-
1 verb. sap.
verb. sap.[´və:b´sæp] лат. съкр. за умния и една дума е достатъчна. -
2 verb
-
3 verb
{və:b}
n глагол* * *{vъ:b} n глагол.* * *глагол;* * *n глагол* * *verb[və:b] n глагол; \verb neuter непреходен глагол; \verb substantive ( copulative) глаголът to be. -
4 [Verb] konjugieren
спрягам [глагол] -
5 verb neuter
непреходен; -
6 Verb n
глагол {м} -
7 must [+verb]
трябва да [+глагол] -
8 linking verb
{'liŋkiŋvə:b}
n грам. глагол връзка* * *{'linkinvъ:b} n грам. глагол връзка.* * *n грам. глагол връзка -
9 pro-verb
{'prouvъ:b} n грам. форма на глагола do, която служи за заме -
10 jd. soll [+ Verb]
[някой] трябва да [+ глагол] -
11 athletics pl [Br.] [used with sing. verb]
лека атлетика {ж}English-Bulgarian small dictionary > athletics pl [Br.] [used with sing. verb]
-
12 infinite
{'infinət}
I. 1. безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен
INFINITE mercy неизчерпаема/безкрайна милост
2. с pl и много, безброй, безчислен, многоброен
INFINITE varieties безброй видове
3. грам. неличен (за гл. форма)
INFINITE verb, verb INFINITE безлична глаголна форма
II. 1. the INFINITE бог, творецът
2. безкрайно пространство, безкрайност
3. мат. безкрайно голяма величина* * *{'infinъt} I. а 1. безкраен, безграничен, безпределен, безме* * *безброй; безмерен; безпределен; безграничен; безкраен; безбрежен; неброим; многоброен; необхватен; необятен;* * *1. i. безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен 2. ii. the infinite бог, творецът 3. infinite mercy неизчерпаема/безкрайна милост 4. infinite varieties безброй видове 5. infinite verb, verb infinite безлична глаголна форма 6. безкрайно пространство, безкрайност 7. грам. неличен (за гл. форма) 8. мат. безкрайно голяма величина 9. с pl и много, безброй, безчислен, многоброен* * *infinite[´infinit] I. adj 1. безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен; необхватен, необятен, неизмерим, обширен, огромен; \infinite mercy неизчерпаема (безкрайна) добрина; 2. (c pl n) много, безброй, многоброен, безброен; \infinite varieties безбройни видове; 3. ез. [u ´in¸fainait] неопределен по лице и число (за глаголни форми); неизброим; II. n 1. the I. Бог, Творецът; 2. пространство, космос, безкрайност. -
13 group
{gru:p}
I. 1. група, дружина, клас
GROUP of people група хора
in GROUPs на групи
2. пол. групировка, фракция, крило
3. хим. радикал
4. attr групов
GROUP verb грам. (фразеологично) глаголно съчетание
II. 1. групирам (ce)
to GROUP together групирам
2. класифицирам, подреждам
3. образувам/съставям (част от) група
4. ел. свързвам (елементи)* * *{gru:p} n 1. група; дружина; клас; group of people група хора; in group(2) {gru:p} v 1. групирам (ce); to group together групирам; 2. клас* * *фракция; радикал; група; групов; дружина; групировка; класифицирам; колектив;* * *1. attr групов 2. group of people група хора 3. group verb грам. (фразеологично) глаголно съчетание 4. i. група, дружина, клас 5. ii. групирам (ce) 6. in groups на групи 7. to group together групирам 8. ел. свързвам (елементи) 9. класифицирам, подреждам 10. образувам/съставям (част от) група 11. пол. групировка, фракция, крило 12. хим. радикал* * *group [gru:p] I. n 1. група, дружина, сбор; in \groups на групи; 2. групировка, фракция, крило; 3. хим. радикал; 4. pl кръгове, слоеве, среди (на обществото); 5. attr групов; \group verb (фразеологично) глаголно съчетание; II. v 1. групирам (се); to \group together групирам; 2. подбирам (цветове и пр.); 3. класифицирам, подреждам; 4. образувам, съставям (част от) група; 5. ел. свързвам ( елементи). -
