Перевод: с английского на болгарский

с болгарского на английский

skillful

  • 1 skillful

    ам. skilful
    * * *
    ам. skilful.
    * * *
    сръчен; умел; вещ; ловък;
    * * *
    ам. skilful

    English-Bulgarian dictionary > skillful

  • 2 disposal

    {dis'pouzəl}
    1. разположение, разпореждане
    to be at the DISPOSAL of на разположение/в помощ/услуга съм на
    the means at my DISPOSAL средствата, с които разполагам
    to have entire DISPOSAL of разполагам напълно свободно с
    2. воен. разположение, разполагане, диспозиция, разгъване, строй, продаване, пласиране, прехвърляне
    for DISPOSAL за продан, премахване, отстраняване, освобождаване, изхвърляне
    DISPOSAL of a question решаване/ликвидиране на въпрос
    DISPOSAL of litter изхвърляне/прибиране на смет
    * * *
    {dis'pouzъl} n 1. разположение, разпореждане; to be at the disposal
    * * *
    отстраняване; пласмент; предаване; прехвърляне; премахване; диспозиция;
    * * *
    1. disposal of a question решаване/ликвидиране на въпрос 2. disposal of litter изхвърляне/прибиране на смет 3. for disposal за продан, премахване, отстраняване, освобождаване, изхвърляне 4. the means at my disposal средствата, с които разполагам 5. to be at the disposal of на разположение/в помощ/услуга съм на 6. to have entire disposal of разполагам напълно свободно с 7. воен. разположение, разполагане, диспозиция, разгъване, строй, продаване, пласиране, прехвърляне 8. разположение, разпореждане
    * * *
    disposal[dis´pouzl] n 1. разположение; разпореждане; to place at the \disposal of поставям на разположението на; the means at my \disposal средствата, с които разполагам; to have entire \disposal of an estate разполагам напълно свободно с едно имущество; 2. воен. разположение, диспозиция; разгъване; строй; skillful \disposal of vessels of war умело разгъване (разположение) на бойни кораби; 3. предаване; прехвърляне; пласиране; for \disposal за продан; \disposal of property юрид. прехвърляне на имущество; 4. премахване, отстраняване; освобождаване от; изхвърляне; \disposal of a question решаване на въпрос; 5. рел.; the divine \disposal божията промисъл, провидението.

    English-Bulgarian dictionary > disposal

  • 3 skilful

    {'skilful}
    1. сръчен, ловък
    вещ, опитен (at, in в)
    2. майсторски, изкусен
    * * *
    {'skilful} а 1. сръчен, ловък; вещ, опитен (at, in в); 2. май
    * * *
    похватен;
    * * *
    1. вещ, опитен (at, in в) 2. майсторски, изкусен 3. сръчен, ловък
    * * *
    skilful, ам. skillful[´skilful] adj сръчен, ловък, вещ; майсторски, изкусен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv skilfully.

    English-Bulgarian dictionary > skilful

См. также в других словарях:

  • Skillful — Skill ful, a. [Written also skilful.] 1. Discerning; reasonable; judicious; cunning. [Obs.] Of skillful judgment. Chaucer. [1913 Webster] 2. Possessed of, or displaying, skill; knowing and ready; expert; well versed; able in management; as, a… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • skillful — index artful, capable, competent, deft, effective (efficient), efficient, expert, facile …   Law dictionary

  • skillful — c.1300, from SKILL (Cf. skill) + FUL (Cf. ful). Related: Skillfully …   Etymology dictionary

  • skillful — *proficient, adept, expert, skilled, masterly Analogous words: *dexterous, adroit, deft: efficient, *effective: *conversant, versed Antonyms: unskillful Contrasted words: *awkward, clumsy, in …   New Dictionary of Synonyms

  • skillful — [adj] able, talented accomplished, adept, adroit, a hand at*, apt, brainy, clever, competent, cool*, crack*, crackerjack*, dexterous, experienced, expert, good, handy, into*, learned, old*, on the ball*, practical, practiced, prepared, pretty,… …   New thesaurus

  • skillful — [skil′fəl] adj. having or showing skill; accomplished; expert skillfully adv. skillfulness n …   English World dictionary

  • skillful — skillfully, adv. skillfulness, n. /skil feuhl/, adj. 1. having or exercising skill: a skillful juggler. 2. showing or involving skill: a skillful display of fancy diving. 3. Obs. reasonable; rational. Also, esp. Brit., skilful. [1250 …   Universalium

  • skillful — skill•ful [[t]ˈskɪl fəl[/t]] adj. 1) having or exercising skill: a skillful juggler[/ex] 2) showing or involving skill: a skillful display of fancy diving[/ex] • Etymology: 1250–1300 skill′ful•ly, adv. skill′ful•ness, n. syn: skillful, skilled,… …   From formal English to slang

  • skillful — adj. AE; BE spelling: skilful skillful at, in; with (skillful at tying knots; skillful with one s hands) …   Combinatory dictionary

  • skillful — adjective Date: 14th century 1. possessed of or displaying skill ; expert < a skillful chef > 2. accomplished with skill < a skillful treatment > Synonyms: see proficient • skillfully adverb • skillfulness …   New Collegiate Dictionary

  • skillful — skill|ful [ skılfəl ] adjective * 1. ) very good at doing something that involves special ability or training: TALENTED: He is a skillful and experienced negotiator. 2. ) done with great skill: the skillful use of language ╾ skill|ful|ly adverb …   Usage of the words and phrases in modern English

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»