-
1 dissenter
{di'sentə}
1. дисидент, сектант
2. противник, недоволник, опозиционно настроен човек* * *{di'sentъ} n 1. дисидент, сектант; 2. противник; недоволник* * *сектант; противник; дисидент;* * *1. дисидент, сектант 2. противник, недоволник, опозиционно настроен човек* * *dissenter[di´sentə] n 1. дисидент, сектант; 2. несъгласен, противник; 3. недоволник, опозиционно настроен човек. -
2 heretic
{'herətik}
n еретик, разколник, отцепник, сектант* * *{'herъtik} n еретик; разколник, отцепник; сектант.* * *сектант; разколник; еретик;* * *n еретик, разколник, отцепник, сектант* * *heretic[´herətik]n еретик,разколник,отцепник;сектант. -
3 sectarian
{sek'tεəriən}
1. a сектантски
2. n сектант* * *{sek'tЁъriъn} 1. а сектантски; 2. n сектант.* * *сектант; сектантски;* * *1. a сектантски 2. n сектант* * * -
4 nonconformist
{,nɔnkən'fɔ:mist}
1. сектант (и рел.)
2. свободомислещ човек
3. attr сектантски* * *{,nъnkъn'fъ:mist} n 1. сектант (и рел.); 2. свободомисл* * *дисидент;* * *1. attr сектантски 2. свободомислещ човек 3. сектант (и рел.)* * *nonconformist[¸nɔnkən´fɔ:mist] n 1. сектант, дисидент; 2. attr сектантски. -
5 dissent
{di'sent}
I. 1. не се съгласявам, не съм съгласен (from), отклонявам се
DISSENTing vote глас против
2. църк. отстъпвам от възгледите на установената църква, ставам сектант
II. 1. несъгласие, разногласие
2. сектантство, разкол* * *{di'sent} v 1. не се съгласявам, не съм съгласен (from); откл(2) {di'sent} n 1. несъгласие, разногласие; 2. сектантство, р* * *сектантство; разкол; разногласие; несъгласие;* * *1. dissenting vote глас против 2. i. не се съгласявам, не съм съгласен (from), отклонявам се 3. ii. несъгласие, разногласие 4. сектантство, разкол 5. църк. отстъпвам от възгледите на установената църква, ставам сектант* * *dissent[di´sent] I. v 1. не се съгласявам, не съвпадам по мнение (възгледи) ( from); \dissenting vote глас против; 2. рел. отстъпвам от догмите на ортодоксалната църква, ставам сектант; напускам лоното на църквата; II. n 1. несъгласие; разногласие, различие, несходство във възгледите (мненията); 2. сектантство, разкол; схизма. -
6 revivalist
{ri'vaivəlist}
1. рел. сектант, ентусиазиран религиозен проповедник
2. възстановител (на стари обичаи и пр.)* * *{ri'vaivъlist} n 1. рел. сектант; ентусиазиран религиозен* * *1. възстановител (на стари обичаи и пр.) 2. рел. сектант, ентусиазиран религиозен проповедник* * *revivalist[ri´vaivəlist] I. n 1. човек, който вярва във религиозното възкресение; 2. човек, който ратува за съживяване на стари традиции (обичаи, институции и пр.); II. adj свързан с възкресяването. -
7 chapel
{'tfiepi}
1. малка църква/параклис, особ. към частна къща/институт/заведение и пр
2. църква към университет/колеж и пр., богослужение/посещение на богослужение в такава църква/параклис
to keep/to miss CHAPEL ходя/не ходя редовно на църква
3. страничен параклис към/допълнителен олтар в по-голяма църква/катедрала
4. сектантска/неангликанска църква
5. печ. сдружение/събрание на печатарски работници
6. CHAPEL of ease малка църква/параклис, построен за богомолци, живеещи много далеч от църквата, към която се числят
