-
1 petit-bois
m. (de petit et bois) (pl. petits-bois) рамка на прозорец. -
2 gâte-bois
m.inv. (de gâter et bois) 1. зоол. миризлив дървесинояд ( дървоядна пеперуда), Cossus ligniperda; 2. лош дърводелец. -
3 mort-bois
m.inv. (de mort2 et bois) малоценна гора. -
4 perce-bois
m. (de percer et bois) зоол. дървен червей, дървояд. -
5 sous-bois
m. (de sous- et bois) 1. подлес, горски храсталак; 2. рисунка, която представлява горски дебри. -
6 chauffage
m. (de chauffer) 1. отопление, отопляване; chauffage central централно отопление; bois de chauffage дърва за огрев; chauffage au bois отопление с дърва; 2. разг. отоплителна инсталация. Ќ Ant. réfrigération, refroidissement. -
7 acrylique
adj. (de acryl-, lat. acer "acide". -yle, du gr. ule "bois" et suff. -ique) хим. акрилен; acide acrylique акрилна киселина; fibre acrylique акрилно влакно (синтетично текстилно влакно, получено чрез полимеризация). -
8 adhérer
v.tr.ind. (lat. adhaerere, de haerere "être fixé") 1. прилепвам, слепвам; l'écorce adhère au bois кората прилепва към стъблото; 2. мед. сраствам; 3. прен. присъединявам се, членувам; adhérer au parti libéral членувам в либералната партия. Ќ Ant. se détacher, rejeter; démissionner. -
9 affleurer
v. (de fleur, dans l'expression а fleur de) 1. v.tr. техн. поставям на едно ниво, изравнявам; affleurer des pièces de bois изравнявам дървени части; 2. v.intr. подавам се над повърхността на земята; un roc qui affleure скала, която се подава над земята; прен. появявам се, избликвам; une sensualité qui affleure чувственост, която се проявява. Ќ Ant. s'enfoncer. -
10 antébois
m. (de anté- et -bois) перваз ( между пода и стената). -
11 arsin
adj. m. (de ars. p.p. de l'a. fr. ardre "brûler") в съчет. bois arsin дърво, чиято основа е била повредена от огън. -
12 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
13 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
14 bécasse
f. (de bec) 1. бекас, Scolopax; bécasse des bois горски бекас; 2. прен. глупава жена, гъска. -
15 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
16 bocage1
m. (dér. norm. de bosc, a. forme de bois) храсталак, горичка. -
17 boche
m. et adj. (aphérèse d'Alboche, altér. de Allemoche, arg. "allemand", d'après tête de boche "tête de bois") 1. нар., презр. прозвище на немец; 2. adj. презр. немски, германски. -
18 boisé,
e adj. (de bois) 1. залесен; 2. който има дъх на дърво ( за вино). -
19 boiser
v.tr. (de bois) 1. покривам с дървен материал вътрешността на шахта; подпирам с греди галерия; 2. ост. облицовам с дъски (стая); 3. залесявам. Ќ Ant. déboiser. -
20 boquillon
m. (de l'a. fr. bosc "bois") ост. дървар.
См. также в других словарях:
BOIS — Le bois est un tissu végétal – xylème – dont le rôle a toujours été capital dans l’histoire de l’humanité. C’est, dans la plante vivante, un tissu conducteur de sève brute, dont les membranes incrustées de lignine jouent un rôle de soutien. La… … Encyclopédie Universelle
bois — BOIS. s. masc. La substance dure et compacte des arbres. Bois vert. Bois etc. Bois vermoulu. Bois pourri. Bois einé. Bois blanc. Bois de chêne, de hêtre, de sapin, de cèdre, de Brésil. Bois de Calambourg. Bois de la Chine. Bois de violette. Bois… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bois — BOIS. s. m. Substance dure & compacte qui fait la matiere du tronc & des branches de tous les arbres. Bois verd. bois sec. bois à bastir. bois de charpente. bois à brusler. bois blanc. bois de corde. bois de chesne. bois de hestre &c. du gros… … Dictionnaire de l'Académie française
Bois — ist die Bezeichnung mehrerer Gemeinden in Frankreich: Bois (Charente Maritime), Gemeinde im Département Charente Maritime Le Bois, Gemeinde im Département Savoie mit Namenszusatz: Bois Anzeray, Gemeinde im Département Eure Bois Arnault, Gemeinde… … Deutsch Wikipedia
bois — Bois, Lignum, Comme de ce verbe, {{t=g}}némô,{{/t}} id est pasco, vient ce nom Nemus: ainsi de ce verbe {{t=g}}boskô,{{/t}} id est Pasco, vient ce nom {{t=g}}boskôn,{{/t}} ou Boscum, qui signifie autant que Lignum, ou Sylua. Hinc tam pro ligno,… … Thresor de la langue françoyse
Bois — is French for wood . It may mean these places:flagicon|France France* Bois, Charente Maritime * Château de Petit Bois, a French house in Cosne d Allierflagicon|Switzerland Switzerland* Les Boisflagicon|United States United States* Petit Bois… … Wikipedia
Bois bœuf — Bois d éponge Bois d éponge … Wikipédia en Français
Bois — Saltar a navegación, búsqueda No debe confundirse con Désiré Georges Jean Marie Bois. Bois País … Wikipedia Español
bois — bois; bois·ter·ous; bois·ter·ous·ly; bois·ter·ous·ness; haut·bois; … English syllables
Bois — [bwa], Curt, Schauspieler, * Berlin 5. 4. 1901, ✝ ebenda 25. 12. 1991; namhafter Darsteller im Berlin der 20er Jahre; 1933 50 in den USA, seither wieder in Berlin (zunächst Berlin Ost, dann Berlin West). Wichtige Rollen Bois waren u. a.… … Universal-Lexikon
bois — BOIS: Les bois font rêver. Sont propres à composer des vers. À l automne, quand on se promène, on doit dire : «De la dépouille de nos bois…», etc … Dictionnaire des idées reçues
