(пред-сражение)

1. (военноморска) a naval base 2. (които се отнася до -армия, до военнослужещи) military, army, service, forces, air-force, naval 3. 1 прил.(който се отнася до война) war(time), of war;warlike, military, martial, belligerent;munition(s) 4. 3 същ. military man, ам. soldier, serviceman 5. ВОЕНЕН бунт mutiny, an army uprising 6. ВОЕНЕН влак a military/ troop train 7. ВОЕНЕН водач an army leader 8. ВОЕНЕН диктатор warlord 9. ВОЕНЕН дух a martial spirit 10. ВОЕНЕН зaвод a munition(s) factory/works 11. ВОЕНЕН камион a military lorry 12. ВОЕНЕН кораб warship, man-of-war 13. ВОЕНЕН лагер a military camp 14. ВОЕНЕН магазин an army shop 15. ВОЕНЕН музей a war museum 16. ВОЕНЕН път a military road 17. ВОЕНЕН самолет a military/an airforce plane 18. ВОЕНЕН склад an army service store/depot, an army storehouse 19. ВОЕНЕН стол a forces canteen 20. ВОЕНЕН съвет (пред -сражение) a council of war;an army council 21. ВОЕНЕН съд a court martial 22. военна база a military base 23. военна музика a military band 24. военна намеса an armed intervention 25. военна окупация a military occupation 26. военна отпуска army leave/furlough 27. военна повинност/служба national service 28. военна помощ military assistance/aid 29. военна пушка an army rifle 30. военна сила military power 31. военна тайна a military secret 32. военна униформа a military uniform 33. военна флота navy 34. военна хитрост stratagem 35. военни действия military operations, hostilities: започвам/спирам военни действия open/ suspend hostilities 36. военни подвизи wartime exploits 37. военни почести military honours 38. военни приготовления war(like) preparations 39. военни съоръжения military installations 40. военни цели war(like) purposes 41. военните the military 42. военно време time of war, wartime 43. военно гробище a war cеmetery 44. военно дело military science, warfare 45. военно изкуство art of war;generalship 46. военно нападение а military attack 47. военно обучение military drill/training 48. военно оръжие a weapon of war 49. военно положение martial law 50. военно пристанище a naval port 51. разг. build-up 52. той е ВОЕНЕН he is in the army

1. an army fights on its belly празна раница не пази граница 2. fight back съпротивлявам се 3. fight down побеждавам, надвивам, превъзмогвам 4. fight off отблъсквам (неприятел), боря се срещу, надвивам (на болест) 5. fight out боря се/сражавам се докрай 6. i. боря се, бия се, сражавам се, водя борба (с, срещу, против) 7. ii. борба, бой, битка, сражение, борене, спор 8. this took all the fight out of him това го накара да изгуби всякакво желание за борба, това сломи борческия му дух 9. to fight (against, with) the enemy боря се с неприятеля 10. to fight a battle участвувам в сражение 11. to fight a good fight сражавам се добре 12. to fight a point защищавам/отстоявам факт/принцип и пр., споря върху даден въпрос 13. to fight against disease боря се срещу болестите 14. to fight an action (at law) защищавам се пред съда, отстоявам исканията си пред съда 15. to fight it out боря се докрай, решавам с борба 16. to fight one's way пробивам си път с мъка 17. to fight someone's battle вземам страната на някого 18. to fight the good fight боря се за добро дело 19. to have a hard fight to с мъка успявам да 20. to make a fight of it, to put up a fight съпротивлявам се 21. to show fight показвам желание за борба, показвам си ноктите, съпротивлявам се, не се предавам 22. борчески дух, желание за борба, умение да се бори човек 23. насъсквам за борба (кучета, петли и пр.) 24. управлявам, направлявам (кораб, войска при сражение)