CHAPEL-goer сектант* * *{'tfiepi} n 1. малка църква/параклис, особ. към частна къща/ин* * *параклис;* * *1. chapel of ease малка църква/параклис, построен за богомолци, живеещи много далеч от църквата, към която се числят 2. chapel-goer сектант 3. to keep/to miss chapel ходя/не ходя редовно на църква 4. малка църква/параклис, особ. към частна къща/институт/заведение и пр 5. печ. сдружение/събрание на печатарски работници 6. сектантска/неангликанска църква 7. страничен параклис към/допълнителен олтар в по-голяма църква/катедрала 8. църква към университет/колеж и пр., богослужение/посещение на богослужение в такава църква/параклис* * *chapel[´tʃæpl] n 1. капела, параклис, малка църква, (в казарма, затвор, университет, частен дом, в погребален дом и пр.); to keep ( to miss) \chapels унив. присъствам на (отсъствам от) църковна служба; 2. страничен параклис (олтар) в църква; 3. сектантска (неангликанска) църква; 4. печатница; профсъюз или събрание на печатарски работници. -
8 sektierer
Sektierer m, - сектант.* * *der, - F сектант, еретик. -
9 sectary
sectary[´sektəri] n ост. сектант. -
10 iluminado,
a m, f 1) еретик, сектант (по-често pl); 2) прен. осенен свише, просветлен; човек, който смята, че е избран, за да извърши нещо. -
11 sectador,
a, sectario, a 1. adj сектантски; 2. m 1) сектант; 2) член на секта. -
12 sectaire
n. et adj. (de secte) 1. сектант; 2. adj. сектантски. -
13 sectateur,
trice m., f. (lat. sectator) ост. последовател, привърженик; сектант.
См. также в других словарях:
сектант — сапун, меннонит, сектатор, нетовец, мормон, ассассин, вальденс, антитринитарий, флагеллант, друз, бабид, мартинист, монтанист, мотезелит, субботник, малеванец, даниловец, перемазанец, штундист, иннокентьевец, ильинец, адвентист, анабаптист,… … Словарь синонимов
СЕКТАНТ — Последователь, член какой либо секты. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. СЕКТАНТ последователь, член какой либо секты. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Павленков Ф., 1907 … Словарь иностранных слов русского языка
СЕКТАНТ — СЕКТАНТ, сектанта, муж. 1. Последователь какой нибудь религиозной секты. 2. перен. Человек узких догматических взглядов (неод.). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
СЕКТАНТ — СЕКТАНТ, а, муж. 1. Последователь секты (в 1 знач.). 2. перен. Человек, склонный к сектантству (во 2 знач.) (книжн. неод.). | жен. сектантка, и. | прил. сектантский, ая, ое. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
сектант — [0/9] Игрок Lineage2 или World of Warcraft, сектант – игарет подолгу. Ты что опять начала сектантить? Пойдем посектантим? Ну ты сектант! Бросай секту го в реал? (реал – реальность) Компьютерные игры, Молодежный сленг … Cловарь современной лексики, жаргона и сленга
Сектант — Секта термин, используемый для обозначения религиозной группы, общины или другой подгруппы, отколовшейся от господствующего религиозного направления. Содержание 1 Определение и особенности использования 2 Происхождение понятия … Википедия
сектант — СЕКТАНТ, а, м Человек, являющийся членом какой либо религиозной секты. // ж сектантка, и, мн род. ток, дат. ткам. Он из раскольников, да и не то чтоб из раскольников, а просто сектант; у него в роде бегуны бывали, и сам он еще недавно, целых два… … Толковый словарь русских существительных
сектант-начетчик — сущ., кол во синонимов: 2 • сектант (44) • сектант начётчик (1) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
сектант-мистик — сущ., кол во синонимов: 1 • сектант (44) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
сектант-начётчик — сущ., кол во синонимов: 1 • сектант начетчик (2) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
сектант-мистик — сектант мистик, сектанта мистика … Орфографический словарь-справочник
