-
1 inhibitor
{in'hibitə}
1. човек/нещо, което задържа/забавя
2. хим. забавител, инхибитор, ел. хим. добавка за защита на метал (напр. от корозия)
3. мед. вещество, което забавя реакциите в организма* * *{in'hibitъ} n 1. човек/нещо, което задържа/забавя; 2. хим.* * *1. мед. вещество, което забавя реакциите в организма 2. хим. забавител, инхибитор, ел. хим. добавка за защита на метал (напр. от корозия) 3. човек/нещо, което задържа/забавя* * *inhibitor[in´hibitə] n 1. ам. човек или нещо, който задържа или забавя; 2. хим. инхибитор; химически стабилизатор; 3. мед. вещество, което забавя реакциите в организма. -
2 radio pill
{'reidiou,pil}
n мед. капсула с радиопредавател, която се гълта и излъчва данни за физиологическото състояние на организма* * *{'reidiou,pil} n мед. капсула с радиопредавател, която се* * *n мед. капсула с радиопредавател, която се гълта и излъчва данни за физиологическото състояние на организма -
3 entschlacken
entschlácken sw.V. hb tr.V. 1. очиствам от шлака; 2. прочиствам организма; mit Abführmittel den Organismus entschlacken прочиствам организма със слабителни средства. -
4 inervación
f 1) физиол. нервни функции на организма; 2) физиол. действие на нервната система; 3) физиол. разпределяне на нервните клетки в частите на организма. -
5 crase
f. (gr. krasis "mélange") 1. физиол., в съчет. crase sanguine свойство на организма да прекратява кръвоизлив; 2. ост. състав на течностите в организма; 3. грам. контракция на крайни срички от съседни думи. -
6 curage
m. (de curer) 1. чистене, изчистване; 2. изчистване на заболял участък от тялото, на гной от кухина в организма (с пръсти); 3. изрязване на патологично развита част в организма, кюртаж. -
7 thermolyse
f. (de thermo- et -lyse) 1. хим. термолиза; 2. биол. загуба на топлина в организма ( която е нормална за терморегулацията в организма). -
8 aeroembolism
aeroembolism[¸ɛərou´embə¸lizəm] n смущения в организма, причинени от ниско атмосферно налягане (при изкачване на големи височини). -
9 autointoxication
autointoxication[´ɔ:touin¸tɔksi´keiʃən] n мед. самоотравяне на организма, автоинтоксикация. -
10 cachexy
cachexy[kə´keksi] n мед. кахексия, общо изтощение на организма. -
11 catharsis
{k3'9a:sis}
1. мед. изпразване на червата
2. психол. катарзис, отреагирване, пречистване* * *{k3'9a:sis} n (pi -ses {-si:z}) 1. мед. изпразване на чер* * *катарзис;* * *1. мед. изпразване на червата 2. психол. катарзис, отреагирване, пречистване* * *catharsis[kə´ua:sis] n 1. катарзис, душевно пречистване; 2. мед. прочистване (на организма). -
12 intoxication
{in,tɔksi'keiʃn}
1. опиянение, упоение, унес
2. силна възбуда
3. пияно състояние
4. мед. отравяне, интоксикация* * *{in,tъksi'keishn} n 1. опиянение; упоение; унес; 2. силна* * *упоение; упоеност; опиянение; интоксикация;* * *1. мед. отравяне, интоксикация 2. опиянение, упоение, унес 3. пияно състояние 4. силна възбуда* * *intoxication[in¸tɔksi´keiʃən] n 1. опиянение; упоеност; унес; 2. силна възбуда; 3. мед. интоксикация, отравяне на организма. -
13 invigorant
invigorant[in´vigərənt] n мед. лекарство за укрепване на организма. -
14 iron
{'aiən}
I. 1. желязо, стомана, чугун
2. стоманено изделие/инструмент и пр. (особ. в съчет.)