1. 1 ам. отпускам се, започвам да говоря 2. 1 воен. разгръщам 3. fact open to аll всеизвестен факт 4. i. отворен, открит, разтворен (to) 5. ii. the open открито пространство/поле/море 6. iii. отварям (се), правя отвор/разрез, прокарвам (път и пр.), разработвам (мина), разпечатвам (плик) 7. in open order/formation воен. в разгънат строй 8. in the open air на открито 9. in the open на открито, под открито небе 10. it is open to you to object имате право да си направите възраженията 11. open account открита/текуша сметка 12. open cheque небариран чек 13. open circuit ел. прекъсната/отворена верига 14. open city/town открит град 15. open country открито поле 16. open fence ограда с решетки 17. open letter отворено писмо 18. open out 19. open out разширявам се (за път и пр.), разгръщам (карта и пр.), разкривам се, разгръщам се (за гледка и пр.), развивам се, разтварям се, разцъфвам се, отпускам се, отварям се, ставам по-общителен (за човек) 20. open river река без лед, свободна за корабоплаване 21. open season ловeн сезон 22. open secret публична/общоизвестна тайна 23. open soil рохкава/пръхкава пръст 24. open to advice готов/склонен да приеме чужди съвети 25. open to ridicule който може да възбуди присмех 26. open town град, в който е разрешен хазартът 27. open trial публичен пронес 28. open university университет за задочно следване посредством лекции и пр. по радиото и телевизията 29. open up отварям вратата (и на полиция), отварям, развръзвам (пакет и пр.), отключвам, отварям се (за рана), проправям (път и пр.), усвоявам (нови земи и пр.), откривам (магазин и пр.), разработвам (мина и пр.), прен. разкривам, рагръщам, развивам, сп. активизирам се, разг. разприказвам се, говоря свободно, воен. откривам огън/стрелба, почвам сражение 30. open verdict юр. акт (при предварителното следствие), с който се установява смъртта, без да се посочва причината 31. open vote явно гласоподаване 32. open warfare воен. подвижна война 33. open winter/weather мека зима/време 34. road open to traffic път, открит за движение 35. rooms that open out of one another/opening into each other стаи с врати помежду си/които са свързани помежду си 36. the soldiers opened their ranks войниците се разгърнаха във верига 37. there was no course open to me but to нямах друг избор/изход освен да 38. to be open pity лесно се смилявам 39. to be open with someone откровен съм с някого 40. to come into the open разкривам намеренията си, ставам обществено достояние, излизам наяве 41. to keep an offer open не оттеглям предложение 42. to keep an open mind on a question не вземам становище/страна, оставам непредубеден по даден въпрос 43. to keep open door/house гостоприемен съм, живея на широка нога 44. to keep the bowels open прочиствам червата, разхлабвам, поддържам стомаха редовен 45. to open fire воен. откривам огън/стрелба 46. to open new land for settlement усвоявам нови земи за заселване 47. to open one's eyes прен. зяпвам от изненада 48. to open someone's eyes to прен. отварям някому очите за (нещо) 49. Отварям се, гледам (за врата, прозорец) (into, onto, out, to) 50. ам. sl. доноснича 51. ам. sl. оперирам, отварям (някого), увеличавам скоростта (и на превозно средство) 52. ам. разг. без (законни) ограничения 53. виждам се, разкривам се пред погледа 54. ел. прекъсвам (верига), изключвам (ток) 55. мор. виждам, съзирам 56. незащитен (и с to), податлив, склонен, непредубеден 57. отварям, разгръщам (вестник и пр.), to open one's heart/mind to доверявам се на (някого), споделям чувствата/мислите си с (някого) 58. откривам (заседание, магазин, изложба, сметка и пр.), започвам, откривам се 59. открит, висящ, иеразрешен, вакантен 60. открит, изложен 61. открит, явен, общодостъпен, неограничен, свободен, обществен, публичен 62. прям, открит, откровен, явен, отявлен 63. разгънат, който не е стегнат/сбит/плътен 64. разкривам (се) (за гледки, перспективи) (и с out) (и прен.) 65. разоравам 66. разтварям 67. разхлабвам, прочиствам (червата) 68. сп. състезание, открито за професионалисти и аматъори 69. фон. отворен (за гласна, сричка), фрикативен, проходен (за съгласна) 70. юр. откривам (заседание), връщам (дело) за ново разглеждане

1. celtic lost to aberdeen by two to one Селтик загуби от Абърдийн с два на един 2. get lost! махай ми се от главата! to lose the use of one's legs/eyes не мога вече да ходя/да виждам 3. i lost part of what he said пропуснах/не схванах част от това, което той каза 4. i've lost my cold мина ми хремата 5. it will lose me my place това ще ми струва/коства мястото/службата/работата 6. lose by губя от (и с ger) 7. lose in 8. lose on загубвам от/при (сделка) 9. lose out to губя за сметка на, отстъпвам пред 10. lose to губя от 11. lost art изчезнало/забравено изкуство 12. lost soul прокълната/осъдена душа 13. to lose one's way, to lose oneself загубвам се, обърквам се, обърквам пътя 14. to lose oneself in прен. увличам се/потъвам в, унасям се в (мечти и пр.) 15. to lose weight отслабвам 16. губя, изгубвам, загубвам, претърпявам загуба 17. изпускам, пропускам (и прен.), изтървавам, пада ми (обувка, коса и пр.) 18. обик. pass загивам, пропадам 19. оставам назад, изоставам (за часовник) 20. отървавам се/освобождавам се от 21. ставам причина за загуба

I cōnspectus, ūs m. [ conspicio II ] II 1. cōnspectus, a, um 2. adj.

