-
1 demande
f. (de demander) 1. искане; молба, желание; demande faite avec insistance настоятелна молба; 2. заявление, прошение; satisfaire une demande изпълнявам прошение; 3. ост. въпрос; leçon par demandes et réponses урок с въпроси и отговори; 4. икон. търсене; 5. юр. иск; demande reconventionnelle насрещен иск; 6. поръчка; livrer sur demande доставям по поръчка. Ќ Ant. réponse. -
2 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
3 accueillir
v.tr. (lat. pop. °accoligere, de colligere "cueillir") 1. приемам, посрещам; accueillir qqn. aimablement приемам някого любезно; il nous a accueilli chez lui прие ни у тях; 2. възприемам (идеи, чувства); accueillir une demande удовлетворявам молба. Ќ Ant. repousser. -
4 dépôt
m. (lat. jur. depositum) 1. съхранение, съхраняване; 2. внасяне; влог; dépôt en banque банков влог; dépôt а terme срочен влог; dépôt payable а demande безсрочен влог; 3. депо (за автомобили, вагони и др.); 4. склад; dépôt de marchandises склад за стоки; 5. утайка; наслагване, напластяване; 6. отлагане; dépôt actif радиоактивно отлагане ( в тялото след облъчване). Ќ dépôt de la préfecture de police затвор за временно задържане (не повече от 24 часа), арест; dépôt de mendicité обществен приют за бедни (където са принудени да работят); mandat de dépôt заповед за арестуване; troupes de dépôt воен. запасни войски; dépôt de bilan икон. обявяване на фалит. -
5 distorsion
f. (lat. distorsio) 1. изкривяване; 2. навяхване; 3. техн. деформация на електричен сигнал (във фазата, честотата); 4. прен. неравновесие, което води до обтягане на ситуация, положение; distorsion entre l'offre et la demande d'un produit несъответствие между предлагането и търсенето на даден продукт. -
6 distraction
f. (lat. distractio) 1. разсейване; 2. развлечение, забавление; 3. юр. отнемане, отделяне. Ќ demande en distraction юр. искане от трето лице да се изключи имот от описване. Ќ Ant. application, attention, concentration. -
7 droit1
m. (de l'a. fr. destre) 1. право; jouir de ses droit1s ползвам се от правата си; droit1s civils граждански права; droit1s civiques политически права; 2. право (наука); droit1 civil гражданско право; droit1 romain римско право; droit1 administratif административно право; droit1 pénal наказателно право; 3. данък; налог; такса; мито; droit1 d'importation вносно мито; droit1s de succession данък наследство; 4. възнаграждение; 5. loc. adv. а bon droit1 с пълно право, справедливо; а qui de droit1 комуто се следва по принадлежност. Ќ être en droit1 de съм в правото да; faire droit1 а une demande удовлетворявам искане (молба); prendre droit1 sur qqch. позовавам се на нещо. -
8 inaccordable
adj. (de in- et accorder) 1. неизпълним, който не може да бъде удовлетворен; demande inaccordable неизпълнима молба; 2. несходен, който не може да се съгласува; intérêts inaccordables противоречиви, несходни интереси. Ќ Ant. recevable. -
9 légitime
adj. (du lat. lex, legis "loi") 1. законен; mariage légitime законен брак; 2. справедлив; demande légitime справедливо искане; 3. f. ост. част от имуществото на родителите, която законът осигурява на децата; 4. f. нар. съпруга. Ќ légitime défense законна защита. Ќ Ant. illégitime; bâtard; arbitraire; injuste. -
10 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
11 mariage
m. (de marier) 1. брак, женитба, оженване, омъжване, задомяване; венчавка, венчило; mariage civil граждански брак; mariage religieux черковен брак; mariage de convenance, mariage de raison брак по разум; mariage blanc фиктивен брак; demande en mariage предложение за женитба; contrat de mariage брачен договор; mariage d'argent, d'intérêt брак по сметка; mariage d'amour брак по любов; mariage de la main gauche свободно съжителство (без брак); prendre en mariage женя се; rompre un mariage разтрогвам брак; aller, assister а un mariage присъствам на венчавка; 2. прен. съединение, съюз, съчетание; 3. вид игра на карти. Ќ mariage de la carpe et du lapin неподходящ брак, съюз. -
12 offre
f. (de offrir) 1. предложение; faire offre de qqch. предлагам нещо; 2. търг. предлагане; оферта; l'offre et la demande търсене и предлагане. Ќ offre publique d'achat (O.P.A.) публична оферта за продажба (на предприятия и др.); offre publique d'échange публична оферта за покриване на дълг. -
13 pardon