3. pl мед. шини
4. ютия
5. pl окови, вериги, железа
to put in IRONs слагам в окови
6. pl стремена
7. ам. sl. пищов, револвер
8. дамга, желязо за жигосване (и branding IRON)
9. харпун
10. сп. вид пръчка за голф с железен край
11. форм. железен препарат (за усилване)
man of IRON як/твърд/корав/упорит човек
IRON entering the soul огорчение, озлобление
to have (too) many IRONs in the fire залавям се с (твърде) много работи/задачи наведнъж, имам много проекти/планове
to rule with a rod of IRON управлявам с желязна ръка
II. 1. железен
2. прея. силен, як, здрав, твърд, корав, непоклатим
3. прен. суров, жесток
IRON man ам. sl. сребърен долар
IRON horse ост. локомотив, велосипед, воен. танк
III. 1. гладя (се)
does this material IRON easily? Лесно ли се глади този плат? to IRON out прен. изглаждам, нагласям, слагам в ред
2. покривам с желязо, обковавам
3. слагам окови на* * *{'aiъn} n 1. желязо; стомана; чугун; 2. стоманено изделие/инстру(2) {'aiъn} а 1. железен; 2. прея. силен, як, здрав; твърд, кора{3} {'aiъn} v 1. гладя (се); does this material iron easily? Лесно* * *ютия; оковавам; гладя; железен;* * *1. 1 форм. железен препарат (за усилване) 2. does this material iron easily? Лесно ли се глади този плат? to iron out прен. изглаждам, нагласям, слагам в ред 3. i. желязо, стомана, чугун 4. ii. железен 5. iii. гладя (се) 6. iron entering the soul огорчение, озлобление 7. iron horse ост. локомотив, велосипед, воен. танк 8. iron man ам. sl. сребърен долар 9. man of iron як/твърд/корав/упорит човек 10. pl мед. шини 11. pl окови, вериги, железа 12. pl стремена 13. to have (too) many irons in the fire залавям се с (твърде) много работи/задачи наведнъж, имам много проекти/планове 14. to put in irons слагам в окови 15. to rule with a rod of iron управлявам с желязна ръка 16. ам. sl. пищов, револвер 17. дамга, желязо за жигосване (и branding iron) 18. покривам с желязо, обковавам 19. прен. суров, жесток 20. прея. силен, як, здрав, твърд, корав, непоклатим 21. слагам окови на 22. сп. вид пръчка за голф с железен край 23. стоманено изделие/инструмент и пр. (особ. в съчет.) 24. харпун 25. ютия* * *iron[´aiən] I. n 1. желязо; чугун; a man of \iron як, твърд, корав, "железен" човек; упорит човек; (as) hard as \iron много строг (жесток, упорит); 2. ютия (и flat \iron); 3. железен предмет, инструмент и пр. (обикн. в съчет.); fire \irons прибори за камина; 4. pl мед. шини; 5. pl окови, вериги; to put in \irons слагам в окови; 6. pl стремена; 7. sl пищов, револвер (и barking, shooting \iron); 8. ост. сабя; 9. харпун; 10. фарм. лекарство, съдържащо желязо (за усилване на организма); • \irons in the fire работа, грижи, задачи; strike while the \iron is hot желязото се кове, докато е горещо; to have too many \irons in the fire имам (залавям се с) много работа наведнъж; to pump \iron разг. правя мускули на специални фитнес уреди; II. adj 1. железен; \iron law of wages икон. "железен" закон за заплатите (заплатите се определят на базата на екзистенц-минимума); 2. прен. силен, як, здрав; твърд, корав, непоклатим; 3. прен. суров, жесток; III. v 1. гладя; to \iron out ам. изглаждам, нагласям, слагам в ред; 2. покривам с желязо, обковавам; 3. слагам окови на. -
15 parabiosis
parabiosis[¸pærəbai´ousis] n биол. парабиоза, анатомично и физиологично срастване на два организма (като при сиамските близнаци). -
16 recrement
recrement[´rekrimənt] n рядко 1. физиол. отделена секреция на орган, която се абсорбира отново от организма; 2. отпадъци от руда. -
17 reject
{ri'dʒekt}
I. 1. отхвърлям (предложение, кандидат и пр. като негоден за военна служба), отказвам на (кандидат за женитба), отблъсквам, не желая да имам нищо общо с
2. изхвърлям, бракувам, отстранявам
3. отказвам да приема, повръщам (храна-за стомах)
4. мед. изхвърлям (присаден орган и пр.)
