Перевод: со всех языков на болгарский

с болгарского на все языки

precipice

  • 1 precipice

    {'presipis}
    n пропаст, бездна, урва
    on the brink/edge of a PRECIPICE на края на пропастта, прен. пред катастрофа/гибел
    * * *
    {'presipis} n пропаст, бездна; урва; on the brink/edge of a
    * * *
    урва; бездна; пропаст;
    * * *
    1. n пропаст, бездна, урва 2. on the brink/edge of a precipice на края на пропастта, прен. пред катастрофа/гибел
    * * *
    precipice[´presipis] n 1. пропаст, бездна; урва; to fall over a \precipice падам в пропаст; on the edge ( brink) of a \precipice на края на пропастта (и прен.); пред катастрофа (гибел); 2. опасна ситуация; несигурно (рисковано) положение.

    English-Bulgarian dictionary > precipice

  • 2 précipice

    m. (lat. prњcipitium) 1. пропаст, бездна; 2. прен. гибел, провал.

    Dictionnaire français-bulgare > précipice

  • 3 verge

    {və:dʒ}
    I. 1. край, предел
    граница (и прен.), on the VERGE of пред (прага на) (гибел и пр.)
    he is on the VERGE of seventy той отива към седемдесетте
    she was on the VERGE of betraying her secret тя за малко щеше да издаде тайната си
    2. ивица трева (около леха, край път и пр.)
    3. арх. връх на заострен покрив, стълб, колона
    4. жезъл (като символ на длъжност)
    II. 1. клоня, приближавам се, отивам (to, towards към)
    the sun is VERGEing towards the horizon слънцето клони към хоризонта/към заник
    2. to VERGE on гранича с, приближавам се до, наближавам
    the path VERGEs on the edge of a precipice пътеката достига до ръба на пропаст
    he is verging on forty той наближава четиридесетте
    to VERGE on disaster пред бедствие/гибел съм
    * * *
    {vъ:j} n 1. край, предел; граница (и прен.), on the verge of пре(2) {vъ:j} v 1. клоня, приближавам се, отивам (to, towards к
    * * *
    ос; приближавам; предел; граница; гранича; колона; клоня; край;
    * * *
    1. he is on the verge of seventy той отива към седемдесетте 2. he is verging on forty той наближава четиридесетте 3. i. край, предел 4. ii. клоня, приближавам се, отивам (to, towards към) 5. she was on the verge of betraying her secret тя за малко щеше да издаде тайната си 6. the path verges on the edge of a precipice пътеката достига до ръба на пропаст 7. the sun is vergeing towards the horizon слънцето клони към хоризонта/към заник 8. to verge on disaster пред бедствие/гибел съм 9. to verge on гранича с, приближавам се до, наближавам 10. арх. връх на заострен покрив, стълб, колона 11. граница (и прен.), on the verge of пред (прага на) (гибел и пр.) 12. жезъл (като символ на длъжност) 13. ивица трева (около леха, край път и пр.)
    * * *
    verge[və:dʒ] I. n 1. край, предел; within the \verge ист. в пределите на двореца; 2. прен. край, граница; on the \verge of пред прага на, пред; on the \verge of ruin пред гибел; on the \verge of the grave с единия крак в гроба; he is on the \verge of seventy той отива към седемдесетте; on the \verge of tears за малко да се разплаче; сълзите напират в очите му (ѝ); brought to the \verge of bankruptcy почти докаран до фалит; 3. тревна ивица (около леха); трева (край път); 4. архит. връх на заострен покрив, стълб, колона; 5. тех. ос, вретено; 6. рел. жезъл; II. v клоня, приближавам се, отивам; гранича (on); the sun is verging towards the horizon слънцето клони към хоризонта; the path \verges on the edge of a precipice пътеката води към края на пропаст; he is verging on forty той ще навърши скоро четиридесет; a fury that \verges on madness ярост, граничеща с лудост.

    English-Bulgarian dictionary > verge

  • 4 robine

    f. (lat. class. rupes "precipice") 1. малък плавателен канал ( в Южна Франция), свързващ солено блато с морето; 2. техн. малък дървен чук, използван от леярите.

    Dictionnaire français-bulgare > robine

См. также в других словарях:

  • précipice — [ presipis ] n. m. • 1554; lat. præcipitium→ précipiter 1 ♦ Vallée ou anfractuosité du sol très profonde, aux flancs abrupts. ⇒ abîme, gouffre. Route en corniche au bord d un précipice. Tomber dans un précipice. 2 ♦ Par métaph. Danger dans lequel …   Encyclopédie Universelle

  • precipice — PRECIPICE. subst. m. Lieu haut élevé & fort escarpé, d où l on ne peut tomber sans un peril évident de mort. Precipice profond. precipice affreux. le bord du precipice. le fond du precipice. on ne peut aborder en tel pays que par des precipices.… …   Dictionnaire de l'Académie française

  • precipice — (n.) steep face of rock, 1630s, from Fr. précipice, from L. praecipitium a steep place, lit. a fall or leap, from praeceps (gen. praecipitis) steep, headlong, headfirst, from prae before, forth (see PRE (Cf. pre )) + caput head (see …   Etymology dictionary

  • precipice — [pres′ə pis] n. [Fr précipice < L praecipitium < praeceps, headlong < prae , before (see PRE ) + caput, head (see CHIEF)] 1. a vertical, almost vertical, or overhanging rock face; steep cliff 2. a greatly hazardous situation, verging on… …   English World dictionary

  • Precipice — Prec i*pice, n. [F. pr[ e]cipice, L. praecipitium, fr. praeceps, cipitis, headlong; prae before + caput, capitis, the head. See {Pre }, and {Chief}.] 1. A sudden or headlong fall. [Obs.] Fuller. [1913 Webster] 2. A headlong steep; a very steep,… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • precipice — [n] face or brink of a rock, mountain bluff, cliff, crag, height, sheer drop, steep; concepts 509,513 …   New thesaurus

  • precipice — ► NOUN ▪ a tall and very steep rock face or cliff. ORIGIN originally in the sense «headlong fall»: from Latin praecipitium, from praeceps steep, headlong …   English terms dictionary

  • précipice — (pré si pi s ) s. m. 1°   Espace très profond et à bords escarpés. •   Le plus grand philosophe du monde, sur une planche plus large qu il ne faut, s il y a au dessous un précipice, quoique sa raison le convainque de sa sûreté, son imagination… …   Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré

  • PRÉCIPICE — s. m. Abîme, lieu très profond, où l on ne peut tomber sans péril de sa vie. Précipice profond. Précipice affreux. Le fond du précipice. Marcher à travers des précipices. Marcher entre deux précipices. Ce lieu est plein de précipices. Ce chemin… …   Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)

  • PRÉCIPICE — n. m. Abîme, gouffre, cavité très profonde et très escarpée. Le fond du précipice. Marcher entre deux précipices. Ce lieu est plein de précipices. Ce chemin est bordé de précipices. Tomber dans un précipice. Jeter, pousser dans un précipice.… …   Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)

  • precipice — [[t]pre̱sɪpɪs[/t]] precipices 1) N COUNT A precipice is a very steep cliff on a mountain. 2) N COUNT If you say that someone is on the edge of a precipice, you mean that they are in a dangerous situation in which they are extremely close to… …   English dictionary

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»