14 inceptive
{in'septiv}
I. a начален, който почва, начеващ, зараждащ се
INCEPTIVE verb грам. начинателен глагол
II. n грам. начинателен глагол* * *{in'septiv} I. а начален, който почва, начеващ, зараждащ се* * *начален; начеващ;* * *1. i. a начален, който почва, начеващ, зараждащ се 2. ii. n грам. начинателен глагол 3. inceptive verb грам. начинателен глагол* * * -
15 phrasal
{'freizəl}
a грам. фразеологически, фразов
PHRASAL verb идиоматично съчетание на глагол и адвербиален елемент, фразеологичен глагол (напр. take up, put down)* * *{'freizъl} а грам. фразеологически; фразов; phrasal verb идиоматичн* * *1. a грам. фразеологически, фразов 2. phrasal verb идиоматично съчетание на глагол и адвербиален елемент, фразеологичен глагол (напр. take up, put down)* * * -
16 substantive
{'sʌbstəntiv}
I. 1. самостоятелен, независим
2. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване
the SUBSTANTIVE verb глаголът to be
noun SUBSTANTIVE съществително име
3. реален, веществен, траен, постоянен
4. съществен, важен
SUBSTANTIVE issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни)
SUBSTANTIVE provisions оперативна част (на документ и пр.)
SUBSTANTIVE rank действително звание/ранг (не почетно и пр.)
SUBSTANTIVE law юр. материално/имуществено право
SUBSTANTIVE right основно/човешко право
5. изричен
6. самобитен, индивидуален
II. n грaм. съществително име, субстантив* * *{'s^bstъntiv} a 1. самостоятелен, независим; 2. грам. отн(2) {'s^bstъntiv} n грaм. съществително име, субстантив.* * *съществително (име); съществен; самостоятелен; реален; самобитен; важен; веществен; независим;* * *1. i. самостоятелен, независим 2. ii. n грaм. съществително име, субстантив 3. noun substantive съществително име 4. substantive issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни) 5. substantive law юр. материално/имуществено право 6. substantive provisions оперативна част (на документ и пр.) 7. substantive rank действително звание/ранг (не почетно и пр.) 8. substantive right основно/човешко право 9. the substantive verb глаголът to be 10. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване 11. изричен 12. реален, веществен, траен, постоянен 13. самобитен, индивидуален 14. съществен, важен* * *substantive[´sʌbstəntiv, səb´stæntiv] I. adj 1. съществен, важен; 2. самостоятелен, независим; 3. ез. който се отнася до съществителното; \substantive verb глаголът to be; noun \substantive съществително име; 4. реален, веществен; 5. изричен; 6. самобитен, индивидуален; FONT face=Times_Deutsch◊ adv substantively; II. n 1. ез. съществително име; субстантив; 2. печ. съществена грешка (промяна, варианта). -
17 proverb
{'prɔvəb}
n пословица
to be a PROVERB for пословичен съм с
to pass into a PROVERB ставам пословичен
(Book of) PROVERBs библ. Притчи (Соломонови)
PRO-VERB n грам. форма на глагола do, която служи за заместител на друг глагол* * *{'prъvъb} n пословица; to be a proverb for пословичен съм с; to pas* * *пословица;* * *1. (book of) proverbs библ. Притчи (Соломонови) 2. n пословица 3. pro-verb n грам. форма на глагола do, която служи за заместител на друг глагол 4. to be a proverb for пословичен съм с 5. to pass into a proverb ставам пословичен* * *proverb[´prɔvə:b] I. n 1. пословица; to a \proverb до немай-къде, до крайна степен; to be a \proverb прочут (широко известен, всеизвестен) съм; he is a \proverb for his inaccuracy неговата неточност е пословична; to pass into a \proverb ставам пословичен; 2. pl игра на пословици; 3. pl P.s библ. Притчи Соломонови (книга от Стария завет); II. v изразявам чрез пословица; правя пословичен. -
