-
1 homme-orchestre
m. (de homme et orchestre) (pl. hommes-orchestres) човек-оркестър, който свири на няколко музикални инструменти едновременно; човек, който изпълнява няколко функции в едно предприятие. -
2 prud'homme
m. (de preux et homme) 1. ост. мъдър, честен човек; 2. член на помирителна комисия, съставена от работодатели и работници. -
3 sous-homme
m. (de sous et homme) посредствен, незначителен човек, който е загубил достойнството си. Ќ Ant. surhomme. -
4 suivez-moi-jeune-homme
m.inv. (de suivre, moi et jeune homme de suivre) разг., ост. краища на лента от украса на дамска шапка, които се спускат на тила на жената. -
5 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
6 appris,
e adj. (de apprendre) научен, изучен. Ќ un homme bien appris, добре възпитан човек; un homme mal appris, невъзпитан, недодялан човек. -
7 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
8 fortune
f. (lat. fortuna) 1. случайност; щастие, късмет; de fortune, par fortune случайно; 2. съдба, участ; 3. revirement de fortune превратност; 4. успех, сполука; 5. благосъстояние, благополучие, богатство; faire fortune забогатявам; homme de fortune забогатял човек. Ќ chacun est artisan de sa fortune всеки е господар на съдбата си; homme а bonnes fortunes мъж с успех сред жените; caprices de la fortune превратности на съдбата; la fortune rit aux sots глупавите са късметлии. Ќ Ant. infortune, malchance, misère. -
9 galant,
e adj. et m. (p. prés. de l'a. v. galer "s'amuser", frq. °walare, de °wala "bien") 1. галантен, учтив, любезен, вежлив, благовъзпитан; homme galant, благороден, благовъзпитан човек; 2. любовен; aventure galant,e любовна авантюра; conte galant, любовен разказ; 3. m. ост. любовник; Дон Жуан; влюбен човек; 4. un galant, homme ост. джентълмен, човек с рицарски обноски, галантен човек; 5. ост. грациозен, изискан, кокетен, елегантен; 6. m. ост. хитър и буден човек. Ќ femme galant,e кокетка; лека жена; vert galant, стар женкар; ост. бандит, който е правил засади в горите. Ќ Ant. froid, lourdaud; goujat, impoli, mufle; commun. -
10 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
11 un,
une adj. numér. et qualificatif, m., f., art. et pron. indéf. (lat. unus) I. 1. adj. numér. card. inv. един, една; une ou deux fois par mois веднъж или два пъти на месец; un homme et deux femmes един мъж и две жени; un seul garçon само едно момче; pas une fois нито веднъж; vingt et un двадесет и едно; 2. pronom. един, една; se battre а deux contre un бием се двама срещу един; pas un qui sache écrire няма нито един, който да знае да пише; un par un един по един; II. adj. numér. ord. първи, първа; page un, страница първа; scène un първа сцена; en 1901 през хиляда деветстотин и първа година; habiter au 1, rue de... живея на номер първи, улица...; la une първа телевизионна програма; un, je suis là, deux, je ne veux pas rester първо, тук съм и второ, не искам да оставам; III. m.inv. единица, числото едно, едно; + 1 плюс едно; un est un nombre premier единицата е първото число; 1 - 1 едно минус едно; IV. adj. qualificatif единствен, един, една; la République une et indivisible Републиката - една и неделима; V. art.indéf. един, една, някой, някоя, някакъв, някаква (често не се превежда, използва се за назоваване на предмети, които не са познати на този, който говори); il y a un homme dehors има някакъв човек навън; il a reçu une lettre той получи писмо; un jour някой ден, един ден; un certain garçon някакво си момче; en voilà un qui comprend tout ето някой, който разбира всичко; il fait une chaleur! каква горещина само; VI. pron. indéf. един, една, единият, едната; un des hommes les plus célèbres един от най-известните хора; l'un d'eux est arrivé единия от тях пристигна; ni l'un ni l'autre нито единият, нито другият; les uns sont là едните са там. Ќ Ant. multiple; divers, varié. -
12 valeur
f. (lat. valor) 1. стойност, цена; valeur d'achat покупна цена; valeur nominale номинална стойност; valeur d'un terrain цена на парцел; objet de valeur предмет с голяма цена; mettre un capital en valeur правя така, че капиталът да носи доходи; valeur ajoutée принадена стойност; taxe а la valeur ajoutée данък добавена стойност; juger qqch. au-dessous de sa valeur подценявам нещо; les valeurs morales d'une société моралните ценности на общество; valeur déclarée обявена стойност; 2. скъпо нещо; 3. ценни книжа; valeur mobilières ценни книжа; cours d'une valeur курс на ценни книжа; portefeuille de valeurs инвестиционен портфейл (съставен от ценни книжа); 4. валута; valeurs disponibles ликвидности, пари в наличност; 5. прен. важност, значение, достойнство; porter un jugement de valeur sur qqch. изразявам високото си мнение за нещо; 6. лит. доблест, храброст, мъжество; 7. мат. стойност, величина; 8. зем. доходност (за земя); 9. муз. трайност; valeur d'une note трайността на нота; 10. изключителен човек, много ценен; 11. ефикасност; la valeur d'une méthode ефикасността на метода; 12. смисъл (на термин или дума); 13. худ. качество на по-наситена или по-бледа багра, цвят, използвани от художник. Ќ homme de valeur ценен човек; homme sans valeur човек без никаква стойност; de première valeur най-ценен; se mettre en valeur изтъквам се, показвам всичките си достойнства; valeur agréйe мор. фиксиране цената на кораб; échelle des valeurs скЂла на моралните ценности; valeur d'une carte стойност на карта за игра; valeurs incorporelles нематериални активи; valeurs corporelles материални активи. Ќ Ant. médiocrité, nullité; non-valeur, lâcheté. -