    ἄλλοσε τ. Hom. — ставить на другое место, передвигать;

    πόδα или ἴχνος τ. Aesch., Eur.; — ступать, идти;

    τετράποδος βάσιν θηρὸς τίθεσθαι Eur. — передвигаться как четвероногое животное (на четвереньках);

    τὰ μὲν ἄνω κάτω τ., τὰ δὲ κάτω ἄνω Her. — ставить верхнее вниз, а нижнее вверх, т.е. переворачивать (все) вверх дном;

    ἀπάτερθέν τινος τ. Hom. — выносить из чего-л.;

    θέσθαι τι ἐπὴ τὰ γόνατα Xen. — положить что-л. себе на колени;

    ἐς τὸ κοινὸν τ. τι Xen. — складывать что-л. вместе (в общую массу);

    ἐπὴ κρᾶτα τίθεσθαι χέρα Eur. — хвататься руками за голову;

    ψήφους ἐς τεῦχος τ. Aesch. — опускать голоса в урну;

    ψῆφον ἐπί τινι θέσθαι Eur. — подать голос за что-л.;

    οἱ τιθέμενοι Plat. — погребаемые, т.е. почившие;

    ταύτῃ (v. l. ταύτην) γνώμην τίθεσθαι Soph., Arph.; — присоединяться к тому же мнению;

    τιθήμενος ἔντεα Hom. — одетый в доспехи;

    τίθεσθαι τὰ ὅπλα παρά τινα и μετά τινος Thuc. — переходить с оружием на чью-л. сторону;

    θέσθαι τὰ ὅπλα πρός τινος Plat. и ὑπέρ τινος Dem. — взяться за оружие в защиту кого-л., т.е. стать на чью-л. сторону;

    ὅπλα ἱππικὰ τίθεσθαι Plat. — служить в коннице;

    ἐς μέσσον τ. τί τινι Hom. — предлагать что-л. кому-л. (в возмещение);

    — назначать в награду (δέπας Hom.):

    πόνον πλέον τίθου Aesch. — приложи побольше усилий;

    θεῖναι ἐνέχυρον Dem. — внести (в) залог;

    τινὰ ἄλοχόν τινι θήσειν Hom. — сделать кого-л. чьей-л. женой;

    θέσθαι τινὰ γυναῖκα Hom. — жениться на ком-л.;

    θέσθαι τινὰ πόσιν αὑτᾷ Aesch. — выйти за кого-л. замуж;

    θεῖναί τινα λίθον Hom. — превратить кого-л. в камень;

    ἀΰπνους τινὰς θεῖναι Hom. — прервать чей-л. сон;

    υἱὸν θέσθαι τινά Plat. — усыновить кого-л.;

    θέμενός τινα Plut. — усыновив кого-л.;

    ἀνάπυστον θεῖναί τί τινι Hom. — открыть кому-л. что-л.;

    θεῖναί τινα ἐρᾶν τι Eur. — внушить кому-л. стремление к чему-л.;

    σχολέν τ. Aesch. — откладывать, медлить;

    τοὺς πιστοὺς τίθεσθαι ἑαυτῷ Xen. — приобретать себе верных друзей;

    θέσθαι τινὰ μάρτυρα Aesch. — выставить кого-л. свидетелем;

    τέλος καλῶς θεῖναι Soph. — обеспечить благополучный исход;

    θέντων θεῶν Plat. — по произволению богов;

    ἀγορέν θέσθαι Hom. — устроить собрание;

    θέσθαι γάμον ἑαυτῷ Pind. — вступить в брак;

    εὖ θέσθαι τὰ ἴδια Thuc. или τὰ οἰκεῖα Plat. — хорошо устроить свои личные дела;

    θέσθαι τὸν πόλεμον Thuc. — повести войну (ср. 44);

    τ. τι ὡς ἀληθῆ ὄντα Plat. — считать что-л. истинным;

    εὐτυχίαν ἑαυτοῦ θέσθαι τι Luc. — счесть что-л. счастьем для себя;

    θῶμεν Plat. — (пред)положим, допустим;

    οὐδαμοῦ τ. τι Eur., ἐν οὐδενὴ λόγῳ и ἐς οὐδένα λόγον τίθεσθαι Plut. — ни во что не ставить что-л.;

    πρόσθεν τινὸς τ. τι Eur. — предпочитать что-л. чему-л.;

    τοῦτο ποτέρωσε θετέον ; Xen. — к какой категории это отнести?;

    ποῦ χρέ τίθεσθαι ταῦτα ; Soph. — что подумать об этом?;

    βουλέν ἐν στήθεσσι θεῖναί τινι Hom. — внушить кому-л. план;

    φόβον θεῖναί τινι Hom. — внушить кому-л. страх;

    νεῖκος εὖ θέσθαι Soph. — окончить ссору;