-
101 mérite
m. (lat. meritum) заслуга; homme de mérite човек със заслуги; ordre de mérite орден за заслуга. Ќ se faire un mérite d'une chose хваля се с нещо. Ќ Ant. démérite, défaut, faiblesse. -
102 métier
m. (lat. ministerium, altéré en °misterium, par crois. avec mysterium) 1. занаят, професия; служба, специалност; avoir un bon métier имам добра професия; 2. изкуство, дарба; 3. стан; métier а tisser тъкачен стан; métier Jacquard жакардов стан; métier а tapisserie, а dentelle стан за тъкане на тапицерии, дантели. Ќ chacun son métier les vaches seront bien на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата; être du métier разбирам си от занаята; faire un vilain métier играя мръсна роля; faire métier de занимавам се с; faire son métier не се бъркам, дето не ми е работа; гледам си работата; homme de tout métier човек, който е готов на всичко, за да се отърве от нещо; le plus vieux métier du monde проституиране, проституция; sur le métier в действие; il n'y a pas de sot métier всяка професия е добра. -
103 misanthrope
adj. (gr. misanthrôpos, de misein "haïr" et anthrôpos "homme") 1. който мрази хората, мизантропски; 2. m., f. мизантроп, човекомразец. Ќ Ant. philanthrope, sociable. -
104 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
105 nanar
m. (de l'arg. panard "vieil homme") разг. стар филм, който се смята за лош, понеже е демоде. -
106 normal,
e, aux adj. et f. (lat. normalis) 1. нормален, правилен, редовен, обикновен; état normal, нормално състояние; homme normal, нормален човек; c'est bien normal, това е съвсем нормално, естествено, разбираемо; Ecole normal,e Висш педагогически институт; 2. f. мат. ligne normal,e нормала (перпендикуляр към допирателна линия или към повърхността, която минава през точката на допирането; 3. f. нормалното, общото; intelligence au-dessus de la normal, висока интелигентност. Ќ Ant. anormal; bizarre; exceptionnel; particulier. -
107 normand,
e adj. et n. (forme latinisée nortmannus; frq. nortman "homme du Nord") 1. нормандски; 2. m., f. нормандец. Ќ répondre en normand, отговарям уклончиво; adroit comme un prêtre normand, несръчен; trou normand, чашка алкохол по средата на угощение, за да се разтовари стомаха и да се продължи да се яде. -
108 ondoyant,
e adj. (de ondoyer) 1. вълнообразен, който се полюлява с вълнообразни движения; 2. който се вее; des drapeaux ondoyant,s веещи се знамена; les blés ondoyant,s полюляващи се жита; 3. прен. променлив, непостоянен; homme ondoyant, непостоянен човек; 4. грациозен; formes ondoyant,es d'une femme грациозни форми на жена. -
109 paille
f. (lat. palea "balle de blé") 1. слама; chapeau de paille сламена шапка; paille hachée плява; 2. техн. петно, дефект, шупла (в метал); 3. adj. сламеножълт, ясножълт. Ќ sur la paille в голяма мизерия, нищета; feu de paille краткотрайно, временно увлечение, усърдие; homme de paille беден, нищожен човек (без средства); лице, чието име се използва като прикритие от друго лице с непочтена цел; rompre la paille avec qqn. скъсвам отношенията си с някого; tirer а la courte paille тегля жребий; vin de paille бяло, гъсто като ликьор вино; la paille humide затвор; avoir, tenir une paille пиян съм; emporter, lever la paille завоювам забележителен успех; hacher de la paille говоря недодялано; имам силен немски акцент. -
110 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
111 philanthrope
m. (gr. philanthrôpos, de anthrôpos "homme") филантроп; човеколюбец; благодетел. Ќ Ant. misanthrope. -
112 prud'homal,
e, aux adj. (de prud'homme) който се отнася до помирителна комисия. -
113 prud'homie
f. (de prud'homme) юр. юрисдикция на помирителна комисия. -
114 public,
que adj. (lat. publicus) 1. публичен, обществен; opinion public,que обществено мнение; 2. държавен; homme public, държавен мъж; 3. общ, открит, явен; общодостъпен; 4. m. публика, зрители; общество; 5. loc. adv. en public, публично, явно, в присъствие на всички. Ќ charges public,ques данъци; femme (fille) public,que лека жена. -
115 qualité