13 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
14 affectueux,
se adj. (bas lat. affectuosus) нежен, сърдечен, обичлив; предан; homme affectueux, сърдечен човек. Ќ Ant. dur, malveillant, froid. -
15 anatomie
f. (bas lat. anatomia, d'o. gr.) 1. анатомия; anatomie pathologique патологична анатомия; anatomie descriptive описателна анатомия; anatomie artistique анатомия, която се учи от художници, скулптори и др.; 2. разг. красиво тяло; 3. дисекция, разрязване; 4. прен., ост. подробно изучаване, анализ; 5. разш. разрязано тяло или част от тяло за демонстрация при обучение. Ќ pièce d'anatomie отрязана част от тяло; faire l'anatomie d'un homme дисецирам, разрязвам човешко тяло. -
16 anthropique
adj. (gr. anthrôpikos "humain, d'homme") направен от човек, който се дължи на присъствието на човека; principe anthropique космологична теория, според която вселената е създадена, за да може човек да я наблюдава. -
17 apprendre
v.tr. (lat. pop. °apprendere) 1. уча, научавам, изучавам; 2. преподавам, обучавам; 3. съобщавам; 4. откривам, научавам; il l'a appris de son père той разбра от баща си, че; 5. apprendre а (+ inf.) научавам се да, приучавам се, свиквам с; 6. ост. възпитавам; un jeune homme bien appris млад възпитан човек; s'apprendre уча се, научавам се, изучавам се; съобщавам се. Ќ Ant. désapprendre, oublier, ignorer, taire. -
18 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
19 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
20 aspect
m. (lat. aspectus) 1. лит. вид, облик; au premier aspect на (от) пръв поглед; а l'aspect de при вида на; 2. изглед; un homme d'aspect misérable беден, нещастен на вид човек; 3. грам. вид, аспект (на глагол); 4. прен. страна, перспектива.
См. также в других словарях:
HOMME — «UNE CHOSE est certaine: l’homme n’est pas le plus vieux problème ni le plus constant qui se soit posé au savoir humain [...] L’homme est une invention dont l’archéologie de notre pensée montre aisément la date récente. Et peut être la fin… … Encyclopédie Universelle
homme- — ⇒HOMME , élém. de compos. Élém. de compos. issu du subst. homme (sens I et II) entrant dans la constr. de nombreux composés masc., souvent des hapax, désignant des êtres en partie seulement hum. (ou hum. masc.) ou désignant des hommes d un… … Encyclopédie Universelle
homme — HOMME. s. m. Animal raisonnable. En ce sens il comprend toute l espece humaine, & se dit de tous les deux sexes. La condition de l homme est bien malheureuse. l homme est sujet à beaucoup d infirmitez. tous les hommes sont sujets à la mort. tous… … Dictionnaire de l'Académie française
homme — Homme, m. penac. Signifiant en general tout homme, Homo. Il se prend en special pour vassal terme correlatif de cet autre seigneur Feodal: ainsi dit on que le seigneur Feodal par faute d homme peut mettre en sa main le fief mouvant de luy, c est… … Thresor de la langue françoyse
Homme [1] — Homme (fr., spr. Omm), Mensch; H. d affaires (spr. Omm daffähr), Geschäftsverwalter, Hausverwalter, Haushofmeister; H. de lettres (spr. Omm d letter), Gelehrter; H. de qualite, (spr Omm d galiteh), Mann vom Stande; H. d esprit (spr. Omm desprih) … Pierer's Universal-Lexikon
Homme [2] — Homme, Nebenfluß der Lesse in der belgischen Provinz Luxenburg … Pierer's Universal-Lexikon
Homme — (franz., spr. omm ), Mensch, Mann; h. d affaires, Geschäftsführer, Haushofmeister, früher soviel wie Finanzbeamter; b. d Etat, Staatsmann; h. de lettres, Literat; h. de qualité, Standesperson … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Homme — (frz., spr. omm), Mensch, Mann; H. d affaires (spr. daffähr), Geschäftsführer, Haushofmeister; H. de lettres (spr. lettr.), Literat; H. d esprit (spr. rih), Mann von Geist; H. de qualité (spr. ka ), Mann von Stande … Kleines Konversations-Lexikon
Homme — (frz. omm), Mensch, Mann … Herders Conversations-Lexikon
HOMME — s. m. Animal raisonnable, être formé d un corps et d une âme. Dans ce sens, il se dit en parlant De l un et de l autre sexe, et on l emploie souvent au singulier pour désigner L espèce humaine en général. Dieu créa l homme à son image. Le corps… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HOMME — n. m. Animal raisonnable, être formé d’un corps et d’une âme. Dans ce sens, il se dit en parlant de l’un et de l’autre sexe, et on l’emploie souvent au singulier pour désigner l’Espèce humaine en général. Dieu créa l’homme à son image. Le corps… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