18 absolutely
{'æbsaluitli}
1. абсолютно, напълно, безусловно, съвършено, неограничено
2. грам. самостоятелно
3. разг. разбира се, непременно, без друго, просто/точно така (в отговор на въпрос)* * *{'absaluitli} adv 1. абсолютно, напълно, безусловно, съвър* * *съвършено; безусловно; абсолютно;* * *1. абсолютно, напълно, безусловно, съвършено, неограничено 2. грам. самостоятелно 3. разг. разбира се, непременно, без друго, просто/точно така (в отговор на въпрос)* * *absolutely[¸æbsə´lu:tli] adv абсолютно, напълно; безусловно; съвършено; we \absolutely must do it ние непременно трябва да го направим; a transitive verb used \absolutely ез. преходен глагол, употребен без пряко допълнение. -
19 conjugate
{'kɔndʒugeit}
I. 1. грам. спрягам (се)
2. свързвам се полово, копулирам, бот. сливам се
3. книж. свързвам, съединявам
II. 1. съединен, свързан
2. грам. спрегнат* * *{'kъnjugeit} v 1. грам. спрягам (се); 2. свързвам се пол(2) {'kъnjugъt} а 1. съединен, свързан; 2. грам. спрегна* * *съединен; спрягам; спрегнат;* * *1. i. грам. спрягам (се) 2. ii. съединен, свързан 3. грам. спрегнат 4. книж. свързвам, съединявам 5. свързвам се полово, копулирам, бот. сливам се* * *conjugate[´kɔndʒu¸geit] I. v 1. ез. спрягам (се); how does this verb \conjugate? как се спряга този глагол? 2. сношавам се; 3. бот. копулирам; 4. лит. свързвам, съединявам; II.[´kɔndʒugət] adj 1. съединен, свързан; 2. ез. спрегнат; 3. бот.: \conjugate leaflets двойни листа; FONT face=Times_Deutsch◊ adv conjugately. -
20 force
{fɔ:s}
I. 1. сила, енергия (и физ., тех.), ефикасност
въздействие (на лекарство, отрoва), мощност (на мотор)
FORCE of gravity гравитация
2. сила, насилие, принуда (и юр.)
by FORCE насила, принудително, насилствено
owing to (the) FORCE of circumstances по силата на обстоятелствата
3. прен. (морална) сила, влияние, въздействие, авторитет, убедителност (на довод), авторитетна личност
FORCE of mind/character волевост
4. въоръжен отряд, воен., мор., ав. сили, ефектив
рl войски, въоръжени сили
the police FORCE, the FORCE, the FORCE полицията
strong FORCE of police силен/голям полицейски отряд
5. юр. валидност, сила
in FORCE в сила, валиден
by FORCE of чрез
in FORCE, in full/great FORCE масово, в голям брой, в пълен състав
II. 1. насилвам, вкарвам/изтръгвам насила (into, from), пресилвам, тех. форсирам, претоварвам
to FORCE an entry влизам насилствено
to FORCE one's way in/out/through пробивам си път в/навън/през
to FORCE (open) a door разбивам/насилвам врата
to FORCE a smile насила се усмихвам
2. воен. завладявам, пробивам, форсирам (позиции и пр.)
3. принуждавам, заставям, накарвам (някого да...) (to с inf, into с ger)
налагам (on, upon)
4. зем. изкуствено ускорявам растежа/узряването на, отглеждам в парник, стимулирам (и снасяне на яйца), прен. пресилвам (ученик)
5. ускорявам (ход)
6. карти накарвам (опонент) да играе коз/дадена карта
force back отблъсквам (неприятел и пр.), спирам, задържам (вода, въздух)
to FORCE back one's tears сдържам сълзите си
force down принуждавам (самолет) да кацне/да се приземи
затварям със сила (кaпак), вкарвам със сила (въздух в мина), смъквам (насила) (цени)
force in разбивам (врата), вкарвам насилствено (някого, нещо)
force off накарвам (някого) да се пусне/да слезе/да се махне, махам със сила (капак и пр.)
