-
1 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
2 arène
f. (lat. arena) 1. арена (на амфитеатър); 2. пясъчна пустиня; 3. поет. пясък; 4. прен. арена, поприще; arène politique политическа арена. Ќ descendre (entrer) dans l'arène приемам предизвикателство (за бой и др.). -
3 café
m. (arabe qahwa, turc kahvé) 1. кафе (плод); 2. кафе (питие); marc de café утайка от кафе; 3. кафене; entrer dans un café влизам в кафене; 4. adj.inv. тъмнокафяв цвят; une robe café тъмнокафява рокля; 5. кафе (растение); plantation de café кафеена плантация. Ќ café crème капучино; c'est fort de café това е невероятно, преувеличено; café au lait adj.inv. светлокафяв цявт; café chantant кафе-шантан, кафене в което свирят музиканти. -
4 campagne
f. (it. campagna, lat. campania "plaine") 1. поле, нива; de riches campagnes богати полета, ниви; en pleine campagne, en rase campagne на открито поле; 2. село; demeurer а la campagne живея на село; 3. воен. поход, война, кампания; entrer en campagne отивам на война; se mettre en campagne отивам на война; тръгвам на поход; 4. прен. кампания; campagne agricole селскостопанска кампания; campagne publicitaire рекламна кампания; campagne de dénigrement клеветническа кампания; 5. ост. равнина. Ќ se mettre en campagne започвам военна операция; прен. започвам да търся методично нещо; tenir la campagne воен. издържам нападение на неприятеля; battre la campagne обикалям полята; partie de campagne екскурзия, пикник сред полето; maison de campagne вила сред полето. -
5 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
6 coma
m. (gr. kôma "sommeil profond") мед. кома, безсъзнание; entrer dans le coma изпадам в кома; coma dépassé много дълбока кома, при която животът се поддържа изкуствено (recomm. offic. mort cérébrale). -
7 conversation
f. (lat. conversatio "fréquentation") 1. разговор, беседа; entrer en conversation започвам разговор, заговарям; conversation entre deux personnes разговор между двама души; changer de conversation сменям темата на разговора; 2. начин на говорене; sa conversation est agréable начинът му на говорене е приятен; 3. тайно съвещание; 4. вид сладкиш. Ќ avoir de la conversation разг. говоря, изразявам се с лекота. -
8 dans
prép. (lat. pop. de intus) за означаване на: 1. място, където се намира нещо или се извършва някакво действие: в, на, по, сред; courir dans la rue тичам по улицата; 2. направление, в което се извършва действието: в; entrer dans la boutique влизам в магазин; 3. време, през което става нещо: през, след, по време на, в срок от; partir dans une heure тръгвам след час. -
9 danse
f. (de danser) 1. танц; danse folklorique фолклорен танц; danse classique класически танц; ouvrir la danse започвам пръв да танцувам; 2. танцуване, игране; 3. танцова мелодия; 4. прен. entrer en danse влизам в действие, участвам в нещо. Ќ après la panse vient la danse разг. гладна мечка хоро не играе; la danse du loup полов акт; en danse, dans la danse в действие; avoir, recevoir une danse набивам, повалям с удари; avoir le cњur а la danse в добро настроение съм; mener la danse водя акция, мероприятие. -
10 décor
m. (de décorer) 1. украса, украшение; 2. обкръжаваща обстановка; околност, пейзаж; 3. pl. театр. декори, декорации. Ќ aller, entrer dans le décor (les décors) излизам от пътя и се блъскам в препятствие ( за автомобил). -
11 discussion
f. (lat. discussio) 1. разискване, обсъждане, спор, препирня; entamer la discussion започвам разискването; entrer en discussion avec qqn. влизам в спор с някого; 2. мат. изследване; la discussion d'une équation изследване елементите на уравнение. Ќ de la discussion jaillit la lumière от конфронтацията на идеите се ражда истината. Ќ Ant. acceptation; accord, entente. -
12 échapper
v. (lat. pop. °excapare "sortir de la chape", bas lat. cappa "capuchon") I. v.intr. 1. избягвам, изплъзвам се, избавям се, спасявам се; échapper а la mort спасявам се от смърт; 2. падам, изпадам, изплъзвам се; objet qui échappe des mains изпускам предмет; 3. разпарям се, разшивам се; 4. излизам навън, показвам се; 5. промъквам се; провирам се; 6. не се виждам, не се забелязвам, не се долавям; 7. оставам неоткрит, изплъзвам се; rien ne lui échappe нищо не му се изплъзва; 8. не съм забелязан, схванат, разбран, доловен; изплъзвам се; le sens m'échappe не долавям смисъла; 9. изчезвам, изплъзвам се; не си спомням, забравям; son nom m'échappe не си спомням името му; 10. изпускам се неволно, по невнимание, необмислено, изтървавам се; 11. ост. изплъзвам се, изчезвам, загубвам се, изпарявам се; II. v.tr. 1. изпускам; 2. отбягвам, избягвам; échapper un danger избягвам опасност; 3. в съчет. laisser échapper изпускам, изтървавам, пропускам; s'échapper избягвам, изплъзвам се; отървавам се, спасявам се, изчезвам; падам; промъквам се, провирам се; l'échapper belle изплъзвам се от неприятности. Ќ Ant. entrer, rester. -
13 entrant,
e adj. (de entrer) 1. влизащ; 2. m.,f. човек, който влиза. Ќ Ant. sortant. -
14 entrée
