-
21 intrant
m. (lat. intrans, p. prés. de intrare "entrer") икон. съставен елемент от производството на някакъв продукт. -
22 jouissance
f. (de jouir) 1. притежаване, ползване; avoir la jouissance de certains privilèges ползвам се с известни привилегии; avoir la jouissance de ses droits ползвам се от правата си; 2. утеха; je suis la jouissance de ma grand-mère аз съм утехата на баба ми; 3. наслаждение; наслада; les jouissances de l'âme насладите на душата; les jouissances de la vie насладите на живота; 4. владение, ползване; entrer en jouissance влизам във владение; avoir la jouissance d'une propriété ползвам имение; jouissance d'une rente използване приходите от рента; 5. сексуално удоволствие; parvenir а la jouissance достигам до оргазъм. Ќ Ant. abstinence, ascétisme, non-jouissance, privation. -
23 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
24 lice2
f. (frq. °listja "barrière") ист. 1. ограда (на крепост); 2. оградено място за турнири, състезания, борби; 3. прен. арена. Ќ entrer en lice2 започвам борба, спор. -
25 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
26 marine1
f. (de marin1) 1. морски флот, марина; флота; marine1 de commerce, marine1 marchande търговски флот; marine1 militaire военноморски флот; entrer dans la marine1 служа във флота; la Marine разг. Министерство на марината; 2. ост. море, морска вода; морски бряг; 3. худ. картина с морски пейзаж. -
27 ménage
m. (d'apr. a. fr. maisnie "famille") 1. домакинство; tenir ménage водя домакинство; 2. семейство, дом, домакинство; un jeune ménage младо семейство, домакинство; младоженци; 3. покъщнина, мебели, домашна обстановка; montre son ménage обзавеждам се; 4. всекидневна работа в къщи; faire le ménage домакинствам; femme de ménage жена за чистене. Ќ faire bon ménage живеем в разбирателство; faire mauvais ménage не живея добре; entrer (se mettre) en ménage задомявам се; оженвам се; ménage а trois съжителство на трима (мъж, жена и любовник); de ménage изработен, направен у дома; pain de ménage домашен хляб; se mettre en ménage оженвам се; scène de ménage домашен скандал; faux ménage двойка без брак. -
28 mur
m. (lat. murus) 1. стена, зид, ограда; le mur de Berlin Берлинската стена; 2. pl. градски стени; 3. pl. разш. самият град; entrer dans les murs влизам в града; 4. спорт. стена (от играчи); 5. бариера, преграда. Ќ entre quatre murs на четири очи; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; faire le mur измъквам се, избягвам незабелязано; les murs ont des oreilles (yeux) и стените имат уши (очи); coller qqn. au mur разстрелвам някого; faire le mur излизам без разрешение; le mur des lamentations стената на плача. -
29 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
30 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
31 pourparler
m. (de pour- et parler) преговори; engager des pourparlers, entrer en pourparler започвам преговори. -
32 religion
f. (lat. religio "attention scrupuleuse, vénération", de relegere "recueillir, rassembler", ou de religare "relier") 1. религия, вяра, вероизповедание; abjurer une religion отричам се от религия; 2. религиозност; 3. катол., рел. религиозен орден, конгрегация. Ќ entrer en religion покалугерявам се, ставам монах; faire une religion d'une chose вменявам си в дълг, задължавам се свято да се придържам към нещо; nom de religion калугерско, монашеско име. Ќ Ant. doute, irreligion. -
33 renquiller
v.tr. (de l'arg. enquiller "entrer") арго прибирам ( парите си в джоба). -
34 rentrer