force out изтласквам, избутвам, изтиквам
force up насилствено/изкуствено покачвам (цени)* * *{fъ:s} n 1. сила, енергия (и физ., тех.); ефикасност; въздейств(2) {fъ:s} v 1. насилвам, вкарвам/изтръгвам насила (into, from)* * *форсирам; принуждавам; принуда; валидност; влияние; въздействие; заставям; завладявам; ефикасност; енергия; насилвам; насилие; накарвам; мощност;* * *1. by force of чрез 2. by force насила, принудително, насилствено 3. force back отблъсквам (неприятел и пр.), спирам, задържам (вода, въздух) 4. force down принуждавам (самолет) да кацне/да се приземи 5. force in разбивам (врата), вкарвам насилствено (някого, нещо) 6. force of gravity гравитация 7. force of mind/character волевост 8. force off накарвам (някого) да се пусне/да слезе/да се махне, махам със сила (капак и пр.) 9. force out изтласквам, избутвам, изтиквам 10. force up насилствено/изкуствено покачвам (цени) 11. i. сила, енергия (и физ., тех.), ефикасност 12. ii. насилвам, вкарвам/изтръгвам насила (into, from), пресилвам, тех. форсирам, претоварвам 13. in force в сила, валиден 14. in force, in full/great force масово, в голям брой, в пълен състав 15. owing to (the) force of circumstances по силата на обстоятелствата 16. pl войски, въоръжени сили 17. strong force of police силен/голям полицейски отряд 18. the police force, the force, the force полицията 19. to force (open) a door разбивам/насилвам врата 20. to force a smile насила се усмихвам 21. to force an entry влизам насилствено 22. to force back one's tears сдържам сълзите си 23. to force one's way in/out/through пробивам си път в/навън/през 24. воен. завладявам, пробивам, форсирам (позиции и пр.) 25. въздействие (на лекарство, отрoва), мощност (на мотор) 26. въоръжен отряд, воен., мор., ав. сили, ефектив 27. затварям със сила (кaпак), вкарвам със сила (въздух в мина), смъквам (насила) (цени) 28. зем. изкуствено ускорявам растежа/узряването на, отглеждам в парник, стимулирам (и снасяне на яйца), прен. пресилвам (ученик) 29. карти накарвам (опонент) да играе коз/дадена карта 30. налагам (on, upon) 31. прен. (морална) сила, влияние, въздействие, авторитет, убедителност (на довод), авторитетна личност 32. принуждавам, заставям, накарвам (някого да...) (to с inf, into с ger) 33. сила, насилие, принуда (и юр.) 34. ускорявам (ход) 35. юр. валидност, сила* * *force[fɔ:s] I. n 1. сила, енергия (и физ., тех.); ефикасност, въздействие (на лекарство, отрова); мощност (на мотор); brute \force груба сила, насилие; counter \force противосила, противодействаща сила; to join \forces обединявам силите (усилията) си ( with с); 2. сила, насилие, принуда (и юрид.); by \force насила, принудително, насилствено; \force of circumstances силата на обстоятелствата; 3. прен. (морална) сила, влияние, въздействие; авторитет; авторитетна личност; the \force of his ideas убедителността (силата) на идеите му; \force of mind ( character) сила на характера, воля; 4. въоръжен отряд; воен. мор. ав. сили, ефектив; pl войски, въоръжени сили; air \force военновъздушни сили; labour \force трудещите се; the police \force, the \force, the F. полицията; task \force ам. воен. отряд със специална задача; in full ( great) \force масово; в пълен състав; 5. юрид. валидност, сила; the law comes into ( remains in) \force законът влиза (остава) в сила; 6. сила на вятъра; 7. значение, употреба; a verb with passive \force глагол, в пасивно значение; • by \force of чрез, посредством; 8. attr силов, принудителен; II. v 1. насилвам; вкарвам, изтръгвам насила ( into, from); тех. форсирам, претоварвам; to \force an entry влизам насилствено; to \force a lock разбивам (насилвам) катинар; to \force a word разширявам твърде много значението на дума; 2. воен. завладявам, пробивам, форсирам ( позиции); 3. изнасилвам ( жена); 4. принуждавам, заставям, карам, накарвам (to с inf; into с ger); налагам (on, upon); to \force an action воен. принуждавам неприятеля да завърже сражение; to \force s.o.'s hand принуждавам някого да действа прибързано (против разбиранията си); to \force a smile ( laugh) усмихвам се (засмивам се) насила; 5. сел.-ст. изкуствено ускорявам растежа, узряването; отглеждам в парник; стимулирам (и снасяне на яйца); прен. пресилвам, претоварвам ( ученик); 6. ускорявам ( ход); to \force the pace ускорявам процедурата; 7. карти накарвам да се играе коз или дадена карта; \force the game и прен. рискувам много, за да спечеля много; насилвам си късмета; III. v рядко пълня, подправям (месо, птици и пр.).