II. 1. отхвърлен кандидат и пр
2. бракуван предмет, нещо отхвърлено* * *{ri'jekt} v 1. отхвърлям (предложение, кандидат и пр. като (2) {'ri:jekt} n 1. отхвърлен кандидат и пр.; 2. бракуван п* * *отказвам;* * *1. i. отхвърлям (предложение, кандидат и пр. като негоден за военна служба), отказвам на (кандидат за женитба), отблъсквам, не желая да имам нищо общо с 2. ii. отхвърлен кандидат и пр 3. бракуван предмет, нещо отхвърлено 4. изхвърлям, бракувам, отстранявам 5. мед. изхвърлям (присаден орган и пр.) 6. отказвам да приема, повръщам (храна-за стомах)* * * -
18 seated
седнал;* * *seated[´si:tid] adj в съчет.: cane \seateded с тръстикова седалка (за стол); deep-\seateded дълбок, дълбоко засегнал организма (за болест и пр.). -
19 biological half-life
• период на полуизвеждане от организмаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > biological half-life
-
20 Abwehrkräfte
Ábwehrkräfte nur Pl. съпротивителни сили (на организма).
См. также в других словарях:
Неспецифические адаптационные реакции организма — Эта статья или раздел нуждается в переработке. Пожалуйста, улучшите статью в соответствии с правилами написания статей … Википедия
Долговечность жизни организма — или продолжительность жизни организма стоит в прямой зависимости от способности организма сопротивляться естественному и нормальному процессу старения, имеющему неизбежным результатом смерть организма. Для понимания явлений Д. необходимо… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Оздоровление организма — популярный термин, доступный пониманию в наиболее широкой массе общества, в котором предельно обобщаются цели, направленные: 1 на развитие здоровья человека в целом (см. Здоровье человека), 2 на профилактику заболеваний (см. Профилактика), 3 на… … Википедия
Перегревание организма — I Перегревание организма (синоним гипертермия) состояние, возникающее под влиянием высокой температуры окружающей среды; характеризуется нарушением регуляции теплового баланса и проявляющееся повышением температуры тела выше нормы. Повышение… … Медицинская энциклопедия
Реактивность организма — свойство организма как целого отвечать изменениями жизнедеятельности на воздействия окружающей среды, представляющее собой такое же важное свойство всего живого, как обмен веществ, рост, размножение и др. Реактивность присуща всякому живому… … Википедия
Закаливание организма — система процедур, способствующих повышению сопротивляемости организма неблагоприятным воздействиям внешней среды, выработке условнорефлекторных реакций терморегуляции (См. Терморегуляция), с целью её совершенствования. При закаливании… … Большая советская энциклопедия
Последствия голодания для организма человека — Мнение большинства специалистов говорит о том, что длительный голод ‑ это всегда стресс для организма. Даже при лечебном голодании, как правило, не используются сроки более 21 дня, так как после этого времени риск для здоровья голодающего резко… … Энциклопедия ньюсмейкеров
Последствия голодовки для организма человека — Экс глава "ЮКОСа" Михаил Ходорковский, содержащийся в читинском СИЗО, в понедельник прекратил голодовку, которую объявил 29 января в знак солидарности с заключенным "Матросской тишины" тяжелобольным вице президентом компании… … Энциклопедия ньюсмейкеров
Защита организма от излучений — ионизирующих. Работа с любыми источниками ионизирующего излучения (См. Ионизирующие излучения) (радиоактивные препараты, ядерные реакторы (См. Ядерный реактор), рентгеновские и ускорительные установки, атомное и термоядерное оружие и… … Большая советская энциклопедия
Открытие первичных чувств-ощущений живого организма — Первичные чувства ощущения живого организма предшествуют известным и очевидным пяти чувствам(зрение, слух, осязание, обоняние, вкус) – как неочевидные, но вписанные в континуум обитания живого организма. Все живые организмы обитают в координатах… … Википедия
ЗАКАЛИВАНИЕ ОРГАНИЗМА — предохраняет от простуды, помогает лучше переносить холод и резкие смены температуры, не бояться сквозняков и т. п. Для закаливания организма используются солнечные лучи, воздух, вода. Приступая к закаливанию, прежде всего надо посоветоваться с… … Краткая энциклопедия домашнего хозяйства