v. (de re- et entrer) I. v.intr. 1. прибирам се; връщам се; rentrer au logis връщам се в жилището си; rentrer le matin връщам се сутринта; 2. свивам се, прибирам се (за охлюв); 3. започвам отново учебните занятия, работа, своята дейност; 4. театр. започвам, откривам сезона; 5. връщам се на сцената (за театрален актьор); 6. встъпвам, поемам отново, възстановявам; rentrer dans l'administration връщам се отново в администрацията; 7. възвръщам си отново; rentrer dans sa renommée възвръщам си реномето; rentrer dans ses droits възвръщам правата си; 8. постъпвам (за суми); 9. техн. влизам едно в друго (за тръби); 10. включен съм, влизам в нещо; rentrer dans une catégorie влизам в категория; 11. влизам; rentrer dans la cathédrale влизам в катедралата; II. v.tr. 1. прибирам; rentrer la récolte прибирам реколтата; 2. прибирам, вкарвам; rentrer la voiture au garage вкарвам колата в гаража; rentrer sa chemise dans le pantalon вкарвам ризата си в панталона; 3. сдържам; rentrer ses larmes сдържам сълзите си; 4. стягам, прибирам; rentrer le ventre прибирам корема си. Ќ rentrer dans l'ordre връщам се отново към нормалния живот; rentrer dans sa coquille уединявам се; rentrer dans son sujet връщам се към темата; rentrer en soi-même отдавам се на размисъл; rentrer dans le chou, le lard de qqn. хвърлям се върху някого; les jambes me rentrent dans le corps не си усещам краката от умора. Ќ Ant. échapper, ressortir, sortir. -
35 retirer
v.tr. (de re- et tirer) 1. тегля, дърпам отново; 2. печатам отново; 3. дърпам към себе си, отдръпвам, прибирам; retirer sa main отдръпвам ръката си; 4. тегля, изтеглям; retirer de l'argent тегля пари; 5. изтеглям обратно, свалям, прибирам; retirer ses gants свалям си ръкавиците; retirer un produit du commerce изтеглям продукт от търговската мрежа; 6. измъквам, спасявам, изтръгвам; retirer un enfant de la rivière измъквам дете от река; 7. прен. вземам обратно, оттеглям; retirer sa candidature оттеглям кандидатурата си; 8. вземам, отнемам, прибирам; retirer qqch. а qqn. отнемам нещо на някого; je vous retire la parole отнемам ви думата; retirer le permis de conduire а qqn. отнемам шофьорската книжка на някого; 9. приютявам, давам подслон, прибирам; 10. освобождавам (от заложна къща); 11. спечелвам, печеля; retirer qqch. d'une affaire печеля нещо от сделка; 12. стрелям повторно; se retirer 1. оттеглям се, отивам си; прибирам се; скривам се; se retirer chez soi оттеглям се, отивам си вкъщи; 2. воен. оттеглям се; 3. прибирам се в коритото си (за река); 4. оттеглям се, напускам, изоставям; se retirer d'une activité оттеглям се от дейност; Dieu même s'est retiré de nous дори Господ ни изостави; 5. събирам се (за плат); 6. прекъсвам сексуален акт преди еякулацията; 7. отивам да живея на усамотено място. Ќ retirer а qqn. le pain de la bouche отнемам залъка на някого. Ќ Ant. mettre; ajouter, engager; rapprocher; donner, rendre; s'avancer, entrer, envahir. -
36 subintrant,
e adj. (lat. subintrans, de subintrare "entrer dessous") който се застъпва с предходния; crises épileptiques subintrant,es епилептични кризи, които се застъпват една след друга. -
37 université
f. (lat. jurid. universitas "communauté", lat. class. "totalité", de universus) университет; l'Université Университет (като учебно ведомство); entrer а l'Université влизам в Университета; président d'une université ректор на университет; enseignant а l'université университетски преподавател; université d'été летен университет. -
38 vif,
vive adj. et m. (lat. vivus) 1. жив; il est encore vif, той е още жив; poids vif, живо тегло; 2. прен. жив, бодър, буден, пъргав; enfant vif, живо, пъргаво дете; rythme vif, жив, бърз ритъм; 3. рязък, избухлив; 4. ярък, свеж; rouge vif, яркочервен цвят; 5. силен; vive imagination силно въображение; feu vif, силен, буен огън; émotions vives силни емоции; 6. m. живо месо, плът; couper dans le vif, режа жива плът; 7. стръв; pêcher au vif, ловя риба със стръв от жива риба; 8. прен. същност, същина, живец; най-същественото, най-важното от нещо; 9. m. жив човек; donation entre vif,s дарение между живи лица; 10. loc. adv. de vif,ve voix устно; de vif,ve force със сила. Ќ haie vif,ve жив плет; bois vif, гора, която всяка година дава клони и листа; peindre sur le vif, рисувам от натура; според жив модел; chaux vif,ve негасена вар; eau vif,ve изворна вода; les nerfs sont а vif, нервите са много обтегнати; piquer au vif, дълбоко жегвам, обиждам; prendre sur le vif, подражавам умело; sceau а vif,(s) рибарски живарник за стръв; entrer dans le vif, du sujet засягам основния въпрос; vif, de l'eau прилив и отлив при новолуние и пълнолуние; а vif, оголен; pierre vive оголен камък; air vif, свеж и чист, животворен въздух; mémoire vive комп. RAM памет на компютър. Ќ Ant. mou, endormi, paresseux, nonchalant, indolent, apathique; mort; mesuré, patient; faible, pâle. -