f. (lat. qualitas, de qualis pour traduire le gr. poiotês, de poios "quel") 1. качество, свойство, особеност, характерен белег; garantie de qualité гаранция за качество; qualités acquises придобити качество; qualités naturelles вродени качества; 2. достойнство, добро качество, добра склонност; viande de bonne qualité месо с добро качество; de qualité от високо качество; elle a toutes les qualités тя е съвършена; 3. ост. благородство, знатен произход; homme de qualité благородник, аристократ; 4. титла, звание, положение в обществото; qualité de citoyen гражданство; qualité de membre членство; 5. loc. prép. en qualité de в качеството на; en sa qualité de chef de l'entreprise в качеството си на шеф на предприятието. Ќ ès qualités от официално име; avoir qualité pour имам право да, хабилитиран съм да, оторизиран съм да. -
116 qui-vive
interj. et m.inv. (probabl. de la loc. homme qui vive "qui que ce soit, quelqu'un") 1. interj. кой там! (вик на стража или часови); 2. m. inv. извикване "кой там!" Ќ sur le qui-vive нащрек; être toujours sur le qui-vive винаги съм нащрек. -
117 rempli1,
e adj. (de remplir) пълен, напълен, изпълнен; temps bien rempli1, добре изпълнено време; parc rempli1, d'oiseaux парк пълен с птици; engagement rempli1, изпълнен ангажимент. Ќ homme rempli1, de soi-même човек, който се смята за по-висш от останалите. Ќ Ant. vidé; exempt. -
118 ressemblance
f. (de ressembler) 1. прилика, сходство, подобие; ressemblance entre deux objets прилика между два предмета; ressemblance frappante фрапираща прилика; Dieu a fait l'homme а sa ressemblance Господ направи човека по свое подобие; 2. pl. общи черти. Ќ Ant. différence, disparité, dissemblance, dissimilitude, variété. -
119 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
120 robuste
adj. (lat. robustus) 1. здрав, як, силен; homme robuste здрав, силен човек; 2. здрав, добър, редовен; race robuste здрава, добра раса; 3. прен. непоклатим, твърд; superstition robuste непоклатимо суеверие. Ќ Ant. chétif, débile, faible, fragile, malingre.
См. также в других словарях:
HOMME — «UNE CHOSE est certaine: l’homme n’est pas le plus vieux problème ni le plus constant qui se soit posé au savoir humain [...] L’homme est une invention dont l’archéologie de notre pensée montre aisément la date récente. Et peut être la fin… … Encyclopédie Universelle
homme- — ⇒HOMME , élém. de compos. Élém. de compos. issu du subst. homme (sens I et II) entrant dans la constr. de nombreux composés masc., souvent des hapax, désignant des êtres en partie seulement hum. (ou hum. masc.) ou désignant des hommes d un… … Encyclopédie Universelle
homme — HOMME. s. m. Animal raisonnable. En ce sens il comprend toute l espece humaine, & se dit de tous les deux sexes. La condition de l homme est bien malheureuse. l homme est sujet à beaucoup d infirmitez. tous les hommes sont sujets à la mort. tous… … Dictionnaire de l'Académie française
homme — Homme, m. penac. Signifiant en general tout homme, Homo. Il se prend en special pour vassal terme correlatif de cet autre seigneur Feodal: ainsi dit on que le seigneur Feodal par faute d homme peut mettre en sa main le fief mouvant de luy, c est… … Thresor de la langue françoyse
Homme [1] — Homme (fr., spr. Omm), Mensch; H. d affaires (spr. Omm daffähr), Geschäftsverwalter, Hausverwalter, Haushofmeister; H. de lettres (spr. Omm d letter), Gelehrter; H. de qualite, (spr Omm d galiteh), Mann vom Stande; H. d esprit (spr. Omm desprih) … Pierer's Universal-Lexikon
Homme [2] — Homme, Nebenfluß der Lesse in der belgischen Provinz Luxenburg … Pierer's Universal-Lexikon
Homme — (franz., spr. omm ), Mensch, Mann; h. d affaires, Geschäftsführer, Haushofmeister, früher soviel wie Finanzbeamter; b. d Etat, Staatsmann; h. de lettres, Literat; h. de qualité, Standesperson … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Homme — (frz., spr. omm), Mensch, Mann; H. d affaires (spr. daffähr), Geschäftsführer, Haushofmeister; H. de lettres (spr. lettr.), Literat; H. d esprit (spr. rih), Mann von Geist; H. de qualité (spr. ka ), Mann von Stande … Kleines Konversations-Lexikon
Homme — (frz. omm), Mensch, Mann … Herders Conversations-Lexikon
HOMME — s. m. Animal raisonnable, être formé d un corps et d une âme. Dans ce sens, il se dit en parlant De l un et de l autre sexe, et on l emploie souvent au singulier pour désigner L espèce humaine en général. Dieu créa l homme à son image. Le corps… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HOMME — n. m. Animal raisonnable, être formé d’un corps et d’une âme. Dans ce sens, il se dit en parlant de l’un et de l’autre sexe, et on l’emploie souvent au singulier pour désigner l’Espèce humaine en général. Dieu créa l’homme à son image. Le corps… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