m. (de pardonner) 1. прошка, извинение; demander pardon искам прошка; je vous demande pardon моля да ме извините; mille pardons! много ви моля да ме извините! pardon monsieur! извинете, господине! pardon! извинявайте, прощавайте! pardon? моля? 2. рел. поклонение (в Бретан); 3. рел. опрощение; pardon, excuse! извинете, моля да ме извините! -
14 postulat
m. (lat. postulatum "demande") филос., мат. постулат. -
15 pourquoi
adv. (de pour et quoi) 1. защо; pourquoi pas ici? защо не тук?; 2. interr.indir. je ne vous demande pas pourquoi vous riez не ви питам защо се смеете; 3. loc. conj. c'est pourquoi, voilà pourquoi ето защо; 4. m.inv. причина; въпрос. -
16 reconventionnel,
le adj. (de re- et convention) юр. който се отнася до обратен иск; demande reconventionnel,le насрещен, обратен иск. -
17 réponse
f. (lat. responsum) 1. отговор; donner réponse а une question давам отговор на въпрос; avoir réponse а tout винаги намирам какво да отговоря; 2. муз. повторение на главния мотив във фуга; 3. ответна реакция (на механизъм при задействането му или на нервен импулс, рефлекс). Ќ réponse immunitaire имунна реакция; réponse de Normand двусмислен отговор. Ќ Ant. demande, question. -
18 rogations
f. pl. (lat. ecclés. rogationes, plur. de rogatio "demande, prière") молебен за плодородие в последните три дни преди Възкресение. -
19 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
demande — [ d(ə)mɑ̃d ] n. f. • 1190; de demander I ♦ 1 ♦ Action de demander, de faire connaître à qqn ce qu on désire obtenir de lui. ⇒ désir, souhait. Faire une demande à qqn. « leur première volonté, leur première demande [...] c est la paix » (Romains) … Encyclopédie Universelle
demandé — demande [ d(ə)mɑ̃d ] n. f. • 1190; de demander I ♦ 1 ♦ Action de demander, de faire connaître à qqn ce qu on désire obtenir de lui. ⇒ désir, souhait. Faire une demande à qqn. « leur première volonté, leur première demande [...] c est la paix »… … Encyclopédie Universelle
demande — DEMANDE. subs. f. Action par laquelle on demande. Votre demande est juste. Il fait tous les jours de nouvelles demandes. J ai satisfait à sa demande. f♛/b] On appelle Demande absolument, La démarche que fait un tiers, pour demander une fille en… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
demande — Demande. s. f. L Action par laquelle on demande. Vostre demande est juste. il fait tous les jours de nouvelles demandes. j ay satisfait à sa demande. on vous a accordé vostre demande. on le va marier, & c est un tel qui a fait la demande. Demande … Dictionnaire de l'Académie française
demandé — demandé, ée (de man dé, dée) part. passé. 1° Dont on a fait la demande. Une place longtemps demandée. Une fille demandée en mariage. 2° Appelé. Le médecin demandé en toute hâte. 3° Exigé. La capacité demandée par la gravité des… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
demandé — Demandé, [demand]ée. part … Dictionnaire de l'Académie française
demande — (de man d ) s. f. 1° Action de demander. Une demande fondée. Appuyer une demande. Faire une demande d argent. • C est votre intérêt seul que sa demande touche, CORN. Nicom. II, 3. À la demande générale, tout le monde demandant une certaine … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DEMANDE — s. f. Action de demander. Faire une demande. Faire sa demande par écrit. Appuyer une demande. Rejeter une demande. Être accablé de demandes. Il a fait la demande d une place, d un brevet. Votre demande est juste. Il fait tous les jours de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DEMANDE — n. f. Action de demander. Faire une demande. Faire sa demande par écrit. Appuyer une demande. Rejeter une demande. Votre demande est juste. Demande d’argent. J’ai satisfait à sa demande. à la demande générale. Il se dit également d’un écrit qui… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
demande — I. Demande, f. penac. Est requeste, petition, Postulatum Liu. lib. 23. Ainsi on dit en jugement, La demande de l acteur, Postulatum actoris. Les demandes des Ambassadeurs, Legatorum postulata. Liuius lib. 23. Il se prend quelquefois pour une… … Thresor de la langue françoyse
Demande — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Demande », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) En économie : offre et demande politique… … Wikipédia en Français