39 vigueur
f. (lat. vigor, de vigere "être plein de force") 1. яркост, здравина, сила, мощ; la vigueur d'un coup силата на удар; vigueur virile мъжка сила, мъжественост; 2. енергия, бодрост, изразителност, пъргавина; vigueur de l'esprit пъргавина на ума; vigueur du style изразителност на стила; 3. сила, ефикасност; entrer en vigueur влизам в сила (за закон); être en vigueur в сила съм, използвам се; la vigueur d'une loi ост. силата на закон. Ќ Ant. atonie, débilité, faiblesse, mollesse, mièvrerie; abandon, désuétude.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
entrer — [ ɑ̃tre ] v. <conjug. : 1> • Xe; lat. intrare I ♦ V. intr. Aller à l intérieur de; passer (dans un lieu), se mettre (dans une situation, un état). A ♦ Spatial 1 ♦ Passer du dehors au dedans. Entrer dans un … Encyclopédie Universelle
entrer — ENTRER. verb. neutre. (Il se conjugue avec le verbe être aux temps composés.) Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans la Ville. Entrer dans un pré, dans un jardin. Faire entrer quelqu un en quelque lieu. Entrer d un pays… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
entrer — ENTRER. v. n. Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. entrer dans la ville. entrer dans un pré, dans un jardin. faire entrer quelqu un en quelque lieu. entrer d un pays dans un autre. au sortir des Alpes on entre dans l Italie.… … Dictionnaire de l'Académie française
entrer — Entrer, Immeare, Ingredi, Intrare, Introire, Introitum facere, Subire, Inire, Introgredi. Hastivement entrer dedans, Corripere sese intro, Improperare. Entrer dans le païs de l ennemi, Fineis hostium ingredi. Liu. libr. 23. Entrer de grande force … Thresor de la langue françoyse
Entrer en — ● Entrer en indique le début d une action, d un état (par opposition à être en) : Entrer en convalescence ; commencer une carrière : Entrer en littérature, en politique … Encyclopédie Universelle
Entrer — Entrer, Joseph Otto, Kunstbildhauer in München, geb. 1804 in Fürth bei Nürnberg; früh verwaist, übte sich der Knabe zuerst im Zeichnen u. Modelliren bei den Gebrüdern Oehme und fertigte schon in einem Alter von 15 Jahren tüchtige Holzbildwerke… … Herders Conversations-Lexikon
entrer — (an tré) v. n. 1° Passer du dehors au dedans. Entrons dans le salon. • Le voleur [le renard] tourne tant qu il entre au lieu guetté, Le dépeuple, remplit de meurtres la cité, LA FONT. Fabl. XI, 3. Par analogie. Nous entrâmes dans un chemin … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ENTRER — v. n. (Il se conjugue avec l auxiliaire Être. ) Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans la ville. Entrer dans un bois, dans un pré, dans un jardin. Entrer dans une voiture, dans un bateau. Faire entrer quelqu un en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ENTRER — v. intr. Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans un champ. Entrer dans une voiture, dans un bateau. Faire entrer quelqu’un en quelque lieu. Entrer d’un pays dans un autre. Entrer dans le port. Entrer au port. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
entrer — vi. an (Cordon, St Nicolas Cha.) / ê (Albanais.001b, Chambéry, Montagny Bozel, St Jean Arvey) / intrâ (001a, Aix, Annecy, Arvillard, Notre Dame Be., Thônes.004), intrêzh (St Martin Porte.203) ; rintrâ <rentrer> (001). Av. du ppr. : intran… … Dictionnaire Français-Savoyard
Entrer — Entrée Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
