explosion
f. (lat. explosio) 1. експлозия, експлодиране, избухване; взрив; 2. прен. изблик; поток; explosion de joie изблик на радост; explosion d'injures поток от ругатни. Ќ faire explosion избухвам. -
20 fâcherie
f. (de fâcher) 1. ост. сръдня; 2. скарване. Ќ Ant. joie, plaisir; accord, entente.
Страницы
См. также в других словарях:
joie — joie … Dictionnaire des rimes
joie — [ ʒwa ] n. f. • 1080; goie v. 1050; lat. gaudia, plur. neutre de gaudium, fém. en lat. pop. 1 ♦ Émotion agréable et profonde, sentiment exaltant ressenti par toute la conscience. La joie est différente du bonheur, du plaisir, de la gaieté. « Le… … Encyclopédie Universelle
Joie — de vivre (sculpture de Richard MacDonald, 2002). La joie est une émotion ou un sentiment de satisfaction spirituelle, plus ou moins durable, qui emplit la totalité de la conscience. Elle se rapproche de ce qui forme le bonheur. Elle se distingue… … Wikipédia en Français
joie — JOIE: La mère des jeux et des ris : on ne doit pas parler de ses filles … Dictionnaire des idées reçues
joie — (joî ; d après Bèze, au XVIe siècle on prononçait joi ye ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
JOIE — s. f. Mouvement vif et agréable que l âme ressent dans la possession d un bien réel, ou imaginaire. Grande joie. Joie extraordinaire, excessive, immodérée. Longue joie. Courte joie. Fausse joie. Joie publique. Épanchement de joie. Mouvement de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
JOIE — n. f. Mouvement agréable que fait éprouver la possession d’un bien réel ou imaginaire. Joie profonde, excessive, immodérée. Fausse joie. Joie publique. Mouvement de joie. Transport de joie. Cris de joie. Larmes de joie. être ravi, transporté de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
joie — nf., contentement, plaisir, jubilation : dywé (Saxel.002b), dzwé (Bessans, Montagny Bozel), jwé (Albanais.001b, Annecy, Albertville, Vaulx), zhouye (002a), zhwâ (Cordon), ZHWÉ (001a, Arvillard.228, Chambéry, Compôte Bauges, Villards Thônes), zwé… … Dictionnaire Français-Savoyard
-joie — rabat joie … Dictionnaire des rimes
joie — n. (French) joy; part of the French phrase joie de vivre which means joy of life, enjoyment of life … English contemporary dictionary
Joie (philosophie) — Joie La joie est une émotion … Wikipédia en Français