f. (de entrer) 1. влизане, навлизане; entrée soudaine внезапно влизане; 2. постъпване; entrée а l'université постъпване в университет; 3. настъпване; avec l'entrée du printemps с настъпването на пролетта; 4. юр. влизане, встъпване; entrée en fonctions встъпване в длъжност; 5. откриване, започване; entrée en jeu започване на играта; 6. навлизане; faire son entrée dans le monde навлизам в светския живот; 7. вход; entrée libre, interdite вход свободен, вход забранен; carte, billet d'entrée входна карта, билет за вход; 8. мито; taxe а l'entrée вносно мито; 9. икон. безплатна карта, безплатно мито (за внасяне на стоки); пропуск; 10. ордьовър, първо ястие на маса; 11. достъп; porte qui donne entrée dans une pièce врата, която дава достъп до дадена стая; 12. излизане, поява на актьор на сцената; 13. техн. вход (в компютъра, input); 14. pl. заглавните думи в речник (написани с едри букви); 15. антре, вестибюл; 16. ост. начало, започване, дебют; 17. муз. начало на музикална пиеса. Ќ Ant. issue, sortie. -
15 entrisme
m. (de entrer) внедряване на провокатори и свои хора в полит. партия или синдикат, инфилтриране на провокатори. -
16 exercice
m. (lat. exercitium) 1. упражняване; практикуване; 2. упражнение; exercices du corps физически упражнения; 3. упражнение на ученик; exercice de grammaire упражнение по граматика; 4. движение, ходене; 5. изпълнение на длъжност, на служебно задължение; 6. осъществяване на права; 7. воен. учение, обучение; faire l'exercice произвеждам строево обучение; 8. бюджетна, отчетна година; année d'exercice отчетна година: au cours de l'exercice 1997/98 в течение на отчетната 1997/98 година; exercice comptable, exercice fiscale финансова година; exercice budgétaire бюджетна година. Ќ en exercice на действителна служба; действащ; entrer en exercice встъпвам в длъжност; пристъпвам към изпълнение на служебните си задължения. -
17 fenêtre
f. (lat. fenestra) 1. прозорец; la fenêtre donne, a vue sur le parc прозорецът е с изглед към парка; retenir un coin côté fenêtre запазвам си място до прозореца (във влак и др.); regarder par la fenêtre гледам през прозореца; fenêtre dormante прозорец, който не се отваря; fenêtre par pante наклонен прозорец; fenêtre gisante прозорец, чиято ширина е много по-голяма от височината; fenêtre а la guillotine прозорец, който се спуска; 2. празно поле за попълване (на документи и др.). Ќ entrer par la fenêtre постигам целта си въпреки пречките, които някой ми създава; jeter son argent par la fenêtre прахосвам си парите. -
18 fermentescible
adj. (lat. fermentescere "entrer en fermentation") който подлежи, който се поддава на ферментация. -
19 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
20 ingrédient
m. (lat. ingrediens, p. prés. de ingredi "entrer dans") съставна част (на лекарство, питие и др.); ingrédients de graissage смазочни материали.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
entrer — [ ɑ̃tre ] v. <conjug. : 1> • Xe; lat. intrare I ♦ V. intr. Aller à l intérieur de; passer (dans un lieu), se mettre (dans une situation, un état). A ♦ Spatial 1 ♦ Passer du dehors au dedans. Entrer dans un … Encyclopédie Universelle
entrer — ENTRER. verb. neutre. (Il se conjugue avec le verbe être aux temps composés.) Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans la Ville. Entrer dans un pré, dans un jardin. Faire entrer quelqu un en quelque lieu. Entrer d un pays… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
entrer — ENTRER. v. n. Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. entrer dans la ville. entrer dans un pré, dans un jardin. faire entrer quelqu un en quelque lieu. entrer d un pays dans un autre. au sortir des Alpes on entre dans l Italie.… … Dictionnaire de l'Académie française
entrer — Entrer, Immeare, Ingredi, Intrare, Introire, Introitum facere, Subire, Inire, Introgredi. Hastivement entrer dedans, Corripere sese intro, Improperare. Entrer dans le païs de l ennemi, Fineis hostium ingredi. Liu. libr. 23. Entrer de grande force … Thresor de la langue françoyse
Entrer en — ● Entrer en indique le début d une action, d un état (par opposition à être en) : Entrer en convalescence ; commencer une carrière : Entrer en littérature, en politique … Encyclopédie Universelle
Entrer — Entrer, Joseph Otto, Kunstbildhauer in München, geb. 1804 in Fürth bei Nürnberg; früh verwaist, übte sich der Knabe zuerst im Zeichnen u. Modelliren bei den Gebrüdern Oehme und fertigte schon in einem Alter von 15 Jahren tüchtige Holzbildwerke… … Herders Conversations-Lexikon
entrer — (an tré) v. n. 1° Passer du dehors au dedans. Entrons dans le salon. • Le voleur [le renard] tourne tant qu il entre au lieu guetté, Le dépeuple, remplit de meurtres la cité, LA FONT. Fabl. XI, 3. Par analogie. Nous entrâmes dans un chemin … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ENTRER — v. n. (Il se conjugue avec l auxiliaire Être. ) Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans la ville. Entrer dans un bois, dans un pré, dans un jardin. Entrer dans une voiture, dans un bateau. Faire entrer quelqu un en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ENTRER — v. intr. Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans un champ. Entrer dans une voiture, dans un bateau. Faire entrer quelqu’un en quelque lieu. Entrer d’un pays dans un autre. Entrer dans le port. Entrer au port. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
entrer — vi. an (Cordon, St Nicolas Cha.) / ê (Albanais.001b, Chambéry, Montagny Bozel, St Jean Arvey) / intrâ (001a, Aix, Annecy, Arvillard, Notre Dame Be., Thônes.004), intrêzh (St Martin Porte.203) ; rintrâ <rentrer> (001). Av. du ppr. : intran… … Dictionnaire Français-Savoyard
Entrer — Entrée Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