См. также в других словарях:
Verb — (von lat. verbum (temporale) „Zeitwort“) ist ein fachsprachlicher Ausdruck der traditionellen Grammatik für eine Wortart, die eine Tätigkeit, ein Geschehen oder einen Zustand ausdrückt, und erfasst Wörter wie gehen, denken, segeln und wandern.… … Deutsch Wikipedia
Verb Subject Object — (VSO) is a term in linguistic typology. It represents one type of languages when classifying languages according to the sequence of these constituents in neutral expressions: Ate Sam oranges .Examples of languages with VSO word order include… … Wikipedia
verb — VERB, verbe, s.n. 1. Parte de vorbire care exprimă o acţiune sau o stare şi care se caracterizează prin flexiune proprie. 2. (livr.; la sg.) Mijloc, fel de exprimare; limbaj; cuvânt. – Din fr. verbe, lat. verbum. Trimis de RACAI, 04.02.2009.… … Dicționar Român
Verb — Verb, n. [F. verbe, L. verbum a word, verb. See {Word}.] 1. A word; a vocable. [Obs.] South. [1913 Webster] 2. (Gram.) A word which affirms or predicates something of some person or thing; a part of speech expressing being, action, or the… … The Collaborative International Dictionary of English
Verb T — is a UK hip hop artist based in London.He has released three albums and two EPs as well as numerous singles.His first release was the 16 track EP Backhand Slap Talk / Technical Illness which was a shared release featuring songs from fellow London … Wikipedia
verb — [və:b US və:rb] n [Date: 1300 1400; : Old French; Origin: verbe, from Latin verbum word, verb ] a word or group of words that describes an action, experience, or state, such as come , see , and put on →↑auxiliary verb, ↑linking verb, ↑modal verb … Dictionary of contemporary English
Verb — Sn Zeitwort erw. fach. (15. Jh., Form 18. Jh.) Entlehnung. Zunächst in lateinischer Form entlehnt aus l. verbum, auch: Wort, Ausdruck, Rede . Adjektiv: verbal. Ebenso nndl. verbum, ne. verb, nfrz. verbe, nschw. verb, nnorw. verb. Zur… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
verb group — verb groups N COUNT A verb group or verbal group consists of a verb, or of a main verb following a modal or one or more auxiliaries. Examples are walked , can see , and had been waiting … English dictionary
VERB (program) — VERB is a physical activity program of the Center for Disease Control and Prevention of the United States Government. It includes print, online, and television advertising. External links* [http://www.cdc.gov/YouthCampaign/ VERB Campaign] … Wikipedia
verb — late 14c., from O.Fr. verbe part of speech that expresses action or being, from L. verbum verb, originally a word, from PIE root *were (Cf. Avestan urvata command; Skt. vrata command, vow; Gk. rhetor public speaker, rhetra agreement, covenant … Etymology dictionary
verb — ► NOUN Grammar ▪ a word used to describe an action, state, or occurrence, such as hear, become, or happen. ORIGIN Latin verbum word, verb … English terms dictionary
